№ 396
гр. С.З., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100566 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на Х. Д. К. и Г. Х. К., и
двамата от гр.С.З., действащи чрез адв. В. К., срещу Р. Д. Д. от С.З., с която са
предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове
по чл.439 от ГПК за оспорване съществуването на съдебно признато вземане
за сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.12.2010 г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д.№ 1004/2011 г. по описа на Окръжен съд – С.З. са били осъдени да
заплатят на П.Д.Т. сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане, за което на
кредиторката е бил издаден изпълнителен лист от 26.04.2013 г. С договор за
цесия от 16.04.2013 г. П.Д.Т. прехвърлила вземането си на ответницата Р. Д.
Д., а последната образувала въз основа на изпълнителният лист изп.д.№
187/2013 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район
на действие при Окръжен съд – С.З., което впоследствие било изпратено и
преобразувано в изп.д.№ 757/2013 г. на ЧСИ Мариана Кирова, с рег.№ 823 на
КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –П., върнато отново на ЧСИ
Ивелина Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район на действие при Окръжен
съд – С.З. е образувано под № 72/2015 г. По молба на Р. Д. Д. от 11.02.2019 г.
1
изп.дело било изпратено на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ 872 на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд – С.З., където било образувано под № 129/2019 г.
Изп.д.№ 129/2019 г. на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ 872 на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд – С.З. било прекратено поради перемпция, т.к.
считано от 07.10.2019 г. взискателката не била поискала извършването на
изпълнителни действия.
Твърдят, че последното валидно изпълнително действие било извършено
на 06.06.2016 г., когато е бил извършен търг на движими вещи по изп.д. №
72/2015 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район
на действие при Окръжен съд – С.З., поради което към 06.06.2021 г.
задължението им се погасило по давност, а породи погасяването на главното
задължение Било погасено и задължението им за законна лихва.
Претендират предявените искове да бъдат уважени като бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че вземането й, за което е бил
издаден изпълнителен лист от 26.04.2013 г., издаден по гр.д.№ 1004/2011 г. на
Окръжен съд – С.З., не съществува, т.к. е погасено по давност.
В срока за отговор на исковата молба ответницата не е подала такъв.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищците се
представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат иска и
пледират за уважаването му, както и за присъждането на разноските по
делото.
Ответницата се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото
оспорва иска и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
От приетите като доказателства изпълнителен лист от 26.04.2013 г.,
издаден по гр.д.№ 1004/2011 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
удостоверение изх.№ 31276/22.08.2022 г. на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ 872 на КЧСИ
и район на действие при Окръжен съд – С.З., и приложените копия на
изпълнителни дела се установява, че Х. Д. К. и Г. Х. К. са били осъдени да
заплатят солидарно на П.Д.Т. сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва
2
върху нея, считано от 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изпълнителния лист и договор за цесия между П.Д.Т. като
цедент и Р. Д. Д. като цесионер, е било образувано на 29.04.2013 г. изп.д.№
187/2013 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район
на действие при Окръжен съд – С.З..
С молбата за образуване на делото взискателката е посочила като
изпълнителен способ извършването на опис на движими вещи и недвижими
имоти на длъжниците. Овластила е съдебния изпълнител с правата по чл.18 от
Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ да определя способите на
принудително изпълнение.
На 07.05.2013 г. са били наложени запори на банковите сметки на Х. Д. К.
в „ЦКБ“ АД, „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, като съответно на 13.05.2013 г.,
16.05.2013 г. и 14.05.2013 г. банките-трети задължени лица са признали
наличието на открити банкови сметки на длъжника, но не са изпълнили
запорите поради липсата на налични средства по тях. Сметките в „ЦКБ“ АД
и „ОББ“ АД са били закрити служебно съответно през м.ноември 2016 г. и на
20.03.2018 г.
На 07.05.2013 г. са били наложени и запори на банковите сметки на Г. Х.
К. в „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД, като съответно на 20.05.2013 г. банките-
трети задължени лица са признали наличието на открити банкови сметки на
длъжника, но не са изпълнили запорите поради липсата на налични средства
по тях. Сметката в „ОББ“ АД е била закрита служебно на 26.04.2018 г.
На 20.05.2013 г. е бил наложен запор на пенсията на Г. Х. К., който
третото задължено лице – ТП на НОИ – гр.С.З., не е изпълнило, т.к. размерът
на получаваната от ответника пенсия не е позволявал удръжки на суми.
На 14.06.2013 г. е бил извършен опис на недвижим имот на длъжниците,
находящ се в гр.С.З., който с влязло в сила на 02.07.2013 г. решение е бил
отменен по съдебен ред като незаконосъобразен.
На 10.10.2013 г. взискателката е поискала извършването на опис на
недвижими имоти на длъжниците, находящи се в обл.П..
В тази връзка ЧСИ Ивелина Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд – С.З. е изпратила по компетентност изп.д.№
187/2013 г. на ЧСИ Мариана Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд –П., където е било образувано като изп.д.№
3
757/2013 г.
В производството по това дело на 31.07.2013 г. е бил наложен запор на
пенсията на Г. Х. К., който третото задължено лице – ТП на НОИ – гр.С.З., е
признало и е изпълнявало и към момента на сезиране на съда с настоящата
искова молба, като е удържало секвестируемата част от пенсията на
длъжника.
На 14.03.2014 г. е бил извършен описът на недвижимите имоти, които в
последствие са били изнесени на публични продани, приключили с
издаването на постановления за възлагане на недвижим имоти съответно от
17.07.2014 г., влязло в сила на 12.08.2014 г., и от 14.01.2015 г., влязло в сила
на 09.02.2015 г.
След приключването на способът на принудително изпълнение, касаещ
недвижимите имоти, находящи се в района на Окръжен съд –П., изп.д.№
757/2013 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ и район
на действие при Окръжен съд –П. е било изпратено отново на ЧСИ Ивелина
Биволова, с рег.№ 869 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З.,
където е било образувано като изп.д.№ 72/2015 г.
На 07.04.2015 г. взискателката е поискала налагането на запор на
банковата сметка на Х. Д. К. в ТБ“ Инвестбанк“ АД, а на 12.05.2015 г. е бил
извършен опис на недвижим имот на длъжника Г. Х. К., находящ се в
землището на ***. Този имот е бил изнесен на публична продан, приключила
с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2015 г., влязло в
сила на 27.07.2015 г.
На 20.01.2016 г. взискателката е поискала да бъде наложен запор на
пенсията на Х. Д. К., който е бил наложен от съдебния изпълнител, но
третото задължено лице - ТП на НОИ – гр.С.З., не го е изпълнило, т.к.
размерът на получаваната от ответницата пенсия не е позволявал удръжки на
суми.
На 15.04.2016 г. взискателката е поискала извършването на опис на
движими вещи на длъжниците, който е бил извършен на 16.05.2016 г., а
вещите са били продадени на търг с явно наддаване на 06.06.2016 г.
На 13.11.2017 г. взискателката е поискала извършването на опис на
движими вещи на длъжниците, който е бил извършен на 07.12.2016 г., но
секвестируеми вещи не са били открити във владението на длъжниците и
4
съответно такива не са били описани.
На 12.03.2019 г. изп.д.№ 72/2015 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, с
рег.№ 869 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З. е било
преобразувано като изп.д.№ 129/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ 872 на
КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З..
На 07.10.2019 г. взискателката е поискала налагането на запори на
банковите сметки на двамата солидарни длъжници, но такива не са били
наложени, т.к. третите задължени лица - банки не са признали наличието на
открити банкови сметки на всеки от Х. Д. К. и Г. Х. К..
На 27.01.2022 г. взискателката е поискала налагане на запор на банковите
сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявени са активно субективно съединени искове са с правни
основания по чл.439, ал.1 от Гражданският процесуален кодекс, които са
допустими, т.к. са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни,
при наличието на правен интерес за ищците.
Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите съдебно установените вземания се погасяват по давност в
петгодишен срок, който тече от влизане в сила на съдебния акт, с който те
била установени.
Във връзка с указанията по приложението на закона, дадени с ТР№
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след 26.06.2015 г. в
изпълнителния процес погасителната давност се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето от
съдебния изпълнител въз основа на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, като давност
не тече докато съответният способ се прилага.
В случая от установените по делото факти съдът прави извод, че през
целия период на времетраенето на изпълнителния процес от образуването му
до датата на предявяване на отрицателните установителни искове, срокът на
погасителната давност не е изтекъл, т.к. е бил своевременно прекъсван с
5
искания и прилагане на различни изпълнителни способи срещу солидарните
длъжници, един от които се прилага за целия този срок – запор върху
пенсията на длъжника Г. Х. К..
Производството по изп.д.№ 129/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., с рег.№
872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З. не е било
прекратено по силата на закона поради непоискването и неприлагането на
способи на принудително изпълнение / т.нар. „перемпция“/, т.к. основанието
за прекратяване не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен
способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискан
предходен изпълнителен способ, какъвто е и настоящият случай –
продължаващото изпълнение на запора върху пенсията на длъжника Г. Х. К.,
който има сила и по отношение на другия длъжник, предвид солидарната им
отговорност.
Дори и обаче производството да бе прекратено поради перемпция, то
това прекратяване на изпълнителното производство по никакъв начин не е
релевантно към погасяването на материализираното в изпълнителния лист
вземане, т.к. перемпцията погасява единствено процесуалното право на
принудително изпълнение, но не и материалното право, подлежащо на
изпълнение.
В този смисъл няма пречка когато са настъпили последиците на
перемпцията изпълнителното производство да бъде започнато въз основа на
същия изпълнителен лист отново от съдебния изпълнител, като той не може
да откаже прилагането на нов поискан способ на принудително изпълнение,
но следва да зачете последиците от прекратяването на изпълнителното дело
поради перемпция и да образува молбата на взискателя в ново дело.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата
има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за
сторени разноски за адвокатско възнаграждение, следва да й бъде присъдена
сума в размер на 950 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235, ал.3 от Гражданския
6
процесуален кодекс Окръжен съд –С.З.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х. Д. К., ЕГН -
********** и Г. Х. К., ЕГН – **********, и двамата с адрес: ***, срещу Р. Д.
Д., ЕГН – **********, с адрес: *** активно субективно съединени
отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК за оспорване
съществуването на съдебно признато вземане за сумата от 34 387 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2010 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х. Д. К., ЕГН - ********** и
Г. Х. К., ЕГН – **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на Р. Д. Д.,
ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 950 лв. / деветстотин и петдесет
лева/ - съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
7