№ 3482
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина А.стасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.а
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. М. Ц. срещу решение № 13759/10.08.2023
г. по гр.д. № 32983/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която на основание
чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Д. Г. Д. сумата в размер на
1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване
на сигнали и жалби до полицията в периода 2016 г. – 2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до
окончателното й изплащане, в частта, с която на основание чл. 45 ЗЗД жалбоподателят
е осъден да заплати в полза на Д. М. Д. сумата в размер на 1300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и жалби до
полицията в периода 2016 г. – 2022 г. и отправени обиди „боклук“ и „лъжец“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2022 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени
насрещните искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу
Д. Г. Д. и Д. М. Д. за осъждането на всеки един от ответниците да заплати в полза на
1
ищцата сумата в размер на 2500 лв. (общо 5000 лв.), представляваща обезщетение за
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се недобросъвестно подаване на
жалби срещу ищцата до прокуратурата.
Жалбоподателят - В. М. Ц., твърди, че решението в обжалвА.та част е
неправилно. Счита по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че по
делото не е доказано да е налице противоправно поведение от нейна стрА., в резултат
на което да понесе деликтна отговорност. Ето защо, счита, че решението на СРС е
неправилно, като моли същото да бъде отменено в обжалваните части, съответно –
предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени изцяло, а предявените от нея
насрещни искове да бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответниците по жалбата – Д. Г. Д. и Д. М. Д., считат, че решението на СРС в
обжалваните части е правилно, като молят същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Г. Д. и Д. М. Д. с осъдителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени срещу В. М. Ц., както и от В. М. Ц. с
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени срещу Д. Г. Д.
и Д. М. Д..
Ищците - Д. Г. Д. и Д. М. Д., твърдят, че с ответницата са съседи, като от години
последната ги тормози с отправяне на вербални обидни и клеветнически твърдения по
техен адрес (че са престъпници, крадци, че й обгазяват апартамента с цигарен дим, че
заразяват входа на блока с бълхи и др.), както и с подаване на жалби срещу тях в
полицията и прокуратурата, съдържащи неверни клеветнически твърдения (13 броя
жалби/сигнали, подадени в периода 2014 г. – 2022 г.). Поддържат, че на 13.04.2021 г.
ответницата се е нахвърлила на ищцата Д. на стълбищната площадка между първи и
втори етаж, дърпала я за ръката и крещяла, че ще я оскубе и ще я убие, а на 17.03.2022
г. е крещяла срещу големия син на ищците, като се е наложило баща му да излезе от
апартамента и да го прибере вкъщи. Твърдят, че в съвкупност предприетите от нея
действия са причинили психически стрес на ищците, като многократно са сезирали
органите на реда за поведението на ответницата, но от полицията и прокуратурата не
са били предприети никакви действия срещу нея. Считат, че разпространяването на
неверните клевети от стрА. на ответницата засяга доброто име и авторитет на ищците,
тяхната чест и достойнство пред съседите и колегите им, поради което претендират
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сумата от по 4000 лв. за
всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до погасяването.
2
Ответницата - В. М. Ц., поддържа, че самата тя е преживяла негативни емоции с
оглед подаване на жалба от ищците срещу нея с искане за принудително настаняване
за лечение в психиатрично заведение, като е изпитала срам и неудобство от личната
лекарка и сина си, които са били разпитани по случая. Твърди, че от множеството
подавани от ищците срещу нея жалби и сигнали се е стигнало до влошаване на
хроничните й заболявания, поради което предявява насрещни искове срещу ищците за
обезщетяване на причинените й неимуществени вреди със сумата от 5000 лв.,
претедирА. разделно от ответниците по насрещните искове при равни квоти от по 2500
лв. от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в подавани срещу ищцата
жалби и сигнали до Софийска районна прокуратура и СДВР.
С обжалваното решение ответницата В. М. Ц. е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД
да заплати, както следва: в полза на Д. Г. Д. сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и
жалби до полицията в периода 2016 г. – 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното й
изплащане; в полза на Д. М. Д. сумата в размер на 1300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и жалби до
полицията в периода 2016 г. – 2022 г. и отправени обиди „боклук“ и „лъжец“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
Главните искове са отхвърлени до пълния предявен размер – 4000 лв. по всеки
от главните искове, а насрещните искове – изцяло.
Решението е обжалвано само от ответницата В. М. Ц. в частта, с която главните
искове са уважени, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалвА.та част. Разгледано по същество същото е правилно в
обжалвА.та част. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви във връзка с основателността на главните претенции, съответно –
неоснователност на насрещните искове, които настоящата съдебна инстанция споделя
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени в обжалваното
решение.
В допълнение на това и във връзка с доводите за неправилност на решението,
изложени във въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна стрА.:
По главните исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на
3
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане,
осъществено от ответника, в тежест на ищците е да докажат: противоправно
поведение на ответника; вреда – причиняване на неимуществени вреди на ищците в
претендирания размер, вследствие осъщественото противоправно поведение от стрА.
на ответника; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина, както и да докаже погасяване на дълга.
На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение
от стрА. на ответника.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни, затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно, което, обаче, не изключва възможността за
злоупотреба с право, което е противоправно. Тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал.
2 от Конституцията на Република България), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалби и сигнали до държавни органи с
искане да бъде оказА. защита на правата на жалбоподателя представлява признато от
закона право и не представлява противоправно действие, освен когато се касае за
злоупотреба с право, т.е. за недобросъвестно упражняване на процесуални права.
Злоупотреба с право ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл е и цитирА.та в
обжалваното решение практика на ВКС.
По делото се твърди, а и от събрания доказателствен материал се установява
при условията на пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение от
стрА. на ответницата В. М. Ц., изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали
и жалби до полицията в периода 2016 г. – 2022 г. спрямо ищците Д. Г. Д. и Д. М. Д.,
както и в отправени обиди „боклук“ и „лъжец“ спрямо Д. Д..
Съгласно представените писмени доказателства, за период от 2014 г. до
подаване на исковата молба – 2022 г., ответницата е депозирала множество жалби до
полицията срещу ищците, като твърденията са във връзка с осъществено
противоправно поведение от стрА. на ищците, изразяващо се в следното - изливане на
течности и храни върху стъклата и стените пред апартамента на ответницата, за
обгазяване с отрови с цел убийството на ответницата, за умишлено заразяване с бълхи,
за заглушаване на телевизора й със специално устройство. Съгласно представената
справка от СРП, по подадените от В. М. Ц. сигнали са образувани шест прокурорски
4
преписки – пр.пр. № 43080/2014 г. срещу Д. Д., по която е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство; пр.пр. № 39403/2014 г., по която е постановен
отказ от образуване на досъдебно производство; пр.пр. № 7412/2016 г. по описа на
СРП срещу Д. Д., по която е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство; пр.пр. № 11250/2016 г. срещу Д. Д., по която е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство; пр.пр. № 5144/2018 г. срещу Д. Д., по която е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство; пр.пр. № 40783/2022 г.
срещу Д. Д. и Д. Д., по която е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство.
От показанията на свидетеля – В.И.Г., който е съсед на страните и има преки
наблюдения във връзка с отношенията им, се установява, че ищците Д.и са се нанесли
в апартамент, в който живеят, от около 12-13 години, като свидетелят Г. живее на
същия етаж, на който е жилището на Д.и, а ответницата Ц. живее в апартамент, който
се намира под апартамента на Д.и. Според показанията на свидетеля Г., ответницата
М. твърди пред съседите, че ищците Д.и я заразяват „с въшки, бълхи и всякакви
инсектициди“, което не отговаря на истината. Също така, в резултат на осъществения
тормоз от стрА. на ответницата децата на ищците изпитват страх да се прибират сами.
Свидетелят сочи, че е чувал Ц. да нарича Д.и „лъжци“, „крадци“, „боклуци“, твърди,
че хвърлят боклук върху апартамента , което също не отговаря на истината.
Вследствие на поведението на Ц. ищците Д.и са изпитвали притеснения, включително
и за децата им, които са принудени да търпят нА.сяните обиди спрямо тях, както и
агресивното поведение на ответницата, насочена към цялото им семейство.
Според показанията на свидетеля Д. Д. МА.сиева – колега и приятел на ищците,
последните са споделяли за агресивното поведение на ответницата Ц. спрямо тях,
както и във връзка с подадените множество сигнали от нея срещу тях. Случвало се е
да отсъстват от работа, за да дават показания във връзка с образуваните преписки по
подадените сигнали от Ц.. Изпитвали са чувство на притеснение и безсилие във връзка
с поведението на ответницата Ц., пряко насочено към семейството им.
Следователно, от събраните по делото доказателства, цитирани по-горе, се
установява, че в период от 2014 г. до 2022 г. ответницата е сезирала органите на
полицията с жалби и сигнали, насочени към ищците, които имат идентично
съдържание, касаещо осъществени противоправни действия от тях стрА.. Нито един от
сигналите не е бил основателен, за което свидетелства и приложената справка от
СРП, въпреки което за продължителен период от време ответницата е продължила да
подава такива, от което следва, че поведението е било недобросъвество, имащо за
цел да накърни правата на ищците, което по своя характер следва да се квалифицира
като злоупотреба с право, съответно – представлява противоправно поведение. Също
така, установява се от показанията на свидетеля Г., че ответницата е отправяла обиди
5
към ищеца Д. - „лъжци“, „крадци“, „боклуци“, за които също следва да понесе
деликтна отговорност, доколкото с посочените обиди е накърнена честта и
достойнството на ищеца Д..
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. (така Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на поведението на ответницата, насочено към
ищците, правилно първоинстанционният съд е отчел обстоятелствата, че в резултат на
подадените жалби и осъществявания тормоз ищците са се чувствали притеснени,
безсилни, предвид невъзможността да предприемат действия, с които за защитят
собствеността си и семейството си. Също така, подадени жалби и образуваните
прокурорски преписки са се отразили негативно и в професионалната дейност на
ищците, тъй като се е налагало да отсъстват от работа, за да дават показания във
връзка с жалбите на ищцата. Отделно, от обидите на ответницата, насочени спрямо
ищеца Д., е било накърнена честта и достойнството му. Следователно, установява се
ищците да се претърпели твърдените от тях неимуществени вреди, като въззивният
съд счита, че определеният размер на обезщетения – 1000 лв. за Д. Г. Д., и 1300 лв. за
Д. М. Д., се явява справедлив такъв по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Ето защо, решението на СРС в частта, с която главните искове са уважени, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По насрещните искове с правно основание чл. 45 ЗЗД:
По делото е представена жалба-сигнал от 26.04.2021 г. до главния прокурор,
подадена от Д. Г. Д. и Д. М. Д. срещу В. М. Ц., както и жалба от 21.08.2008 г. до СРП,
подадена от Д. Г. Д. и Д. М. Д. срещу В. М. Ц..
Както беше посочено, поначало сезирането на държавен орган с искане за
защита представлява правомерно поведение, освен ако правото не се упражнява
недобросъвестно, с цел да се навреди на лицето, срещу което е подадена жалбата.
Както беше посочено, по делото се установява, че срещу Д. Г. Д. и Д. М. Д. са
подавани множество жалби и сигнали от В. М. Ц., като освен това същите са били
подложени на агресивно поведение от нейна стрА., което е стА.ло повод за търсенето
на защита чрез подадените жалби от тях стрА., включително и чрез образуването на
настоящото дело. Не се установява поведението им да е недобросъвестно, доколкото и
предявените от тях искове се явяват установени по своето основание, като по делото
се установява да е налице противоправно поведение на В. М. Ц., основание за
ангажирането на деликтната отговорност.
Ето защо, насрещните искове се явяват неоснователни, тъй като не се
6
установява да е налице първият елемент на предявеното от ищцата по насрещните
искове право, а именно – противоправно поведение на ответниците Д. Г. Д. и Д. М. Д..
Следователно, решението на СРС в частта, касаеща насрещните искове, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответниците по жалбата имат право на разноски,
но същите не претендират присъждането на такива, поради което не следва да се
ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13759/10.08.2023 г. по гр.д. № 32983/2022 г. по
описа на СРС, 26 състав, в частта, с която на основание чл. 45 ЗЗД В. М. Ц. е осъдена
да заплати в полза на Д. Г. Д. сумата в размер на 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в недобросъвестно подаване на сигнали и жалби до
полицията в периода 2016 г. – 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното й изплащане, в
частта, с която на основание чл. 45 ЗЗД В. М. Ц. е осъдена да заплати в полза на Д. М.
Д. сумата в размер на 1300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в
недобросъвестно подаване на сигнали и жалби до полицията в периода 2016 г. – 2022
г. и отправени обиди „боклук“ и „лъжец“, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, предявени от В. М. Ц. срещу Д. Г. Д. и Д. М. Д. за осъждането
на всеки един от ответниците да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 2500
лв. (общо 5000 лв.), представляваща обезщетение за противоправно поведение на
ответниците, изразяващо се недобросъвестно подаване на жалби срещу ищцата до
прокуратурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8