МОТИВИ по НОХД №228/2016 год. по описа
на ОС-Хасково:
С обвинителен акт Хасковска окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия М.И.Х. *** затова, че на
14.III.2015 год. в землището на с. Пъстрогор,
общ. Свиленград, обл. Хасково, на път II-55, при километър 176+000, в посока с. Пъстрогор – с. Младиново, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение: чл.
20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ и по непредпазливост причинил смъртта
на едно лице – И. Х.Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. С. и средна
телесна повреда на едно лице – П.П. А., ЕГН **********,***, изразяваща се в
счупване на челюст /счупване на долната челюст вдясно/- престъпление по
чл.343ал.3 б.”б” предл.І вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява пред съда, че желае да се проведе съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК и то при условията на чл. 371, т. 2
от съшия, като прави изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите. Декларира също така съгласие
самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство доказателства
да се ползват при постановяване на присъдата.
В
обвинителната си реч прокурорът пледира, че обвинението е доказано по безспорен
и категоричен начин съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация
на деянието. Пледира за осъдителна присъда и за налагане на `наказание „лишаване от свобода” за срок от три години след задължителната му редукция
по реда на чл.58а от НК, което
да не се изтърпи ефективно, но да се отложи с
изпитателен срок от 5 години, а наказанието „лишаване от правоуправление” да се наложи за максимално определения в закона срок.
Пострадалата
от престъплението – П.П. А. е *****. Нейният законен представител и майка -
свид. П.И.А. като
частен обвинител пледира за наказание „лишаване от свобода“, което да бъде
отложено с изпитателен срок, но за наказание „лишаване от управление на МПС“ за максимално предвидения законов срок.
Частните
обвинители З.Х.Х. и Х.И.Х. – наследници на пострадалия и жертва от престъплението И. Х.Х. – чрез повереника си досежно
наказанието молят за определяне на същото в
хипотезата на чл. 55 от НК, при което размера на наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде определен под минимално установения в закона размер от 3 години,
което наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК при минимален
изпитателен срок. Алтернативно пледират прилагането на разпоредбата на чл. 58а
от НК за налагане на наказание с размер близък до минималния при превес на
смекчаващите обстоятелства, което да бъде редуцирано с 1/3.
Защитникът
на подсъдимия на свой ред заявява от името на своя подзащитен, че всички
признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са били
осъществени. Взема становище единствено по размера на наказанието, което следва
да се наложи. Поддържа, че подсъдимият е осъзнал деянието си и искрено съжалява
за стореното. Подчертава оказаното пълно съдействие за разкриване на
обективната истина по време на ДП, вкл. чрез направени пълни самопризнания и
улесняването с това на разследващите органи. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като
било извършено само едно нарушение на
правилата за движение, а подсъдимият бил с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Поддържа, обстоятелството, че чрез престъплението подсъдимият е причинил
смъртта на рождения си баща, да се оцени като изключително смекчаващо. Моли за определяне на наказание „лишаване
от свобода“, наложено под най-ниския определен в закон размер от 3 години, а
именно – 1 година, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Алтернативно пледира определене на размера на наказанието близо до минималния,
предвиден от закона размер и намаляването му с 1/3, което да бъде отложено с
минимален изпитателен срок. Досежно наказанието „лишаване от право на
управление на МПС“, пледира налагане на наказание в минимален размер.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият М.И.Х. е 26 годишен, етнически
турчин, български гражданин, роден в България, гр.С., постоянно живущ ***, женен,
осъждан, грамотен с основно образование. Занимава се с търговия. Работи в
семеен магазин, който стопанисва заедно с родителите и брат си. Настоящото ПТП
станало на връщане от Турция, докъдето пътувал заедно с баща си да зареждат
стока. Правоспособен водач с категории „А“ и „В”. Има наложени многобройни
административни наказания като водач на МПС за нарушения на правилата за
движение.
На 14.III.2015 год., около 13.00 – 13.30
часа, по път II-55, в
землището на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, свид. М.М.М. управлявал МПС марка и
модел „Опел Астра“, с рег. № ****,
движейки се в посока с. Младиново – с. Пъстрогор.Със свидетеля пътували свид. П.И.А.
– седяща на предната дясна седалка в автомобила и тепните деца- малолетните П.П.
А., с ЕГН **********, М.М.М. и Б.М.М., които седяли на задната седалка. При
километър 176 + 000, свид. М. управлявал автомобила в лентата си за движение със
скорост 80 км/ч, като наближавал десен завой в неговата посока на движение.
По същото време и на същото място на 14.III.2015г., около 13.00 – 13.30
часа, по път I-55, в
землището на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, обв. М.И.Х. управлявал лек
автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ******* в обратната посока, движейки
се със скорост 135,3 км/ч в своята лентата за движение в посока с.Пъстрогор –
с. Младиново. В управляваното от обвиняемия МПС на предната дясна седалка
пътувал и бащата на обвиняемия – И. Х.Х.. Следвайки посоката си на движение,
обв. Х. наближил километър 176 + 000, където пътят прави ляв завой от неговата
гледна точка.
Валял слаб дъжд и асфалтовия
участък бил мокър, пътното платно било с 2 ленти за двупосочно движение,
разделено с непрекъсната разделителна линия, леко нагорнище по посоката на
движение на подсъдимия и пълна липса на видимост на завоя, причинена от
храстите встрани от пътя.
Подсъдимият и водач на автомобила
М.И.Х. възприел сложната пътна обстановка, но не предприел действия съобразени
със същата, като не намалил скоростта си на движение и навлязъл в завоя без да я
променя– 135,3 км/ч. Критична за преодоляване на завоя скорост без странично приплъзване
била 78,6 км/ч. Управляваният от обв. Х. автомобил марка и модел „Мерцедес Ц
220“, с рег. № *******, навлизайки със скорост по-висока от критичната, загубил
напречна устойчивост и излязъл извън контрола на водача, вследствие на което
със странично занасяне навлязъл в лентата на насрещно движение, в момент на
непосредствено приближаване на лекия автомобил марка и модел „Опел Астра“, с
рег. № ****. Между автомобилите последвал челен сблъсък, като л.а. „Мерцедес Ц
220“, с рег. № ******* се ударил с предната си дясна част на купето в предна
лява част на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ****. В резултат на ПТП била причинена
смъртта на лицето И. Х.Х. и средна телесна повреда на лицето П.П. А.,
изразяваща се в счупване на долната челюст вдясно.
Заключението на вещото лице по
назначената на ДП съдебно- медицинска експертиза № 078/2015г. (т.1, л. 91-93
ДП) на трупа на И. Х. Х. констатира съчетана травма, несъвместима с живота:
разкъсно контузни рани на устните, охлузване и кръвонасядане по лицето;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа, счупване на долната челюст; счупване
на основата на черепа; кръвоизлив в стомахчетата на мозъка; счупване на група
ребра в дясно по две анатомични линии; контузия на десния бял дроб; вдишана
кръв в белите дробове; контузено средостение; повърхностни разкъсвания на
черния дроб; кръвонасядане на дясната предмишница; охлузване на дясната
подбедрица; драскотини по тялото. Описаната съчетана травма причинила смъртта
за минути, като констатираните увреждания са причинени по механизъм на действие
от твърд тъп предмет и е възможно да се получат при автомобилна травма.
Травматични увреждания получила и
пострадалата П. П.А. – била й причинена средна телесна повреда – счупване на
долната челюст вдясно, на линията на втори, долен, десен зъб. Увреждането по
механизъм на действие било причинено от твърд тъп предмет и е възможно да се
получат при автомобилна травма. Причинено е разстройство на здравето по смисъла
на чл.129 от НК, което е протекло със затруднения в дъвченето и говоренето.
Съгласно назначената
автотехническа експертиза причина за възникналото ПТП било навлизането на лекия
автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ******* в участъка на левия
завой по посока на движението му и преодоляването му със скорост по-висока от
критична за преодоляване на завоя без загуба на напречна устойчивост. Ударът
бил кос при челен сблъсък и настъпил в лентата за движение на л.а. „Опел
Астра“, с рег. № ****, като л.а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ******* се ударил с
предната си дясна част на купето в предна лява част на л.а. „Опел Астра“. Единствено
водача на л.а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ******* и обв. М.Х. е имал техническа
възможност да предотврати ПТП при съобразяване на поведението си с пътната
обстановка, но не и свид. М.М. и водач на л.а. „Опел Астра“.
Според заключенията на назначени
на ДП химически експертизи, не е установено наличие на алкохолно съдържание в
кръвта нито на подс.Х., нито на свид. М., а в кръвта на жертвата Х. – наличие
на 0,15 ‰ алкохол.
Съдът приема, че гореописаната фактическа
обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин и без никакви
противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства -
свидетелските показания на, заключенията на назначените експертизи - автотехническа,
три съдебно – медицински и три химически.
При така установената актическа
обстановка съдът достига до следните изводи за авторството на деянието и вината
на подсъдимия:
Няма съмнения относно механизма
на настъпване на процесното ПТП. Безспорно е също, че водеща роля /причина/ има
поведението на обв. Х.. Възприел описаната по-горе усложнена пътна обстановка:
дъжд, мокър асфалтов участък от пътното платно за двупосочно движение,
разделено с непрекъсната разделителна линия, леко нагорнище, предстоящ ляв
завой, липса на видимост, разрешена в извън населено място скорост от 90 км/ч.,
той е имал задължението да намали скоростта на управляваното от него МПС от
135, 3 км/ч до по-малка или равна на 78,6 км/ч, за да преодолее завоя в
собствената си лента за движение и да не навлезе в насрещната и да се блъсне в
насрещно движещо се МПС.
Релевантно за изводите на съда е
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и наличието на
причинно – следствена връзка между него и настъпилото ПТП.
С обвинителния акт е релевирано нарушение
по чл.20, ал. 2 от ЗДВП, задължаващ водачите
на МПС да съобразяват избраната скорост на движение с атмосферните условия и
пътната обстановка, докато подсъдимият е управлявал със скорост 135,3 км/ч в
пътен участък при максимално разрешена в извън населено място скорост от 90
км/ч, като ПТП-то е могло да бъде избегнато при избрана скорост ненадвишаваща
78,6 км/ч, която се явява и под разрешената за дадения пътен участък.
Ето защо, съдът констатира, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство многобройни и разнообразни доказателства, които са убедителни,
еднопосочни и непротиворечиви за изводите по факткическата обстановка. Поради
това няма никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието и
авторството на подсъдимия.
По правната квалификация на
деянието:
При така описаните по- горе и
възприети механизъм на настъпване на ПТП и причини затова, съдът намира
обвинението против подс.Х. доказано, без корекци по отношение на правната
квалификация спрямо повдигнатото и внесеното такова. Осъществен е състава на
чл.343 ал.3 б.”б” предл.І вр. ал.4 вр. ал.1 и вр. чл.342 ал.1 от НК, като при
управление на лек автомобил „Мерцедес” Ц 220“, с рег. № ******* от подс.М.Х. е
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението”, вследствие на което по
непредпазливост са причинени: смъртта на едно лице- пострадалия И. Х.,*** и
средна телесна повреда на едно лице- пострадалата П. А. ***.
От субективна страна подсъдимият
е действувал при при условията
на несъзнавана непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От представите му са се
обхващали обстоятелствата, че действа неправомерно, като допуска нарушение на
правилата за движение, движейки се с несъобразена скорост в сравнително сложни
атмосферни и пътни условия и в резултат на това е възможно да причини ПТП,
респ. настъпилия по делото престъпен резултат. Единствено горецитираните
нарушени правила за движение стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат. Не се установява другият водач- участник
в процесното ПТП да е допринесъл с някакви свои действия затова.
С оглед на изложеното са осъществени
от подсъдимия всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението, в което е обвинен.
Причина за извършване на
престъплението е липсата на дисциплина у подсъдимия като водач на МПС,
пренебрежителното отношение към установените правила за движение и неадекватна
преценка и реакция на възникнала опасност на пътя.
Ето защо съдът призна подс.Х. за
виновен по предявеното му обвинние.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343 ал.3
б.”б”предл.І и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.
Обвинението е повдигнато по
квалифициран, по- тежко наказуем състав на престъпление по транспорта, поради
което следва да се държи сметка за установения от закона принцип в наказателното право, че когато отегчаващите обстоятелства по делото
обосновават квалифициращ признак– напр. в настоящия случай причиняване смът на едно лице и
средна телесна повреда на още едно лице, същите не следва повторно да отегчават положението на
подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не могат да се ценят като
отегчаващи.
Анализ на установените по
делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както и на всички, които имат
отношение към степента на обществена опасност на деянието и дееца сочи
следното:
Подс.Х. е бил с чисто съдебно минало към момента на
извършване на дянието- 14.ІІІ.2015 год. Впоследствие със Споразумение от
9.VІІ.2015 год. на РС- С., в сила от същата дата е бил осъден за престъплние по
чл.234 ал.1 предл.ІІ от НК, извършено на 27.VІ.м.г. на наказание «лишаване от
свобода» за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК със срок от три години.
Личните му характеристични данни са по-
скоро положителни. Семеен, с две деца, трудово ангажиран, осигурява материална
издръжка на семейството си с търговска дейност, която осъществявал съвместно
със загиналия при настоящото ПТП свой баща. По местоживеене не е известен като
конфликтна личност, ползва се с добро име сред близки и съседи, няма други
противообществени прояви.
Ето защо степента на
обществена опасност на дееца не е висока.
В конкретния случай би
било твърде повърхностно да се отбележи, че подсъдимият изразява съжаление за стореното и осъзнава вината си,
оказва съдейдствие на разследващите органи и прави пълни и чистосърдечни самопризнания.
Случилото се несъмнено се е превърнало в негова и на семейството му тежка лична
и семейна трагедия. Син причинява смъртта на рождения си баща по
непредпазливост, вследствие на твърде самонадеяно управление на МПС. Установява
се по делото, че между двамата е имало здрава, пълнокръвна връзка. Предвид
съвместно упражняваната търговска дейност, контактите им са били ежедневни,
интензивни и пълноценни, основавали са се на взаимно уважение и родителска и
синовна привързаност и обич. Самият подсъдим е претърпял счупване на левия крак
при катастрофата и е имал продължителен период на възстановяване, както
физическо, така и психическо.
Изложеното влияе на
степента на обществена опасност на деянието, тъй като я занижава, тъй като
съществена част от общественоопасните, вредни последици от деянието са
настъпили за самия подсъмим и неговото семейство. Възстановяването на *****та
пострадала е преминало сравнително леко и бързо, като не се е наложило шиниране
на челюстта.
Предвид посочването от
прокурора на множеството, наложени на подс.Х. административни наказания за
административни нарушения по ЗДвП като отегчаващо обстоятелство, особено
внимание заслужава приложената на ДП Справка за нарушител- водач, съдържаща
описание на съставените му актове за административни нарушения по ЗДвП, респ.
издадени против него наказателни постановления, както и наложените глоби с фиш.
Влезлите в сила НП са общо 13 за различни нарушения. Една голяма част са за
необезопасеност на автомобила с триъгълник, аптечка, пожарогасител и
обезопасителна жилетка, други за липса на винетка, а две са за превишена
скорост. Наложените глоби по фиш са общо 31, почти всички за неправилно
паркиране. Несъмнено тази картина разкрива едно пренебрежително отношение на
подсъдимия към правилата за движение, но все пак следва да се отчете, че множеството нарушения са
сравнително дребни.
Гореизложеното е на
практика единственото отегчаващо вината обстоятелство, което се констатира по
делото.
Като прецени така
изложените установени факти и аргументи в тяхната съвкупност, съдът застана на
следното становище:
Повечето от установените
многобройни смекчаващи обстоятелства не биха могли да се оценят като такива,
при които и най- малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно
тежко. Налице е обаче едно, което заслужава квалификацията «изключително» по
смсъла на чл.55 от НК и оправдава приложението му и това е причиняването на
смърт на собствения, рожден баща. По- горе съдът изложи подробни мотгиви в тази
насока, като тук е мястото да отбележи, че възприема и споделя довода на
защитата, че чувството за вина и изпитването на угризения на съвестта ще
преследват подсъдимия вероятно до края на живота му.
По изложените съображения
съдът прецени, че са налице законни основания за приложението на чл.55 от НК и
при условията на ал.1 т.1 от същия наложи наказанието «лишаване от свобода» за
срок, под предвидения от закона минимум от три години, а именно- от 2/две/
години и 8/осем/ месеца. За постигане целите на индивидуалната и генерална
превенции не се налага ефективното му изтърпяване, поради което съдът на осн.
чл.66 ал.1 от НК отложи същото, като с цел по- силен дисциплиниращ ефект спрямо
подсъдимия определи изпитателен срок от 4 /четри/ години.
Приложението на чл.343г
от НК също следва да цели и постигне такъв ефект, поради което съдът, като прецени и многобройните
административни нарушения по ЗДвП, допуснати от подс.Х. като водач, наложи
наказанието «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 3 /три/ години.
Основателно е искането на
прокурора за приложение на чл.25ал.1 от НК. Установено е по делото, че след
извършване на настоящото престъпление, подсъдимият е извършил друго такова- по
чл.234 ал.1 предл.ІІ от НК на 27.VІ.м.г., за което по силата на одобрено
Споразумение от 9.VІІ.м.г. по Нохд №907/2015 год. на РС- С. му е било наложено
наказание «лишаване от свобода» за срок от 3/три/ месеца, чието изтърпяване
също е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години. Двете
деяния са били извършени, преди за което и да било от тях да е било наложено
наказание с влязъл в сила съдебен акт,
поради което са налице предпоставките по чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно
общо наказание за тях.Тъй като в случая осъжданията и налагането на наказания са
по две отделни присъди, налице е законно основание за приложение чл.25 ал.1 от НК. Като приложи същия, съдът наложи на подс.Х. едно общо наказание във вида и
размера на най- тежкото- «лишаване от свобода» за срок от 2/две/ години и
8/осем/ месеца, което също следва да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК със
срок от 4/четири/ години, като не прецени необходимост и от приложение и на
чл.24 от НК. На осн. чл.23 ал.2 от НК обаче присъедини кам така определеното
общо наказание и наказанието «лишаване от прпаво да се управлява МПС» за срок
от 3/три/ години.
В съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на общо 831.56
лв., които да се заплатят в полза на бюджета на МВР. Разноски на съдебната фаза
не бяха направени.
По делото няма предявени
граждански искове, нито иззети веществени доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Председател: