Р
Е Ш Е Н И Е
№
2813 / 24.6.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар А.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15139 по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по молба
на „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК
А.И., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изп. директор Б***, чрез адв. А*** - ВАК, в качеството на
процесуален представител, адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа:
гр. Варна, ул.„ *** "№12, офис 2,, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника
В.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***,
с адрес
за връчване на призовки, съобщения и книжа: гр.Малко
Търново, обл.Бургаска жк"
*** " бл.1, вх.2,ет.1, ап.3, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена
топлинна енергия по партида 7320
за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“ ***“, бл.***,
вх.6, ап.12, сумата в общ размер 1425.35
лева /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки, от
които:
- главница 3.85 лева за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 0.59 лева за забава за периода от
01.06.2016 г. до
27.11.2017 г.,
- главница 857.41 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 54.52
лева за
забава за периода от 01.01.2017
г. до 27.11.2017
г.,
- главница 497.57 лева за периода от м. 06.2017 г. до м. 09.2017 г. вкл. и лихва 11.41лева за забава за периода от
01.08.2017 г. до 27.11.2017 г.,
ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателно погасяване на задължението, които суми са присъдени с издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 112/2018г., 11 състав по описа на ВРС.
Моли се, при уважаване на
претенцията, да бъдат присъдите извършените в производството съдебни разноски и
адвокатски хонорар.
Обстоятелствата,
от които се твърди че произтичат претендираните с
исковата молба права, се свеждат до следното: В исковата молба ищецът твърди,
че в изпълнение на Разпореждане № 35530/05.09.2018г. по ч.гр.д. №112/2018г., 11
състав по описа на ВРС, с което са били дадени указания на заявителя, че по
делото е постъпило възражение на основание чл. 414 от ГПК от В.С.С., в качеството й на единствен наследник по закон на
починалия в хода на производството длъжник Д***, се завежда настоящата искова
молба от заявителя „В.Е.В." ЕАД, ЕИК А.И., по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предмет на иска е установяване на
задълженията на починалия в хода на заповедното производство длъжник Д***към
ищеца за заплащане на дължими суми за потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за топлофициран
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6,
ап.12 и неплащането на начислените и дължими суми във връзка с тази доставка от
Д***, в качеството й на потребител на топлинна енергия.
Видно от заявеното в заповедното
производство, претендираните вземания са за -
главница 3.85 лева за периода от м.04.2016 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва
0.59 лева за забава за периода от 01.06.2016 г. до 27.11.2017 г., главница
857.41 лева за периода от м.11.2016г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 54.52 лева
за забава за периода от 01.01.2017 г. до 27.11.2017
г., главница 497.57 лева за периода от м.06.2017г. до м.09.2017г. вкл. и лихва
11.41лева за забава за периода от 01.08.2017 г. до 27.11.2017г.
Сочи се, че между страните по
делото е налице валидно облигационно правоотношение. Починалият в хода на
заповедното производство длъжник Д***, в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през целият процесен
период, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал. 1 ЗЕ. Починалият в хода на заповедното производство длъжник Д***се
легитимира като собственик на топлофицираният
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл.***,
вх.6, ап.12 с Договор №5657/06.03.1984г., издаден от ОНС - Варна, видно от справка
за собствениците и носителите на други вещни права за един имот от КРНИ,
направена по електронен път. Видно от справки в СВ - Варна по ЕГН на починалият
в хода на заповедното производство длъжник Д***няма вписани сделки в СВ - Варна.
В изпълнителното производство по изп. дело № 8029/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано от „В.Е.В."ЕАД срещу длъжника Д ***за
задълженията на длъжника за топлинна енергия за предходни периоди от време е
установено, видно от приложената към писмените доказателства справка от ТД на НАП гр.Варна, че Д***е декларирала в качеството си на
собственик топлофицираният имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6, ап.12. Излага се от ищецът, че не
разполага с документа за собственост, с който Д***се легитимира като
собственик, поради което и прави доказателственото
искане по точка две за снабдяване с документа за собственост.
За задълженията на Д***, предмет
на изпълнителното производство по изп. дело №
8029/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, излага, че е сключен договор за встъпване
в дълг на дата 22.03.2016г. с ответника В.С.С., който
прилага към доказателствата към настоящата искова молба.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана
е и не е прекъсван
достъпа и доставката
на топлинна енергия
за нея.
Присъединяването на Етажната
собственост на адрес: гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6 към топлопреносната
мрежа на "Топлофикация-Варна" ЕАД, е извършено през 1994 г. Съгласно
нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентира влизането
в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без писмено
приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, те влизат
в сила за заварените потребители (какъвто е конкретният случай) на топлинна
енергия в едномесечен срок от публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия
момент са в сила и действат в отношенията между страните Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация -Варна" ЕАД на
потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13
декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и одобрени с Решение
на ОУ - 062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
предвижда също, че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата.
С изложеното, ищецът обосновава
правният си интерес от предявените искови претенции.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от ответникът В.С.С.
ЕГН **********, с който се изразява становище за допустимост, но основателност на
исковата претенция.
В отговорът е изложено, за сведение на съда, че ответницата преговаря с
ищеца за постигане на споразумение за разсрочено плащане на дълга и
прекратяване на делото.
С подаване на исковата молба с правно
основание чл.422 ГПК, от ищецът по делото „В.Е.В.“ЕАД, е изразено становище от
ответницата, че подаденото от В.С.С. възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№112/2018г., 7 състав по описа на
ВРС, е след двуседмичния срок от връчването на заповедта за изпълнение и същата
е влязла в сила, при което издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
112/2018г., 7 състав по описа на ВРС е влязла в сила, с оглед дадените указания
от заповедния съд с Разпореждане № 35530/05.09.2018г. по ч.гр.д. №112/2018г., 7
състав по описа на ВРС подаваме в срок настоящата искова молба.
По допустимостта на производството по делото,
съдът намира следното:
От изисканото
в настоящото производство ч.гр.д. №112/2018г. на
ВРС, ХІ-ти състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответник ДОБРИНА ПЕТКОВА КРАЛЕВА, в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
03.01.2018г.
Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед № 60/4.1.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено
на Длъжник
Д***ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „В.Е.В.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б***, следните суми, дължими на основание
потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за имот, находящ
се в гр.Варна,
ж.к. „***“, бл. ***, вх.6, ап.12, а
именно:
сумата в размер на 3,85 лв., представляваща главница за периода от м.
04.2016г. до м. 04.2016г. вкл.,
лихва за забава в размер на
0,59 лева за периода от
01.06.2016г. до
27.11.2017г.,
сумата в размер на 857,41 лв., представляваща главница за периода
от
м. 11.2016г. до м. 04.2017г. вкл.,
лихва за забава в размер на
54,52 лева за периода от
01.01.2017г. до
27.11.2017г.,
сумата в размер на 497,57 лв., представляваща главница за периода от м.
06.2017г. до м. 09.2017г.,
лихва за забава в размер на
11,41 лева за периода от
01.08.2017г. до
27.11.2017г.,
ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сума в размер на 28,51 лв., представляваща разноски
по производството за заплатена държавна
такса и сумата в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
В хода на производството е установено, че след издаване на процесната заповед за изпълнение длъжника Д***, е починала – на 07.03.2018г.
Установено е било, че единствен неин наследник се явява дъщеря й В.С.С.
ЕГН **********.
На 14.08.2018г. е регистрирано в
деловодството на ВРС възражение от В.С.С. ЕГН **********, срещу издадената заповед, на
основание чл.414 ГПК, постъпило с пощенски плик, с печат от 10.08.2018г.
Видно от приложено на л.52 от
делото съобщение, изпратено до В.С.С. ЕГН **********, с което й е връчена Заповедта за изпълнение, в
същото е отразена дата на връчване 25.07.2018г., без да е посочено лицето
„получател“ с три имена, длъжност и без отразяване, да е поето задължение за
предаване на адресата, така както е изискването съгласно разпоредбата на чл.46,
ал.2 от ГПК. Налице е само подпис/без имена на положилото този подпис лице/, и
печат на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
При изложеното, заповедния съд е
дал указания до В.С.С. ЕГН **********, в едноседмичен срок да представи доказателство за
подаване в срок на възражението, а именно: обратна разписка или друг документ,
удостоверяващ, че възражението е подадено по пощата преди датата 09.08.2018г.
В рамките на така предоставения
срок, с молба от 03.09.2018г., В.С.С. ЕГН **********, е представила доказателства, че
Заповедта й е връчена на 01.08.2018г., като на 25.07.2018г. съобщението е било
получено от нейния работодател РДГП-Елхово и препратено на ГПУ-Малко Търново,
където е получено на 31.07.208г., видно от поставена резолюция върху
съобщението за връчване на Заповедта, издадена на основание чл.410 ГПК.
При изложеното, настоящия състав,
приема че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение
от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство, за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене
на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение/на 13.09.2018г./ и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №112/2018г. на ВРС, ХІ-ти състав/на 04.10.2018г./. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Ищцовото дружество поддържа
предявените искове и в с.з. моли с оглед изявлението на ответницата, за
постановяване на решение по делото при признание на исковете.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу
него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно
решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, а
именно: че признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се
разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът в с.з. е прекратил съдебното дирене, и
е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието
на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.
По разноските:
При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че настоящото
производство е образувано на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, при подадено
възражение по чл.414 ГПК срещу Заповед № 60/04.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №112/2018г. на ВРС, 11-ти състав,
което е обослувено от поведение на ответника, дало
повод за завеждане на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК, следва да се възложат в
тежест на ответника, с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Вследствие на изложеното, следва да се присъдят направените от ищеца в исковото производство разноски в
размер на 75,84лв. за заплатена държавна такса и в размер на 329,77лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното
производство в общ
размер от 328,51лв., от които заплатена държавна такса в размер на 28,51лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, на основание чл. 237, ал.
2 от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, в отношенията
между ищецът „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК А.И., със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Изп. директор Б***, от една
страна и ответницата В.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за връчване на призовки,
съобщения и книжа: гр.Малко Търново, обл.Бургаска жк"***" бл.1, вх.2,ет.1, ап.3, от друга страна, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за
потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к.“***“, бл.***, вх.6, ап.12,
сумата в общ размер 1425.35 лева /хиляда
четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки, от които:
- главница 3.85 лева за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 0.59 лева за забава за периода от
01.06.2016 г. до
27.11.2017 г.,
- главница 857.41 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 54.52
лева за
забава за периода от 01.01.2017
г. до 27.11.2017
г.,
- главница 497.57 лева за периода от м. 06.2017 г. до м. 09.2017 г. вкл. и лихва 11.41лева за забава за периода от
01.08.2017 г. до
27.11.2017 г.,
ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед №60/04.01.2018г.
за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№112/2018г. на ВРС,
11-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.С.С. ЕГН **********, с
адрес: ***, с адрес за връчване на призовки,
съобщения и книжа: гр.Малко Търново, обл.Бургаска жк"***"
бл.1, вх.2,ет.1, ап.3, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК
А.И., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изп. директор Б***, сумата в общ размер на 328,51лв.,
представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д.
№112/2018г. на ВРС, 11-ти състав/за д.такса 28.51лв.; за адв.възнаграждение
300.00лв./, както и сумата в общ
размер на 405,61лв., представляваща сбор от
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
в исковото производство с правно основание чл.422 ГПК/за д.такса 75.84лв.;
за адв.възнаграждение 329.77лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: