Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5609
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск от К.С.М.,
ЕГН ********** и Я.Й.Х., ЕГН ********** ***, против Н.Б.Б.,
ЕГН **********, Д.Г.Б., ЕГН ********** и Б.А.Б., с ЕГН ********** с правно
основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот - земя и сгради, находящи
се в гр.В., като по данни от КК на гр. Варна, поземленият имот с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД
18-30/19.06.2007 г., поел.
изм. със Заповед № КД 14-03639/06.03.2012 г. /стар № 327/ и е с площ от 725 ке.м., при граници ПИ с идентификатори: № ***; № ***; № *** и № ***. С уточняваща молба
вх.№40869/06.07.2019г. уточняват иска си, като формират петитум
за установяване собственост върху 605 кв. м. реална част,повдигнат в жълт цвят
на л.56 от скица от поземлен имот с идентификатор № ***.
Твърдят, че
имотът е предоставен на К.С.М. на 22.12.1989 г. по реда на 26 ПМС, за граждани стопанисващи земи
за земеделско ползване. Същият е записан като собственик на имот пл. № 327 в разписния списък към КП от 1997 г., като съседи на имота още от
момента на предоставянето му, са - на имот пл № 326 – Ж. П. К., на имот № 328 – Т. С. М. и път. Ищците твърдят, че
са започнали да владеят и своят имота, с намерението да го придобият въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода
от 1994 г. вкл. и
към настоящия момент.
Излага се,
че имота е ограден с метална мрежеста ограда и бетонни колове, като входа към
дворното място представлява метална, решетъчна врата, която се заключва с ключ.
В сградите в имота - вила и стопанска постройка, се намира имущество на
ищците -домакински
вещи и земеделски инвентар. Предвид възрастта им и невъзможността да ходят
всеки ден в имота си, на 16.10.2017 г. К.С.М. е сключил договор за
охрана на имота със „С -В" АД.
Твърди се, че
на 21.11.2017 г., при
посещение на имота му, К.М. е установил, че някой е поставил верига заключена с
катинар на външната, метална, решетъчна врата към двора, а на самата врата,
точно под поставения от охранителната фирма стикер, е издраскан надпис - „частен имот не влизай". Два
дни по-късно, е установил, че сложената верига с катинар е махната, но някой е
правил опит да разглобява бравата на външната, метална, решетъчна врата към
двора и е махнал дръжките на тази брава, а на 30.11.17 г сутринта, докато Я.Х. е била в
имота, е дошъл някакъв мъж, който заявил, че имота бил негов и трябвало да се
изнасят.
Ищците
излагат, че по повод започнал въвод по изп.дело № 421/18г. на ЧСИ С. Д. рег.№ 712, с определение
по гр.д.№ 12042/18г. ВРС, потвърдено от ВОС , съдът е приел, че срещу ищците въвод във владение по изпълнителното дело, по което те не
са страна, не може да бъде извършен, тъй като владеят имота преди образуване на
ч.гр.д. № 9294/2018г. , по което е издаден изп.лист.
Ищците
твърдят, че първите двама ответници Д.Б. и Б.Б. не са могли валидно да прехвърлят собствеността върху
имота, тъй като те са придобили собствеността от лица, които не са собственици.
Считат, че решенията по реституционните процедури на които се позовават са
нищожни.
Ищците
твърдят, че владеят имота с намерение за своене от
1994г.
Ищците К.С.М.,
ЕГН ********** и Я.Й.Х., ЕГН ********** ***, молят, съда да постанови решение,
с което за признае за установено по отношение на Н.Б.Б.,
ЕГН **********, Д.Г.Б., ЕГН ********** и Б.А.Б., с ЕГН **********, че са
собственици на процесния имот, а именно: 605 кв. м. реална част,повдигнат в
жълт цвят на л.56 от скица от поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г.
на ИД на
АК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-639/06.03.2012г. на
Началника на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот
гр. В., с площ от
725 кв.м., при граници ПИ № ***, ***. *** и ***, находящ се в гр.В., които са придобили в резултат на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, при владение
упражнявано лично в периода юни 1994г. до настоящия момент. Претендират
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответниците представят отговор,
като изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Ответниците възразяват, че
продавачите на процесния имот Д.Г.Б. и Б.А.Б. са придобили имота в СИО чрез
дарение и покупка, като Д.Г.Б. познава имота като бивша собственост на своята
баба Д. Г. А.. Излагат, че с
Решение на ПК Варна № 79/21.06.1993г. на
наследниците на Д. С. К. бивш жител ***, починала на 16.03.1962г., е
възстановена правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имот Нива с площ 3.8 дка във В., м-ст
„Д. ", пета категория върху терен в територия на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочат, че на
14.04.2006г. е издадена Заповед №ПР-150/14.04.2006г. изд. от кмет на Район „В.В.", Община Варна Хр. М., на основание §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. С. К., р. 12.08.1899г., починала на 16.03.1962г.:Н.Г.Г.,
ЕГН **********; Г. А. Г., ЕГН **********; Г. А. Г., ЕГН **********. Върху 485 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот представляващ новообразуван
имот в м."М", землище кв.В, общ.В, кадастрален район **, с идентификационен №*** с площ 726 кв.м. с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при
граници: ***, ***, ***. , като изрично върху заповедта е
отбелязано, че е влязла в законна сила на 02.05.2006г. На 12.09.2007г. с
Протокол №245-М/12.09.2007г, изд. от Община Варна, наследниците на Д. С. К.: Н.
Г.Г., Г. А. Г., Г. А. Г. са въведени във владение на имота. В
протокола липсва забележка, че на терена са намерени трети лица, което
означава, че всички наследници са въведени във владение безпрепятствено.
Ответниците излагат, че с нотариален акт № **, том *** по н.д.№ 1017/2007г. на нотариус
Петър Петров, №224 на НК,
вписан в Сл.Вп. под акт №7, том CXXIX от 20.12.2007г. ответницата Д.Г.Б.
е придобила по дарение от майка си Н. Г.Г.
възстановената по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ½ ид.ч. от 485 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 726 кв.м. находящ се в м."М",
землището на кв. В. В., общ.В, представляващ ПИ ****, в кадастрален район ***, по плана на новообразуваните имоти
на м. „М", при общи граници: ПИ №№ ***, ***, ***, ***.
Сочат, че с
нотариален акт № 35, том VII по
н.д.№ 1018/2007г. на нотариус Петър Петров, №224 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №2, том CXXIX от 20.12.2007г. ответницата Д.Г.Б.,
чрез покупко-продажба е придобила от съсобствениците си Г. А. Г. и Г. А. Г.
възстановената от общия им наследодател по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ½ ид.ч. от 485 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 726 кв.м. находящ се в м."М",
землището на кв. В. В., общ.В., представляващ ПИ1172, в кадастрален район 501, по плана на новообразуваните имоти
на м. „М", при общи граници: ПИ №№ ***.
Сочат, че с нотариален
акт № 7, том II по
н.д.№ 191/2009г. на нотариус Роза Кожухарова, №212 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №157, том XXVIII от 04.06.2009г.
ответницата Д.Г.Б., чрез покупко-продажба придобила от съсобствениците си В. С.
К. и Т. С. К., 141 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 726 кв.м. находящ се в м."М",
землището на кв. В.В, общ.В., представляващ ПИ ***, в кадастрален район 501, по плана на новообразуваните имоти на
м. „М", при общи граници: ПИ №№ ***.
Сочат, че
продавачите на тази ид.ч. от имота В. С. К. и Т. С. К.
са възстановени собственици със Заповед
№0507/19.07.2005г. изд.
от зам. кмет на Община Варна на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена
със скица, като с Протокол №335-М/30.03.2009г, за въвод
във владение, изд. от Община Варна, наследниците на Т. П. К.: Т. С. К. и В. С.
К. са въведени във владение на имота.
Ответниците сочат, че с нотариален акт № 15, том III по н.д.№ 355/2009г. на
нотариус Петър Петров, №224 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №44, том LXIII от 05.11.2009г. ответницата Д.Г.Б.,
чрез покупко-продажба е придобила от съсобствениците си Ж. Б. И., В. Б. П. и С.
И. И. възстановената по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, 100 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 726 кв.м. находящ се в м."М",
землището на кв. В. В., общ.В., представляващ ПИ ***, в кадастрален район ***, по плана на новообразуваните имоти
на м. „М", при общи граници: ПИ №№ ***. Излагат, че продавачите на тази ид.ч. от имота Ж. Б. И., В. Б. П. и С. И. И. са
възстановени собственици със Заповед №0662/07.09.2005г. изд. от зам. кмет на
Община Варна на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, като
с Протокол №368-М/14.07.2009г, за въвод във владение,
изд. от Община Варна, наследниците на И. П. А.: С. И. И., В. Б. П. и Ж. Б. И. са въведени във владение на имота.
Ответниците излагат, че със Заповед № ГВ-34/30.03.2010г. на Кмета на Р-н
„В. В. " е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ № 1172 по плана на СО"М", район
„В. В. ", придружена графична част на проекта направено по искане на
собствениците Д.Г.Б. и Б.А.Б..
Ответниците твърдят, че през целия период през който Д.Г.Б. и Б.А.Б.
са били собственици до момента в който са прехвърлили собствеността на дъщеря
си Н.Б.Б., са заплащали местни данъци и такси за
процесния имот, за което представям приходни квитанции.
Сочат,че с
нотариален акт № **, том * по н.д.№ 222/2018г. на нотариус Орлин Стефанов, №196 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №38, том XXVII от 04.05.2018г. двамата ответници Д.Г.Б. и Б.А.Б. даряват на дъщеря си Н.Б.Б., целия процесен недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АК, последно
изменение ъс Заповед КД-14-03-639/06.03.2012г. на
Началника на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, Община
Варна, Област Варна, с.о. "М", п.к. 9000 /девет хиляди/, №*** , с площ от 725 /седемстотин двадесет и пет/ кв.м.,
по скица, а по нотариален акт и по данъчна оценка 726 /седемстотин двадесет и шест/
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно
ползване ниско застрояване до 10м. при съседи по скица: № ***, стар идентификатор няма, номер по
предходен план няма, а по предходен нотариален акт представляващ ПИ № *** в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, по плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание на м. „М", при граници: ПИ №№ ***, в едно с всички подобрения и
приращения върху имота.
Ответниците излагат, че с оглед
на реституционната процедура, с искане на В. С. К., по реда на чл.34, ал.1 от
ЗСПЗЗ имота е иззет със Заповед на Кмета на Община Варна №2196/25.10.2001г.
от владението на ищците, като изрично се посочва в нея, че К. С. М. е ползвател
без правно основание, поради което няма и право на обезщетение за направените
подобрения в имота. Твърдят, че
за втори път владението на
ищците е прекъснато с извършените въводи във владение
от административните органи отразено с Протокол № 245 -М/12.09.2007г, № 335 - М/30.03.2009г. и № 368 - М/14.07.2009г. изд. от Община
Варна, с който са въведени в имота съответните наследници.
Ответниците считат, че през останалото време ищците са били само
държатели на имота, тъй като ясно са съзнавали и признавали, че не са
собственици на процесния имот. Твърдят, че ищците са допуснати в имота на
основание облигационен договор още с придобиването от страна на ответниците Д.Г.Б.
и Б.А.Б. на първите си 485 кв.м. ид.ч.
от ПИ №1172, тогава е
бил сключен договор за заем за послужване по чл.243 ЗЗД между страните, първо
за идеалните части а след 05.11.2009г. - придобиването
и на последните ид.ч. от процесния имот, и за целия
имот. С този договор ответниците Д.Г.Б. и Б.А.Б. са предоставили на ищците
безвъзмездно имота за временно ползване, като последните са се задължили да
върнат имота след като си оберат реколтата. С тези обещания от страна на ищците
и съгласие на ответниците като собственици на имота са минали няколко години,
докато ищците не са решили да завладеят имота за себе си демонстрирайки този
факт със сключването на договор за СОД на имота на 16.10.2017г. и недопускайки вече ответниците
в него демонстрирайки промяна в поведението си и завладявайки имота с цел да го
своят за себе си.
Преди
демонстративното завладяване на имота ответниците Д.Г.Б. и Б.А.Б.,ответниците
сочат, че са имали безпрепятствен достъп до имота от страна на ищците, като
многократно са ги канили и потвърждавали, че имота е техен, а те само се грижат
за него. Д.Г.Б. и Б.А.Б. са имали уговорка с ищците да влизат в имота когато
пожелаят и да си берат всякакви плодове и зеленчуци което се е случвало
многократно в годините, до 16.10.2017г. - сключването
на договор за СОД.
Ответниците молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Н.Б.Б. предявява насрещен
иск с правно основание чл.108 от ЗС съдът да признае за установено, че тя е
собственик на процесния имот придобит,
чрез дарение с Нотариален акт № 38, том 2 по н.д.№ 222/2018г. на нотариус Орлин Стефанов, №196 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №38, том XXVII от 04.05.2018г., като се осъдят ответниците да й
предадат владението на имота.
В срока за
отговор К.М. и Я.Х. изразяват становище за неоснователност на предявения
насрещен иск.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представен договор №2944_14931/16.10.2017г. между СОД Варна АД и К. С. М. за
монтаж и поддръжка на сигнално–известителна система за обезопасяване и охрана
на Вила М. с адрес в кв.В.,м-ст М., с приложени фактури за заплашане на
абонамент.
Видно от
нотариален акт за дарение на недвижим имот №34, том VІІ, дело 1017/2007г.
на нотариус П.Петров с район на действие ВРС, Н. Г.Г.
дарява на Д.Г.Б. собствената си придобита по наследство и възстановена по реда
на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ½ ид.част от 485
кв.м. ид.части от ПИ,целият с площ от 726
кв.м.,находящ се в м-ст М., при граници ПИ №№ ***.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №**,том ***,рег.№ 10900,дело №1018/2007г. на нотариус П.Петров
с район на действие ВРС, Г. А. Г. и Г. А.
Г. продават на Д.Г.Б. собствената си придобита по наследство и възстановена по
реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ½ ид.част от
485 кв.м. ид.части от ПИ,целият с площ от 726
кв.м.,находящ се в м-ст М, при граници ПИ №№ ***.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **,том **, рег.№ 6139, дело №3558/2009г. на нотариус
П.Петров с район на действие ВРС, Ж. Б.
И., В. Б. П. и С.И.И.продават на съсобственика си Д.Г.Б.
собствените си придобити по наследство и възстановени по реда на §4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ 100 кв.м. ид.част от ПИ,целият с площ от 726 кв.м.,находящ се в м-ст М, представляващ ПИ № 1172, в р-н 501, при граници ПИ
№№ ***.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 7,том ІІ, рег.№ 9095, дело №191/2009г. на нотариус П.Петров
с район на действие ВРС, В.С.К.и Т.С.К.продават
на съсобственика си Д.Г.Б. собствените си придобити по наследство 141 кв.м. ид.част от
ПИ,целият с площ от 726 кв.м.,находящ се в м-ст
М, представляващ ПИ № 1172, в р-н 501, при граници ПИ №№ ***.
По делото са представени адм.преписка
по издаване на Решение на ПК Варна №79/21.06.1993г. и преписка за въвод във владение по Протокол
№245-М/12.09.2007г.,№3355-М/30.03.2009г. и №36-М/14.07.2009г. на Община Варна.
От заключението на назначената и приета от
съда, неоспорена от страните СТЕ се установява, че ПИ ***по
КК на р-н"В.В. е
идентичен с ПИ ***по ПНИ на СО"М"
и частично идентичен с ПИ *** по ПКП и Заповед№ 2196/ 25.10.2001г. на Кмет
на гр.Варна. Източната, западната и южната граници на ПИ *** съвпадат със
съответните им граници на ПИ ***по КК и ПИ ***по ПНИ. Разлика има в
северната граница на ПИ *** по КП, която изцяло попада в територията на ПИ ***по КК. Целият ПИ *** по КП е в
границите на ПИ ***по КК и ПНИ на
СО"М". Предмет на Заповед №2196/25.10.2001г. на Кмет на
гр.Варна за изземване на поземлен имот с пл.номер 327 по КП на СО"М". Площта на ПИ ***поКПе
572кв.м., на ПИ ***по ПНИ и ПИ ***по
КК е 725кв.м. Източната, западната и южна границии на
ПИ ***по
КП съвпадат със съответните им на ПИ ** по ПНИ на СО"М" и КК на
р-н"В.В.". Със Заповед №ГВ-34/30.03.2010г. на
Кмет на р-н „В.В."
е одобрен ПУП-ПЗ с който са дадени строителните линии за разполагане на
сградите в имота, вида на застрояване и параметрите на застрояване в ПИ ***по КК .
С одобрения ПУП-ПЗ за ПИ 1172 не
се променят границите на имота. Площта на процесния имот по заснети граници
материализирани с огради е:621 кв.м.
Частта от процесния поземлен имот съответстваща на ПИ ***по
КП към ПКП е оградена от север, запад и юг с паянтови огради изградени от
бетонови колове и оградна мрежа, от изток имота е
ограден с масивна ограда/приложение№4/. Имота е стопанисван, засаден е с лозови
насаждения, овощни дървета и част от имота е зает със зеленчукови насаждения.
Останалата част от оградената част на процесния имот с площ:153кв.м. попада в
ПИ ***
по КП към ПКП.
Имотът е ограден с паянтови огради
изградени от бетонови колове и оградна мрежа. В имота
са изградени: жилищна сграда от която северната половина на сградата е масивна,
а южната паянтова и паянтова сграда изградена от дървен материал,
представляваща клозет и склад. Масивната част от жилищната сграда е попълнена в
кадастралната карта с идентификатор-***, а паянтовата
стопанска сграда с идентификатор- ***. Жилищната
сграда и стопанската сграда са годни за ползване. От огледа не може да се
определи дали са променяни оградите в периода от 2007г. до днес. Източната
ограда е променена спрямо отразяването им в плановете. В плановете източната
ограда е дадена като паянтова, а при огледа се установи, че е масивна. Съгласно
Решение№79/21.06.1993г. на ПК Варна се възстановява правото
на собственост на наследниците на Д.С.К.в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници поземлен имот-нива в местност „Д"с площ:3800кв.м. при граници: Т. П.,
Н. П. и път. По План на стари
имотни граници на м."М", поземленият имот на Д.С.К.е с пл.номер 46 с площ:3800кв.м. при граници: на запад граничи с ПИ 47 със собственик Т. П., на изток
граничи с ПИ 45 със собственик И. П.. Площта
от процесният имот-***по КК, попадаща в ПИ 46 по План на стари
имотни граници е:485кв.м.
По делото са разпитани като свидетели за ищците Н.Ж.К. и К. Б. М. и за ответниците Г.
А. Г. и Т. С. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.124
от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Правният интерес на ищците произтича от обстоятелството, че владеят
имота. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото
си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ответникът следва да
докаже, фактите които изключват това право.
Разгледан по същество искът е
неоснователен поради следното:
Релевантен
за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху
земята към момента на установяване на владение от К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х.. За да бъде придобит по давност
недвижим имот е необходимо непрекъснато владение в продължение на 10 години,
което трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. В тежест на ищеца е да установи кой се
легитимира като собственик на имота към 1994 г.
Относно направеното от ищците оспорване на
решение № 79/21.06.93
г. на ПК Варна, съдържанието на - протокол № 245-М/12.09.2007 г.
за въвод във владение, протокол за трасиране от 31.05.2006
г., Протокол № 335-М/30.03.09 г. за въвод във
владение, Протокол № 368-М/14.07.09 г.
за въвод във владение, Заповед № 2196/25.10.2001
г. на кмет на Община Варна, констативен протокол от 27.11.2001
г. на комисия от р-н „В.В." -
Варна, Заповед № ПР 150/14.04.2006 г. на Кмет на р-н „В.В." Заповед № ПР 0507/19.07.2005
г. на Кмет на Община Варна, Заповед № ГВ34/30.03.10 г.,
Заповед № 0662/07.09.2005 г. на Зам. Кмет на Община Варна, разписен
лист досежно имот 327,
протокол за
трасиране от 06.08.2005г., комбиниран план § 4 на м-т М, както и регистър към
ПНИ по р. II, т. 2. То част от тях се ползват с формална доказателствена
сила и следователно за да се установи
несъответствие на изявлението с обективната действителност, следва да се преценят съответните факти от съдът по вътрешно убеждение, без да е обвързан
от обективираното в частния документ.
Решенията по естеството си представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не
участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост.
Решение на органа по земеделска реституция е
материално законосъобразно, ако отговаря на следните изисквания: с него е
възстановена собственост на лице, което е било собственик на съответната
земеделска земя или на негови наследници; имотът, за който е постановено
решението, следва да е земеделски по своя характер към момента на включването
му в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация или към момента на
фактическото му отнемане; имотът да е бил фактически отнет от бившия собственик
независимо дали е включен в ТКЗС; ако имотът попада в границите на
урбанизираните територии /населени места/, върху него не следва да са изградени
законно разрешени сгради от трети лица или към 01.03.1991 г. не следва да е
започнал законно разрешен строеж /чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ/; върху имота не следва да са осъществени мероприятия,
които не позволяват възстановяването на собствеността /чл. 10б
ЗСПЗЗ вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ, чл.
24, ал. 2-4
ЗСПЗЗ/; имотът да не е бил включен в капитала на преобразувано в търговски
дружество или приватизирано бившо държавно
предприятие преди възстановяването му с решението /§ 6
ПЗР, ал. 6 ЗППДОбП (отм.); ако имотът е бил предоставен
на трето лице по замяна по реда на ЗТПС, с него не трябва да са извършени
разпоредителни сделки от това лице, нито да е застроен /чл. 18з
ППЗСПЗЗ/.
По въпроса за допустимите възражения срещу
реституционното решение, доколкото К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х., не заявяват
собственически права върху имота към момента на обобществяването
му, съдът се позовава на трайната съдебна практика, според която ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с
възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на
негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с
това възражение се повдига спор за материално право по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили
имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х.
могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили
след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на лицата на
които е възстановено правото на собственост, респ. техният наследодател. Това
разрешение е възприето и в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк.
д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето принципно значение е
приложимо по отношение на всички трети лица – ответници
по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за
възстановяване на собственост върху земеделски земи /в този смисъл – Решение №
161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I ГО; Решение №
101/02.04.2014 г. по гр. д. № 7301/2013 г. на ВКС, I ГО, и др. /.
Съответно в случая К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х. не ангажират доказателства за противопоставяне на свои
права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ които да са упражнили.
Ето защо възражението на К.С.М. и Я.Й.Х. и направеното
оспорване остана недоказано.
Постановено
решение № 79/21.06.93 г. на ПК Варна е
законосъобразно издадено по предписания от закона ред в предвидената форма и
подписано от издателите му.
Придобиването
на правото на собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, е
изключено до приключването на административната процедура по възстановяването
на собствеността върху земеделската земя, когато се осъществява
индивидуализацията на имота. След изменението на чл.
14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. административната
процедура е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава правото на
възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а възстановяването на правото на
собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На
14.04.2006г. е издадена Заповед №ПР-150/14.04.2006г. изд. от кмет на Район „В.В.", Община Варна Хр. М., на основание §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.С.К., р. 12.08.1899г., починала на 16.03.1962г.. Заповедта е приложена на
л.90 от делото от ответниците и върху нея е отразено, че е влязла в законна сила
на 02.05.2006г. Съответно от този момент е могла да тече давност в полза на
ищците.Доводите на ответника, че не е ясно кога е влязла в сила заповедта не е
ясно са неоснователни. Върху представената от тях заповед е отразено, че е
влязла в сила на 02.06.2020г.
Неоснователни
са и доводите за прекъсване на давността посредством въвод
във владение и признаване от ищеца на правата на ответниците върху спорния
имот. От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства следва, че праводателите на ответника никога не са били реално
въвеждани във владение на спорния имот. Представените по делото протоколи за въвод във владение, установяват единствено административни
действия, но не и фактически действия спрямо К.С.М. и Я.Й.Х.. Действията на ЧСИ по изп.д. 20187120400421 за въвод
също не са прекъснали давността, тъй като извършените действия не са спрямо
ищците, а спрямо ответниците Д.Г.Б., ЕГН и Б.А.Б., родители на Н.Б.
.
От показанията на разпитания като свидетел Н.Ж.К., съсед на процесния имот се
установява, че познава ищците от 1989 г., когато по постановление са придобили
възможността да обработват местата във Владиславово,
в местността М. Сочи,
че имат една
обща граница от вътрешната страна на мястото, което той притежава - № 326,
границата е наполовина от дължината на
неговото място. Мястото на К. и Я. е приблизително около 600 кв. м, толкова,
колкото им дали по постановление навремето. Като ширина свидетелят сочи
двадесетина метра, дължина около 40 м. Свидетелят посочва и съседите на мястото на К.М. , под тях Т., от другата
страна, от три страни имат път, мястото
на свидетеля е крайно, и горното място е на К. и жена му. Свидетелят излага, че
ищците обработват имота, през 2000-та година са построили кладенец, сочи, че
внукът им им помага. Свидетелят К. сочи, че последно е виждал дядо К. може
би лятото, а Я. - от м. декември, понеже
има животни, които всеки ден ходи да ги храни, 2019 г. – основно котки, всеки
ден разнася храна .
Свидетелят К. също така потвърждава, че процесният имот се владее от ищците К.С.М. и Я.Й.Х., като впечатленията
му са от 2007г., когато е посетил за пръв път мястото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. А. Г. която сочи, че 2006-2007г. е присъствала на
трасирането и ищците знаели,че имота не е техен. Показанията са общи, не се
сочи кога и какъв разговор точно е бил воден, между кои лица конкретно. Изложеното
е също така и противоречево, тъй като свидетелката
казва: „Не
съм присъствала на уговорките за ползването на имота. От братовчедка си Д. знам за тези уговорки. Липсват и конкретни твърдения в тази
насока от ответниците.
Свидетелят Т. К. е заинтересован от спора, тъй като
притежава част от имота. Още повече, свидетелят също така излага за проведени
разговори 2007-2008г., които няма как да прекъснат давността. Следва да се
отбележи, че извършваното трасиране в
имота, за което говори свидетеля е свързано с
административната процедура, а не с въвод на
ответниците във владение.
Аргумент за липсата на прекъсване придобивната
давност е и образуваното ЧГД №9294/2018г. на ВРС, което е със страни Н.Б.Б., Д.Г.Б. и Б.А.Б., като липсват предприети фактически
и правни действия срещу ищците К.С.М. и Я.Й.Х. до извършване на въвода по изп.дело
№20187120400421 и откриването им във имота. От изложеното следва изводът, че К.С.М.
и Я.Й.Х., съпрузи видно от удостоверение за граждански брак-л.328 от делото, са осъществили
постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде
узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е
установено с насилие владението върху процесната
реална част от имота.
Материалноправните последици на придобивната
давност настъпват с изтичането на законовия срок по чл.
79, ал. 1 или ал. 2
ЗС, независимо от това, че позоваването на давността е в по-късен момент -
в този смисъл изрично ТР
№ 4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. на ОСГК на ВКС. С други думи - ищците са
станали собственици на спорния имот с изтичането на давностния
срок по чл.
79, ал. 2, евентуално - 79,
ал. 1 ЗС. Давността е започнала да тече с влизането в законна сила на Заповед №ПР-150/14.04.2006г. изд. от кмет на Район „В.В.", Община Варна Хр. М., на основание §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ
, т.е. от 03.05.2006г. и към 03.05.2016 година давността вече е изтекла и са
настъпили материалноправните и последици.
Предявеният
положителен установителен иск от К.С.М. и Я.Й.Х. следва до се уважи, като претендираната собственсот върху
реална част от имота се индивидуализира по заключението н в.л. по СТЕ, приложение №2,
където в черно е повдигната територията на ПИ 327, представляваща реална част
от имот с идентификатор ***по КК с площ от 572 кв.м. Ирелеватно
в настоящия случай е обстоятелството, че в исковата молба /уточняваща/ е посочена
площ на тази реална част от 605 кв.м. Площта е последващ
белег на даден недвижим имот, като определящ такъв са неговите граници, в
случая индивидуализирани на скица чрез защриховане на процесната
реална част от имота, уточнени в обстоятелствената част на уточняваща исковата
молба. След като площта, заключаваща се
между посочените от ищците граници на процесната
реална част е 572 кв.м./а не 605 кв.м./ не следва да се постановява отхвърлителен диспозитив за
разликата над 572 кв.м. /В този см. Решение от 14.10.2014г. по в.гр.д.№1654 по
описа на ВОС за 2014г./.
Предвид
основателността на предявения положителен установотилен
иск за собственост, то като последица предявения от Н.Б. насрещен иск по чл.108
от ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Направените
от ищцата Я.Х. разноски са: 860 лв. за адв.възнаграждение, 80 лв. депозит за вещо лице. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищцата Я.Х. разноски
общо сумата от 940 лв.
Направените от ищеца К.М.
разноски са: 140 лв. за дж.такса и 20 лв. препис
искова молба. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на
ищцата К.М. разноски общо сумата от 160
лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.Б.,
ЕГН **********, Д.Г.Б., ЕГН ********** и Б.А.Б., с ЕГН **********, че К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х., ЕГН
********** са
собственици на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2 към заключението
на в.л. С.К. – л.373 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, от недвижим имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г.
на ИД на
АК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-639/06.03.2012г. на
Началника на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот
гр. В., Община В., Област
В., с.о. "М", п.к. 9000, с площ от 725 кв.м., при граници ПИ № ***, придобит по давностно
владение упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Б.Б., ЕГН ********** срещу К.С.М., ЕГН ********** и Я.Й.Х.,
ЕГН ********** насрещен иск по чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г.
на ИД на
АК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-639/06.03.2012г. на
Началника на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот
гр. В., Община В., Област
В., с.о. "М", п.к. 9000, с площ от 725 кв.м., при граници ПИ № ***, находящ се в гр.В.,кв.В.В., СО „М" придобит по дарение с нотариален акт № **,том **,
рег.№3702, дело №222 от 2018г. на нотариус Орлин Симеонов, с район на действие
ВРС и за предаване владението му.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.,
ЕГН **********, Д.Г.Б., ЕГН ********** и Б.А.Б., с ЕГН ********** да заплатят на Я.Й.Х., ЕГН ********** сумата
от 940 лв. (деветстотин
и четиридесет лева), на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.,
ЕГН **********, Д.Г.Б., ЕГН ********** и Б.А.Б., с ЕГН ********** да заплатят на К.С.М., ЕГН **********
сумата от 160 лв. (сто и шестдесет лева), на осн.чл.
78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: