№ 116
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. ВилЯ. Н. Михалева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Ц. С. срещу Решение № 2336 от
27.06.2023г. по гр.д. № 6643/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, В ЧАСТТА, с която са
определени квотите на съделителите като на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се
извърши съдебна делба на недвижими имоти и при квоти, както следва:
1/ Апартамент № 45, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2562.23.2.45
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД[1]18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се
на седми етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. 10135.2562.23.2, в гр. Варна, район
Приморски, ж.к. „Чайка", бл. 30, вх. Б, със застроена площ от 81.47 кв.м., състоящ се от: три
стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и два балкона, при граници по акт за собственост:
апартамент от вход Г, тревна площ, паркинг, стълбищна клетка, апартамент 44, и при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж - 10135.2562.23.2.67 и 10135.2562.23.2.44, под
обекта -10135.2562.23.2.42 и над обекта - 10135.2562.23.2.48, заедно с принадлежащото му
избено помещение с площ от З.00 кв.м. и при граници: изба от вход B, паркинг, изба на ап.
40, коридор, изба на ап. 44, както и съответните 1.34155 % ид.ч. от ОЧ на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с
ид. 10135.2562.23, между съделителите и при квоти за всеки от тях:
76/144 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
34/144 ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;
1
8/144 ид.ч. за С. И. С., родена на ********
13/144 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
13/144 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* п. на ********., договор за покупко продажба по НА № № 153/06.02.1996г. и
прекратена СИО, наследяване на ******* С., п. на ******
2/ Апартамент № 35, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.4504.492.12.35
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се на
девети етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. 10135.4504.492.12, построена в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 11, вх. 12, със застроена площ от 45.93 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения и при граници по акт за собственост:
тревна площ, ап. 34, стълбищна площадка и при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж - 10135.4504.492.12.36 и 10135.4504.492.12.34, под обекта - 10135.4504.492.12.31 и над
обекта - 10135.4504.492.12.39; заедно с принадлежащото избено помещение № 35, с площ от
2.64 кв.м. и при граници: изба на ап. 22, коридор, коридор, както и съответните 1.5206 %
ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПИ с ид. 10135.4504.492 между съделителите и при квоти за всеки
от тях:
20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
2/24 ид.ч за В. Р. Н. с ЕГН **********,
1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
1/24 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* С., п. на ****** и прекратена СИО.
3/ Поземлен имот, находящ се в м. „Могилата“ в землището на с. Осеново, Община
Аксаково, Област Варна,м. „Могилата“, съставляващ имот пл. № 530, с площ от 600 кв.м. и
при граници: имоти пл. № 529, № 531, № 532, № 528 и път, заедно с построената в него
сезонна постройка, с площ от 20 кв.м.; между съделителите и при квоти за всеки от тях:
20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
2/24ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;
1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
1/24 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* С., п. на ****** и прекратена СИО.
В частите, с които на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допусната делба на ПИ с ид.
10611.33.11 по КККР, находящ се в с. Венелин, Община Долни Чифлик, м. „Овчарски
босилек“; на ПИ с ид. 10611.39.15 по КККР, находящ се в с. Венелин, Община Долни
Чифлик, м. „Бял Надпис“; на ПИ с ид. 10611.16.19 по КККР, находящ се в с. Венелин,
Община Долни чифлик, м. „Коренежите“ и на ПИ с ид. 10611.76.2 по КККР, находящ се в с.
2
Венелин, Община Долни чифлик, м. „Долни Ливади“, между съделителите и при квоти за
всеки от тях, както следва:
- 8/36 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
- 14/36 ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;
- 4/36 ид.ч. за С. И. С., родена на ********
- 5/36 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
- 5/36 ид.ч. за И. С., роден на ******
както и в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК са постановени
привременни мерки /какви суми едни съделители трябва да плащат на другите за
ползването/ до окончателното извършване на делбата, решението на ВРС не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено без обсъждане на релевираното по делото възражение, че с
прехвърлителната сделка по НА № 153/1996г. И.С.И. не е могъл да прехвърли повече права
от притежаваните от него ½ ид.ч., като е останало необсъдено и евентуално въведеното
възражение, че съпрузите С. и С. С.и са владяли целия имот в режим на СИО от периода
1996г. до 2018г. Следователно дори и да се приеме, че разликата над ½ ид.ч. до
прехвърлените 4/6 ид.ч. не е била придобита на основание договор за покупко продажба от
1996г., то същата е придобита на оригинерно придобивно основание чрез давностно
владение от двамата съпрузи за времето от 1996г. до 2018г. В този смисъл са и събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелката К.. По тези съображения
счита определените квоти на страните по допуснатата делба на Апартамент № 45 за
неправилно изчислени, доколкото към момента на смъртта на бившия си съпруг С. С. е била
собственик на 12/24 ид.ч. от имота, а на основание чл. 9, ал. 2 от ЗН като наследник – съпруг
на С. С. е придобила 2/3 ид.ч. от неговата наследствена част – 8/24 ид.ч. или общо 20/24
ид.ч., толкова колкото е прието и за втория и третия имот. От друга страна при разглеждане
на делото, ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до участие в
производството Д. К. при положение, че от събраните по делото гласни доказателства е
установено давностно владение и са налице данни, че трето лице е придобило права върху
делбения имот на оригинерно основание. По тези съображения счита, че единствен
собственик на имоти под №№ 2 и 3 е третото за спора лице. В този смисъл отправя искане
решението в обжалваната част да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане от първа
инстанция с участието на лицето с предполагаеми права като страна в процеса, а евентуално
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делбата на имот № 1 да се допусне
при квота 20/24 ид.ч. за въззивницата.
В отговор на жалбата В. Р. Н., М. С., И. С. и С. И. С. оспорват относимостта на
доводите в жалбата към предмета на делото. Твърдят, че същите се отнасят до правата и
квотите на съделителите относно първите три имота и са неоснователни, тъй като са
правилно определени от първоинстанционния съд. В отношенията между сънаследници
3
презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима, поради което когато съсобственик установил
фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите ид.ч., той следва да докаже, че е извършил такива
действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици
намерението му да владее техните ид.ч. за себе си. Доказване в този смисъл не е проведено
по делото. От друга страна доводът, че вероятно трето лице е придобило право на
собственост на оригинерно основание върху делбен имот е извън предмета на делото.
Правилна е констатацията на съда, че третото лице Д. С. К. няма качеството наследник на
никоя от страните, а ответницата не може да предявява чужди права пред съд. От
свидетелските показания на това лице е видно, че никога не е противопоставяла на
собствениците свои права, както и че имота никога не е придобиван от нея на годно правно
основание. Съсобствеността между страните безспорно е възникнала след смъртта на
******* С., п. на ****** До датата на смъртта си наследодателят е владял със съсобственика
си С. С. имотите. Трите имота са придобити в режим на СИО, като след прекратяване на
общността със смъртта на съпруга, ответницата е декларирала имотите като съсобствени със
съзнание, че дъщеря й Д. К. няма собственически права. Като роднина на ответницата и
заинтересовано от изхода на делото лице, свидетелските показания на свидетелката К.
поради това не следва да се кредитират. Апартамент № 35 в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 11 е бил предоставен на това лице по силата на договор за заем за
послужване от майка й и нейния съпруг, като същата никога не е демонстрирала по
отношение на собственика на вещта поведение, изразяващо се в противопоставяне на
владение спрямо действителния собственик. Ползвала е имота със знанието на
собствениците, които са я допуснали да живее в него, като несъмнителността, като
необходим признак на владението липсва. Следователно имотите не са владяни от третото
лице в качеството му на владелец. По изложените съображения е отправено искане
решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
В хода на проведеното съдебно заседание всяка от страните поддържа изразената
позиция по спора и претендира присъждане на съдебни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съдебният
състав, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. Р. Н., М. С., И. С. и С. И.
С. срещу С. Ц. С. съединени в условията на първоначално обективно съединяване на
конститутивни искове с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване на
делба на недвижими имоти – апартамент № 45, с ид. 10135.2562.23.2.45, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл. № 30, вх. Б; Апартамент № 35, с ид. 10135.4504.492.12.35, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 11, вх. 12; ПИ съставляващ имот № 530,
находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м. „Могила“, с площ от 600 кв.м., ведно
с изградената в него сезонна постройка, с площ от 20 кв.м., както и на четири земеделски
4
земи, находящи се в землището на с. Венелин, общ. Долни Чифлик, обл. Варна при
описаните в исковата молба квоти.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
съсобствеността между страните по делото е възникнала за ищците на основание
наследяване на Я.Ил., п. на ******г., И.И., п. на *********, Ст.Ил. С., п. на *********г. и
******* С., п. ******, който не е оставил низходящи и възходящи, а само съпруга и
низходящи на братя и сестри, а за ответницата – на основание наследяване и договор за
покупко продажба в режим на СИО. Апартамент № 45 е бил придобит от И. и Я.И. на
основание договор № 4403 от 06.06.1981г. в режим на СИО. Я.Ил. починала на ******г.,
когато оставила наследници съпруг И.И., С. С. и Ст. С.о – синове и В. Н. – внучка
/наследник на дъщеря й Л.И., починала преди майка си/. С договор за покупко продажба по
НА № 153/1996г. съпругът й И.И. продал на сина си С. С., п. на ****** 4/6 ид.ч. от имота по
време на брака на последния с ответницата С. С., сключен през 1980г. Към този момент И.И.
е притежавал само собствените си ½ ид.ч. + 1/8 ид.ч. по наследяване на съпругата си, поради
което по отношение на останалите наследници на Я.Ил. сделката е относително
недействителна. Така обосновали описаните в исковата молба квоти на страните в
съсобствеността на този имот. Апартамент № 35 е бил придобит от С. и С. С.и на основание
договор № 27907 от 28.04.1993г. за продажба на държавен имот по реда на НДИ, в режим на
СИО. С. С. е починал на ******, като квотите между страните в съсобствеността на този
имот са 20/24 ид.ч. за ответницата на основание прекратена СИО /1/2 ид.ч./ и по наследяване
на съпруга й /8/24 ид.ч./; В. Н. /низходяща на сестрата на С. С. – Л.И. – 2/24 ид.ч., а за М. и
И. С.и – по 1/24 ид.ч. ПИ, находящ се в м. „Могилата“ в с. Осеново, съставляващ имот пл. №
530 с площ от 600 кв.м., ведно с изградената в него сезонна постройка е придобит съгласно
НА № 461/04.09.1989г. от С. и С. С.и в режим на СИО. Квотите на страните в
съсобствеността на този имот са същите. Въпреки многократните покани към ответницата,
която еднолично ползва всички общи имоти, доброволна делба на съсобствеността страните
не могат да постигнат, поради което отправили искане за допускане и извършване на
съдебна делба на описаните имоти.
В отговор на исковата молба ответницата С. С. заявила, че бракът им с покойния й
съпруг С. С. продължил 40 години. Оспорила заявените квоти в съсобствеността на имотите,
релевирайки възражение, че е придобила цялото право на собственост по отношение на
делбените имоти на основание придобивна давност. По отношение на апартамент № 35 и
ПИ в м. „Могилите“, с. Осеново заявила, че принадлежат изцяло на Д. С. К. /нейна дъщеря/,
която придобила изключителното право на собственост на основание придобивна давност
при владение повече от 10 години. В тази връзка отправила искане за конституирането й
като страна по делото. По отношение на апартамент № 45 заявила, че към 2018г. изцяло
принадлежи на Д. С. К. на основание НА и давностно владение повече от 25 години, със
знанието и непротивопоставянето на С. С.. Отделно правото на собственост принадлежи и
на нея при давностно владение повече от 10 години. Евентуално, от договора за покупко
продажба на 4/6 ид.ч. сключен от И.И., дори и да се сподели твърдението на ищците, че за
5
разликата над 5/8 ид.ч. прехвърлителят не е притежавал права, то продажбата на чужда вещ
не е недействителна, а за тази разлика е осъществено владение за период около 22 години от
С. С. и 26 години от ответницата. Така двамата със съпруга й са придобили тази разлика на
оригинерно основание. По тези съображения оспорила заявените в исковата молба квоти
като грешно изчислени, като по наследяване на съпруга й тя е придобила 12/24 ид.ч., а на
основание чл. 9, ал. 2 от ЗН като наследник съпруг придобила и 2/3 ид.ч. от наследствената
част на съпруга си – 8/24 ид.ч. или общо притежава 20/24 ид.ч. По отношение на апартамент
№ 35 и ПИ в с. Осеново при липса на основание да се приеме, че тези имоти са придобити от
третото лице, то посочила, че заявените квоти са правилно изчислени. Отправила искане
съобразно изложеното делба да се допусне при посочените от нея квоти и между посочените
страни.
С определение на ВРС от 09.12.2022г. искането на ответницата за конституиране в
качеството на страна по делото на третото лице Д. С. К. е оставено без уважение като
недопустимо.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор № 4402 за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за
държавните имоти от 06.07.1981г. на основание заповед на Председателя на ИК на ОНС –
Варна № 845/07.05.1981г. на И. С.И. и Я. Ст.ова Ил. е продаден държавен имот, находящ се
в гр. Варна, к-с „Чайка“, бл. № 30, вх. Б, ет. 7, ап. 45, целият с площ от 81.47 кв.м. за сумата
от 16 387 лева.
Я. Ст.ова Ил. е починала на ********., когато призвани да я наследят били съпругът
й И.И., синовете й С. и Ст. С.и и внучка й В. Н. по заместване на починалата преди
наследодателя, негов низходящ – дъщеря Л.И., п. на ********., видно от Удостоверение за
наследници от 08.03.2022г. /л. 40-41/.
Ст.Ил. С. починал на *********г., когато призовани да го наследят били съпруга С.
С. и двамата му синове – М. и И.н С.и /УН на л. 42/.
******* С. починал на ******, когато оставил в качеството на наследници съпруга С.
С. и низходящи на починали преди него брат и сестра – М. и И. С.и и В. Н. /УН на л. 43/.
С договор за покупко продажба оформен с НА № 153 от 06.02.1996г. на Нотариус при
ВРС, И.С.И. продал на сина си ******* С., собствения си недвижим имот, придобит чрез
продажба и по наследство, притежаван в съсобственост с купувача, а именно 4/6 ид.ч. от
Апартамент № 45, в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ с площ от 81.47 кв.м., който купувачът се
съгласил и купил срещу платена продажна цена.
С договор № 27907 за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за
държавните имоти от 28.04.1993г. на основание заповед на Председателя на ИК на ОНС –
Варна № 428/15.03.1993г. на ******* С. и С. Ил. С. е продаден държавен имот, находящ се в
гр. Варна, к-с „Владислав Варненчик“, бл. № 11, вх. 12, ет. 9, ап. 35, целият с площ от 45.93
6
кв.м. за сумата от 9811 лева.
******* С. починал на ******, когато бил наследен от съпругата си С. Ц. С., от
низходящите на починалия преди него негов брат Ст.Ил. С., п. на *********г. – М. С. и И.
С., както и от низходящата на починалата преди него негова сестра Л. Ил. Ив. п. на
********. – В. Р. Н., съгласно Удостоверение за наследници от 08.01.2020г. /л. 43/.
С НА № 103 от 29.11.1994г. на Нотариус при ВРС на основание § 4а от ЗСПЗЗ
******* С. е признат за собственик на 600 кв.м. место в м. „Могилата“ в землището на с.
Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, зона за земеделско ползване, съставляващо имот пл. №
530, при граници: имоти с пл. №№ 529, 531, 532, 528 и път.
По искане на ответницата по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Р.Хр. и Д. К. /дъщеря на ответницата/. От
показанията на първия се установява, че с ответницата и дъщеря й са съседи в кв.
„Владислав Варненчик“, живеят „врата до врата“. Техният апартамент е № 35 и в него живее
Д. – дъщеря на С.. Свидетелят е домоуправител от 15 години в блока и в този апартамент
живее само Д.. Тя присъства на общите събрания на ЕС, плаща за ремонтите и за сумите,
които се събират. Знае, че С. и С. са съгласни с това Д. да живее в това жилище.
В показанията си свидетелката К. сочи, че живее в жилището в ж.к. „Владиславово“ с
втория си съпруг. Ключовете за същия й подарили на сватбата й, като се нанесли да живеят
през 1995г. Таксите и средствата за ремонт, които се събират в ЕС плаща тя, както взема и
решенията касаещи жилището. Домоуправителят има само нейния телефонен номер.
Родителите й отдавна са пенсионери, търси ги за съвет, но те не разполагат с ключове за
апартамента. Баща й, откакто се е разболял, не е стъпвал в жилището, а майка й идва на
гости. Постройката в с. Осеново, построена от баща й, също само те обитават и ползват като
лозе. Майка й живее в ж.к. „Чайка“, бл. 30. Няма как да обитава постройката в с. Осеново,
тъй като е възрастна. Родителите й нямат нищо против те да обработват имота в с. Осеново.
Приживе С. /доведен баща на свидетелката/ е живял в жилището в ж.к. „Чайка“. Идвал е на
гости и в ж.к. „Владиславово“.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
По иска за делба на ап. 45:
Апартамент № 45 в ж.к. „Чайка“ е придобит от съпрузите Я. и И.И.и на възмездно
основание по време на брака им с договор № 4402 от 06.07.1981г. Я.Ил. е починала на
********., когато имуществената общност е била прекратена на основание чл. 14, ал. 1 от
СК /1968г./отм./. Дяловете на съпрузите към този момент били равни /чл. 14, ал. 3 от
СК/1968г. Доколкото преживелият съпруг И.И. бил призован да наследява заедно с деца на
починалата съпруга, той не е получил дял от частта на починалата си съпруга от общото
имущество съгласно правилото на чл. 14, ал. 7 от СК/1968г. Така, вследствие на
прекратената СИО И.И. придобил ½ ид.ч. от собствеността на това имущество, като
останалата ½ ид.ч. се е разпределила по равно между низходящите на починалата на
7
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН, а именно ******* С., Ст.Ил. С. и В. Р. Н.
/последната по заместване на низходящата Л. Ил. Ив. починала на ********. преди
наследодателя/. Всеки от тях по наследяване придобил по 1/6 ид.ч. от собствеността на това
имущество.
Ст.Ил. С. от своя страна е починал на *********г., когато призовани да го наследят
били съпруга и двама низходящи, които по правилото на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН
придобили равни права от откритото наследство, включващо към този момент 1/6 ид.ч. от
имота. Всеки от наследниците му С. С. /съпруга/, М. и И. С.и /синове/ придобил по
наследяване на Ст. С. по 1/18 ид.ч. от правото на собственост по отношение на това
жилище.
Към момента на сключване на договора за покупко продажба по НА 153 от
06.02.1996г. И.И. е притежавал ½ ид.ч. от имота и в този обем от правото на собственост
разпореждането му е произвело вещен ефект. За разликата над притежаваната ½ ид.ч. до
прехвърлените 4/6 ид.ч. или за 1/6 ид.ч. договорът не е произвел вещно-прехвърлително
действие. Следователно на основание договора за покупко продажба съпрузите С. и С. С.и
придобили в режим на СИО правото на собственост върху ½ ид.ч. СИО била прекратена със
смъртта на ******* С., п. на ****** на основание чл. 27, ал. 1 от СК/2009г. На основание чл.
28 от СК/2009г. дяловете на съпрузите към този момент са били равни, като С. С. вследствие
прекратената СИО придобила ¼ ид.ч. Останалата ¼ ид.ч., както и придобитите от
наследодателя по наследяване на баща му И.И. 1/6 ид.ч. са формирали останалото след
смъртта му наследство, възлизащо общо на 5/12 ид.ч., което се е разпределило между
наследниците на починалия съпруг по правилото на чл. 9, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗН – към
момента на откриване на наследството му на ******, призовани да наследят С. С. били
съпругата му С. С., която наследила заедно с низходящи на братя и сестри на наследодателя
М. и И. С., които са низходящи на брат му Ст. С., п. на *********г. и В. Н., която е
низходяща на сестра му, починала на ********. Или съпругата на наследодателя по
правилото на чл. 9, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗН придобила 2/3 от наследството на починалия си
съпруг или 10/36 ид.ч. от него, а останалите 5/36 ид.ч. били придобити по наследяване от
низходящите на брата и сестра му по 5/72 ид.ч. за всяка група. При двама низходящи на брат
му Ст. С., всеки от тях придобил по наследяване на С. С. по 5/144 ид.ч., а В. Н. – 5/72 ид.ч.
Следователно между страните е възникнала съсобственост по отношение на делбения
апартамент № 45, като правото на собственост се съпритежава от тях в следното
съотношение:
За С. С. – ¼ ид.ч. вследствие на прекратена СИО + 10/36 ид.ч. по наследяване на
съпруга й С. С., който от своя страна е наследил майка си Я.Ил. и придобил ½ ид.ч. на
основание договор за покупко продажба;
За В. Н. – 1/6 ид.ч. по наследяване по право на заместване на Я.Ил. + 5/72 ид.ч. по
наследяване на чичо й С. С.;
За С. С. – 1/18 ид.ч. по наследяване на съпруга й Ст. С., който от своя страна е
8
наследил майка си Я.Ил.;
За М. С. – 1/18 ид.ч. по наследяване на баща му Ст. С., който от своя страна е
наследил майка си Я.Ил. + 5/144 ид.ч. по наследяване на чичо му С. С. и
За И. С. - 1/18 ид.ч. по наследяване на баща му Ст. С., който от своя страна е
наследил майка си Я.Ил. + 5/144 ид.ч. по наследяване на чичо му С. С..
При подвеждането им под общ знаменател, квотите на страните в съсобствеността
придобиват следния количествен вид:
76/144 ид.ч. за С. С.;
34/144 ид.ч. за В. Н.;
8/144 ид.ч. за С. С.;
13/144 ид.ч. за М. С. и
13/144 ид.ч. за И. С..
Делбата на този имот е допусната в обжалваното решение при същите квоти, поради
което оплакването за неправилно изчисление е неоснователно.
Неоснователно е въведеното в процеса евентуално възражение за придобиване на
имота, респ. на ид.ч. от него от съпрузите С. и С. С.и при непрекъснато владение в режим на
СИО в периода 1996г. до 2018г. Доказателства в подкрепа на възражението не са събрани по
делото. Към 06.02.1996г. имотът е бил съсобствен между С. С. /1/6 ид.ч. по наследяване/, С.
и С. С.и /1/2 в режим на СИО/, Ст.Ил. С. и В. Р. Н. /по 1/6 ид.ч. за всеки/. По делото няма
данни кога съпрузите С.и са установили фактическа власт върху имота, а дори да се приеме,
че такава е била установена от тях към датата на договора за покупко продажба от 1996г., то
фактическата власт е установена като съвладение – упражнявайки фактическа власт върху
имота за себе си, съпрузите С.и са установили фактическа власт върху идеалните части на
съсобствениците си като държатели, като това положение се е запазило и след откриване на
наследството на С. С., п. на ****** По делото не е установено съпрузите С.и, а след
откриване на наследството на С. С., ответницата С. С. да са упражнявали давностно
владение върху имота, нито да са манифестирали недвусмислено намерението си да владеят
целия имот като свой, поради което към датата на предявяване на иска - 27.05.2022г. не е
изтекъл изискуемият от закона десетгодишен давностен срок.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС при
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Когато основанието за възникването на съсобствеността е наследяване, с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях
остава в наследствения имот. Затова всеки сънаследник е владелец на своите идеални части
и държи идеалните части за сънаследниците си. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, а при спор за
собственост със сънаследниците си, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
9
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването на частите на останалите и промЯ.та по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене.
По делото не са събрани доказателства установяващи, че съпрузите С.и, а след
смъртта на съпруга й, въззивницата Стоянова да е установила фактическа власт върху
имота, да е предприела действия, с които е демонстрирала пред сънаследниците си, че
отблъсква тяхната фактическа власт и започва да владее целия имот за себе си, съответно
обективиране на намерението за завладяване на сънаследствените идеални части до
предявяване на исковата молба. В отговора на исковата молба изрично същата заявява, че
повече от 10 години не са имали никакви връзки и контакти с роднините им от Германия,
поради което е изключено осъществяването на предпоставките за придобиване по давност на
сънаследствен имот в нейна полза. По делото не са събрани доказателства относими към
времето от 1996г. Ето защо съдът приема, че ответникцата е държател на идеалните части на
сънаследниците си, като презумпцията по чл. 69 от ЗС се явява оборена, а възражението за
придобиване на основание давност е недоказано по основание при изпълнение в пълнота на
фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Ето защо заявеното в условията на евентуалност
възражение за придобиване на идеалните части на сънаследниците на основание
придобивна давност в продължение на повече от 25 години е неоснователно.
Главното въведено от въззивницата възражение е, че правото на собственост е
придобито изключително от трето за процеса лице – дъщеря й Д. К., разпитана в качеството
на свидетел по делото. Това възражение е процесуално недопустимо, доколкото е основано
на искане за признаване на чужди права – тези на дъщеря й, което е недопустимо съгласно
забраната на чл. 26, ал. 2 от ГПК да се предявяват от свое име чужди права в гражданския
процес. В тази връзка съдът приема, че събраните по делото гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Хр. и К. са неотносими и не установяват
релевантни факти, включени в предмета на доказване. Свидетелските показания са в
подкрепа на недопустимото възражение, че изключителното право върху делбените имоти
всъщност принадлежи на едно трето лице – свидетелката К., т.е. показания в полза на самия
свидетел. Ето защо не са годни да установят и евентуалното възражение за придобиване на
частите на сънаследниците по давност.
По исковете за делба на ап. 35 и ПИ в с. Осеново:
Апартамент № 35 в ж.к. „Владислав Варненчик“ е придобит от съпрузите С. и С. С.и
на възмездно основание по време на брака им с договор № 27907 от 28.04.1993г., а ПИ с пл.
№ 530 в м. „Могилата“ в землището на с. Осеново, ведно с изградената в него сезонна
постройка – на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с КНА № 103 от 29.11.1994г. С. С. е починал
на ******, когато съпружеската имуществена общност била прекратена на основание чл. 27,
ал. 1 от СК/2009г. На основание чл. 28 от СК/2009г. дяловете на съпрузите към този момент
са били равни, като С. С. вследствие прекратената СИО придобила по ½ ид.ч. от всеки от
10
имотите. Останалата ½ ид.ч. е формирала останалото след смъртта му наследство, което се е
разпределило между наследниците на починалия съпруг по правилото на чл. 9, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 от ЗН – към момента на откриване на наследството му на ******, призовани да
наследят С. С. били съпругата му С. С., която наследила заедно с низходящи на братя и
сестри на наследодателя М. и И. С., които са низходящи на брат му Ст. С., п. на *********г.
и В. Н., която е низходяща на сестра му, починала на ********. Или съпругата на
наследодателя по правилото на чл. 9, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗН придобила 2/3 от наследството
на починалия си съпруг или 2/6 ид.ч. от него, а останалите 1/6 ид.ч. били придобити по
наследяване от низходящите на брата и сестра му по 1/12 ид.ч. за всяка група. При двама
низходящи на брат му Ст. С., всеки от тях придобил по наследяване на С. С. по 1/24 ид.ч., а
В. Н. – 1/12 ид.ч.
Следователно между страните е възникнала съсобственост по отношение на делбения
апартамент № 35 и ПИ в с. Осеново, като правото на собственост се съпритежава от тях в
следното съотношение:
За С. С. – ½ ид.ч. вследствие на прекратена СИО + 2/6 ид.ч. по наследяване на
съпруга й С. С.;
За В. Н. – 1/12 ид.ч. по наследяване по право на заместване на чичо й С. С.;
За М. С. – 1/24 ид.ч. по наследяване на чичо му С. С. и
За И. С. - 1/24 ид.ч. по наследяване на чичо му С. С..
При подвеждането им под общ знаменател, квотите на страните в съсобствеността на
тези имоти придобиват следния количествен вид:
20/24 ид.ч. за С. С.;
2/24 ид.ч. за В. Н.;
1/24 ид.ч. за М. С. и
1/24 ид.ч. за И. С..
Делбата на тези имоти е допусната в обжалваното решение при същите квоти, а
оплакване за неправилно изчисление на квотите в жалбата не е релевирано.
Изложените съображения по поддържаното от ответницата главно възражение са
приложими и по исковете за делба на тези имоти.
В заключение, обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци,
същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите страни
имат право на поискани разноски. Съгласно представен списък и доказателствата по делото,
действително реализирани от всяка от тях разноски възлизат на 1000 лв. – платено
възнаграждение на адвокат. В доказания размер реализираните от страните съдебни
разноски следва да се възложат в тежест на въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
11
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2336 от 27.06.2023г. по гр.д. № 6643/2022г. по описа
на ВРС, XIX-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които са определени квотите на съделителите като
на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижими
имоти и при квоти, както следва:
1/ Апартамент № 45, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2562.23.2.45
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД[1]18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се
на седми етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. 10135.2562.23.2, в гр. Варна, район
Приморски, ж.к. „Чайка", бл. 30, вх. Б, със застроена площ от 81.47 кв.м., състоящ се от: три
стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и два балкона, при граници по акт за собственост:
апартамент от вход Г, тревна площ, паркинг, стълбищна клетка, апартамент 44, и при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж - 10135.2562.23.2.67 и 10135.2562.23.2.44, под
обекта -10135.2562.23.2.42 и над обекта - 10135.2562.23.2.48, заедно с принадлежащото му
избено помещение с площ от З.00 кв.м. и при граници: изба от вход B, паркинг, изба на ап.
40, коридор, изба на ап. 44, както и съответните 1.34155 % ид.ч. от ОЧ на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с
ид. 10135.2562.23, между съделителите и при квоти за всеки от тях:
76/144 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
34/144 ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;
8/144 ид.ч. за С. И. С., родена на ********
13/144 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
13/144 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* п. на ********., договор за покупко продажба по НА № № 153/06.02.1996г. и
прекратена СИО, както и наследяване на ******* С., п. на ******
2/ Апартамент № 35, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.4504.492.12.35
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се на
девети етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. 10135.4504.492.12, построена в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 11, вх. 12, със застроена площ от 45.93 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения и при граници по акт за собственост:
тревна площ, ап. 34, стълбищна площадка и при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж - 10135.4504.492.12.36 и 10135.4504.492.12.34, под обекта - 10135.4504.492.12.31 и над
обекта - 10135.4504.492.12.39; заедно с принадлежащото избено помещение № 35, с площ от
2.64 кв.м. и при граници: изба на ап. 22, коридор, коридор, както и съответните 1.5206 %
ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПИ с ид. 10135.4504.492 между съделителите и при квоти за всеки
12
от тях:
20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
2/24 ид.ч за В. Р. Н. с ЕГН **********,
1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
1/24 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* С., п. на ****** и прекратена СИО.
3/ Поземлен имот, находящ се в м. „Могилата“ в землището на с. Осеново, Община
Аксаково, Област Варна,м. „Могилата“, съставляващ имот пл. № 530, с площ от 600 кв.м. и
при граници: имоти пл. № 529, № 531, № 532, № 528 и път, заедно с построената в него
сезонна постройка, с площ от 20 кв.м.; между съделителите и при квоти за всеки от тях:
20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;
2/24ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;
1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и
1/24 ид.ч. за И. С., роден на ******
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
******* С., п. на ****** и прекратена СИО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Ц. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Р. Н. с ЕГН **********, С. И. С., родена на ******** М. С., роден на
*******г. и И. С., роден на ********** сумата от 1000 лева, представляваща реализирани
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13