№ 5378
гр. София, 01.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110165058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. М. СТ., чрез адв. И.,
срещу Т. Н. Т..
При извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената
искова молба, съдът намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания за отстраняване
на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира,
че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Р. М. СТ. в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение изрично да уточни:
1/ дали претендира:
а) законна лихва върху главницата считано от 13.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като изложи обстоятелствата, от които следва, че се дължи законна
лихва от тази дата;
б) законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
б) или претендира лихва за забава върху главницата, в който случай да посочи размер
на претендираната сума, както и период (с начална и крайна дата), в рамките на който
претендира лихва за забава. Ако претендира лихва за забава ищцата следва да внесе в 1-
седмичния срок от получаване на съобщението и държавна такса в размер на 4% от
претендираната сума, но не по – малко от 50 лв.;
2/ от какво произтичат неимуществените вреди - от неправомерно отнетото й от
ответника владение върху посочените постройки, или освен от отнетото й владение
претендира неимуществени вреди и от унищожаване на имущество, в който случай следва
да уточни кой е унищожил имуществото й, кога е станало това, както и да индивидуализира
имуществото, което е било унищожено.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на което и да е от горепосочените указания исковата молба
ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
1
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
08.11.2016 г. ответникът Т.Т. извършил неправомерни действия, като със сила и
унищожаване на имущество отнел от владението на ищцата следните имоти: вилна сграда с
остъклена постройка, гараж и външна тоалетна, находящи се в *************. Ищцата
предявила иск с правно основание чл. 76 ЗС, който бил уважен и с решение от 30.07.2018 г.
на Районен съд – Ботевград ответникът бил осъден да възстанови владението върху
горепосочените имоти, които отнел чрез насилие и по скрит начин чрез разбиване на бравата
и поставяне на катинари, непозволяващи достъп до постройките. След влизане в сила на
постановения съдебен акт бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2018 г., по силата на
който било образувано изп. дело № 163/2018 г. по описа на ДСИ при РС Ботевград. От
съставения протокол за въвод във владение от 13.11.2018 г. било видно, че владението върху
горепосочените постройки не било предадено доброволно, а било извършено именно чрез
съдействието на компетентния орган – ДСИ. През 2018 г. ищцата предявила срещу
ответника и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на това, че същата е
собственик на горепосочените имоти, като искът бил уважен с решение от 24.07.2019 г. на
Районен съд – Ботевград, потвърдено с решение от 19.08.2020 г. на СОС и решение от
28.06.2021 г. на ВКС. От гореизложеното било видно, че ответникът извършил
неправомерни действия по отношение на недвижимите имоти – собственост на ищцата, като
по скрит начин и чрез насилие (унищожаване и повреждане на имущество) отнел
владението върху гореописаните сгради, което владение било възстановено едва на
13.11.2018 г. или над две години по – късно. Процесните сгради били построени от бащата
на ищцата, като нейните родители живеели в тях до момента на тяхната смърт, а самата
ищца била изключително силно емоционално свързана с тях, като непрекъснато посещавала
същите, а през топлите месеци живеела основно там. Поддържа, че деянието на ответника,
изразяващо се в отнемане на владението, било тежък удар върху ищцата, а последвалите две
години съдебен процес пред първа инстанция били период, изпълнен с напрежение, тъга,
болка, безсилие чувство на несправедливост. През тези две години ищцата била лишена от
възможността да посещава имотите, останали й в наследство от нейните родители и които тя
неизменно свързвала с тях. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2021 г. вследствие на
неправомерно отнетото й от ответника владение върху следните имоти: вилна сграда с
остъклена постройка, гараж и външна тоалетна, находящи се в *************, ведно със
законната лихва от 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Тончев, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищцата, че е извършил действия по отнемане и възпрепятстване на владението на ищцата
върху имота, включително и твърдението за засипване на външна баня и тоалетна с боклуци.
Оспорва твърдението, че отнемането на владението на ищцата й е причинило
неимуществени вреди. Оспорва и деликтния характер на действията на ответника по
предявения от ищцата иск за собственост. Релевира възражение за настъпила погасителна
давност.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Т. Н.
Т. да заплати на Р. М. СТ. сумата от 1000 лв., представляваща вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2021 г., изразяващи се
в напрежение, тъга, болка, безсилие чувство на несправедливост, претърпени от
неправомерно отнетото на ищцата от ответника владение върху следните имоти: вилна
сграда с остъклена постройка, гараж и външна тоалетна, находящи се в *************,
ведно със законната лихва от 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние
(действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите, описани в
исковата молба, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и
поведението на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно
доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищцата гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания за посочените в исковата молба обстоятелства, като оставя без уважение
искането за разпит на свидетели за установяване на „грубото и арогантно отношение на
ответника“, тъй като тези обстоятелства са неотносими към предмета на повдигнатия пред
съда правен спор.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които
да дадат показания единствено за обстоятелствата, при които са възникнали споровете
между страните, като оставя без уважение искането за разпит на свидетели за установяване,
че ищцата противоправно ползвала и продължавала да ползва 268 кв.м. от имота на
ответника, тъй като тези обстоятелства са неотносими към предмета на повдигнатия пред
съда правен спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
3
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2022 г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4