Решение по дело №133/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700133
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 100                                   4 декември 2019 година                   Град Разград

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на трети декември  през две хиляди и деветнадесета година, в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА 

МАРИН МАРИНОВ

          

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова  разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 133 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ХВГ-Комерс" ЕООД- град Русе против решение № 432/15.10.2019 г., постановено по АНД № 526/2019 г. по описа на Районен съд Разград.  Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и моли съда да отмени както атакувания съдебен акт, така и потвърденото с него наказателно постановление.  

Ответникът по касация – ТД на НАП- град Варна, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Разград дава заключение за неоснователност на оспорването.

След преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със събраните доказателства и проверка на атакувания съдебен акт, съдът констатира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на Районен съд Разград е правилно и законосъобразно  и следва да се остави в сила.

Фактическата обстановка е следната: В стопанисван от  дружеството търговски обект– склад за строителни материали, находящ се в град Разград, ул.“Северен булевард“ № 1, е извършена проверка на 22.01.2019 г. Установено е, че в обекта има монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет модел "Datex" с инд.№ ДТ458571 и №  на ФП 02686123. Установено е, че фискалното устройство притежава  операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Регистрираният оборот  в момента на проверката е 1020,06 лева. Фактическата наличност в касата на фискалното устройство е 741,96 лева. В паметта на фискалното устройство има регистрирани служебно въведени суми в размер на 623,75 лева. Няма служебно изведени суми. Разликата между фактическата и разчетната касова наличност от ФУ е -278,10 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

В производството пред районния съд не са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е установена коректно, правните изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав.

Съгласно цитираните в наказателното постановление приложими материални норми от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Между страните не се спори, че в момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност. Тази разлика не е регистрирана в паметта на ФУ. Следва извод, че административното нарушение по чл.185, ал.2  във връзка с ал.1 и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.33, ал.1 от Наредбата е извършено и законосъобразно е санкционирано.

Неоснователен е основният довод на касатора, че нарушението е "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

Предвид горните критерии и установените факти, касационният съдебен състав приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

От събраните по делото доказателства не се формира извод, че неизпълнението на задължения към държавата, извършено от касатора, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение по чл.83 ЗАНН от съответния вид. Установена е 278,10 лева  разлика между разчетната и фактическата наличност в касата. Тази разлика не е незначителна, макар да се касае за липса- фактическата парична наличност е с 278,10 лева по-малко отколкото касовата наличност по разчетите. Липсва каквото и обяснение от страна на касатора на какво се дължи тази разлика.  Освен това касаторът не сочи никакви други обстоятелства,  освен липсата на предходни наказания, които да мотивират съда да приеме, че случаят е маловажен.

Освен това определеният от административнонаказващия орган размер на имуществената санкция е към минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС и този размер е съобразен с тежестта на нарушението и липсата на предходни нарушения.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 15.10.2019 година, постановено по АН дело № 526/2019 г. по описа на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

2./п/