РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Ихтиман, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231840200149 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и административните наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод подадена жалба от „*” ЕООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: град К., улица „Л.” № 1, представлявано от
В. А. Л., ЕГН: ********** - управител чрез пълнномощник – адвокат К. САК
срещу електронен фиш № * от 30.12.2021г., издаден от Агенция Пътна
инфраструктура, МРРБ, с който на дружеството е наложена на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в
размер на * лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат
К., която твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен,
излага подробни съображения. Сочи доказателства, моли електронният фиш
да бъде отменен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание наказващият орган чрез юрисконсулт Д.Д.
оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмено становище и
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претенцията на
въззивника за разноски за адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:
На 30.12.2021г. в 12:40 часа е установено нарушение № * с ППС влекач
1
М. ТГХ, рег. № ********, с технически допустима максимална маса 20500,
брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща техническа допустима максимална маса 44000 в община К., за
движение по път I-8 км 134+876, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването му.
Нарушението е установено с устройство № *, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-8 км 134+876.
Собственик/ползвател на процесното ППС е дружество „*” ЕООД, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: град К., улица “Л.” № 1, със
законен представител В.А.Л., ЕГН: ********** – Управител.
С обжалвания електронен фиш № * за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на
дружество „*” ЕООД, ЕИК: **********, е наложена имуществена санкция в
размер на * лева.
Независимо от налагането на това административно наказание „*”
ЕООД, ЕИК: ********** дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на ползваното от
дружеството пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.
Отбелязано е, че „*” ЕООД, ЕИК: ********** може да се освободи от
административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от
получаване на ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал. 2 от ЗП в
размер на 750,00лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. С
плащането на компенсаторна такса ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
Електронният фиш бил връчен на дружеството с известие за доставяне
на 21.02.2023 г.
По преписката е представен доклад от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния
автомобил рег. № ********, с ползвател „*” ЕООД, ЕИК: ********** на
30.12.2021г. в 12:40 часа тол секцията № * е отчела, че няма извършено
плащане на пътна такса за движение в участъка от пътя от платената пътна
мрежа на Република България. Докладът е придружен от снимков материал
на товарния автомобил автомобил.
От представеното по делото извлечение от счетоводна дата 30.12.2021г.
на „Tollpass“ система, се установява, че дружеството жалбоподател има
предплатен баланс за таксуване и плащане на пътни такси в размер на * лева.
От представена по делото справка от „Tollpass“ система за дата
30.12.2021г. относно ППС влекач М. ТГХ, рег. № ******** се установява, че
на горната дата товарният автомобил е извършил пътуване, като монтираното
в ППС бордово устройство е предавало данни за движението на ППС в
обхвата на платената пътна мрежа на Република България за периода
2
30.12.2021г. 08:10:29ч. – 18:50:03ч. Съгласно лист трети от справката /л. 13 по
делото/ за периода между 12:17:12 часа – 17:32:37ч. за процесният товарен
автомобил не са предавани данни за движение по платената пътна мрежа,
съответно не са подавани тол декларации.
От представен от „*“ АД по делото технически лог на бордово
устройство, се установява, че на процесната дата – 30.12.2021г. в периода
07:51:58ч. – 19:13:05ч. бордовото устройство, асоциирано към процесното
ППС е технически изправно, видно от статуса в съответната графа за
техническа изправност „green”. Устройството е било включено на
30.12.2021г. в 07:52:05ч. Установява се от представеното извлечение от
техническите логове на устройството, че на 30.12.2021г. 12:21:06ч. бордовото
устройство е било със статус „изключено“ – „disconnected“ и е било включено
- „connected” на 30.12.2021г. в 16:59:04 часа. Видно е, че през цялото време на
движение на товарния автомобил в процесния ден устройството е имало
батерия, като към края на деня нивото на батерията е спаднало до 11%-12%.
От представената от „*“ АД справка от подадените тол декларации за
процесното ППС за дата 30.12.2021г. се установява, че на тази дата за
процесния т.а. са подадени тол декларации за изминато разстояния по
платената пътна мрежа от 271,03км. и са заплатени пътни такси в размер на
28,30 лева. Видно от справката е, че последната подадена декларация е на
30.12.2021г. в 12:17:12ч. за отсечка номер * с наименование - 18/А-1-Ihtiman -
1.2./A-1, след което не са подавани тол декларации до 30.12.2021г. 17:32:37ч.,
когато е подадена декларация за отсечка номер* с наименование Eleshnitsa-
Yana/1.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства, от правна
страна дъдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган наказателни постановления и електронни фишове.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок /02.03.2023г., видно от пощенското
клеймо – л. 15/ за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
обжалвания електронен фиш и в частност нарушение на процедурата, по
която е ангажирана отговорност на жалбоподателя.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
3
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Нарушението, за което е наложена санкция е заснето
с устройство № *, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км
134+876, включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират
такси за изминато разстояние - тол такси.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, каквито са приложени и настоящата по
административната преписка.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване
на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което
не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията, в каквато
насока са въведени възражения от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология.
Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни
контролни единици, включително процесното устройство № * осъществяват
единствено процеса по разпознаване на регистрационните табели на
превозните средства, във връзка със следващата се автоматична обработка на
данни от горепосочената електронна система.
Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние - "Електронната система за
събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез
които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни
относно гео - позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни
средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за
пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
4
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. В
процеса на установяване на нарушенията по чл. 179, ал.3б от ЗДвП не е
налице дейност, свързана с измерване на величина.
Предвид гореизложеното наведените в тази връзка възражения от
жалбоподателя за липса на доказателства за техническа изправност на
електронната система са неоснователни.
Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно - информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал.1, изр. второ ЗДвП реквизити. В
него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че доводите на жалбоподателя
за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, доколкото
жалбоподателят отчасти се позовава и на изисквания, относими към реда на
издаване и съдържанието на наказателните постановления.
В процесния електронен фиш ясно е отбелязано, че за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, тъй
като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването през платената пътна мрежа.
Според този съдебен състав в производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и на ЗП,
5
като нарушението е установено от снимки /л. 23-24/ и други данни от
електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Доказва се по делото от представената от „*“ АД справка от
техническите логове на бордовото устройство, монтирано в т.а и от справка за
подадените тол декларации, както и от идентичната такава справка от
„Tollpass” системата, последната представена от жалбоподателя, че на
30.12.2021г. за периода 12:21:06ч. бордовото устройство, асоциирано към
товарния автомобил е със статус „изключено“ – „disconnected“ и е включено -
„connected” на 30.12.2021г. в 16:59:04 часа и на същата дата в часовия
диапазон 12:17:12ч. – 17:32:37ч. за процесния товарен автомобил не са
предавани данни за движение по платената пътна мрежа, съответно не са
подавани тол декларации. От друга страна от представения доклад от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП се установява, че на
30.12.2021г. в 12:40 часа товарният автомобил се е движил по сегмент от
платената пътна мрежа, за който няма подадена тол декларация, което
обстоятелство е установено чрез заснемане на т.а. чрез монтираното на тол
секция * техническо устройство. Съгласно ЗП и общите условия на
сключения договор с "*" АД собственикът/ползвателят или водачът на ППС е
длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат
за определяне на дължимата тол такса, като в това число попада и
задължението да се следи за изправност на бордовото устройство, асоциирано
към ППС, включително дали същото е правилно включено, дали има
достатъчно батерия.
Гореописаното води до извода за съставомерност на деянието от
обективна страна, доколкото не е изпълнено нормативно задължение в чл.
102, ал. 2 от ЗДвП на ползвателя на ППС за установяване размера и
заплащане съответната такса за преминаване на ППС по платената пътна
мрежа.
Съдът намира, че търговецът - жалбоподател, като ползвател на
товарния автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е
осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение
съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда, че собственик или
ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1,
т. 2 от ЗП, включително и в резултат на невярно декларирани данни, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв".
В настоящият случай няма спор от фактическа страна, а и се установява
от релевантните доказателства, че жалбоподателят, в качесвото си на
ползвател, на процесния тежкотоварен автомобил не е подал тол декларация
за преминаването през процесния тол сегмент.
Дължимостта на такава такса за движението на ППС по процесния път
6
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП, за който се събира такса за ползване
на пътна инфраструктура – пътна такса.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството
му на търговец съобразно правилото на чл. 187а, ал. 1 и ал.2, т. 3 ЗДвП.
Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда
субективната страна на нарушението, тъй като
административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
обективна и безвиновна
От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, както от
обективна, така и от субективна страна, извършено нарушение по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, който задължава ползвателят да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба гласи, че собственик /вписания
ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1,
т. 2 от ЗП, включително и в резултат на невярно декларирани данни, посочени
в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция
в размер 2500 лева.
Определеното в горецитираната санкционна разпоредба наказание е
определено в абсолютен размер – * лева, независимо от характера и тежестта
на нарушението. В жалбата е наведено възражение за квалифициране на
санкционираното деяние като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
С оглед наведените в жалбата възражения, а и с оглед на принципа на
служебното начало за съдебния състав възниква задължение да се изясни
дали така определеното от българския законодател наказание „имуществена
санкция“ във фиксиран размер от * лева, независимо от характера и тежестта
на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба
въвежда задължение за държавите - членки установените наказания за
нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) е възприето, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска такава
система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. При нетранспониране на директива в срок или при
неправилното транспониране /каквото според този съдебен състав с оглед
7
практиката на СЕС е налице/ се поражда директен ефект, който позволява
непосредствено приложение на съответните текстове на директивата от
националните юрисдикции. Следователно и българските юрисдиксии са
длъжни при определяне на наказание за този вид административни
нарушения да спазват заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за
прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на наказанията,
което от своя страна се осъществява чрез преценката за наличие на
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. ( виж в този смисъл - Решение № 136
от 20.08.2022г. на РС Ихтиман по анд № 266/2022, Решение № 197 от
24.02.2023г. на АдмС – София област по к.н.а.д. № 1114/2022г.; Решение №
41 от 12.01.2022г. на РС Бургас по анд № 4908/2021г.; Решение № 6696 от
15.11.2021 на АдмС -София по адм.д. № 5555/2021г.;).
Гореизложеното означава, че при определяне на наказанието съдът
следва да приложи пряко чл. 9а от Директива1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО) като в съответствие с принципа на пропорционалност
извърши преценка дали с оглед извода за съставомерност на извършеното
деяние следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, в който смисъл е и горецитираната
съдебна практика. В този ред на мисли при преценката за наличие на
маловажен случай съдът взема предвид, че видно от справката за подадени
тол декларации /л.48-49/ за процесното ППС на дата 30.12.2021г. са
декларирани изминати 271,03 км. по платената пътна мрежа и са дължими и
платени тол такси в размер на 28,30 лева. Часовият диапазон, в който
бордовото устройство е било изключено и не е предавало данни за
движението на ППС на 30.12.2021г. представлява приблизително малко
повече от 1/3 от времето, през което товарният автомобил се е движил по
платената пътна мрежа на страната на тази дата, предвид данните от
техническите логове на бордовото устройство. Следователно, макар и по
делото да не са събрани доказателства за стойността на дължимата тол такса
за процесния пътен сегмент, за който не е подадена тол декларация, по пътя
на дедукцията следва, че дължимата тол такса за процесния участък от
платената пътна мрежа едва ли би надвишила сумата, платена за пътния
участък, изминат през целия ден - 28,30 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки безспорно да се
установява извършването на санкционираното административно нарушение
от обективна и от субективна страна, предвиденото от българския
законодател наказание, несъответстващо на принципа на пропорционалност
ведно с извода на съда да породилия се директен ефект на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО поради неправилното транспониране в българското
законодателство и извършената на тази основа преценка за наличие на
„маловажен случай“ формира у този съдебен състав извод, че деянието следва
да се квалифицира като „маловажен случай“. Това е така, защото настъпилите
вследствие на него вредни последици обуславят по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид, при които не е подадена тол декларация за за
множество участъци от пътната мрежа. В случая сумата, която не е постъпила
в държавния бюджет следствие липса на подадена тол декларация за един
сегмент от платената пътна мрежа е в десетки пъти по - ниска от размера на
санкцията и в сравнение със случаите, в които не е подадена тол декларация
за множество участъци от пътната мрежа.
8
Предвид изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на * лева съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие от 28.02.2023г. и извлечение от банкова сметка
на пълномощника /л.82-83/. Представителят на въззиваемата страна е
направил възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско
възнаграждение. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая се определя съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.20024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е в размер на * лева. Съдът намира, че претенцията за
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена до
минималния размер от * лева, тъй като делото не разкрива фактическа и
правна сложност, а разглеждането му е приключило в две открити съдебни
заседания.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 2
вр. чл. 58д, т. 4, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № * от 30.12.2021г., издаден от Агенция
пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН да заплати на „*” ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: град К., улица „Л.” № 1, представлявано от В.А.Л., ЕГН:
********** – управител сумата от * лева, представляваща сторени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9