№ 42
гр. Ботевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Р. Д. М., ЕГН *** /законен представител на *** ЕООД,
ЕИК ***/ е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от
него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Р. Д. М., чрез адвокат И.-А. Ч.-Н. от САК, е
описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш. Според
въззивника са налице нарушения при издаването на оспорвания фиш, които
са основания за неговата отмяна.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. Постъпила е молба от упълномощения му представител, в която отново
е изложил доводите си за допуснати от АНО нарушения при издаването на
оспорвания фиш, поради което се иска да бъде отменен. Претендират се
разноски.
1
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № ***г.
на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без
уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за
прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на ***. в 10.45 часа, в Софийска област, община
Ботевград, АМ-Хемус 35+200 км, посока към гр. София, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ситроен Ц5, с
регистрационен номер ***, собственост на *** ЕООД, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с мобилна радарна система
TFR1-М 550. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена
скорост на движение на описания автомобил от 130 км/ч (след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената стойност на
скоростта е 40 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на *** ЕООД.
Въз основа на заснемането – клип 27233 е издаден оспорваният
електронен фиш, на представителя на юридическото лице собственик на
автомобила – Р. Д. М.. Същият се е възползвал от правото си да посочи в
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП лице, което действително е управлявало
автомобила на инкриминираната дата.
С писмо ***г. на ОДМВР-София, дружеството било уведомено, че
оспорвания в това производство фиш не може да бъде анулиран, тъй като бил
2
доброволно платен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № ***. и заповед
№***г., и двете на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №***, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата ***., протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, справка за
собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС,
отговор-справка от ОПУ-София, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, писмо
***г. на ОДМВР-София и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата
на извършване на нарушението /***./ при км 35+200 пътното платно в посока
гр. София е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-
висока от означената 90км/, поставен на км 35+580.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
3
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от *** г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима
/определение № ***г. по ч.к.н.а.д. 1303/2023г. на АССО/. Подадена е също
така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е
визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено
и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство
за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера
и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № ***. Съгласно чл. 30 от
ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет
години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако
отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.
Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и
последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския
4
институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на
съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е
преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че
конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било
годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Същевременно използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 35+200 с посока към гр.София,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
5
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство – 134 км/ч. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № *** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ***. и заповед №***г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна.
Независимо от гореизложеното ЕФ следва да бъде отменен, като
съображенията за това са следните.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Според ал. 2 на същата разпоредба когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Налице е установена законна оборима презумпция при липсата на
6
данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в
момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител
на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да
бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото
към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които
се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни
превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори
презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил
предоставен за управление и представи неговите данни, включително и
свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш
се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При
тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият
орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за
оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в
която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго
лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството
на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде
безспорно доказан.
В конкретния случай ЕФ е издаден срещу Р. Д. М., законен
представител на ЮЛ - собственик на МПС. В законоустановения срок по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация, че не жалбоподателят, а друго
лице – П.Й.Д., ЕГН **********, е управлявало автомобила.
Следователно в съответствие с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена
писмена декларация на лицето, поради което ЕФ е следвало да бъде анулиран.
За да откаже да анулира ЕФ АНО е посочил, че е постъпило доброволно
заплащане на процесния фиш. В конкретния случай жалбоподателят в
декларацията си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочил всички необходими
данни за лицето.
В случая са били налице всички предпоставки АНО да анулира ЕФ,
поради което отказът му да стори това е незаконосъобразен. С подаването на
декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от
законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е
бил предоставен за управление и са представени неговите данни,
включително и свидетелството му за управление, поради което издаденият
7
електронен фиш е следвало да се анулира и да се издаде нов на името на
посочения водач.
По изложените съображения, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на
жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 480 лв. От страна на АНО е направено
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, от които е
видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. на адв. И. – А. Ч. Н. от САК. В случая, платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл. 18, ал.
1 и ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното, на
основание чл. 63д, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от
АПК, от бюджета на ОДМВР-София, издал отменения акт следва да се
заплати на „Р. Д. М., ЕГН *** /законен представител на *** ЕООД, ЕИК ***/,
разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а. н. д. № 496/2022 г. пред Районен съд
Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна /АНО/, както и с
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на Р. Д. М., ЕГН *** /законен представител на ***
ЕООД, ЕИК ***/ е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за
извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на Р. Д. М.,
ЕГН *** /законен представител на *** ЕООД, ЕИК ***/ сумата от 400
/четиристотин/лева, представляваща сторените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9