РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. ХАСКОВО, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500516 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение 76/29.04.2022г.,постановено по гр.д.№554/2021г. Районен съд-Харманли:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Екип МГ“ООД-гр.***
сумата от 6 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от дружеството
неимуществени вреди в резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на наказателното производство по Досъдебно производство № *** г. по описа
на 07РПУ-СДВР, пр.пр.№***г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на подаване на исковата молба-01.06.2021г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 7000лв.,като
неоснователен отхвърля; ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
„Екип МГ“ООД сумата от 610лв.,представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция.
Недоволен от решението,в частта,в която е уважен предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушено право на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС е
останал въззивникът Прокуратурата на Република България, който чрез процесуалния си
представител-прокурор при РП-Хасково,ТО-Харманли го обжалва в посочената част с
оплаквания за неправилност.Изложени са съображения за неоснователност на исковата
претенция за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че при
постановяване на решението съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,тъй като
се е произнесъл по нередовна искова молба. Твърди, че в случая постановеното решение
било без мотиви тъй като липсвали изложени доводи относно възражението за липса на
1
фактическия състав на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ,т ъй като по делото не били
установени противоправни действия на прокуратурата по чл.109-113 от НПК, както и на
факта дали описания в исковата молба автомобил покрива критериите на „веществено
доказателство“. Допуснати били и нарушения на материалния закон по приложението на
нормата на чл.6 от ЕКЗПЧОС, за която се твърди, че е неприложима в конкретния случай.
Поддържа също, че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди единствено и
само доколкото с тях се засяга доброто им име и репутацията им. Прави се искане
въззивната инстанция да отмени решението на РС-Харманли в обжалваната част и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск
или да намали определеното обезщетение по размер. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата и искането за отмяна на решението на РС-
Харманли в обжалваната му част.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружество
„Екип МГ“ООД-гр.***, който пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за
нейната неоснователност . Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Недоволен от решението в частта,в която е отхвърлена исковата претенция по чл.2б
от ЗОДОВ вр. чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС за сумата над 6000лв. до пълния предявен размер от
7000лв. е останал въззивникът „Екип МГ“ООД-гр.***,който чрез пълномощника си е
депозирал насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението на РС-Харманли в
посочената част с оплаквания за неправилност. Поддържа, че при определяне на размера на
обезщетението съдът не се съобразил с всички установени факти и обстоятелства по делото
и тъй като общата продължителност на воденото наказателно производство е била 8 години
и 8 месеца следвало да определи по-голям размер на обезщетението.Претендира въззивната
инстанция да отмени решението на РС-Харманли в обжалваната част ,като постанови ново
по съществото на спора,с което да уважи предявения иск в пълния предявен размер от 7
000лв. Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор по подадената насрещна
жалба. В съдебно заседание процесуалния представител на Прокуратурата на Република
България я оспорва и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната
инстанция да потвърди решението на РС-Харманли в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хармални е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.6
ал.1 от ЕКПЧОС предявен от „Екип МГ“ООД,със седалище и адрес на управление гр.***
против ответника Прокуратура на Република България .Ищецът е претендирал присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000лв. поради нарушено право на
разглеждане и решаване в разумен срок но досъдебно производство-ЗМ №***г. по описа на
07 РУ-СДВР, пр.пр.***г. по описа на СРП, по което на 20.02.2013г. е иззет като веществено
доказателство лек автомобил марка Ауди А4 с рег.№***, рама № ***, сив металик.
Установено по делото е ,че по ЗМ № 1268/2013 г., по описа на 07РУ - СДВР е
образувано и водено досъдебно произвостнво срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 345а ал.1 от НК. С Протокол за доброволно предаване от 20.02.2013г.
лицето М.В. Д., в качеството си на пълномощник на ищцовото дружество „Екип МГ“ООД-
гр.*** е предал лек автомобил марка Ауди А4 с рег.№***, рама №***, сив металик, иззет
като веществено доказателство по това досъдебно производство . Няма спор по делото,че
автомобилът, иззет като веществено доказателство по досъдебното производство е
собственост на ищцовото дружество и по отношение на този автомобил липсват данни
други физически или юридически лица да имат претенции.От страна на ищеца многократно
2
са били депозирани молби за връщане на иззетия автомобил, по които са били
постановявани откази от СРП .Подавани са били жалби и сигнали за необосновано забавяне
на наказателното производство до горестоящите прокуратури. Досъдебното производство на
няколко пъти е спирано и възобновявано, като описаният по-горе автомобил не е бил
върнат на собственика му,макар и по досъдебното производство да не са били отправяни
претенции за собственост. С Постановление от 22.11.2021г. на прокурор при СРП, спряното
наказателно производство №***г. по описа на 07 РУ СДВР, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.345а ал.1 от НК/спряно последно с Постановление от
24.11.2017г. на прокурор при СРП/ е възобновено и прекратено. Със същото постановление
е разпоредено и връщане на лекия автомобил на ищцовото дружество .
Разпоредбата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявяването
на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и
след приключване на производството.
Анотирана съдебна практикаС решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2014 г., III г. о., ГК, е прието, че надлежната процесуална легитимация по иска с правна
квалификация чл. 2б ЗОДОВ на страната на ищеца е типична (чл. 26, ал. 1 ГПК). Тя
принадлежи и на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС му признава,
въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лице, от което по
наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателство.
Такъв е и настоящият случай – ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от продължилото необосновано дълго във времето наказателно производство за
извършено по чл. 345а, ал. 1 НК престъпление, в хода на което през 2013 г. като веществено
доказателство по делото е бил приобщен отнетия от владението му лек автомобил, който
след прекратяване на Досъдебно производство №***г. по описа на 07РУ- СДВР, пр.пр.
№***г. по описа на СРП с Постановление от 22.11.2012г. му е бил върнат.
В исковото производство по чл. 2б ЗОДОВ относно неимуществените вреди
съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят .
По отношение необоснованото забавяне на досъдебно производство и невръщане
на процесното МПС, от владението и ползването на което ищецът е бил лишен, съдът
3
приема следното:
Принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е основен
съдопроизводствен принцип на наказателния процес. В чл. 22, ал. 2 НПК законодателят е
прогласил задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в кодекса срокове. За прокуратурата и
разследващите органи принципът за "разглеждане и решаване на делата в разумен срок"
вменява задължение за тези органи да осигурят провеждането на досъдебното производство
в предвидените в НПК срокове.
Сроковете за извършване на разследването са регламентирани с разпоредбите на
чл. 234, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК. При фактическа и правна сложност административният
ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да удължи срока по
ал. 1, който е двумесечен от деня на образуването на досъдебното производство, с не повече
от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от
административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от
него прокурор.
В настоящия казус досъдебното производство е било образувано на 18.04.2013г.
срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 31.03.2005г. до 20.02.2013г. в
нарушения на установения за това ред заличил идентификационен номер на МПС-лек
автомобил марка Ауди А4 с рег.№***, рама № ***, сив металик – престъпление по чл. 345а,
ал. 1 НК.Автомобилът е бил предаден с протокол за доброволно предаване още на
20.02.2013г. Към датата на предявяване на настоящият иск- 01.06.2021г. наказателното
производство все още се е намирало в своята досъдебна фаза. До приключване на устните
състезания пред районния съд наказателното производство е било прекратено, с оглед което
общата му продължителност към този момент е надвишила 8 години /наказателното
производство прекратено с постановление от 22.11.2021г. и е продължило 8 години и 8
месеца/.
Обективен и съществен критерий дали е нарушено правото за разглеждане на делото в
разумен срок е дали в наказателното производство постоянно, ритмично и без особени
прекъсвания и забавяния са извършвани процесуално-следствени действия, придвижващи
производството напред към неговите следващи етапи. Ето защо в производството по предявен иск
по чл. 2б ЗОДОВ съдът следва да прецени поведението на компетентните органи по смисъла на чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ и да даде отговор на въпроса дали общата продължителност на наказателното
производство с оглед извършените от компетентните органи действия и поведението на другите
участници в същото нарушава изискването за разумен срок като основен принцип на процеса.
В настоящия случай от приобщените в производството материали не се
установява, че разследващите органи са извършвали оперативно-издирвателна дейност за
разкриване на извършителя постоянно, ритмично и без особени прекъсвания и забавяния
през целия период на висящност на делото.Действия по разследването не са били
извършвани след 24.11.2017г., когато с Постановление на прокурор от СРП досъдебното
производство последно е било възобновено след поредното спиране.
Процедурната възможност за спиране на досъдебното производство на основание
чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, използвана многократно в настощия случай, не може да обоснове
заключение, че не е нарушено изискването за приключване на производството в разумен
срок. Това е така, защото с макар да е било спряно досъдебното производство, висящността
4
на същото е била запазена, което е довело и до нарушаване на един от основните принципи
в наказателното производство, прогласен с разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НПК. В
конкретния случай в производството като веществено доказателство е била задържана вещ,
върху която преди предаването й ищецът е упражнявал владение. В хипотеза на спряно
наказателно производство и при последователно постъпващи искания за връщане на
вещественото доказателство, прокуратурата е следвало компетентно и в съответствие с
предоставените й от закона правомощия да се произнесе мотивирано и в съответствие с духа
на закона по исканията по чл. 111, ал. 2 НПК.
В конкретния случай от страна на прокуратурата, като орган ръководещ
разследването и призван да обезпечи срочното приключване на наказателния процес в
съответствие с основните съдопроизводствени принципи, не е направено необходимото за
ритмичното извършване на следствените действия, налагащи задържането на процесното
МПС.
Като несъответстващи с буквата и духа на закона /чл. 111 – 113 НПК/ следва да
бъдат оценени и отказите на наблюдаващия прокурор да удовлетвори искането на ищеца да
бъде върнато задържаното като веществено доказателство МПС.
В настоящия случай от материалите по делото е установено, че е нарушено
гражданското право на ищеца да ползва лекия автомобил, защото предпоставките на чл. 113
НПК не са били налице.Да се приеме, че е налице правен спор относно вещ, задържана като
веществено доказателство по делото, без да е била заявена претенция от друг субект в
производството, обуславя възникването на реален риск от неконтролируемо в темпорално
отношение задържане на вещи, иззети като веществени доказателства. От друга страна,
постановленията на прокурора, съдържащи отказ за връщане на лекия автомобил и
определенията на наказателния съд, които ги потвърждават, нямат действие при решаването
на въпроса за тяхната законосъобразност от гражданския съд. Липсва правна норма, която
да предвижда, че тези актове на органите на наказателното производство са задължителни за
него.
Както се посочи и по-горе, друга претенция по отношение на процесния
автомобил не е била заявена пред органите на досъдебното производство. Липсват данни
такава да е била отнесена за разрешаване и пред гражданския съд.
Изложеното налага извода, че правото на ищеца на разглеждането и решаването на
делото в разумен срок е било нарушено от бездействието на разследващите органи, които не
са провели разследването срочно и ритмично, както и от незаконните актове на прокурора
във висящото досъдебно производство. Налице е необосновано забавяне във времето на
провежданото досъдебно производство, както и незаконосъобразни откази от страна на
ответника да бъде върнато задържаното МПС, от владението и ползването на което ищецът
е бил лишен. Последното води до извод, че за ищеца е налице увреждане, изразяващо се в
настъпването на неимуществените вреди в неговата правна сфера, подлежащи на
обезщетяване.
5
При причинени неимуществени вреди размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. В случая ищецът претендира сумата от 7000 лева като
обезщетение за причинените му от нарушване на правото му производството да се развие и
да приключи в разумен срок. В съответствие с принципа на диспозитивното начало /чл. 6
ГПК/ този иск следва да бъде уважен в размер на 6000лв., относно който размер съдът
приема , че е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед
продължителността на производството. В този смисъл изводите на първоинстанционният
съд относно размера на обезщетението са правилни и кореспондират с установените факти и
обстоятелства по делото.
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящата инстанция,че при
постановяване на обжалваното решение РС-Харманли е взел предвид всички факти и
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора, като е направил пълен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Правните изводи на съда изцяло
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка ,поради което
обжалваното решение на РС-Харманли като валидно,допустимо и правилно ще следва да се
потвърди .
Предвид неоснователността на подадените въззивна и насрещна въззивна жалба
против обжалваното решение на РС-Харманли, на въззивника „Екип МГ“ООД не следва да
се присъждат разноски за настоящето производство и същите следва да останат за страната
така както са направени.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №76/29.04.2022г.,постановено по гр.д.№554/2021г.
на Районен съд-Харманли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6