РЕШЕНИЕ № 857
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Б.С.Х. е предявила против „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи следните суми: 827, 35 лв. – консумирана топлинна енергия по
изравнителна сметка за периода от 01.11.2009 г. до 31.01.2011 г. за обект в ****
и сумата от 96, 31 лв. (изменен на основание чл. 214 ГПК с определение от
29.01.2020 г. чрез намаляване на размера на първоначално предявения иск от 233,
45 лв. на 96, 31 лв.) – мораторна лихва за периода от 01.01.2010 г. до
24.06.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от 26.06.2013 г. по ч.гр.д.
№ 10616/2013 г. на Районен съд – Пловдив и е образувано ****по описа на **** и
с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че по подадено заявление на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД е
образувано ч.гр.д. № 10616/2013 г. на Районен съд – Пловдив, по което е издаден
изпълнителен лист от 26.06.2013 г. за следните суми: 827, 35 лв. – консумирана
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от 01.11.2009 г. до
31.01.2011 г. за обект в гр. П., ****233, 45 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., ведно със законна лихва от 25.06.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски в производството в размер от
125 лв. На основание така издадения изпълнителен лист било образувано ****на
28.08.2013 г. по описа на ********с ****. В изпълнителното производство били
предприети следните изпълнителни действия – на 14.01.2014 г. – запор на
банковите сметки на ищцата в “Банка” ДСК и на 22.03.2018 г. - запор на банковите
сметки на ищцата в “Банка” ДСК. По изпълнителното дело ищцата заплатила на
15.04.2014 г. сумата от 400 лв. Без нейното знание и без представителна власт
по изпълнителното дело били заплатени следните суми – 319, 98 лв. на 17.04.2014
г., 44, 97 лв. на 03.06.2015 г. и 137, 19 лв. на 24.08.2016 г., от трети лица –
****и ****. На 07.06.2016 г. била подадена молба от взискателя за
присъединяване на изпълнителното дело към ****г. на ********, по което бил
наложен запор на МПС на 22.06.2017 г. и запор в Банка ДСК на 22.03.2018 г.
Счита, че взменаията за главница и лихви са се погасили с изтичане на кратката
погасителна давност, доколкото са с предмет периодични платежи и не са били
установени със сила на пресъдено нещо. Плащанията по изпълнителното
производство от страна на трети лица било частично и погасявало само лихви и
разноски, поради което не можело да се приравни на признание на вземането.
Давността започнала да тече на 14.01.2014 г. с осъществяване на последното
валидно изпълнително действие, като изпълнението било прекратено на 14.01.2016
г. и извършените след този момент изпълнителни действия не са довели до
прекъсване на давността. Счита, че вземанията за главница и лихви са се
погасили по давност към 14.01.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД е депозирал в законоустановения
за това срок отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност. Твърди, че вследствие на извършените частични плащания
вземането по изпълнителния лист е е частично погасено и е с намален размер,
поради което и исковата претенция досежно платените суми е недопустима, поради
липса на правен интерес. Сочи се, че ако последната се приеме за допустима, то
същата е неоснователна, тъй като не може едно вземане погасено чрез плащане, да
се погаси и по давност. Позовава се на разпоредбата на чл. 118 ЗЗД. Сочи, че с
образуване на изпълнителното дело и на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител е бил надлежно овластен. Твърди, че давностният срок за погасяване
на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е 5-годишен.
Счита, че изпълнителното производство не е било перемирано, тъй като следва да
се вземат предвид и предприетите от надлежно овластения съдебен изпълнител
изпълнителни действия. Сочи, че релавантни за прекъсване на погасителната
давност са както датите, на които взискателят е поискал съответното
изпълнително действие, така и тези, на които съдебният изпълнител е предприел
съответното изпълнително действие. Подробно посочва всички изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността, като твърди, че не се установява
период с продължителността, установена в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, през който да не са предприемани изпълнителни действия. Твърди, че присъединяването
на ответника като взискател по ****г. по описа на ********са прекъснали
давността, като с такова действие се ползват и осъществените плащания на дълга.
Моли за отхвърляне на предявения иск по така изложените съображения. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск
- отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 16.08.2013 г., издаден въз основа на Заповед №
6672/26.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 10616/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена да
заплати в полза на ответника “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 827, 35
лв. – консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от
01.11.2009 г. до 31.01.2011 г. за обект в гр. П, ****233, 45 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., както и разноските по
делото, от които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От приложеното по
делото ч.гр.д. № 10616/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява,
че издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 09.08.2013 г.,
тъй като в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е депозирал
възражение против заповедта за изпълнение, която му е била редовно връчена на
основание чл. 45 ГПК, като е получена лично от ищцата.
От момента на
влизане в сила на заповедта за изпълнение – от 09.08.2013 г., е започнала да тече давността за вземането. Макар
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение да се погасява с
изтичане на кратката – тригодишна давност, в случая след влизане в сила на
заповедта за изпълнение приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117 ГПК, като приложимият давностен срок е петгодишният.
Това е така, тъй като заповедното производство е постигнало своята нормативна
цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила
заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по
основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в
сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е уредено
в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков
ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок.
В този смисъл практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
1562/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 21415.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., ГК и Определение № 628 от 11.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1075/2019 г., II т. о., ТК.
За принудително
събиране на вземането по изпълнителен лист от 16.08.2013 г., издаден въз основа
на Заповед № 6672/26.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10616/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е било
образувано ****по описа на ********с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
От материалите по
приложеното по делото ****по описа на ********с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, се установява, че изпълнителното производство е образувано с
разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 28.08.2013 г. С
последната съдебният изпълнител е овластен на основание чл. 18 ЗЧСИ да
предприема изпълнителни действия от името на взискателя. В молбата на
взискателя не са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат
предприети от съдебния изпълнител, поради което и депозирането й не води до
прекъсване на давността за вземането.
На 30.01.2014 г. е
наложен запор върху банковата сметка на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД – датата
на получаване на съобщението, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо
третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение. В
отговор на полученото запорно съобщение по изпълнителното производство е
депозирано писмо от “Банка ДСК” ЕАД, в което се посочва, че е наложен запор
върху вземането по банковата сметка, като по отношение на него има и други претенции.
Наложен е запор
върху получаваното от страна на длъжника обезщетение за осигурителен стаж и
възраст със запорно съобщение, получено от Националния осигурителен институт на
03.02.2014 г. В отговор на запорното съобщение е получено писмо, в което е
посочено, че получаваната от длъжника пенсия е под минималнилната за страната
работна заплата, поради което запорът не следва да бъде изпълнен.
С разпореждане на
съдебния изпълнител от 14.01.2014 г., обективирано в поканата за доброволно
изпълнение, изпратена до длъжника, е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се на адреса в гр. П, ****. Поканата за доброволно
изпълнение е получена на ****г. от пълнолетно лице, което живее на адреса и е
поело задължение да предаде съобщението на адресата.
В изпълнителното
производство е постъпила молба от ****, с която се моли да бъде отменен
насрочения опис на движими вещи, като е посочено, че може да заплаща по 20 лв.
на месец.
С молба от
17.03.2014 г. ищцата е посочила, че желае да бъде вдигнат запора върху
банковата й сметка с оглед осигуряване на възможност за теглене на кредитни
средства. В молбата е заявено, че в рамките на 10 дни след вдигане на запора ще
пристъпи към заплащане на дълга. С разпореждане от 17.03.2014 г. съдебният
изпълнител е постановил молбата да се изпрати на взискателя – ответник за
становище. Запорът върху банковата сметка на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД е
вдигнат на 01.04.2014 г.
Постъпила е молба
от взискателя на 28.03.2014 г., в която се посочва, че няма възражения по
молбата на длъжника, като ако до края на месец април 2014 г. задължението не
бъде погасено, е поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на
последния.
В изпълнителното
производство е постъпило плащане от страна на длъжника на 15.04.2014 г., на
14.11.2014 г. и на 21.01.2015 г., с които е погасено частично задължението по
изпълнителното производство.
Постъпили са
плащания от трети за изпълнителното производство лица – **** и ****., като в
основанието на платежните нареждания е посочен номера на изпълнителното
производство и името на длъжника. Такива плащания са постъпили на 26.09.2014 г.
и на 18.06.2015 г.
С разпореждане от
12.08.2015 г., обективирано в призовка за принудително изпълнение, изпратена до
длъжника, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса
в гр. П, ****.
Постъпила е молба
от **** от 11.09.2015 г., с която се моли да бъде отменен насрочения опис на
движими вещи, като е посочено, че се задължава до края на месеца да направи
вноска. Постъпили са плащания от **** и ****.,
както следва: на 19.11.2015 г., на 25.09.2015 г., на 06.01.2016 г., на 27.01.2016
г., на 12.03.2016 г., на 25.04.2016 г. и на 15.08.2016 г.
В производството по
делото е прието без възражения от страните заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че с извършените
плащания в хода на изпълнителното производство са погасени задълженията на
длъжника за разноски по издаване на изпълнителното основание и тези, начислени
в изпълнителното производство в размер от 365 лв. и обезщетението за забава по
изпълнителния лист до размер на сумата от 137, 14 лв.
С молба от
07.06.2016 г. взискателят е направил искане за присъединяване на изпълнителното
дело към ****г., която е уважена с разпореждане на съдебния изпълнител от
07.06.2016 г.
На 11.08.2016 г. и
на 02.10.2017 г. са постъпили молби от взискателя “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, с които последният е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия за
принудително събиране на вземането.
На 26.03.2018 г. е
наложен запор върху вземането на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД по откритата в
последната банкова сметка. ***, че по банковата сметка постъпват социални
помощи и обезщетения, по отношение на които запорното съобщение не поражда
действие.
На 12.10.2018 г. е
постъпила молба от взискателя за предприемане на съответни изпълнителни
действия в производството от страна на съдебния изпълнител.
С разпореждане от
15.01.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът
установи, че в хода на образуваното изпълнително производство давността за
погасяване правото на принудително изпълнение на вземането, предмет на
изпълнителното производство, започнала да тече на 09.08.2013 г., се е прекъсвала многократно. Първото действие,
довело до прекъсването на давността по отношение на вземането с налагането на
запор върху банковата сметка на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД на 30.01.2014 г. Процесуална последица от наложения запор е възможността, при липса на
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на
взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК, затова запорът
върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от
предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“.
След това давността
за вземането е прекъсната на 03.02.2014 г. с налагането на запор върху пенсията на длъжника.
Това изпълнително действие е довело до прекъсване на давността за вземането,
макар този изпълнителен способ да не е приложен, доколкото е установено, че
получаваното обезщетение за осигурителен стаж и възраст е под несеквистируемия
минимум. В този смисъл съдът съобрази постановките на т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, и които разяснения следва да намерят
съответно приложение в настоящия случай. В посоченото решение е прието, че съществуване
на вземането не е част от фактическия състав по налагането на
запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.
Давността е била
прекъсната и на 17.03.2014 г. с
депозирана на молба от страна на длъжника, в която е обективирано признание на
вземането с изразената от страна на длъжника готовност за заплащане на дълга.
Макар молбата да е отправена до съдебния изпълнител, изявлението на длъжника е
достигнало до взискателя с изпращане на молбата на длъжника до последния, който
е депозирал становище.
Давността е прекъсната на 12.08.2015 г. с насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника. Наистина това изпълнително
действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител, но по този начин
последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен
способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който именно се пристъпва
с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на движими вещи по смисъла
на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ, свързан с опис
на вещите, оценка и тяхната продан. В този смисъл са и постановките на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на
опис.
Давността е
прекъсната и на 11.08.2016 г. и на 02.10.2017 г. с депозиране на молба от
страна на взискателя, в които са посочени конкретните изпълнителни способи,
които да бъдат осъществени в изпълнителното производство за принудително
събиране на вземането, предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист. Погасителната давност е прекъсната отново на 26.03.2018 г. с налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника при “Банка” ДСК ЕАД и с насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника на 15.01.2019 г.
Следователно и
доколкото бе установено, че в случая приложение следва да намери общата
петгодишна погасителна давност, не е изтекъл период по-дълъг от пет години,
пред който да не са предприемани изпълнителни действия, насочени към
принудителното удовлетворяване на вземането. Следва да се посочи, че дори да се
възприемат доводите на ищеца, че вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като периодично, се погасява с кратката тригодишна погасителна
давност, не се установи в изпълнителното производство да е изтекъл такъв
период, в който да не са предприемани изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността.
В изпълнителното
производство следва да бъдат взети предвид всички
посочени от състава на съда изпълнителни действия, доколкото последният
намира, че в случая не са били налице предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,
поради настъпила перемция.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция по силата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до
прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този правен извод
съдът съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство,
поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че
без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
В случая взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнителното
производство от 18.08.2013 г. Следващата молба на взискателя е подадена до
съдебния изпълнител на 28.03.2014 г., която е депозирана в отговор на молба на
длъжника. В последната обаче са посочени изпълнителните способи, които да бъдат
осъществени при липса на заплащане от страна на длъжника. Следваща молба с
искане за съединяване на изпълнителни дела е депозирана на 07.06.2016 г.
Впоследствие молби с искане за осъществяване на изпълнителни действия в
производството са депозирани на 11.08.2016 г., на 02.10.2017 г. и на 12.10.2018
г.
Следователно наистина в производството
е изтекъл период по-дълъг от две години, в който взискателят не е депозирал
молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно от молбата,
депозирана в отговор на искането на длъжника за вдигане на наложения запор -
28.03.2014 г., до тази за съединяване на изпълнителни дела на 07.06.2016 г.
Въпреки това не следва да се приеме, че производството по изпълнителното дело е
перемирано, доколкото през този период в хода на последното са извършвани
изпълнителни действия, водещи до частично удовлетворяване на взискателя, а
именно плащания на дълга от страна на длъжника, както и от трети на
изпълнителното производство лица, които са заплащали доброволно задължението на
длъжника по посоченото изпълнително дело. Изпълнението на задължението от
страна на трето лице, води до погасяване на задължението и в изпълнителното
производство, независимо, че плащането не е осъществено от длъжника – арг. чл.
73 ЗЗД. Заплащането на чуждо задължение може да доведе до възникване на права в
полза на лицето, осъществило плащането, ако са налице предпоставките за суброгирането
му в правата на удовлетворения кредитор по чл. 74 ЗЗД.
Буквалното тълкуване
на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК би довело до неправилно приложение
на закона, без съобразяване на целта на посочената процесуална разпоредба, а
именно - стимулиране на взискателите по изпълнителните производства да искат
предприемане на съответни изпълнителни действия, доколкото и висящността на
изпълнителното производство се поддържа от взискателя и е обусловена от
неговата воля. Когато в изпълнителното производство конкретен изпълнителен
способ е успешно приложен и в резултат на това се достига до частично
погасяване на вземането, респ. до частично удовлетворяване на кредитора –
взискател, не може да намери приложение посочената правна норма, която
санкционира бездействието на взискателя, доколкото последното в случая е
породено от успешното провеждане на изпълнителното производство. По така
изложените съображения и според настоящия състав на съда института на
перемцията не може да намери приложение в случаите, когато макар в
изпълнителното производство да не са искани изпълнителни действия от взискателя
с молба до съдебния изпълнител в рамките на период от две години, в
производството са извършвани изпълнителни действия и са постъпвали плащания, водещи
до удовлетворяване на интереса на последния, дори и частично. Нещо повече – в
случая с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
овластил съдебният изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 281/26.03.2019 г. по гр.д. № 345/2019 г., ГК, IV г.о.
По така изложените съображения и според настоящия състав на
съда института на перемцията не може да намери приложение в случаите, когато
макар в изпълнителното производство да не са искани изпълнителни действия от
взискателя с молба до съдебния изпълнител в рамките на период от 2 години, в
производството са извършвани изпълнителни действия, изграждащи конкретен
изпълнителен способ. В случая в периода на бездействие на взискателя са
постъпвали плащания на задължението, както следва – на 26.09.2014 г. и на 18.06.2015 г. от ищцата и на
19.11.2015 г., на 25.09.2015 г., на 06.01.2016 г., на 27.01.2016 г., на
12.03.2016 г., на 25.04.2016 г. и на 15.08.2016 г. - от **** и ****.. Следователно и доколкото
интересът на кредитора – взискател е бил удовлетворяван, последният не е имал
интерес от депозиране на молби в
изпълнителното производство за предприемане на други изпълнителни действия. Нещо
повече, с молбата от 28.03.2014 г., по повод изразено от страна на длъжника
желание за доброволно погасяване на задължението, взискателят е посочил, че ако
доброволно плащане на цялото задължение не последва съдебният изпълнител следва
отново да наложи запор върху банковата сметка на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД.
С последната е проявена достатъчна активност от страна на взискателя, като той
е посочил изпълнителния способ, който желае да бъде приложен, при спиране на
плащанията от страна на длъжника в производството.
Следователно и предвид установеното от
фактическа страна не е налице период по-дълъг от две години, през който да не
са били осъществявани изпълнителни действия, поради което и изпълнителното
производство не е перемирано и не са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право с обезсилване на всички предприети по него
изпълнителни действия (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания), в който смисъл са
и постановките на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като не се установи да са
настъпили правните последици на перемцията на сочената от ищцата, респ. на
друга установена от съда, дата, изпълнителното производство не е било
прекратено и всички предприети изпълнителни действия са били валидно
осъществени, като следва да се зачете и материалноправния им ефект, водещ до
прекъсване на давността в изпълнителното производство.
По така изложените съображения към момента на предявяване на исковата молба
не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на процесните
вземания, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120 лв., което
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените
действия от страна на процесуалния представител на ответника, както и сторените
разноски за депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза от 120 лв.
или за сумата от общо 240 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи следните суми: 827, 35 лв. – консумирана топлинна
енергия по изравнителна сметка за периода от 01.11.2009 г. до 31.01.2011 г. за
обект в гр. П**** и сумата от 96, 31 лв. (изменен на основание чл. 214 ГПК с
определение от 29.01.2020 г. чрез намаляване на размера на първоначално
предявения иск от 233, 45 лв. на 96, 31 лв.) – мораторна лихва за периода от
01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от
26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 10616/2013 г. на Районен съд – Пловдив и е
образувано ****по описа на **** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.С.Х.
да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 240 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 2053/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК