Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
19.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 561 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Г.И.М., ЕГН: ********** чрез пълномощника адв.Н.Н. от САК против Д.И.И.,
с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпно
деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочена е и банкова сметка ***.
Ищецът твърди в исковата молба, че спрямо ответника Д.И.И. е постановена
влязла в сила присъда по НОХД №130/2019г. на Районен съд-Пирдоп за извършено
деяние по чл.196 НК, а именно: за това, че при условията на продължавано
престъпление за непродължителен период от време от неустановена дата в началото
на месец юни 2019г. до 17.06.2019г., в местността „Граматик“, в землището на
гр.Пирдоп, общ.Пирдоп, обл. Софийска противозаконно е отнел, чрез повреждане и
унищожаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чужди движими вещи
/2 бр. електро пастири/ от владението на ищеца в настоящото производство - Г.И.М.
***. Сочи се, че деянието е осъществено по отношение на ищеца, като това му е
причинило вреди, изразяващи се в имуществени загуби. Твърди се, че ищецът
отглежда едър рогат добитък и противоправното отнемане на електропастира от
ответника е довело до големи неудобства за стопанството му. Веднага след
кражбите, на ищеца се наложило да сключи договор за физическа охрана и паша на
стадото, като по този начин до връщане на отнетото имущество, същият е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в договореното месечно
възнаграждение на пастира за месец юни и месец юли 2019г. в размер на общо 3000
лв. Сочи се в исковата молба, че съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Относно деянието,
извършено от ответника Д.И., била налице влязла в сила присъда, която по силата
на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно това, следвало да се приеме,
че безспорно ответникът е извършил вмененото му с присъдата противоправно деяние, като при това е
действал виновно. Твърди се, че е налице и пряка причинно-следствена връзка
между виновното противоправно поведение на ответника и причинените от него
вреди. По размера на претърпените имуществени вреди, се моли съда да вземе
предвид, че присъдата на наказателния съд не е задължителна за гражданския съд,
що се касае до размера на вредите, като на обезвреда в гражданския процес по
предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД подлежат действително претърпените и
доказани вреди.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Д.И.И., подаден чрез адв. В.Л.П.от САК, с който се оспорва
изцяло исковата молба по основание и размер. Оспорват се направените твърдения,
изложените факти, както и представените доказателства. Оспорва се активната легитимация на ищеца.
Искът се сочи, че бил неоснователен и недопустим. Оспорва се истинността на
представения договор за услуга. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск
и да осъди ищеца да заплати направените от ответника деловодни разноски.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът Г.И.М. се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Н.Н.
от САК, която поддържа исковата молба. Адв.Н. моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да заплати претендираната от ищеца сума,
която сума представлява нанесена щета от извършеното от ответника престъпление.
Претендират се и разноски.
Ответникът Д.И.И. също се явява лично в съдебно заседание
и с процесуалния си представител адв.Владимир Петров от САК, който оспорва
исковата молба. Адв.Петров моли съда да отхвърли предявения иск. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че няма пряка причинна връзка
между кражбата на пастира и причинените вреди, тъй като и самият свидетел е
заявил, че ролята му е била да стои и да пази животните да не излизат от
електропастира. Видно от материалите по досъдебното производство било, че
ищецът е стоял без електропастир не повече от 7-8 дни, тъй като на 24.06.2019г.
двата електропастири са върнати на ищеца. Адв.Петров заявява, че първият
електропастир е откраднат на 4-ти или 5-ти юни 2019г., а договорът е подписан
на 01.06.2019г. – преди кражбата. По делото се установило освен това, че
електропастирът няма връзка с опазване на стадото – тъй като и преди това и
след това е имало пастир. Оспорва се причинната връзка и се иска от съда ако
приеме, че има такава, да съобрази възражението на ответника, че преведената от
ответника сума от 400 лв. през септември 2019г. обезщетява нанесената вреда и в
този смисъл искът следва да се отхвърли. Ответниковата страна също претендира
разноски. В предоставения срок чрез адв.Петров ответникът е депозирал писмени
бележки, в които са коментирани събраните в рамките на процеса доказателства и
в заключение се посочва, че от доказателствата ясно се установявало, че няма
никаква причинно-следствена връзка между кражбите на електропастирите и
сключването на договора за паша и охрана на добитък. Дори съдът да приеме
обратното, счита се, че исканото обезщетение за причинени щети е несъразмерно и
несправедливо, а ищецът ще се обогати незаслужено за сметка на ответника.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
С влязло в сила определение №85 от 02.07.2019г., постановено по н.о.х.д. №130/2019г. на РС-Пирдоп, е одобрено споразумение на осн. 382, ал.7 НПК, с което
обвиняемият Д.И.И. се признава за виновен и приема да му
бъде наложено наказание „пробация" за това, че на неустановена дата в началото на месец
юни 2019г. и на 17.06.2019г., в условията на продължавано престъпление, чрез
повреждане на преграда – автомобил „Форд Ескорт“, отнел чужди движими вещи: 1
бр. електропастир X-1000 със сериен номер
85919024 на стойност 160 лв., 1 бр. акумулатор марка „Джон Блиц“ – 12V, 700A на стойност 130 лв., 1 бр. автомобилна
гума 165x65x14 със стоманена джанта на стойност 25
лв., 1 бр. ключ за гума с Г-образна форма с накрайник шестограм на стойност 8
лв., 1 бр. скоба за избиване на лагери на стойност 20 лв. и 1 бр. крик за лек
автомобил на стойност 25 лв. /които вещи са отнети при първото деяние и са на
обща стойност 368 лв./; 1 бр. електропастир/захранващо устройство/ марка
„Патриот“ РВХ-50 на стойност 190 лв. и 1 бр. акумулатор марка „Варта“ 12V, 600A на стойност 110 лв. /които вещи са
отнети при второто деяние и са на обща стойност 300 лв./ от владението на Г.И.М.
***, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещите са
върнати на собственика, за което И. е признат за виновен и на
основание чл.197, т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК му е наложено наказание „пробация“ като
замяна на наказанието „лишаване от свобода“, при пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. В съдебното
производство по наказателното дело, доколкото е било образувано по внесено от
Районна прокуратура - Пирдоп споразумение, не е вземало участие пострадалото
лице Г.И.М.. Определението за одобряване на споразумението е влязло в
сила незабавно – на 02.07.2019г.
В хода на досъдебното производство /БП
№90/2019г. по описа на РУ-Пирдоп/ – на 18.06.2019г. /на
която дата е образувано и самото досъдебно производство/, с два протокола за
доброволно предаване, майката на ответника – Н.П.И. е предала доброволно на
органите на МВР, всички вещи, които синът и е отнел предходния ден /описани в
споразумението, сключено между РП-Пирдоп и служебния защитник на Д.И. – адв.С.Еот
САК/, като в единия от протоколите е записано, че вещите се предават от къщата,
намираща се на ул. „Средна Гора“ №18. С протокол за връщане на
веществени доказателства от 24.06.2019г.
разследващ полицай от РУ-Пирдоп е върнал на Г.И.М. процесните вещи,
което и е дало основание на РП-Пирдоп да внесе обвинение в съда по разпоредбата
на чл.197, т.3 НК.
По досъдебното производство са налице
документи, доказващи собствеността на Г.И.М. върху отнетите вещи, обясненията
на Д.И., в които признава извършеното, свидетелски показания - всички те дали
основание за повдигане на обвинението, за което е сключено споразумение, както
и е изготвена съдебно-оценителна експертиза, според която всички 8 предмета на
кражбата са на обща стойност 668 лв., но тъй като са върнати самите те, не е
била заплащана равностойността им.
Ищецът е представил договор за услуга,
носещ дата на сключване 01.06.2019г., като страни по него са Г.И.М. /възложител/
и К.К.Т. /изпълнител/, като и двете физически лица - страни по договора,
потвърдиха в съдебно заседание своите подписи върху договора /възложителят по
реда на чл.176 ГПК, а изпълнителят – при разпита му като свидетел/. Според чл.1
от договора Възложителят възлага, а Изпълнителят се задължава да извършва паша
и физическа охрана на животни, собственост на възложителя ежедневно в землището
на гр.Пирдоп за времето от 07.00 ч. до 21.00 ч. всеки ден от седмицата.
Договорът е сключен за срок от 3 месеца, считано от 01.06.2019г. /чл.2 от
договора/. Отразено е, че по смисъла на договора пашата включва: непрекъснат
надзор върху стадото от животни, извеждане и прибиране от обора или мястото на
домуване на животните, грижа по време на пашата за осигуряване на безопасността
на животните, незабавно информиране на собственика на животните относно каквито
и да е посегателства върху животните, осигуряване на прясна вода и храна/паша
на животните чрез избиране на подходящи места за тяхното ежедневно изхранване.
Уговорено е възнаграждение от 1500 лв. на месец, платими от 1-во до 5-то число
на следващия месец в брой.
Представиха се и два броя разписки с
ръкописно изписан текст: „К.К.Т. получих сумата от 1500 лв. от Г.М. за паша за
м. 06.2019г/ м.07.2019г.“, под който е текст е положен подпис, за който
свидетелят Т. твърди, че е негов. Достоверността на разписките е оспорена от
ответника.
Приложена е към исковата молба и
разписка №0200009291184199/ 05.07.2019г. от EasyPay, от която е видно, че на същата дата Д.И.И.
е превел по банкова сметка *** Г.И.М. сума в размер на 450 лв.
С цел уточнение на вида и размера на
стадото, за което свидетелят К.Т. е следвало да осъществява охрана и паша по
силата на процесния договор за услуга от 01.06.2019г., са представени 2 броя
справки: за наличните животни в животновъден обект с регистрационен №********** - гр.Пирдоп със собственик Г.И.М. /според
която справка животните в този обект са 53 броя говеда/ и за наличните животни
в животновъден обект с регистрационен №********** -
гр.Пирдоп, също със собственик Г.И.М. /според която справка животните в този
обект са 9 броя говеда/.
Като свидетел е разпитано лицето,
сочено за Изпълнител по процесния договор за услуга от 01.06.2019г. – К.К.Т..
Свидетелят твърди, че е работил по процесния договор, като 2 месеца е бил с
кравите, за да ги гледа. Сочи, че Г.М. му е плащал по 1500 лв. на месец, с
които си е купувал лекарства и дрехи. Сочи, че е помагал на М. през лятото на
2019г., а стадото се е състояло от около 70-80 броя крави. Твърди, че договорът
е изготвен от Г., а той го е прочел преди да го подпише. Спомня си, че договора
са подписали непосредствено преди да започне да изпълнява задачите си, а
заплащането си е получил наведнъж – на втория месец след като започнал да пасе
стадото, и си купил лекарства, дрехи и храна, а за парите подписал разписка. Според
свидетеля преди него е имало друг пастир – момче, което е пасло стадото, но си
е заминало. Свидетелят сочи, че преди той самият да започне да пасе стадото
електропастир не е имало, а са били забити само колчетата. Сочи още, че
неговата работа се е състояла в това да седи на електропастира и да гледа
животните да не го скъсат и да излязат, след което да се наложи да ги гонят.
Помолен бил да стои от сутрин до късно вечерта, за да не може животните да
излязат от загражденията. Според свидетеля Т. много пъти е бил късан
електропастирът и крадена апаратурата. Заявява, че вечер се прибирал и след
това на другия ден, когато отивал, виждал, че електропастирът е скъсан и
апарата, който е свързан с акумулатор и пуска ток, го няма.
Под формата на обяснения на страна по
делото и по реда на чл.176 ГПК ищецът Г.И.М. е отговорил на 2 въпроса,
поставени от насрещната страна. Първият въпрос е коментираният вече по-горе -
дали подписът върху договора за услуга е негов, като в отговор М. е заявил и
посочил, че подписът за „Възложител“ е негов. Вторият въпрос е дали е вярно, че
при сключване на договора за услуга – на 01.06.2019г. – е притежавал
електропастир с принадлежности, необходими за целта, посочена в договора. На
този втори въпрос ищецът е заявил, че е вярно и пасището е оградено с електропастир,
но от 3 години ответникът го краде и щом бъде поставен електропастирът, на
третия ден той го отнема. Заявява, че е счел, че му е по-ефективно и за
улеснение и затова е наел пастир.
Други
доказателства страните не са ангажирали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен
е осъдителен иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на
виновно извършено противоправно деяние.
За да бъде основателен един
иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се
установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки - деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия
състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е
налице одобрено споразумение по наказателно дело, по което ответникът е бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на ищеца – кражба на две отделни дати
/на неустановена дата в началото на юни 2019г. и на 17.06.2020г./ на 2 броя
електропастири /единият от които закупен на 06.06.2019г./, акумулатори и други
принадлежности, които са били върнати преди внасяне на делото в
първоинстанционния съд, а именно: на 24.06.2019г.
Според чл.300 ГПК
постановената от наказателния съд присъда (в случая споразумение, което обаче
има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната норма) е
задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този
смисъл, по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за
безспорно, без да се провежда допълнително доказване, че ответникът Д.И.И. виновно е реализирал съответното противоправно поведение - с
2 деяния, които заедно осъществяват състава на едно продължавано престъпление,
тъй като са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, за което е бил осъден с Определение №85 от 02.07.2019г., постановено по н.о.х.д. №130/2019г. на РС-Пирдоп.
С
оглед задължителната сила на наказателноправния съдебен акт и възприетото с
него относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца /които настоящият съд не може нито да обсъжда допълнително, нито да ги
пререшава/, в настоящия граждански процес остават
за самостоятелно доказване следните обстоятелства:
наличието на вреди /имуществени в случая/, техният размер и пряката
причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
Спецификата
на случая се изразява в това, че вредите, чиято обезвреда се претендира, не са
типичните вреди, които се явяват претенция в подобен вид казуси - за стойността
на откраднатите вещи /а няма и как да се претендира такава стойност, тъй като
вещите са върнати/, поради което следва да се подложи на внимателна преценка
въпросът за причинно-следствената връзка, в който въпрос се съсредоточават и
основните възражения на страната-ответник.
Несъмнено
заплащането на определена сума по договор /в случая сумата от 3000 лв./ може да
се счете като понесена парична загуба от страна на лицето, което я е заплатило,
независимо че като насрещна престация то е получило дадена услуга. Това е така,
тъй като активите в патримониума на Г.М. са намалели със сумата, която е
заплатена и това е факт, който се твърди, че е настъпил поради поведението на
ответника. Размерът на вредата е именно размерът на сумата по договора, която
ищецът твърди, че не би имало нужда да заплаща ако не бе осъществено
инкриминираното и санкционирано по н.о.х.д. №130/2019г. по описа на РС-Пирдоп престъпление. Разписките следва да се
приемат за доказателство за заплатена сума, тъй като липсата на достоверност не
е установена.
Оспорва се обаче
от процесуалния представител на ответника, че паричната загуба в размер на 3000
лв. ищецът Г.М. е понесъл в следствие престъпното поведение на Д.И., предмет на
н.о.х.д. №130/2019г. по описа на
РС-Пирдоп.
В Решение № 9/02.02.2018 г. по гр. дело №
1144/2017 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС са дадени
изключително подробни разяснения относно съдържанието на понятието „причинно-следствена връзка“ при
непозволено увреждане, а именно: Преки и непосредствени вреди от деянието са
тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Причинната връзка е
философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука,
но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към
причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето
настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и
съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да
е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде
condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би
настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако
деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка
между тях. Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността,
въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би
настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпросът
дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно,
необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово
случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна
последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието
по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става
дума за така наречената теория за адекватната причинна връзка, известна още
като теория за относимата причина. Едно действие или бездействие представлява
адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да
причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното
стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната
причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина
за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика
настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред-
вид още едно важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността,
вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да
съществува като реално възможна, или преди да настъпи следствието вредата
съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са
не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в
действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при
изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали
резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между
дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма
вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за
дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието
необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават
конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В
обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването
на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата,
тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинно-следствената
връзка не се предполага, а трябва да се докаже – т. 2 от ППВС № 7/ 30.12.1959
г. В хипотезата на чл. 45
ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва
по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления
причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно
да произтича от деянието.
В
настоящия случай съдът намира, че липсват белезите, описани в предходния абзац
по отношение на връзката „причина“ – „следствие“ и по-конкретно такава връзка
не бе успешно доказана от страна на ищеца. На първо място сключването на
процесния договор от 01.06.2019г., по който е заплатена сумата от 3000 лв.,
предшества времево извършването на престъпните посегателства от страна на
ответника Д.И.И. спрямо имуществото на ищеца – апаратура за електропастири. В
действителност, договорът е сключен в първия ден на месец юни, а първото от
двете деяния от състава на продължаваното престъпление е извършено на
неустановена дата в началото на месец юни. Хипотетично е възможно тази
„неустановена дата“ да е 01.06.2019г., но фактът, че на 06.06.2019г. Г.М. е
закупил ново оборудване и апаратура за електропастир свидетелства, че вредата
му се е изразила не в наемането на физическо лице - пастир, а в разходите за
възстановяване на предходното положение, при което е бил наличен електропастир,
който да огражда стадото му. От всички събрани доказателства може единствено да
се заключи, че ищецът винаги е ползвал услугите на физическа „охрана“ на
стадото – пастир, а електропастирът е поставил неотдавна преди да бъде
противозаконно отнет. Самият свидетел – Констнтин Т., потвърждава, че е
изпълнявал ролята на пастир и основанието е било договорът от 01.06.2019г., но
сочи, че задачата му е била да следи животните да не скъсат/преодолеят
електропастира и да избягат, при което да се наложи да бъдат гонени. Той, макар
да потвърждава, че електропастирът е бил краден няколко пъти, не потвърждава тези
кражби да са причина да бъде нает от Г.М.. В случай, че задачата на физическия
пастир е била да осъществява „паша“ на стадото, то буди съмнение в това
твърдение фактът защо към 17.06.2019г., когато Д.И. е отнел втори електропастир
от същото място и същия собственик, такъв изобщо е бил поставен.
Обстоятелството, че в един и същи период ищецът М. се е ползвал едновременно от
услугите на свидетеля Т. като „пастир“ и от функцията на електропастира,
свидетелства че ролята им не се е припокривала. Самият ищец, освен това, в
обясненията си, дадени от него лично пред съда, потвърди, че към 01.06.2019г.,
когато е сключил договора с К.Т., е разполагал с електропастир, с необходимите
принадлежности, т.е. той сам потвърждава, че към тази дата електропастирът не е
бил още отнет от владението му. В този смисъл, обусловеност между
престъплението, извършено от Д.И. и вредата на ищеца, изразяваща се в заплащане
на възнаграждение на изпълнителя по договора за услуга, липсва. Вредата не
произтича закономерно от деянията на Д.И., а е предпоставена от различни
фактори и обстоятелства. При мислено изключване поведението на деликвента, не
може да се заключи по несъмнен начин, че вредата, която ищецът определя като
такава, не би настъпила. Дори напротив - предвид събраните доказателства, че
предишният пастир е напуснал, а ищецът е имал притеснения, че животните могат
да преодолеят пастира, по всяка вероятност ищецът отново би наел свидетеля К.Т.,
независимо дали електропастирът и оборудването за него са били обект на кражба,
т.е. и друго стечение на обстоятелствата би довело до същия резултат.
Нещо
повече – в случая вредата, чиято обезвреда се иска, не е пряко следствие от
деянието на Д.И., а е налице опосредяване от действие на самия ищец –
сключването на договор за паша, валиден за период, различен от периода на липса
на електропастир. Ето защо, резонен е въпросът на адв.Петров защо претенцията
за обезвреда е за сума, равняваща се на двумесечното възнаграждение на
физическото лице-пастир при условие, че цялата отнета апаратура – два
електропастира с оборудване, е била върната на собственика Г.М. на 24.06.2019г.
с протокол за връщане на веществени доказателства. Следователно, на тази дата
ищецът е могъл отново да постави електропастир и да преустанови ползването на
услугите на физическия пастир. Евентуалните опасения на ищеца, че електропастирът
би могъл отново да бъде отнет неправомерно, не дават основание ответникът да
понесе разходи, които вече не се явяват належащи, предвид връщането на
апаратурата и да търпи той самият вреди, свързани с евентуални бъдещи събития.
Към момента на връщане на апаратурата, дори да се приеме, че е съществувала
причинно-следствена връзка между отнемането на имуществото и заплащането на
разходи за физически пастир, тя бива прекъсната и от този момент насетне като
причина за ползване услугите на пастира, следва да се счита личната преценка на
собственика на стадото, че такъв му е необходим за вбъдеще, която преценка не
може да се обвърже с претърпяната от него кражба на електропастири, тъй като те
са били върнати. За периода от 06.06.2019г. - когато М. е закупил нова
апаратура, до 17.06.2019г. - когато тя е била открадната от Д.И., ищецът е
разполагал с електропастир, който е могъл да ползва и е ползвал. Следователно,
ищецът не е разполагал с електропастир за около 10 дни от месец юни – до 6-ти
юни 2019г. и от 17-ти юни до 24-ти юни 2019г. Същевременно, ищецът иска да му
бъде присъдена сумата от 3000 лв., представляваща двумесечното възнаграждение
на физическия пастир, а не възнаграждението за приблизително 10 дни. Освен
това, ответникът представи доказателства, че на 05.07.2019г. е заплатил на
ищеца М. сумата от 450 лв., за която твърди, че е дадена с оглед обезщетяване
на вредите, които се претендират с иска, а ищецът не доказва друго основание за
заплащане на тази сума, поради което съдът е длъжен да приеме, че основание за
заплащане на тази сума няма, поради което същата може и следва да се приспадне
от размера на обезщетението за непозволено увреждане, ако претенцията бъде
намерена за основателна. В този случай отново се достига до извод, че искът е
неоснователен, тъй като сумата от 450 лв. покрива възнаграждението на пастира
за 1/3 от месец юни 2019г., приблизително колкото време услугите на пастира не
са били в условията на едновременност с ползването на електропастир.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният от Г.И. Маринив иск
следва да бъде изцяло отхвърлен като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право да му бъдат
присъдени претендираните в производството, сторени от него разноски, от
заплащането на каквито ищецът не е освободен. Ответникът е представил доказателства
за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. и е внесъл депозит от 30 лв.
за разпит на свидетел, за възстановяване на които суми ищецът Г.М. следва да
бъде осъден.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Д.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.45 ЗЗД, иск за заплащане на сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди,
изразяващи се в заплатено възнаграждение на пастир за срок от 2 месеца по
договор за възлагане на услуга от 01.06.2019г., сключен от ищеца поради кражба
на 2 бр. електропастири и оборудване за тях, която кражба е осъществена от
ответника Д.И. и за която И. е признат за виновен с влязло в сила
определение за одобряване на споразумение по НОХД №130/2019г.
на РС-Пирдоп, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. до изплащане
на задължението, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/ - разноски по делото, от които 500
лв. за заплатен от ответника адвокатски хонорар и 30 лв.- депозит за свидетел.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: