№ 9195
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110140409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /ЮЛ/
, с идентификационен № ..., със седалище в /ДЪРЖАВА/ и управител Е. С., против /ЮЛ/ с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 750 лв., представляваща получена без основание сума за компенсаторна такса, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /09.07.2021 г./ до окончателното й
плащане.
Ищецът /ЮЛ/ твърди, че на 24.05.2020 г. закупил еднократна маршрутна карта от .. на
стойност 31,01 лв., валидна за преминаване през маршрута В. - К. за товарен автомобил с
гръцки рег. № ..., собственост на ищеца. Твърди, че закупуването на такава карта дава право
на ползвателя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут,
като същата важи само за съответното превозно средство. При пътуване на 08.06.2020 г. по
процесния маршрут водачът на товарния автомобил бил спрян от контролни органи-
служители на ответника, които изискали заплащането на компенсаторна такса в размер на
750 лв., тъй като не била заплатена тол такса за движението на автомобила при пътуване по
този маршрут на 24.05.2020 г. Водачът на автомобила заплатил компенсаторната такса.
Твърди, че е изпратил искане по имейл до /ЮЛ/ за възстановяването, но такова не
последвало. Ответникът върнал имейл с отговор, че таксата е събрана, поради грешка в
изписването на регистрационния номер на товарния автомобил. Ищецът твърди, че при
плащане на маршрутната такса е въвел правилно данните по регистрационния номер. Счита,
1
че престираната сума в размер на 750 лв. се явява недължимо платена и ответникът се е
обогатило неоснователно, поради което му дължи връщането й. Прилага писмени
доказателства.
Ответникът „/ЮЛ/, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на искова молба. В него
се поддържа становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Твърди, че
процесният спор не е подсъден на гражданските съдилища, тъй като „компенсаторната
такса“ предвидена в чл.10, ал.2 от ЗП имала санкционен характер, като основание и
правопораждащ факт за нейното плащане е извършването на административно нарушение,
изразяващо се в ползването на пътната мрежа без заплащане на определената от закона
такса. По същество, оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер. Заявява, че не
оспорва, че на 24.05.2020 г. чрез електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/
е издадена маршрутна карта № ... с период на валидност от 24.05.2020 до 25.05.2020 г. за
ППС с рег. № ... (буква „O”). Твърди, че така заявен регистрационният номер не съответства
с този на процесния автомобил- собственост на ищеца, за който е събрана компенсаторната
такса. Вместо цифра „0“ водачът на автомобила бил въвел буква „О“, поради което е
отчетено нарушение от системата при осъществената проверка. Поддържа, че налице няма
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е издал маршрутна карта за заявения от
ищеца регистрационен номер, с която задълженото лице (или друго лице) има принципна
възможност да ползва платената пътна мрежа, тоест е изпълнил задължението си за
предоставяне на услугата. Моли съдът да прекрати делото като недопустимо, а в условията
на евентуалност да отхвърли предявените от ищеца искове. Претендира разноски. Прилага
писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.140 от ГПК по възраженията
на ответника по допустимостта на предявения иск и подсъдността му на общите граждански
съдилища, като е приел, че иска му е подсъден, поради което е допуснал неговото
разглеждане като го е насрочил в открито съдебно заседание, а към настоящия момент не се
налага промяна в изразеното становище и по изложените в определението мотиви.
По основателността на иска:
Доказателствената тежест е разпределена, както следва: в тежест на ищеца е да
установи, че е платил процесната сума, а ответникът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на основание за получаването и задържането й.
От представения от ищцовото дружество талон на автомобила е видно, че процесното
ППС е с рег. № .. (цифра нула), с държава на регистрация /ДЪРЖАВА/, с характеристики на
МПС, които го определят като товарен автомобил.
Не е спорно между страните, че на 08.06.2020 г. при проверка на контролни органи
2
ищецът е заплатил на ответника сумата от 750 лв., представляваща „компенсаторна такса“ за
преминаване по маршрут В. - К. на 24.05.2020 г. от товарен автомобил с рег. № ....
По време на проверката е установено, че на 24.05.2020 г. процесният товарен
автомобил се движи по републикански път В. - К. без заплатена маршрутна карта за
съответното трасе. За доказване на този факт от ответника е представено Становище,
изготвено от отдел /ЮЛ/ към /ЮЛ/, съгласно което за ППС с регистрационен № .. (цифра
нула) няма издадена маршрутна карта за периода от 24.05.2020 г. до 25.05.2020 г. По делото
е представена от ищеца разписка за маршрутна карта с идентификационен № .. за тази дата,
но за ППС с регистрационен № ... (буква „О“), което се потвърждава и от представеното от
ответника становище и приложената към него справка за получени маршрутни карти за
регистрационен № ... (буква „О“). Следователно при попълване данните за процесният
автомобил е допусната техническа грешка, свързана с изписване на регистрационния номер,
като вместо цифрата 0 е изписана погрешно буквата „О“. Предвид това е констатирано
нарушение от страна на служител при ответника и е събрана компенсаторна такса в размер
на 750 лева, за което е издадена квитанция-фактура № ... от 08.06.2020 г.
Обществените отношения относно ползването на пътищата са уредени в Закона за
пътищата. С разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗП е предвидено, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно: по т.1
такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; и т. 2 такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на Т.
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗП е предвидено, че при установено движение по
платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена
съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или
трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава
във връзка с конкретното пътно превозно средство
С разпоредбата на чл.167 „а“, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че /ЮЛ/ осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата чрез
3
електронната система за събиране на пътни такси. В разпоредбата на ал. 2 на същия текст са
изброени правомощията на определените от председателя на управителния съвет на /ЮЛ/
длъжностни лица, сред които и тези да спират движещи се моторни превозни средства, да
проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство; да осъществяват контрол по спазване на задълженията за
заплащане на таксите по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата; да предоставят възможност за
картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата.
В разпоредбата на чл. 189 „е”, ал.2, 3 и 4 от ЗДвП законодателят е предвидил
възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащането на т. нар. „компенсаторна такса“, каквато в случая е събрана. Компетентното
длъжностно лице следва да установи фактите - вид и характеристики на превозното
средство, липса на предварително платена такса за ползване на платената пътна мрежа,
ползването на конкретна пътна мрежа и към тях да приложи нормата, определяща размера
на таксата.
Съдът приема, че дължимата компенсаторна такса не е определена правилно от
ответника, с оглед характеристиките на МПС. От представения в хода на съдебното
производство талон се установи, че процесното МПС е товарен автомобил с чуждестранна
регистрация над 12 тона с 2 оси. Дължимата компенсаторна такса за такова МПС, съгласно
чл. 28, ал.2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа е в размер на 230 евро, или 450 лева съобразно предвидената
в ал. 3 на същия текст възможност за заплащане в лева. Следователно ответникът не е
установил основание да получи и задържи надплатената сума в размер на 300 лв., с оглед
което искът се явява частично основателен до сумата от 300 лв. и следва да бъде отхвърлен
за раликата до 750 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от иска, а именно на
сумата от 20 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, а на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсулт, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно на сумата в размер на 60 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 до 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД /ЮЛ/, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от инж. И. Д., да заплати на /ЮЛ/, с
идентификационен № ..., със седалище в /ДЪРЖАВА/ и управител Е. С., сумата в размер на
300 лв., представляваща получена без основание сума за компенсаторна такса, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /09.07.2021 г./ до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300 лв. до претендирания
4
размер от 750 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /ЮЛ/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, представлявано от инж. И. Д., да заплати на /ЮЛ/, с
идентификационен № ..., със седалище в /ДЪРЖАВА/ и управител Е. С., сумата в размер на
20 лв., представляваща разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /ЮЛ/, с идентификационен № ..., със
седалище в /ДЪРЖАВА/ и управител Е. С., да заплати на /ЮЛ/, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от инж. И. Д., сумата от 60 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5