Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/21.01.2019
г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 649 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Г.П.Т. ***, чрез адвокат В.И. от МАК против Решение №447
от 22.11.2018 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 1332 по
описа за 2018 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 32-0000215/30.07.2018год. на Началник
Областен отдел ”Автомобилна администрация” /ОО”АА”/ гр. Монтана към Изпълнителна агенция
”Автомобилна администрация”. С
наказателното постановление на Г.П.Т. е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000.00
лева /две хиляди/, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, за нарушение по чл.87,т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
издадена от МТ.
Касационният жалбоподател Г.П.Т. редовно
призован не се явява, не се явява и представляващия го адвокат В.И. от МАК. В жалбата навежда доводи за неправилност на
решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на постановеното въззивно
решение и издаденото срещу него наказателно постановление.
Ответника по касационната жалба Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и
не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е основателна, като атакуваното въззивно решение следва да се отмени,
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима за разглеждане по реда преди изменението на чл.217
от АПК Дв. Бр.77 от 2018год. в сила от 01.01.2019год. Разгледана по същество е
неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
За да постанови решението съставът на Районен съд – Монтана е счел, че при
извършване на обществен превоз на товари /баластра/ с товарен автомобил влекач М*** Т*** 18.460, с рег. № *** и прикачено полуремарке М*** от котегория №*** с рег. № ***, на 13.07.2018год., около 10,30часа на път ІІ 81, КПП Л*** , по маршрут Д***
в*** - Б*** И*** , представящ заверено копие №*********
към Лиценз на ЕО от 01.03.2017год., водачът Г.П.Т. не притежава карта за
квалификация на водача.
Въззивният съд е приел, че за констатираното нарушение следва да се наложи административно
наказание, като при провеждане на административно - наказателната процедура
наказващия орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като е приложил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като административно
наказващия орган е проверил издадения АУАН №250357 от 13.07.2018год. с оглед
неговата законосъобразност, видно от приложения доклад и след справка в
информационната система на ИА”АА” е установил, че административно наказаното
лице въобще не притежава изискуемата карта за квалификация на водача, като
правилно е реализирал административно наказателната отговорност за нарушение на
разпоредбата по чл.87,
т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България издадена от МТ, поради това съдът е счел, че административния орган законосъобразно е
наложил наказанието. Изложил е мотиви и по приложението на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като липсвали основанията да са приеме, че допуснатите
административни нарушения представляват по-ниска степен на засягане на установения
ред на държавно управление от другите нарушения на тези разпоредби от ЗАвтП,
предвид извършени и други административни нарушения от Т..
Настоящият касационен състав намира, че административно -
наказващият орган е събрал всички допустими, относими и необходими
доказателства и като е обсъдил същите, е тълкувал правилно материално - правните
разпоредби и в резултат на това, като е наложил наказание, правилно е приложил
закона. Неоснователно е възражението на касатора, досежно неправилно
приложената санкционна норма. В наказателното постановление нарушението на
касатора е описана като " ...водачът не притежава карта за квалификация..
" и е подведено под разпоредбата на чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвтП. Разпоредбата
на чл. 87, т.3 от Наредба № ЗЗ е правната норма от Глава втора "Изисквания
към водачите" от Дял Трети "Обществен превоз на товари", която
регламентира както необходимите документи, които трябва да носят водачите на
ППС, извършващи обществен превоз на товари, така и задължението им. Следва да
се има предвид, че тази наредба
е издадена и на основание чл. 16 от ЗАвП.
От показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото, се
установява по безспорен начин, а и по същество не се оспорва от нарушителя, че
по време на проверката последният не е притежавал карта за квалификация на водача. Редакцията, действаща по време на извършване на
нарушението определя, че водачите на моторни превозни средства, извършващи
превоз на товари следва да притежава карта за квалификация на водача. Наведеният довод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила досежно вмененото нарушение в съставения АУАН и
изписаното в НП, настоящия състав намира за неоснователно, тъй като административно
наказващия орган правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е издал обжалваното НП
В конкретния случаи материално правната разпоредба е
правилно приложена, тъй като безспорно е установено,
че касатора е извършвал обществен превоз по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗАвтП,
като по време на превоза не е притежавал карта за квалификация на водача, което е установено след справка в
информационната система на ИА”АА”, видно от приложения доклад.
Правилно въззивния съд е установил, че в хода на АНП не са
били допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е
съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно
въззивният съд е приел, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна
страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно
нарушение по чл.87,т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
издадена от МТ, предвид
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства,
оценени поотделно и в тяхната взаимна връзка.
Касационният състав споделя изцяло и напълно изложените в
обжалваното съдебно решение на въззивния съд мотиви, поради което намира, че с
настоящето решение не следва да ги преповтаря.
Освен това, както наказващият орган, така и въззивният съд, са приели, че
липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод
безусловно следва да бъде споделен по отношение на настоящия случай и от
касационната инстанция. Случаят не разкрива по-ниска степен на засягане на
установения ред на държавно управление от други подобни нарушения. Изискванията
към водачите, които осъществяват обществен превоз на пътници и товари, следва
да са по-завишени, което е и обективираната в чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП идея на
законодателя, поради което и не са налице условията за прилагане на тази
разпоредба, доколкото деянието на касатора не представлява маловажен случай на
административно нарушение.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно,
за да настъпят предвидените с него и с НП правни последици.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №447
от 22.11.2018 на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 1332 по описа за
2018 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 32-0000215/30.07.2018год. издадено от
Началник Областен отдел ”Автомобилна администрация” /ОО”АА”/ гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: