Решение по дело №667/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 575
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700667
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

575

гр.Плевен, 30.09.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:                                                        Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 667 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 307 от 29.06.2020 г., постановено по нахд № 865/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3124299 от 16.09.2019 г. за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР – Плевен, с който на К.Д.К. – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.09.2019 г. в 17,47 часа на първокласен път Бяла – Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път гр.Плевен с посока на движение гр.Ботевград, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „***“ с рег.№ ***,  като при разрешена стойност на скоростта 90 км/час е установена стойност на скоростта 125 км/час – превишена стойност на скоростта 35 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Д.К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, т.к. към съставения електронен фиш не е приложен снимков материал, доказващ индивидуализирането по категоричен начин на превозното средство, с което е извършено нарушението, т.к. към момента на сработване на автоматизирани технически средства и системи през третирания участък е възможно да са преминавали повече от едно превозни средства. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява надлежно и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на жалбоподателя К.Д.К. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3124299 за това, че на 16.09.2019 г. в 17:47 часа в Първокласен път Бяла – Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път гр.Плевен с посока на движение гр.Ботевград. Нарушението установено с техническо средство тип стационарна система MULTA RADAR SD 580 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % с МПС „***“ вид лек автомобил, рег.№ ****е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66C. Разрешената стойност на скоростта е 90 км/ч., установената стойност на скоростта е 125 км/ч., превишаването на разрешената скорост е 35 км/ч. Съдът приел за установена описаната в ЕФ фактическа обстановка въз основа на  писмените доказателства по делото. Съдът изложил мотиви, че ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП  и съдържа разписаните в закона реквизити. Съдът изложил мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства К. в качеството си на  изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното писмено да е декларирал, че установеното на 16.09.2019 год. движение на собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл.189, ал.5 от закона. Направил извод, че въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена. Съдът приел за безспорно,   че в качеството си на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, която агенция е собственик на МПС „***“, рег.№ ***, К.Д.К. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от закона, видно от приложената по делото Справка АИС „Регистрация МПС“ относно собственост на МПС. Съдът констатирал, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя е установена с помощта на “средство за измерване” по смисъла на §1, т. 27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията, каквото средство представлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “MULTA RADAR SD 580”. Позовавайки се на приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.12.4888 на БИМ, съдът направил извод, че процесното средство за измерване е годно за експлоатация до 08.12.2020 год. и съответно към датата на установяване на процесното нарушение - 16.09.2019 год. резултатите от направеното с посоченото средство за измерване се явяват необорени.    Съдът изложил доводи, че единственото изискване, за да се издаде ел. фиш, е нарушението да е установено и заснето с АТСС съобразно легалната дефиниция на §6, т.65. от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) , с каквото констатирал, че е заснето превишението на скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС „***“ - АТСС “MULTA RADAR SD 580” с № 00209D32F66C, което съставлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “MULTA RADAR SD 580”, която съставлява одобрен тип средство за измерване и е годно за експлоатация. Съдът посочил в своите мотиви, че разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, чрез поставяне на пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение, чрез автоматизирани технически средства или системи, с изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017г. е отпаднал, тоест преди датата на констатираното нарушение. От приложените по делото писмени доказателства съдът установил, че АТСС е правилно експлоатирана, в съответствие с Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., изм. и доп. ДВ.бр.6 от 16.01.2018г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи , поради което производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на К. чрез издаването на ел.фиш, е протекло при спазване на установените процесуални правила. На всички тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Направените с първоначалната и с касационната жалба възражения настоящият състав на съда преценява като неоснователни и  необосноваващи отмяна на оспореното решение и потвърдения с него ЕФ.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че нарушението е заснето с АТСС тип стационарна  система Multa Radar SD 580 №00209D32F66C, идент.№593-072/71-307, № от ДР 4888, което изрично е посочено в Протокол  от проверка  18-ИСИС/20.05.2019 год. на л.10 от делото на ПРС,  която система  съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност  до 8.12.2020 год., видно от Удостоверение №10.12.4888, издадено от БИМ. На системата е извършена последваща периодична проверка  и е установено съответствие по изпитаните показатели, което се установява от Протокол  от проверка  18-ИСИС/20.05.2019 год. Стационарната система за видеоконтрол, по правило е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при предварително зададени параметри на  ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването.  Измерването и регистрирането на скоростта, и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения видеоматериал. По този начин всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва  и съхранява като отделен файл, а за целите на съдебните производства по обжалване на издадените ЕФ- се разпечатва на хартия във формата на снимка. Противно на оплакванията в касационната жалба, за установеното нарушение е изготвена и приложена по делото на л.8 такава снимка, на която е заснет автомобилът, собственост на представляваната от касатора ИАЛВ, показан е регистрационният номер на същия и е видна посоката на движение. На пътното платно не е имало друг автомобил,  движещ се пред, зад или в непосредствена близост до заснетия , поради което няма съмнения, че е заснета скоростта на управлявания от К. автомобил, а не на друго МПС. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което снимка №010  на л.8 от въззивното дело представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Други доказателства, сочещи на липса на извършено нарушение, не са приобщени по делото. Така монтираната стационарна техническа система  е предварително обозначена, макар че това изискване от разпоредбата чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП  отпадна с изменението на ЗДвП в ДВ, бр.54 от 2017 год. Това е видно от удостоверение от Директор ОПУ  - Плевен , според което монтираната на  републикански път  1-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66С  е сигнализирана с пътни знаци Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво.

Не съставлява отменително основание и обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган и не е посочена  датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН  е електронният фиш да съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  По отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган  и дата на съставянето му. В  ЕФ  е налице и точно и ясно описание на нарушението и на мястото на извършването му. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на  посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство,  конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта  представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние. Описано е в ЕФ и  мястото на нарушението като реквизит на ЕФ- Първокласен път Бяла-Ботевград,  Е 83, км.89.2, околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието, което изисква в извъннаселените места, каквото е околовръстния път с посочване на точния километър, да не се управлява автомобил с повече от 90 км./час. Описана е и конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, наред с посочената  разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния размер на констатираното превишение на допустимата скорост. Спазено е и изискването на чл.188, ал.2 от ЗДП, съгласно което, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се наложи на неговия законен представител. В случая съдът е изискал, а касаторът е представил доказателства, че към датата на извършване на нарушението, К. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ИАЛВ, като последната е собственик на процесния автомобил, видно от приложения на л.19 от въззивното дело документ.

С оглед на изложеното, решението на РС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 307 от 29.06.2020 г., постановено по нахд № 865/2020 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                          ЧЛЕНОВЕ:  1./П/

 

                                                                                

                                                                                         2./П/