О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 25 2021 година град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
На двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Светлин
Иванов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Иванов наказателно
частно дело номер 726 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. Образувано е по повод жалба от В.Н.П. ЕГН **********, в
качеството му на прокурист на „********** ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул. „*****” №**, и съдебен адрес *** – чрез адв.
П.Д. ***, против Постановление
от 18.06.2020г. на
прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243 ал.1 т.1
вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено поради липса на осъществено престъпление от общ характер наказателното
производство по Досъдебно
производство № 132/2018г. по
описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура-Бургас, Пор. № 700/2016г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано за престъпление по чл.282 ал.1 от НК за
това, че от 2013 година до настоящия момент в гр.Бургас, длъжностни лица от НАП
гр.Бургас, във връзка с изпълнение на съдебно решение № 1142/ 24.01.2013г. на
ВАС, нарушили или не изпълнили служебните си задължения, или превишили властта
или правата си, с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага или да
причинят другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.
С
жалбата се оспорват в детайли възприетите от прокурора в обжалваното
постановление фактически и правни изводи за правомерност на действията на
служителите на ТД на НАП-Бургас и отсъствие на осъществено от тях престъпление
по чл.282 ал.1 от НК, по чл.296 ал.1 от НК или друго престъпление от общ
характер. Изразява се несъгласие с фактическите констатации на прокурора
относно произхода и конкретния размер на сумите, надвзети неправомерно от
дружеството – жалбоподател като данъци, и подлежащи на възстановяване от
приходната администрация въз основа на множество влезли в сила съдебни решения
на Окръжен съд-Бургас, Административен съд-Бургас и Върховния административен
съд, както и на решения на директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП-София.
Поддържа се, че дължимостта на суми в размер на 63 623.24 лева и съответно
в размер на 54 465.76 лева, представляващи неправомерно надвзети от
приходната администрация данъци, които следва да бъдат възстановени на
дружеството, е безспорно установена със сила на пресъдено нещо още с Решение№
ІІ-263 от 10.11.2006г. по адм.дело № 1262/ 2005г. по описа на ОС-Бургас,
потвърдено с Решение № 5465/31.05.2017г. по адм.дело № 1343/2007г. по описа на
ВАС, и Решение № 3507/04.06.2007г. по адм.дело №10339/2006г. по описа на ВАС,
поради което приходната администратиция е била длъжна да изпълни съдебните
решения и да възстанови сумите, след евентуално прихващане на нововъзникнали и
изискуеми данъчни задължения на дружеството. Вместо това, органите по приходите
при ТД на НАП-Бургас неглижирали влезлите в сила съдебни решения и решенията на
горестоящите им административни органи, не ги отразявали правилно в
информационната система на НАП, и издали поредица от актове за прихващане и
възстановяване (АПВ), с които отказвали възстановяване на цитираните суми, и
това поведение продължавало години наред независимо, че актовете за прихващане
и възстановяване били надлежно обжалвани и отменени с решения на
Административен съд-Бургас и ВАС. С оглед съображенията по фактическата
обоснованост на прекратителното постановление, жалбоподателят оспорва и
изложените в постановлението правни изводи, като сочи, че поведението на
данъчните служители през целия изследван период е напълно съзнателно, те са
били наясно с постановеното от съдилищата задължение на възстановят на
дружеството спорните суми, но целенасочено отказвали да изпълнят съдебните
актове с незаконосъобразни актове, принуждавайки дружеството да обжалва всеки
постановен отказ отново по административен и съдебен ред. Релевират се съображения,
че с това си поведение служителите по приходите причинили на дружеството и на
представляващите го физически лица съществени вреди, изразяващи се в запориране
на дружествените банкови сметки, налагането по административен ред на забрана
за напускане на страната по отношение на представляващите дружеството, уронване
търговската репутация и доверието в дружеството сред неговите търговски
контрагенти и банките, което довело „****** до
състояние, близко до фалит. Твърди се, че приходната администрация действала и
със съставомерна по чл.282 ал.1 от НК цел – служителите да си набавят неправомерна
облага под формата на допълнително материално стимулиране в размер на 25% от
стойността на дължимите, но невъзстановени на дружеството – жалбоподател суми,
както и да причинят на дружеството вреда. В обобщение жалбоподателят намира
проведеното по делото разследване за повърхностно и незадълбочено, а постановлението
за прекратяване на досъдебното производство - за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като претендира неговата отмяна на поддържаните основания.
Жалбата изхожда
от легитимиран да обжалва прекратителното постановление субект – юридическо
лице, което претендира да е претърпяло вреди от разследваното престъпление по
чл.282 ал.1 от НК, от което принципно е възможно да възникнат вредни последици,
в преклузивния 7-дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по
този ред прокурорски акт и пред надлежния съд. Поради изложеното, жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Преценена по същество, жалбата е
основателна по следващите по-долу съображения:
Досъдебното производство е
образувано на 01.11.2016г. с постановление на прокурор в Окръжна
прокуратура-Бургас (л.1 том VІІ) по реда на чл.212, ал.1 от НПК, за това, че от
2013г. до настоящия момент длъжностни лица от НАП
гр.Бургас във връзка с изпълнение на съдебно решение №1142/24.01.2013г. на ВАС,
нарушили или не изпълнили служебните си задължения, или превишили властта или
правата си, с цел да набавят за себе си или за другиму имотна облага или да
причинят другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици
- престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
След
проведеното продължително разследване и събрания значителен обем
доказателствени материали, при липса на лице, привлечено в качеството на
обвиняем, наблюдаващият досъдебното производство прокурор приел, че
фактическата обстановка е достатъчно изяснена, а от събраните доказателства не
се установява служители на ТД на НАП-Бургас да са осъществили от обективна и
субективна страна престъпления по чл.282 ал.1 от НК, по чл.296 ал.1 от НК или
друго престъпление от общ характер, поради което прекратил наказателното
производство.
Извършеният
от съда собствен анализ на събраните в досъдебното производство доказателства
позволява извод за установеност на следните фактически обстоятелства:
Дружеството-жалбоподател „*******, ЕИК ****** било вписано с решение от
16.09.1999г. по ф.д.№*******. по описа на Окръжен съд-Бургас
в Търговския регистър при същия съд. На 21.07.2008г. дружеството било
пререгистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, съгласно
Закона за търговския регистър. Считано от 14.10.1999г., дружеството е
регистрирано в ТД на НАП-Бургас като данъчен субект по ЗДДС.
През 2003 г. в гр.Бургас, „**********, ЕИК *********,
представлявано от свид.В.П. – понастоящем прокурист, подало годишна данъчна
декларация за данъчната 2012г., в която формулирало искане да му бъде възстановена
сума в размер на 51 271 лева, която то авансово надвнесло. Според показанията
на свид. П., за данъчния период 01.01.2002г.- 31.12.2002г. счетоводната печалба
на „********* възлизала на 430 935 лева, формирана
като положителна разлика между приходите и разходите по Отчета за приходите и
разходите за 2002г. След определянето на счетоводната печалба за годината
съгласно чл.23 от ЗКПО (отм.) се извършвало данъчно преобразуване на
счетоводния резултат, чрез увеличение и/или намаление на счетоводния резултат
за данъчни цели, т.е. счетоводната печалба се преобразувала в данъчна печалба.
Именно въз основа на данъчната печалба следвало да се определят дължимите
данъчни задължения. През 2002г. дружеството нямало увеличение на счетоводния
резултат, а съгласно чл.23 ал.3 т.6 от ЗКПО (отменен, но действал към посочения
период) този резултат следвало да се намали с „частта на загубите, пренесени от
минали години, по реда на глава четвърта“. По-конкретно, счетоводната печалба
на „******** следвало да се коригира на база
непризнати разходи за начислени провизии по несъбираеми вземания в размер на
189 922.53 лева, или загуба от минали години в общ размер от 155 397,90
лева, състоящ се от счетоводна загуба за 1999г. в размер на 1 260. 43 лева, счетоводна загуба за 2000г. в размер на 10 227.00
лева, и счетоводна загуба за 2001г. в
размер на 143 910. 47 лева. След намаление с описаната по-горе загуба от
минали години, облагаемата печалба за данъчни цели за 2002г. на дружеството
възлизала на 274 897.10 лева, и дружеството дължало данъчни задължения за данък
общини – в размер на 27 489.71 лева, и данък печалба – в вазмер на 37 111.11
лева.
Във връзка с подадената от
дружеството ГДД за 2002г. и искането му за възстановяване на надвнесени данъци,
в ТД на НАП-Бургас била възложена и извършена данъчна ревизия на „******* с предмет установяване на задължения по ЗДДС за периода от
14.10.1999г. до 28.02.2003г., и задължения по ЗКПО за периода от 21.09.1999г.
до 31.12.2002г. включително. Ревизията приключила с издаването на Данъчен
ревизионен акт (ДРА) №1279/25.07.2003г., с който на дружеството били определени
допълнителни данъчни задължения за внасяне в общ размер от 538 402.15лева,
състоящи се от:
- Данък за общините за 2001г. - 57 686.86
лева,
- Лихва – 18 103.01 лева,
- Данък върху печалбата за 2001г. -
115 882.14 лева,
- Лихва - 31 225.95 лева,
- Данък за общините за 2002г. -
33 257.76 лева,
- Лихва - 3 785.81 лева,
- Данък върху печалбата за 2002г. -
56 539.02 лева,
- Лихва - 5 588.71 лева,
-
ДДС за целия ревизиран период - 163 658.40 лева
- Лихва - 52 674.49 лева.
След връчването му, дружеството
обжалвало данъчния ревизионен акт пред Регионална данъчна дирекция-Бургас. С
решение № РД-10-1035/02.10.2003г., издадено от Регионалния данъчен директор,
ДРА №1279/25.07.2003г. бил потвърден изцяло.
По жалба на „*******, с решение № I-369/23.12.2003г.
по адм.дело № 966/2003г. по описа на Окръжен съд –Бургас, решението на Регионалния
данъчен директор било потвърдено.
Отново по жалба на дружеството, с
решение №727/ 25.01.2005г. по адм.дело №2280/2004г. по описа на Върховния
административен съд, решението на Окръжен съд-Бургас и потвърдените с него ДРА
и решение на Регионалния данъчен директор било частично отменени, като на дружеството по
ревизионния акт били определени следните данъчни задължения:
- Данък за общините за 2001г. - 8 441.86
лева,
- Данък върху печалбата за 2001г.
- 15 195.35 лева.
По отношение на данъка върху
добавената стойност било признато правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 152 032 лева, а в останалата част решението на Окръжен съд-Бургас
било оставено в сила. С решението на ВАС, на „******** били определени за внасяне данъчни задължения в общ
размер на 160 367.46 лева.
Впоследствие, с допълнително решение №7583/01.08.2005г. по адм. дело
№2280/2004г. по описа на ВАС, съдът допуснал поправка на явна фактическа грешка
касателно вида и размера на дължимите от дружеството данъчни задължения, като в
резултат от допълнителното решение, данъчните задължения на „******** по ДРА № 1279/ 25.07.2003г., били намалени от
160 367.46 лева до сумата от 135 035.70 лева.
Междувременно, на 21.03.2005г.
влезлият в сила след първото решение на ВАС по адм. дело №2280/2004г.
ревизионен акт бил предаден за събиране на съществуващата по това време Агенция
за държавни вземания – Регионална дирекция Бургас.
С разпореждане №1449-000065/ 30.09.2005г.,
публичен изпълнител при АДВ - РД Бургас инкасирал сума в размер на 135 930.47
лева за погасяване данъчните задължения на „******** по ДРА № 1279/ 25.07.2003г. Дружеството обжалвало разпореждането,
което било потвърдено с решение №205/21.10.2005г. на Директора на АДВ-РД Бургас.
Дружеството обжалвало посоченото решение пред Окръжен съд-Бургас, който с
решение №II-263/10.11.2006г. по адм.дело
№1262/2005г. отменил разпореждането на публичния изпълнител, с което била
инкасирана посочената сума от банковите сметки на „******** за вземанията по ДРА №1279/25.07.2003г. С решение № 5465/31.05.2007г.
по адм.дело №1343/2007г. по описа на ВАС, решението на Окръжен съд-Бургас било
оставено в сила.
През 2005г. по отношение на „******** била извършена нова ревизия с ревизирани периоди по ЗДДС
от 01.03.2003г. до 30.04.2005г. и по ЗКПО от 01.01.2003г. до 31.12.2004г.
Ревизията приключила с издаването на Ревизионен акт № 1718/ 31.10.2005г., с
който били установени внесени от дружеството авансови вноски в общ размер на 51 271.00
лева, които били определени за приспадане през следващите пет години. Част от
тези авансови вноски в размер на 26 969.00 лева, дружеството приспаднало с
подадената за 2007г. годишна данъчна декларация. По отношение на данъчните
задължения, определени с ДРА №1279/25.07.2003г. били извършени плащания (прихващания)
в общ размер на 167 539.99 лева. Според констатациите в ревизионния акт,
надвнесената сума възлизала на 32 504.29 лева.
Въз основа на подадена от „******** молба вх.№70-00-1113/14.11.2005г., с данъчен акт за
прихващане/възстановяване (ДАПВ) № 6820/ 09.12.2005г. на дружеството били възстановени
32 504.29 лева и законна лихва в размер на 760.97 лева. „******* обжалвало ДАПВ № 6820/2005г. пред Дирекция „Обжалване и
управление на изпълнението“ (ОУИ)-Бургас и с решение №РД-10-71/13.02.2006г. актът
за прихващане и възстановяване бил потвърден. Решението на дирекция „ОУИ“ било
обжалвано пред Окръжен съд-Бургас, който с решение № IV-153/13.07.2006г. по адм.дело № 228/ 2006г. го отменил и указал на
дружеството да се възстанови надвнесената сума в размер на 127 889.21
лева, ведно с дължимите лихви за периода до 30.09.2005г. Решението на Окръжен
съд-Бургас било обжалвано пред ВАС, който с решение № 3507/06.04.2007г. по адм.
дело № 10339/ 2006г. обезсилил и отменил частично първоинстанционното решение,
отменил ДАПВ № 6820/2005г. и върнал преписката на административния орган за за
ново разглеждане и произнасяне по молба вх.№70-00-1113/14.11.2005г., а в друга
част оставил в сила решението на окръжния съд. В диспозитива на решението на
ВАС изрично е посочено, че при новото произнасяне по молбата за възстановяване,
на дружеството следва да се възстанови надвнесена по ДРА №1279/25.07.2003г.
сума в размер на 118 089.00 лева, след евентуално прихващане по реда на
чл.128 и следващите от ДОПК. Решението на окръжния съд е оставено в сила в
частта, с която ДАПВ № 6820/2005г. е отменен за претендираната от дружеството
сума от 63 623.24 лева.
След последното цитирано решение
на ВАС, от страна на данъчната администрация била възложена нова проверка за
прихващане и възстановяване, която приключила с акт за прихващане
/възстановяване (АПВ) № 9301/02.11.2007г. С този акт на „******* било отказано възстановяване на сумата от 118 089.00
лева, поради липса на надвнесена сума в посочения размер по ДРА №1279/2003 г.
„********* обжалвало АПВ № 9301/ 02.11.2007г. пред дирекция
„ОУИ“-Бургас, като с решение №РД-10-49/04.02.2008г. директорът на тази дирекция
го потвърдил изцяло. Решението на дирекцията било обжалвано пред
Административен съд-Бургас, който с решение № 895/16.10.2008г. по адм. дело № 334/
2008г. отменил акта като незаконосъобразен и разпоредил да бъде възстановена
надвнесена сума в размер на 54 465.76 лева, ведно със законната лихва за
забава в размер на 14 283.47 лева за периода от 14.11.2005г. до
02.11.2007г., като в останалата й част жалбата на „******** била отхвърлена като неоснователна до пълния претендиран
размер от 118 089 лева. За да отхвърли претенцията на дружеството в частта над
54 465.76 лева до претендирания размер от 118 089 лева, административният
съд приел, че тази разлика в размер на 63 623.24 лева вече е била
възстановена на „********* с решение № IV-153/13.07.2006г. по адм.дело № 228/ 2006г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, оставено в сила с решение №3507/06.04.2007г. по адм. дело №
10339/ 2006г. по описа на ВАС. Решението на Aдминистративен съд-Бургас било обжалвано пред ВАС, който с решение № 7571/ 09.06.2009г.
по адм. дело № 14798/2008г. го оставил в сила.
С искане вх.№ ИТ-00-6923/25.06.2009г.
„******** поискало възстановяване на
надвнесената сума по ДРА №1279/25.07.2003г. в размер на 118 089.00 лева,
ведно със законната лихва. Възложена била нова проверка за прихващане и
възстановяване, която приключила с издаването на АПВ № 908288/ 24.07.2009г., с
който било отказано възстановяването на сумата от 118 089.00 лева със
същите мотиви - липса на надвнесена сума в посочения размер по ДРА
№1279/25.07.2003 г. Дружеството обжалвало АПВ № 908288/ 24.07.2009г. пред директора
на дирекция „ОУИ“-Бургас, който с решение № РД-10-245/ 07.10.2009г. го
потвърдил. Решението на горестоящия административен орган било обжалвано пред
Административен съд-Бургас, който с решение №1394/06.11.2011г. по адм.дело № 1484/
2009г. отменил АПВ № 908288/ 24.07.2009г. и върнал преписката на ТД на
НАП-Бургас за ново произнасяне с указание на дружеството да се възстанови сума
в размер на 54 465.76 лева, след евентуално прихващане по реда на чл.128 и
следващите от ДОПК. Решението на Aдминистративен съд-Бургас било
обжалвано пред ВАС, който с решение №1142/24.01.2013г. по адм. дело
№16549/2011г. го оставил в сила, но приел, че не е налице произнасяне с мотиви
и диспозитив по искането на дружеството-жалбоподател за отмяна на АПВ и
възстановяване и на сумата от 63 623,24 лева, представляващи разликата до
пълния размер на претендираната сума от 118 089 лева, и указал на
първоинстанционния съд да се произнесе с допълнително решение. Така с допълнително
решение № 1137/ 23.05.2013г. по адм. дело № 1484/ 2009г. по описа на Aдминистративен съд-Бургас, жалбата на „********* против АПВ № 908288/24.07.2009г. в частта относно
претендираната сума от 63 623.24 лева била отхвърлена, отново на
основание, че тази сума вече е била възстановена на дружеството с решение № IV-153/ 13.07.2006г. по адм.дело № 228/ 2006г. по описа на
Окръжен съд-Бургас. С решение № 5072/11.04.2014г. по адм. дело № 9758/ 2013г.
по описа на ВАС, допълнителното решение по адм.дело №1484/2009г. по описа на
Административен съд-Бургас било оставено в сила.
След произнасянето с
допълнителното решение по адм.дело № 1484/ 2009г. по описа на Административен
съд-Бургас, преписката била върната на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне по
искане № ИТ-00-6963/15.06.2009г. за възстановяване на „********* на сумата от 54 465.76 лева след евентуално
прихващане по реда на чл.128 от ДОПК.
Отново била възложена проверка по
прихващане и възстановяване на претендираната сума, която приключила с АПВ № 1408089/
18.06.2014г., поправен с решение за поправка на АПВ №1411947/10.11.2014г., с
който на дружеството отново било отказано възстановяване на сума в размер на 54 465.76
лева все на същото основание – че при проверката не били установени надвнесени
данъци по ДРА №1279/25.07.2003г. „******** обжалвало АПВ №1408089/18.06.2014г. пред дирекция
„ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП. С решение № 309/11.11.2014г. директорът на
дирекция „ОДОП“-Бургас отменил изцяло цитирания АПВ като незаконосъобразен и
върнал преписката на ТД на НАП-Бургас за възстановяване на сумата от
54 465.76 лева след евентуално прихващане по реда на чл.128 и сл. ДОПК. В
изпълнение на решение №309/11.11.2014г. на директора на дирекция „ОДОП“-Бургас,
с резолюция № П-02000214073916/15.12.2014г. била възложена нова проверка, след
приключването на която бил издаден АПВ № П-02000214073916-004-001/
29.01.2016г., с който на дружеството отново било отказано възстановяване на
сумата от 54 465.76 лева, този път поради изтекла погасителна давност.
Дружеството обжалвало АПВ пред директора на дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на
НАП, който мълчаливо го потвърдил. По жалба на „********, АПВ №П-02000214073916-004-001/ 29.01.2016г. бил отменен
с решение №1291/05.07.2016г. по адм. дело № 920/ 2016г. по описа на Административен
съд-Бургас, а преписката била върната на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне
при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагането на
закона. Съдът в решението приел, че претендираната от дружеството сума е
дължима и не е погасена по давност. С решение №12893/26.10.2018г. по адм.дело
№9028/2016г. по описа на ВАС, решението на Административен съд-Бургас е
оставено в сила.
След връщане преписката в ТД на
НАП-Бургас бил издаден АПВ № П-02000217194198-004-002/ 21.12.2017г., с който на
„******** било отказано възстановяване на
претендираната като надвнесена сума от 54 465.76 лева, на основание, че тя
се прихваща за погасяване на публични вземания на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г. По жалба на дружеството, с решение № 50/ 06.03.2018г. директорът
на дирекция „ОДОП“-Бургас отменил АПВ № П-02000217194198-004-002/ 21.12.2017г.
като незаконосъобразен, като приел, че на „******** се дължи възстановяване на сумата от 54 465.76
лева, и тя може да бъде прихващана само с нововъзникнали публични задължения на
дружеството. С решението на дирекция „ОДОП“-Бургас административната преписка
била върната на ТД на НАП-Бургас за нова проверка и произнасяне.
Междувременно, със заповед
№П-02000218047250-023-001/11.04.2018г. по описа на ТД на НАП-Бургас
производството по прихващане и възстановяване било спряно на основание, че
следва да се изчака приключването на производството по адм. дело № 3040/2017г.
по описа на Административен съд-Бургас, явяващо се според административния
орган преюдициално по отношение на решението за прихващане или възстановяване.
С определение №1056/11.05.2018г. по адм. дело №1143/2018г. по описа на
Административен съд-Бургас посочената заповед за спиране била отменена като
незаконосъобразна и преписката била върната за продължаване на производството.
Със заповед № П-2000218047250-023-002/ 15.05.2018г. производството по
прихващане и възстановяване отново било спряно, и тази втора заповед за спиране
също била отменена като незаконосъобразна с определение №1385/20.06.2018г. по адм.
дело №1520/2018г. по описа на Административен съд - Бургас.
На 03.07.2018г. производството по
прихващане и възстановяване било възобновено и в изпълнение на дадените
указания бил издаден АПВ № П-0200218047250-004-001/06.07.2018г. по описа на ТД
на НАП-Бургас, с който на „******** отново било отказано
възстановяване на сумата от 54 465.76 лева, отново със съображения, че тя
била прихваната за погасяване на задълженията на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г. Този акт бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Бургас,
който мълчаливо го потвърдил. По жалба на дружеството, АПВ№
П-02000218047250-004-001/06.07.2018г., бил отменен с решение № 888/13.05.2019г.
по адм. дело № 2849/ 2018 г. по описа на Административен съд-Бургас, и
преписката била върната на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне при спазване на
дадените от съда задължителни указание по прилагането на закона. По жалба на
директора на дирекция „ОДОП“-Бургас, с решение №17198/16.12.2019г. по адм.дело
№7748/2019г. по описа на ВАС решението на Aдминистративен съд-Бургас било отменено и вместо него е било постановено
ново, с което жалбата на „********* срещу АПВ №П-
02000218047250-004-001/06.07.2018г. е отхвърлена.
Паралелно с изложеното дотук по
отношение искането за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева, с
отделен АПВ №1408090/18.06.2014г., на „******* било отказано да бъде възстановена и сумата от
63 623.24 лева, представляваща другата част от общо претендирана сума в
размер на 118 089.00 лева по ДРА №1279/25.07.2003г., с идентични мотиви -
че при проверката не били установени надвнесени данъци по ДРА
№1279/25.07.2003г. По повод жалба на дружеството, с решение № 310/ 11.11.2014г.
директорът на дирекция „ОДОП“- Бургас потвърдил АПВ №1408090/18.06.2014г. С
решение №316/25.02.2016г. по адм. дело № 2372/ 2014г. по описа на
Административен съд-Бургас АПВ №1408090/18.06.2014г. бил отменен и преписката била
върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането и
тълкуването на закона - за възстановяване на дружеството на надвзета сума в
размер на 63 623.24 лева след евентуално прихващане по реда на чл.128 и
следващите от ДОПК. С решение № 7871/ 21.06.2017г. по адм. дело № 5616/2016г.
по описа на ВАС, решението на Aдминистративен съд-Бургас е било
оставено в сила.
В изпълнение на указанията на
съда, бил издаден АПВ №П-02000217122483-004-001/21.07.2017г. по описа на ТД на
НАП- Бургас, с който на дружеството отново било отказано възстановяване на
претендираната парична сума в размер на 63 623.24 лева. В този акт
данъчните органи приели, че исканата сума действително е неправомерно надвзета
от дружеството, но към момента на произнасянето вземането му за нея е погасено
поради изтекла абсолютна погасителна давност. По жалба на „********, с решение № 805/23.04.2018г. по адм. дело № 3040/ 2017г.
по описа на Административен съд-Бургас АПВ №П-02000217122483-004-001/21.07.2017г.
бил отменен, като преписката била върната за ново произнасяне със задължителни
указания относно тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното
решение ясно е посочено, че не съществува спор относно дължимостта на сумата от
63 623.24 лева, но органите по приходите неправилно са приложили института
на погасителната давност. По делото (л.178-183, том VIIот досъдебното производство) е приложена касационна жалба до ВАС от
директора на дирекция „ОДОП“-Бургас срещу решението по адм.дело № 3040/2017г.
по описа на Административен съд-Бургас, но не са били събрани доказателства
дали този спор е окончателно приключен и с какъв резултат.
С две последователни заповеди - заповед
№РД-128/22.03.2011г., отменена със заповед №РД-717/01.11.2012г., директорът на
ТД на НАП-Бургас утвърдил правила за осъществяване на предварителен контрол при
ефективно възстановяване на данъци и осигурителни вноски над 50 000 лева в
резултат на извършени ревизии и проверки, касаещи вземанията за данък за
възстановяване по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС, данък за възстановяване по
реда на чл.92, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, и данъци и осигурителни вноски за
възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК. Според утвърдените с цитираните
заповеди правила, при установени случаи на ефективно възстановяване на данъци
или осигурителни вноски, органът по приходите следвало да изготви проект на акт
за прихващане или възстановяване (АПВ), в който да се опишат фактическите и
правни основания за възстановяване. След съответните съгласувателни процедури, проектът
за акт подлежал на разглеждане от комисия, съставена от председател - директорът
на дирекция „Контрол“, и членове – началниците на отдел „Селекция“ и на отдел
„Проверки“, както и юрисконсулт от отдел „Обжалване“ в ТД на НАП-Бургас. В
заседанията на комисията следвало да участват и съответния началник на сектор
„Проверки“, както и органът по приходите, изготвил проекта на АПВ. Комисията трябвало
да разгледа проекта за АПВ и да отрази становището си в нарочен писмен
протокол, подписан от всички ленове на комисията, който след изготвянето и
подписването му се предавал на началника на сектор „Проверки“ за прилагане към
преписката за отдел „ОПЗ“ и копие за сектор „Архиви“. Посочените в началото на
обзаца две заповеди на директора на ТД на НАП-Бургас били издадени за регламентиране и обезпечаване изпълнението
на Процедура номер К6 - „Извършване на
проверка по прихващане или възстановяване“ (л.199-212, том VI от досъдебното производство), утвърдена от изпълнителния
директор на НАП.
През 2014 година на свидетелите С. Д. - старши инспектор по приходите,
и Д. Д. - главен инспектор по приходите, двете служители в ТД на НАП-Бургас, било възложено
от свид.Д. К. – началник сектор „Проверки“ в същата дирекция и техен пряк ръководител,
да извършат проверка по прихващане и/или възстановяване на сумата от 118 000
лева, съгласно решение №1394/06.11.2011г. по адм.дело №1484/2009г. на Административен
съд-Бургас и решение №1142/24.01.2013г. по адм. дело №16549/2011г. на ВАС. Преди
издаване на изготвения от свидетелите Д. и Д. АПВ №1408089/18.06.2014г.,
проектът за него следвало да бъде представен за одобрение на комисия, определена
с цитираната по–горе заповед
№РД-717/01.11.2012г. на директора на ТД на НАП-Бургас. В конкретния случай тази
комисия била в постоянен състав, включващ свид.П. Ж. - директор на дирекция
„Контрол“, свид.М. М. - началник на отдел „Селекция“, свид.Т. Г. - началник на отдел „Проверки“, които
били постоянни членове на комисията, и юрисконсулт от отдел „Обжалване“, който
можел да бъде различен. На заседанието на комисията следвало да присъстват свид.Д. К. - началник на сектор „Проверки“,
в качеството й на орган, който възлага проверката по прихващане и/или
възстановяване, както и свидетелите Д. и Д., като органи по приходите, които следва да издадат АПВ.
По делото липсват каквито и да е доказателства дали тази процедура, предхождаща
издаването на АПВ, в случая е била спазена.
Както по-горе в изложението вече
бе упоменато, издаденият от свидетелите Д. и Д. АПВ №1408089/18.06.2014г.,
поправен с решение за поправка на АПВ №1411947/10.11.2014г., с който е отказано
възстановяването на сума в размер на 54 465.76 лева на основание, че при
проверката не били установени надвнесени данъци по ДРА №1279/25.07.2003г.,
както и издаденият от същите свидетели
АПВ №1408090/18.06.2014г., с който на „******* било отказано да бъде възстановена сумата от
63 623.24 лева, били отменени – първият с решение №309/11.11.2014г. на
директора на дирекция „ОДОП“-Бургас, а вторият - решение №316/25.02.2016г. по
адм. дело № 2372/2014г. по описа на Административен съд-Бургас, и преписките
били върнати за ново произнасяне на ТД на НАП със задължителни указания по
прилагане на закона.
При възложената с резолюция
№П-02000214073916/15.12.2014г., издадена от свид. К., нова проверка за прихващане и/или възстановяване, след множество
удължавания на сроковете за извършване на проверката и спирания на
производството, бил издаден АПВ №П-02000214073916-004-001/ 29.01.2016г., с
който на дружеството отново било отказано възстановяване на сумата от
54 465.76 лева, този път поради изтекла погасителна давност. Събраните по
делото писмени доказателства, приложени в том VI на досъдебното производство, и част от гласните доказателства -
показанията на свидетелите Т. Г. – началник отдел „Проверки“, М. М. – началник отдел „Селекция“, Д. К., П. Ж. – директор на дирекция
„Контрол“, М. Д. – началник отдел „Обжалване“ в
ТД на НАП-Бургас, С. И. – заместник директор на ТД на НАП-Бургас и И. А. – директор на дирекция
„ОДОП“-Бургас, разкриват, че преди издаването на АПВ №П-02000214073916-004-001/
29.01.2016г. е имало единствено неформални консултации между членовете на
комисията по заповед №РД-717/01.11.2012г. на директора на ТД на НАП-Бургас, не
е било проведено предвиденото в заповедта и в Процедура номер К6 заседание на
комисията, липсва надлежен протокол, съдържащ предмета на обсъждане, взетите
решения и подписите на членовете на комисията (на л. 138 в том VI от досъдебното производство е приложена само бланка на
протокол без взети решения и подписи). От показанията на изброените свидетели
явства, че членовете на комисията и другите консултирани по случая служители на
ТД на НАП-Бургас не могли да достигнат до общ извод относно дължимостта на
претендираната сума, имало разнобой и по отношение на следващата си върху нея
лихва и началния момент за нейното начисляване. Според показанията на
цитираните свидетели, в казуса с „*******
проблемът бил, че съдебните решения били неясни и противоречиви, и с тях се
постановявало да бъде извършено възстановяване след евентуално прихващане със
задължения на дружеството, а тяхната преценка била, че не е налична сума за
възстановяване.
Преди образуване на наказателното
производство, още в хода на полицейската проверка, по разпореждане на прокурор
в Районна прокуратура-Бургас свидетелите
К. П. и С. М.- инспектори в Инспектората при Министерството на
финансите, извършили
проверка на
действията,
осъществени от длъжностни лица в ТД на НАП-Бургас във връзка с претенцията на „******* да му бъде възстановена сума в размер на 54 465.76
лева след постановяване на решение №309/11.11.2014г. на директора на дирекция
„ОДОП“-Бургас. Резултатите от проверката били отразени в доклад № 24-00-181 от 13.08.2015г. от свид. И. А. – по това време ръководител на Инспектората при Министерството на
финансите, ведно с
25 приложения (целият том VI от досъдебното производство). Според
доклада, постановеното спиране на производството по издаване
на АПВ можело да се определи като неправилно, тъй като в т.4.4 от Процедура К 6
„Извършване на проверка по прихващане или възстановяване“ изрично били посочени предпоставките, при които може да се спре производството - в случай на
констатирани от страна на органа по приходите на деяния, квалифицирани като
престъпни. Неправилно проверката
била насочена в определен етап от извършването й към
издаване на акт за установяване на задължения. Отразено е още, че от съответните длъжностни лица от ТД на
НАП-Бургас не били предприели адекватни мерки в
съответствие с относимите нормативни разпоредби и вътрешните правила за работа, и не била потърсена методическа помощ съобразно
вътрешните процедури в агенцията. Проверката установила, че
не бил съставен протокол за заседанието на нарочната комисия, проведено на
27.01.2015г. по отношение възстановяването на сумата от
54 465.76 лева на „*********. Според доклада, след проведени разговори с
длъжностни лице от ТД на НАП-Бургас и от събраните при проверката документи, се
налагал извода, че до неиздаване на акт за прихващане или възстановяване се
стигнало, тъй като между членовете на комисията не се постигнало единно мнение
относно начина на изпълнение на решенията на дирекция „ОДОП“ и ВАС. Въпреки посочените слабости,
докладът завършил с констатация, че при проверката не били установени неправомерни действия и неотразяване на документи в
данъчно-осигурителната сметка на „******* от страна на съответните длъжностни
лица. Съгласно
показанията на свидетелите П.
и М., в случая се
касаело за погрешно позоваване на норми
от ДОПК, а не
за неправомерни действия на
съответните длъжностни лица в ТД на НАП-Бургас.
При цялостната преценка
на всички налични по досъдебното производство доказателствени източници, съпоставени
с изложената от прокурора фактическа обстановка съдът намира, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е постановено
преждевременно, без да са докрай и безспорно изяснени съществени обстоятелства
относно фактическите параметри на изследваната деятелност, механизмът на
нейното осъществяване и евентуалните последици от нея, при необоснованост на част
от възприетите фактически положения и следващите от тях правни изводи, както и
при липса на анализ относно съществени за разследваното деяние елементи, несъмнено
спадащи към посочените в чл.102 т.1 от НПК.
I. Според постановлението за образуване на
наказателното производство, предмет на разследването е престъпление по чл.282
ал.1 от НК, изразяващо се в това, че от 2013г. до настоящия момент (01.11.2016г.) длъжностни лица от НАП гр.Бургас във връзка с
изпълнение на съдебно решение №1142/24.01.2013г. на ВАС, нарушили или не
изпълнили служебните си задължения, или превишили властта или правата си, е цел
да набавят за себе си или за другиму имотна облага или да причинят другиму
вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.
Събраните по делото доказателствени материали
позволяват извод, че разследваното деяние следва да е било извършено от данъчни
служители във връзка със спора между „*********
и приходната администрация при ТД на НАП-Бургас по повод претенцията на
дружеството да му бъде възстановена сума в размер на 118 089.00 лева, представляваща неправомерно надвзети данъци. Този
спор е изцяло правен и е бил обект на разглеждане от горестоящи административни
органи и множество съдебни състави на Окръжен съд-Бургас, Административен
съд-Бургас и Върховния административен съд. Поради тази специфика на случая,
изясняването на обстоятелствата по чл.102 от НПК е изисквало въз основа на
достатъчни по обем и съдържание доказателства да се извърши всеобхватен и прецизен
анализ на поведението на всеки от органите по приходите, участвали в длъжностно
качество в производствата по възстановяване на претендираните от дружеството
суми, с оглед евентуално осъществен от някой от тях състав на престъпление по
чл.282 ал.1 от НК, или друго от общ характер. Такъв анализ не се съдържа в
оспореното прекратително постановление. Поначало не е очертана конкретната
времева и фактическа рамка на разследването, доколкото не става ясно какви
точно действия по служба са проверяват, кога и при какви обстоятелства са били
извършени, кои лица са техни автори. От съдържанието на прекратителното
постановление не може с категоричност да се установи, дали фокусът на
разследването е съсредоточен само върху периода 2013г. – 2016г., както е дефиниран
в постановлението за образуване на досъдебното производство, или обхваща и
други периоди, действия и лица, предвид отразяването на пълната хронология на
събитията до 2019г. в постановлението. Наред с това, по делото е налице и
доказателствена непълнота в няколко насоки.
I.1. Хронологичното проследяване и съпоставяне на
приложените по делото ревизионни актове, актове за прихващане и/или
възстановяване и решения на съдебни и административни органи сочи, че споровете
относно законосъобразността на издадения от ТД на НАП-Бургас ДРА
№1279/25.07.2003г., включително
неговата частична отмяна и изменение, били окончателно разрешени с решение № 727/25.01.2005г. и допълващото го решение №7583/01.08.2005г., двете постановени по адм.
дело №2280/2004г. по описа на ВАС. С тези окончателни решения данъчните
задължения на „******** по ревизионният акт били
сведени до сума в размер на 135 035.70 лева.
I.2. С разпореждане №1449-000065/ 30.09.2005г., публичен
изпълнител при АДВ - РД Бургас инкасирал сума в размер на 135 930.47 лева
за погасяване данъчните задължения на „******* по ДРА № 1279/ 25.07.2003г. Това разпореждане и
направеното с него разпределение на инкасираните суми били изцяло отменени с
решение №II-263/10.11.2006г. по адм.дело
№1262/2005г. на Окръжен съд-Бургас, оставено в сила с решение
№5465/31.05.2007г. по адм.дело №1343/2007г. по описа на ВАС. В мотивите на
окръжната и касационната инстанции по това дело, въз основа на извършената счетоводна
експертиза еднозначно е прието, че представената от органите по приходите
справка за задълженията на „******** е
некоректна и не отразява вярно действителните задължения на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г., като не са били извършени необходимите
преизчисления на задълженията на дружеството по този ревизионен акт след
постановените по него съдебни решения на ВАС, не са били взети предвид и внесените
от дружеството суми. Формулиран е категоричен извод, че цялата калкулация на
суми по ДРА
№ 1279/ 25.07.2003г. е била приключена
още към 30.11.2003 г., когато дължимите по него публични
вземания са погасени, и след тази дата дружеството няма никакви задължения по
този ревизионен акт.
I.3. След извършена през 2005г. нова ревизия на „****** по ЗДДС и ЗКПО, последвал Ревизионен акт № 1718/
31.10.2005г., с който били установени надвнесени от дружеството авансови вноски
в общ размер на 51 271.00 лева, които били определени за приспадане през
следващите пет години, а по отношение на данъчните задължения, определени с ДРА
№1279/25.07.2003г. били извършени плащания (прихващания) в общ размер на
167 539.99 лева. Според констатациите в ревизионния акт, надвнесената сума
възлизала на 32 504.29 лева, която сума била възстановена на „******** с ДАПВ № 6820/ 09.12.2005г. Актът за възстановяване
обаче бил изцяло отменен с решение № IV-153/13.07.2006г.
по адм. дело № 228/ 2006г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което съдът указал
на дружеството да се възстанови надвнесена сума в размер на 127 889.21 лева,
ведно с дължимите лихви за периода до 30.09.2005г. С решение № 3507/06.04.2007г.
по адм. дело № 10339/ 2006г., ВАС обезсилил и отменил частично решението на
окръжния съд, отменил ДАПВ № 6820/2005г. и върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне по молба вх.№70-00-1113/14.11.2005г.
В диспозитива на решението на ВАС изрично е посочено, че при новото произнасяне
на дружеството следва да се възстанови надвнесена по ДРА №1279/25.07.2003г.
сума в размер на 118 089.00 лева, след евентуално прихващане по реда на
чл.128 и следващите от ДОПК. Решението на окръжния съд е оставено в сила в
частта, с която ДАПВ № 6820/2005г. е отменен за претендираната от дружеството
сума от 63 623.24 лева, която, видно от мотивите на касационното решение,
е възприета от ВАС като част от надвнесената сума от 118 089.00 лева.
В обобщение, с групираните в пунктове I.1., I.2. и I.3. съдебни
решения, със сила на пресъдено нещо са разрешени базовите въпроси по спора –
размерът на дължимите по ДРА №1279/25.07.2003г. публични задължения на „********* е 135 035.70
лева; тази сума е била внесена като
задължение по ревизионния акт към 30.11.2003 г.; и във връзка със същия ревизионен акт, от дружеството е надвнесена/
събрана в повече сума в общ размер от 118 089.00 лева, която следва да му бъде възстановена след евентуално прихващане по реда на чл. 128 и следващите от ДОПК.
Във всички последващи решения на Административен
съд-Бургас и ВАС еднозначно се приема, че дружеството няма неплатени задължения
по ДРА
№1279/25.07.2003г., а претендираната от
него за възстановяване сума е била недължимо събрана от приходната
администрация във връзка със същия ревизионен акт, поради което подлежи на
възстановяване след евентуално прихващане.
Действително, в продължилия над 10 години процес на
непрекъснати откази на данъчната администрация да възстанови сумата, и
следващите от това множество административни и съдебни производства по
обжалване на отказите, претендираната сума от 118 089.00 лева била
разделена на две части – в размери съответно на 54 465.76 лева и на 63 623.24 лева.
Това разделяне в голяма степен е формално и ненужно, но до него се е стигнало,
тъй като с решение №895/16.10.2008г. по адм. дело №334/2008г., състав на Административен съд-Бургас приел, че
сумата от 63 623.24 лева, като част от
претендираната от дружеството сума от 118 089.00 лева, вече му е била възстановена с решение № IV-153/13.07.2006г. по адм.дело № 228/ 2006г.
по описа на Окръжен съд-Бургас, оставено в сила с решение №3507/06.04.2007г. по
адм. дело № 10339/ 2006г. по описа на ВАС,
поради което уважил жалбата само до остатъка в размер на 54 465.76 лева. По делото обаче не се твърди, а и липсват
доказателства сумата от 63 623.24 лева
действително да е била възстановена на дружеството, и това обстоятелство е била
съобразено в решение №805/23.04.2018г. по адм.дело № 3040/2017г. по описа на
Административен съд-Бургас, с което е
прието, че тази сума безспорно се дължи на дружеството и към момента на
постановяване на решението тя не му е възстановена, поради което отказът на ТД
на НАП-Бургас за възстановяването й е отменен и преписката е върната на
административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона в посочения в мотивите смисъл. Казаното се отнася в пълна степен и за
другата част от сумата, в размер на 54 465.76 лева, по отношение на коята е налице дълга поредица от
решения на Административен съд-Бургас и ВАС, както и на директора на дирекция
„ОДОП“-Бургас, отменящи отказите на свидетелите Д. и Д. да я възстановят на дружеството. Във всички решения на
съдилищата в някои от решенията на горестоящия административен орган еднозначно
се приема, че материалното право на „*******
да му бъде възстановена споменатата сума е безспорно установено със сила на
пресъдено нещо, и този въпрос не подлежи на пререшаване. Специално се обръща
внимание, че в производството по чл.128 и следващите от ДОПК органите по
приходите не разполагат с правомощие да поставят под съмнение и да преценяват
дали сумата принципно се дължи за възстановяване на дружеството, а следва само
на проверят за предпоставки тя да бъде прихваната с междувременно възникнали
данъчни задължения на дружеството. Този извод не се разколебава и от последното
приложено по делото решение №17198/16.12.2019г. по адм.дело №7748/2019г. по описа на ВАС, с което е оставена без уважение жалбата на
дружеството срещу отказа за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева
с АПВ №
П-0200218047250-004-001/06.07.2018г. по описа на ТД на НАП-Бургас. В това решение съдът отново е счел, че сумата от 54 465.76
лева се дължи на дружеството като
надвнесена, но е приел за законосъобразно прихващането
й за сметка на непогасени задължения на дружеството по ДРА №1279/25.07.2003г., което становище предстои да бъде обсъдено по-долу.
Принципно взето, въпреки различията в разбиранията на различните
съдебни състави по отделни детайли от спора (примерно за възможността съдът с
решението си изцяло да замести дължимото от административния орган произнасяне,
или относно приложимостта на обща или специална погасителната давност, или
липсата въобще на давност по отношение
на надвнесени данъци, подлежащи на възстановяване), фактът, че сумата от 118 089.00
лева в цялост, както и всяка съставните й
части в размер на 54 465.76 лева и 63 623.24 лева, е незаконосъобразно надвзета от „********, неизменно се приема за безспорно установен, от което
следва и задължението на приходната администрация да я възстанови на
дружеството след евентуално прихващане с други, междувременно възникнали негови
публични задължения. Прочее, по делото липсва дори
намек за по-късно възникнали публични задължения на дружеството, годни да бъдат прихванати срещу тази
сума, и по мнението на съда такива задължения очевидно не съществуват.
Изложеното изключва възможността да се приеме, че обсъдените по-горе съдебни решения
във връзка със спора са противоречиви и неясни до степен да не могат да бъдат
изпълнени, каквито твърдения са налице в показанията на разпитаните като
свидетели служители на приходната администрация.
При наличието на обсъдените дотук окончателни съдебни
решения, актовете и действията на представителите на приходната администрация се
отличават с две особености - постоянство в крайния резултат, който винаги е
отказ да се възстани на дружеството изцяло или отчасти претендираната сума, и
паралелно с това - очевидна еволюция в мотивите на тези откази до положение АПВ
с идентичен резултат да се обосновават с взаимноизключващи се твърдения. В
съобразителната част на всички АПВ винаги е налице позоваване на извършени
справки за задълженията на „*******
в информационната система на НАП (т.нар.
ПП СУП) и по неговата данъчно-осигурителна сметка, в която липсвала отразена като
недължимо внесена или събрана сумата от 118 089.00 лева, респективно сумите от 54 465.76 лева и
63 623.24 лева. Налице са и
съображения, че принудително събраната с разпореждане №1449-000065/
30.09.2005г. на публичния изпълнител при АДВ - РД Бургас сума в размер на
135 930.47 лева е ползвана за
погасяване на задълженията на дружеството по ДРА №1279/25.07.2003г., и ако му бъде възстановена исканата сума изцяло или частично,
задълженията по този ревизионен акт ще останат несъбрани. Наред с тези доводи,
принципно отречени от съдилищата по всички описани в началото на изложението
административни дела, с АПВ №П-02000214073916-004-001/ 29.01.2016г. били въведени и твърдения, че вземането на дружеството, дори да съществува, е
погасено по давност. След като и този аргумент не бил уважен от съда, с АПВ №
П-02000217194198-004-002/21.12.2017г. за пръв път било отказано възстановяване
на претендираната като надвнесена сума от 54 465.76 лева, поради прихващането
й за погасяване на неплатени публични вземания на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г. Този АПВ на свой ред бил отменен като незаконосъобразен с решение
№ 50/ 06.03.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“-Бургас. В решението
горестоящият административен орган приел, че на „******** се дължи възстановяване на сумата от 54 465.76
лева, и тя може да бъде прихващана само с нововъзникнали публични задължения на
дружеството, а не с тези по ДРА № 1279/ 25.07.2003г. Аналогична позиция е отразена и в решение
№888/13.05.2019г. по адм. дело № 2849/ 2018 г. по описа на Административен
съд-Бургас, с което е отменен АПВ №П-02000218047250-004-001/06.07.2018г.,
съдържащ отказ за възстановяване отново поради прихващане със задължения на
дружеството по същия ревизионен акт.
Специално внимание изисква решение №17198/16.12.2019г.
по адм.дело №7748/2019г. по описа на ВАС, с което решението на Aдминистративен
съд-Бургас по адм. дело № 2849/ 2018 г. било
отменено и вместо него е било постановено ново, с което жалбата на „******* срещу отказа за възстановяване на 54 465.76 лева
е отхвърлена. В това решение съставът на
ВАС приел, че в случая са налице всички предвидени в чл.128 ал.1 изречение второ,
във връзка с чл.129 от ДОПК, предпоставки за прихващане на претендираната от
дружеството сума, тъй като органите по приходите са удостоверили наличието на
публично задължение на дружеството, което не е било платено и все още не е било
погасено по давност към момента, когато е възникнало вземането на дружеството
за надвзетата му сума. Това последно решение на ВАС, съпоставено с решенията,
постановени по-рано от същата инстанция по същия спор, мотивират настоящия съд
да счита, че обсъжданото решение е изградено на явно противоречие, което не
може да бъде преодоляно. Най-напред, това решение е постановено в директен разрез с решение
№5465/31.05.2007г. по адм.дело №1343/2007г. по описа на ВАС, постановено и влязло в сила много по-рано, в чиито
мотиви изрично е прието, че всички
публични задължения на „Б. О.“ АД по ДРА № 1279/ 25.07.2003г. са внесени до 30.11.2003 г. и след тази дата
дружеството няма никакви задължения по този ревизионен акт (в същата насока са и констатациите в по-късно
издадения Ревизионен акт № 1718/ 31.10.2005г. на ТД на НАП-Бургас, който установява само надвнесени от дружеството
суми). На следващо място е очевидно, че е налице диаметрална промяна в
позицията на органите по приходите по въпроса за наличието на дължими, но неплатени публични
задължения на дружеството по ДРА № 1279/ 25.07.2003г. Във всички АПВ
до издаването на АПВ № П-02000217194198-004-002/ 21.12.2017г. за отказ да се възстанови
като надвнесена сумата от 54 465.76 лева, органите по приходите са мотивирали отказите с твърдения,
че търсените от дружеството суми не са надвнесени, тъй като са били събрани
през 2005 г. от публичния изпълнител за погасяване на задълженията му по ДРА № 1279/
25.07.2003г. Никъде в тези АПД данъчните
органи не са констатирали, че по този ревизионен акт са останали неплатени
задължения. В АПВ №
П-02000217194198-004-002/ 21.12.2017г. и
последвалия го АПВ №П- 02000218047250-004-001/06.07.2018г. вече се твърди, че дружеството имало непогасени
задължения по цитирания ревизионен акт, по отношение на които, макар и след
погасяването им по давност, на основание чл.128 ал.1 изречение второ от ДОПК се
извършва прихващане с подлежащите на възстановяване суми. За непредубедения
наблюдател и без специално образование и квалификация в областта на
счетоводството или данъчното облагане е ясно, че не е възможно и двете
застъпвани от приходната администрация групи аргументи за отказ от
възстановяване на претендираните от дружеството суми да са едновременно верни,
защото се основават на принципно различни позиции по въпроса, дължи ли
дружеството публични задължения по ДРА № 1279/ 25.07.2003г., към кой момент и в какъв размер. Историческият
поглед върху отстояваните от администрацията позиции по-скоро навежда на
заключение, че в изследвания продължителен времеви период органите по приходите
са държали при никакви обстоятелства да не възстановят на дружеството
следващите му се суми във вреда на неговите права и законни интереси,
включително чрез поддържане на взаимноизключващи се аргументи и в директен
разрез със съдебните решения в противния смисъл.
В обжалваното постановление за прекратяване на
досъдебното производство напълно отсъстват констатации, анализ и интерпретация
на упоменатите дотук факти. В резултат от това е останал без отговор основният
спорен въпрос – защо при наличие на влезли в сила съдебни решения, които установяват
липсата на неплатени публични задължения на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г. след 30.11.2003 г., и едновременно с това признават наличието на
надвнесени от него недължими суми, които следва да му бъдат възстановени,
органите по приходите, ангажирани с проверките по прихващане и възстановяване
систематически и неотклонно са отказвали възстановяването, и в какво се състоят
истинските причини и основания за тези откази. Без отговор на този въпрос по
делото е невъзможно да се извърши фактически обоснована, правно издържана и
логически правилна преценка, дали е налице осъществено от обективна и
субективна страна престъпление от общ характер, по който законов текст и кой е
неговият автор.
В конкретика, във всички обсъдени актове за прихващане
и/или възстановяване, издадени по случая, органите на ТД на НАП-Бургас са се
позовавали на данни и справки от *******. Същевременно,
по делото са налице ясни индиции, отразени в мотивите на решение № II-263/10.11.2006г. по адм.дело №1262/2005г. на
Окръжен съд-Бургас и потвърждаващото го решение № 5465/31.05.2007г. по адм.дело №1343/2007г. по
описа на ВАС, че при извършената по административното
дело счетоводна експертиза са установени
ненадлежно водене, пропуски и грешки в записите по данъчно-осигурителната
сметка на дружеството, които са довели до неправилно изчисляване на дължимите
от него публични задължения.
С наличните към момента доказателства е невъзможно да
се установи дали данъчно-осигурителната сметка на дружеството е водена редовно,
последователно и пълно, и дали отразените в нея данни са фактически верни, тъй
като за изясняване на тези обстоятелства са нужни специални знания в областтта
на икономиката, счетоводството и финансите. При тези данни по настоящото
производство е било задължително назначаването на данъчно-счетоводна
експертиза, което не е сторено и следва да бъде извършено при допълнителното
разследване.
След запознаване с всички материали по делото и със
съдържанието и записите в информационната система на НАП и в данъчно-осигурителната
сметка на „*********, на вещото лице следва
да се поставят задачи в следните насоки: да проследи и установи дали данъчно-осигурителната
сметка на дружеството е надлежно, регулярно и точно водена; отразени ли са в нея
в хронологичен порядък всички промени по отношение на ДРА № 1279/ 25.07.2003г., следващи от решенията на съдилищата по неговото
обжалване, включително извършените с тези решения корекции във вида и размера
на дължимите от дружеството публични задължения по видове и данъчни периоди;
налагали ли са съдебните решения нуждата от преизчисления на установените ДРА № 1279/
25.07.2003г. публични задължения на дружеството, и ако да – извършени
ли са своевременно преизчисленията и отразени ли са надлежно по сметката;
съществуват ли документални данни събраната с разпореждане №1449-000065/
30.09.2005г. на публичния изпълнител при АДВ - РД Бургас сума в размер на
135 930.47 лева да е била реално
върната, възстановена или прихваната срещу задължения на дружеството по ДРА № 1279/
25.07.2003г. след отмяната на това разпореждане с решение №II-263/10.11.2006г. по адм.дело №1262/2005г. на
ОС-Бургас, оставено в сила с решение №5465/31.05.2007г. по адм.дело
№1343/2007г. по описа на ВАС; претендираната от дружеството сума за
възстановяване в размер на 118 089.00 лева представлява ли част от събраната с разпореждането на публичния
изпълнител сума от 135 930.47 лева, а ако не –
какъв е нейният произход и механизъм на възникване/ получаване; съществуват ли
документални данни сумата от 118 089.00 лева (респективно части от нея в размер на 54 465.76 лева, 63 623.24 лева или в друг размер) да са били отразявани по сметката на дружеството като
недължимо внесени/ събрани, или да са били реално възстановявани на „********* въз основа на административен или съдебен акт;
съществуват ли документални данни на дружеството да си били реално възстановявани
като надвнесени каквито и да било суми по ДРА № 1279/ 25.07.2003г., ако да - в какъв размер, кога и на какво основание;
съществуват ли документални данни в данъчно-осигурителната сметка на
дружеството към м. декември 2017г. и към м. юли 2018г. да са били отразени
неплатени от него публични задължения по ДРА № 1279/ 25.07.2003г., ако да – откога са тези отразявания, какви суми
касаят и какво е естеството на тези непогасени задължения – по вид данък,
размер и данъчен период.
За целите на експертизата, но преди нейното
назначаване, следва да бъде изискано в оригинал адм. дело № 2849/ 2018 г. по
описа на Административен съд-Бургас,
ведно с приложеното към него адм.дело №7748/2019г. по описа на ВАС. В постановеното по това дело решение
№17198/16.12.2019г. на ВАС изрично е посочено, че в производството органите
на НАП са удостоверили наличието на изискуемо и ликвидно вземане за публични
задължения по ДРА № 1279/ 25.07.2003г., което не
било погасено по давност, когато вземането на „********* за сумата от 54 465.76 лева е станало изискуемо. Подобен извод в мотивите на
касационната инстанция предполага по делото да съществуват материални доказателства
за твърденията на органите по приходите, които биха подпомогнали вещото лице
при изготвяне на експертизата.
Експертизата следва да бъде възложена на вещо лице,
притежаващо съответно образование, квалификация и несъмнени експертни знания и
опит в областта на бюджетното и данъчното счетоводство, като при необходимост
се селектира хабилитирано лице, дипломиран експерт-счетоводител или регистриран
по Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) одитор, включително извън
Бургаския съдебен район.
Следва да се отчита, че данъчно-осигурителната сметка
е инструмент за разчитане, контрол и разплащане между данъчния субект и фиска
чрез органите по приходите, но откриването, воденето и контролът върху
информацията, отразена в тази сметка, се осъществяват изключително от
приходната администрация, която носи и пълната отговорност за хронологията,
пълнотата и достоверността на записите по нея. Тъкмо защото по настоящото
производство обект на разследване са действия на служители в ТД на НАП-Бургас,
представените на няколко места по делото справки и извлечения за задълженията
на ***********, за които се твърди да са базирани на записите в
данъчно-осигурителната сметка на дружеството, не следва безкритично да се
кредитират като достоверни, преди вещото лице да представи заключение по
упоменатите по-горе задачи.
В случай, че вещото лице установи пропуски, непълноти
и грешки при отразяване на релевантните данни в информационната система на НАП
и/или по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, които са довели до
неправилно определяне на задълженията на
„******** по ДРА № 1279/
25.07.2003г., или до неправилно
определяне на надвнесени по този ревизионен акт суми от дружеството, ще е
необходимо органите на досъдебното производство да идентифицират служителите,
които в изследвания период са били оправомощени и натоварени да водят и
контролират данните и записите в данъчно-осигурителната му сметка. В тази
насока съдът констатира, че на л.214-216, том VI от досъдебното производство е наличен писмен доклад
от лицето А. А. – ******* в дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, депозиран
в хода на извършената от Инспектората при МФ проверка. В доклада се съдържа частична
информация за записванията по сметката на дружеството, включително за факта, че
на 28.01.2015г. данъчно-осигурителната сметка на „*********** е била
захранена със сума в размер на 54 465.76 лева, с оглед нейното
възстановяване след решението от 18.06.2014г. на директора на дирекция
„ОДОП“-Бургас. По непонятни за съда причини, до момента А. не е разпитвана в
качеството на свидетел, което следва да се извърши при допълнителното
разследване преди назначаване на експертизата. Ще е необходимо да се установи
още, дали данъчните служители, ангажирани с участие в процедурата по
прихващане/ възстановяване по претенциите на „*********, са знаели
за неверните или непълни данни по данъчно-осигурителната сметка на дружеството
към момента, в който са осъществявали действия по служба в рамките на своята
компетентност.
В случай, че експертизата установи правилно, пълно и
последователно водене на данъчно-осигурителната сметка на дружеството, включително
че претендираните от него като надвзети суми, признати от съдилищата, са били надлежно
отразени като такива по сметката, разследването трябва да установи по каква
причина в издадените множество АПВ неизменно се посочва, че по сметката на
дружеството липсват отразени недължимо внесени или събрани от него суми, както
и че дружеството има непогасени задължения по ДРА № 1279/ 25.07.2003г.
II. В постановлението за прекратяване на досъдебното
производство не личи прокурорът да е изследвал поотделно и в пълнота действията
по служба на всеки от служителите на ТД на НАП-Бургас, ангажирани с дейността
по проверка, вземане на решение и издаване на актове за прихващане и
възстановяване на претендираните от „********. Логично, липсват каквито и да е фактически и правни
съображения в подкрепа на общо формулирания извод, че служителите на приходната
администрация не са осъществили престъпление от общ характер, поради което съдът
счита този извод за необоснован и изцяло декларативен. Наличните доказателства
разкриват съществени различия не само относно служебната позиция и правомощията
на отделните служители, предвид заеманите от тях различни длъжности, но и във
възложените им функционални компетентности в провеждането конкретно на Процедура К 6
„Извършване на проверка по прихващане или възстановяване“, съгласно заповед №РД-717/01.11.2012г. на директора на ТД на
НАП-Бургас. Функциите и действията, които
съобразно процедурата и заповедта е следвало да осъществяват свидетелите П. Ж., М. М., Т. Г.и свид. М. Д.
или друг **** - представител на отдел „Обжалване“, като постоянни членове на
комисията, са самостоятелни и различни от
правомощията на свид. Д.К. като орган, възлагащ проверката по прихващане/
възстановяване, както и от правомощията на свидетелите С. Д. и Д. Д., които в
качеството на органи по приходите самостоятелно и по вътрешно убеждение следва
да издадат съответен акт за прихващане/ възстановяване, независимо от взетите
от комисията решения и становища.
Поради тези специфики прокурорът е дължал установяване на фактите,
свързани с поведението на всеки един от изброените свидетели при изпълнение на
служебните му задължения във връзка с процедурата по прихващане/
възстановяване, които е следвало надлежно да анализира и оцени в контекста на
предмета на разследването. В случая изискуемите фактически установявания и
оценка не са осъществени, поради което за съда е невъзможно да провери
фактическите и правни основания за направения от прокурора обобщен извод за
липса на извършено от тези свидетели престъпление по служба или друго от общ
характер. Без претенции за изчерпателност е достатъчно да се отбележи, че с
изключение на действията на членовете на комисията, органа по възлагане на
проверката и органите по приходите, издали АПВ № П-02000214073916-004-001/
29.01.2016г., за които са събрани
известни фактически данни, по делото липсват каквито и да е доказателства за
изпълнението на предвидените в Процедура К 6
етапи и действия по отношение на множество други АПВ, издадени преди 29.01.2016г. и след тази дата, не са изисквани
протоколи от заседанията на комисията по заповед №РД-717/01.11.2012г.
на директора на ТД на НАП-Бургас по
всички издадени АПВ по претенциите на „*********, не е изяснено как взема решенията си тази комисия –
с обикновено или квалифицирано множинство, с консенсус или по друг начин (според
заповедта постоянните членове на комисията са четен брой - 4), какви са
правните последици за процедурата по прихващане/ възстановяване и издадения по
нея акт в случай, че комисията не проведе заседание, или не обсъди материалите
по проекта за АПВ, или когато комисията не може или откаже да вземе решение по
тези въпроси, какво е значението и правния ефект на взетите от тази комисия по
отношение на органа по приходите, който следва да издаде АПВ. Неизясняването на
тези въпроси има за резултат невъзможност да се прецени поведението на всеки от
ангажираните със случая данъчни служители с оглед евентуално осъществено
длъжностно престъпление.
III. Липсва анализ и оценка на доказателствата по въпроса
за евентуално причинените на „******** вредни последици вследствие невъзстановяване на
следващите му се парични суми поради неизпълнение на влезлите в сила съдебни
решения. Възможността за настъпване на немаловажни вредни последици от деянието
по чл.282 ал.1 от НК, и настъпването на значителни вредни последици от деянието
по ал.2 на същия член, са задължителни елементи от обективната страна на
основния и квалифицирания състав на престъплението по служба по чл.282 от НК,
поради което преценката за тяхното наличие и връзка с осъщественото деяние е
задължителна. В постановлението за прекратяване прокурорът се е задоволил да
посочи, че предявените от „*********** по реда на
ЗОДОВ искове срещу НАП за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи пропуснати
ползи и лихви, произтичащи от ДРА № 1279/
25.07.2003г., били отхвърлени като
неоснователни с решение №570/11.03.2013г. по адм.дело №157/2010г. по описа на Aдминистративен съд-Бургас, което било оставено в сила
с решение №8345/19.06.2014г. по адм. дело №10241/2013г. по описа на ВАС.
Наличието на посочените решения е безспорен факт, но от него не следва извод за
липса на причинени на дружеството имуществени вреди вследствие признати за
незаконосъобразни действия на приходната администрация. Внимателният и цялостен
прочит на съдебните решения не оставя място за съмнение, че исковете на
дружеството специално за сумата от 135 930.47 лева и лихвите върху нея са
отхвърлени поради неправилно определяне с исковата молба на незаконосъобразния
акт, признат за такъв с влязло в сила съдебно решение, от който всъщност е
настъпила вредата за дружеството в казания размер. В мотивите на решението по адм.дело
№157/2010г. по описа на Aдминистративен съд-Бургас (гърба на л.22, абзац 3 и 4, том II от досъдебното производство) изрично е записано, че
предявените искове биха били вероятно основателни при условие, че като незаконосъобразен
акт, от който произтичат вредите за дружеството, бе посочено отмененото от
съдилищата разпореждане №1449-000065/ 30.09.2005г. на публичния изпълнител при
АДВ - РД Бургас, с което неправомерна е
инкасирана сумата от 135 930.47 лева, вместо посочения в исковата молба ДРА № 1279/ 25.07.2003г. Тези съображения са изцяло възприети и споделени и в
решението на ВАС по адм. дело №10241/2013г., но не са
обсъдени от прокурора с оглед преценката за възможността, или за реалното настъпване
на вредоносни за дружеството последици от поведението на приходната
администрация, като елемент от състава на престъплението по чл.282 от НК.
В надзорното
производство по чл.243 ал.5-6 от НПК съдът е оправомощен да осъществи пълна
проверка на законосъобразността и обосноваността на прекратителното
постановление в контекста на проведеното досъдебно производство, но не и да
извършва разследване и да установява факти и обстоятелства, които е следвало,
но не са били установени при разследването до неговото прекратяване. В
досъдебното производство е допуснат значим доказателствен дефицит по съществени
за правилното му решаване въпроси, конкретно посочени по-горе. След приключване
на разследването прокурорът е осъществил правомощията си по чл.242 и чл.243
ал.1 т.1 от НПК в нарушение на императивните разпоредби на чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.5 от НПК и така е постановил необоснован и незаконсъобразен акт за
прекратяване на досъдебното производство. Обжалваното постановление за
прекратяване следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на прокурора
за допълнително разследване на посочените на обстоятелствената част на
настоящото определение обстоятелства и нова преценка по реда на чл.242-чл.246
от НПК.
Така мотивиран, на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
Постановление
от 18.06.2020г. на прокурор в Окръжна
прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
от НПК е прекратено поради липса на осъществено престъпление от общ характер наказателното
производство по Досъдебно производство № 132/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-Бургас, Пор. № 700/2016г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано за престъпление по
чл.282 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Бургас за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му
на Окръжна прокуратура-Бургас и на жалбоподателя „*************, чрез неговия прокурист В.Н.П..
Председател: