Определение по дело №637/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 и ал.4 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.

Р. З. Н. чрез адвокат С. В.,със съдебен адрес:гр.Пловдив,бул.“Шести септември“№159,ет.3,ап.22 е подал жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.02.2025г.,издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив,РУ 02 Пловдив,с която на основание чл.171,т.2А,б.А от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.В жалбата е направено особено искане да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорения административен акт,поради значителните и труднопоправими вреди,които биха настъпили за Н..

След преценка на наведените с искането доводи и на доказателствата по делото, съдът намира искането за спиране на заповедта за процесуално допустимо при висящо производство по оспорване на административния акт.

Относно правния интерес на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка е приложена от административния орган на основание чл. 171, т. 2А,б.а от ЗДвП , предвиждаща „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

С приложената принудителна административна мярка непосредствено се засягат правата на жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Ето защо Н. има правен интерес от подаване на жалбата и заявеното искане по реда на чл.166 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения:

Установява се,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000028 от 11.02.2025г.,издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив,РУ 02 Пловдив, на основание чл.171,т.2А,б.А от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“

ПАМ е наложена на Н. за констатирано нарушение на чл.166,ал.1 от ЗДвП-български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство ,без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Във всички случаи на издаване на заповед за налагане принудителна административна мярка по чл.171, ал.1 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката. Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В настоящия случай жалбоподателят нито сочи,нито представя доказателства ,че за него от оспорената заповед ще настъпят значителни или труднопоправими вреди.Тъй като искането е инкорпорирано в подадената жалба до съда,то в нея са изложени доводи за незаконосъобразността на оспорения акт,но не и такива във връзка със заявеното искане по чл.166 от АПК.

С оглед горното , следва да се приеме, че искането е неоснователно.

Освен изложеното трябва да се подчертае, че евентуално претърпените вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта,респективно на наложената принудителна мярка, като незаконосъобразни.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд-Пловдив,I отделение, XIV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. З. Н. чрез адвокат С. В.,със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.“Шести септември“№159,ет.3,ап.22 спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна № 25-0435-000028 от 11.02.2025г.,издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив,РУ 02 Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.