№ 1745
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500969 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ******,
против Решение №260072/07.02.2022г. постановено по гр.д.№13878/2020г. на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22-партер /вътрешен двор/,
представлявано от Р.К.М., против жалбоподателката и “Глас Голд Груп Еу” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга“ № 31,
представлявано от Ц.Т.К., иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на
установено, че ищецът е титуляр на вземане в размер на 599.27лв., представляващо платена
без основание стойност на коригирана потребена електроенергия по издадена от “Енерго-
Про Продажби“ АД фактура №**********/26.11.2010г., което вземане е прехвърлено от
“КНМ Груп” ЕООД на “Интейк” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което в полза
на “КНМ Груп” ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 17.12.2018г. по гр.д.№9982/2014г.
по описа на Районен съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като в районният съд не
е съобразил, че ответницата е отправила твърдение за отрицателен юридически факт, а
именно че не е носител на спорното вземане на основание, възникнало преди депозиране на
ИМ в съда, поради което исковата претенция е недопустима. Поддържа се още, че
жалбоподателката не следва да е пасивно легитимирана страна в съдебен процес за вземане,
за което не твърди, че притежава. Сочи се, че ответницата няма процесуална възможност да
признае исковата претенция на ищеца, защото не знае как са се развили отношенията му,
както с неговия праводател, така и с новия носител на спорното вземане. Сочи се, че
1
ответницата е подала молба за прекратяване на процесното изпълнително дело на основание
чл.433, ал.1 от ГПК, която има пряк суспензивен ефект, без да е необходимо постановление
на ЧСИ, което има само удостоверителен характер, защото прекратяването настъпва “ех
lege“ с приемане на молбата по изпълнителното дело. Твърди се, че жалбоподателката е
добросъвестен приобретател на спорното вземане, което е придобила въз основа на
възмездна сделка, като се е доверила на легитимиращия ефект на СПН на съдебно решение,
с което спорното право е признато в полза на праводателят . Развити са съображения за
действието на СПН, в това число и относно гражданския оборот и за качеството на
изпълнителният лист, като процесуална ценна книга. На следващо място се поддържа, че
твърденията на ищеца за договорно неизпълнение, трябва да намерят разрешение в
отношенията му с лицата, с които той има облигационна връзка, в каквато не се намира с
ответницата. Твърди се, че не е възможно да се иска установяване съществуване на право по
прекратен договор, защото така съдът би санирал един прекратен договор /независимо дали
е правилно или неправилно прекратен/, което е в колизия с договорната автономия при
сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/. Развити са подобни
съображения за последиците и възможностите на страните при неизпълнение, съответно
прекратяване/разваляне на договор, като е посочена относима съдебна практика. На
последно място се поддържа, че искът е неоснователен, като се оспорват мотивите на
първоинстанционният съд за достоверност по отношение на ответниците на датата на
ангажираните от ищецът частни документи-договор за цесия и уведомление за него. Твърди
се, че уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесионният договор, който се
смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Поддържа се, че
договорът, от който ищецът черпи права, е развален едностранно от “КНМ Груп“ ЕООД,
поради неизпълнение на т.6 от договора за цесия между него и ищеца. Моли се за
обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо или за неговата отмяна и
отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-
деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба,
с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е
допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички
отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват
се доводите на въззивницата за недопустимост на иска, като се сочи, че е жалбоподателката
е заявила претенция да е титуляр на процесното вземане, като е образувала изпълнително
дело. Развити са подробни съображения за наличието на правен интерес от търсената от
ищеца защита, както и за недобросъвестност на ответницата, в това число че същата е
отказала сключването на спогодба и е подала молба за прекратяване на изпълнителното
дело, след постановяване на решението на РС Варна. На следващо място се оспорват
доводите на жалбоподателката за неоснователност на иска, поради разваляне на договора за
цесия, от който ищецът черпи права и поради недостоверност на датата на частните
документи, които го легитимират като титуляр на вземането, като са развити насрещни
2
такива.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Жалбоподателката е представила нововъзникнало писмено доказателство-Молба за
прекратяване на изп.д.№1091/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Данова на основание
чл.433, ал.1 от ГПК, което моли да бъде прието.
Настоящият съдебен състав намира, че така направеното искане се явява допустимо и
с оглед на релевантните по делото факти и необходимо за тяхното изясняване, поради което
и следва да се допусне до приемане представената молба от жалбоподателката.
Наред с това въззивният съд отчита, че ищецът обосновава последователно
допустимост на установителна си претенция, срещу конкуриращ се за правото да ползва
изпълнителния лист приобретател и с нужда от защита на материални права, накърнени чрез
неправомерно използване от взискател на предаден от субституента му титул. Ето защо
оттеглянето на изпълнителният лист е възможно да има отражение върху интереса от
поддържане на установителни претенции и занапред. В тази връзка е нужно да се съберат
доказателства за тези новонастъпили в хода на процеса факти, които имат значение за
правилно прилагане на процесуални правила, с императивен характер, за които съдът следи
служебно, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
С оглед горното и за установяване на интереса на ищеца и към настоящия момент,
съдът следва да събере служебно необходимите доказателства.
Воден от изложеното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на М. Г. Ч., с ЕГН **********, против
Решение №260072 от 07.02.2022г. постановено по гр.д.№13878/2020г. на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, против
жалбоподателката и “Глас Голд Груп Еу” ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно основание
чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
599.27лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия по издадена от “Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/26.11.2010г., което вземане е прехвърлено от “КНМ Груп” ЕООД на “Интейк”
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден
Изпълнителен лист от 17.12.2018г. по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна.
ДОПУСКА до приемане в о.с.з. Молба за прекратяване на основание чл.433, ал.1 от
ГПК на изп.д.№1091/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Данова.
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.186 от ГПК частен съдебен изпълнител Станимира
Костова-Данева с рег.№718, в седмичен срок от връчване на уведомлението чрез ССЕВ, да
представи справка относно действията, предприети по удовлетворяване на взискател или
негови правоприемници по изпълнително дело №1091/2020г., образувано по изпълнителен
лист, издаден в полза на “КНМ Груп“ ЕООД за сумата от 599.27лв., дължима от “Енерго-
Про Продажби“ АД, присъдена по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна, за
което е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018г., в това число дали са постъпили събрани
принудително от длъжника суми, които са били изплатени на легитимирани по
изпълнителния лист лица и дали молбата на М. Г. Ч. за прекратяване от 22.02.2022г. е
уважена преди събиране на суми и изпълнителният лист е върнат на взискателя без
удостоверено плащане.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№969/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 01.06.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4