Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1560
14.12.2018г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2006/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на „Либхер Хаусгерете
Марица“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на
управление с. Радиново, община
Марица, чрез пълномощника
му по делото
адв. С. Д., против Решение №1893 от 21.05.2018г., постановено по
гр.д. №18559/2017г. по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с.,
с което дружеството
е било осъдено да заплати на
всеки от ищците
И.П.Т., ЕГН **********, Б.И.Т., ЕГН **********,
и П.И.Т., ЕГН **********, сума от по
100 000 лв., представляваща обезщетение по чл.
200 от КТ за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на смъртта на И. Б. Т., ЕГН **********, починал
на 25.11.2014г. в резултат на злополука, претърпяна на същата дата, призната за трудова злополука
с разпореждане на ТП на НОИ, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката- 25.11.2014г. до окончателното плащане на дължимата
сума. В жалбата се излагат
доводи за неправилност
на обжалваното решение,
като се иска отмяната му
и намаляване на
размерите на присъдените
на всеки от
ищците обезщетения поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия
в резултат на допусната
от него груба небрежност.
Постъпил е
отговор на въззивната
жалба от въззиваемите
страни по нея- И.П.Т., ЕГН **********, Б.И.Т., ЕГН **********, и П.И.Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им
по делото адв. Д.
П., с който
същата се оспорва
и се иска
потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото
лице- помагач на страната на
жалбоподателя ЗАД „Алианц
България“ АД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“
№59, ЕИК *********, в писмена молба по
делото изразява становище
за основателност на
въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при
постановяването му не
е било допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбата.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата
страна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с искове на И.П.Т., ЕГН **********,
Б.И.Т., ЕГН **********, и П.И.Т., ЕГН **********, против
„Либхер Хаусгерете Марица“
ЕООД с правно основание чл.200
от КТ за заплащане
на обезщетение за
претърпените от всеки от
ищците неимуществени вреди
в резултат смъртта
на И. Б.Т., ЕГН **********- съпруг
на първата от
ищците и баща
на втория и третия ищец, починал на 25.11.2014г. в резултат
на злополука, претърпяна на
същата дата, призната за трудова
злополука с разпореждане на ТП
на НОИ.
От фактическа
страна по делото не се
спори между страните,
а и се
установява от приетите писмени доказателства, че първата от
ищците е съпруга, а
втория и третия
от тях са синове на И. Б. Т., ЕГН **********. Няма спор,
че същият е работил
по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжност
„организатор“ към отдел
„Следпродажбен сервиз“,
както и че
на 25.11.2014г. на
път към работното си място, докато
пътувал по обичайния
си маршрут за
работа с личния си
автомобил „Рено Лагуна“
с рег. №***,
същият е претърпял
пътно- транспортно произшествие
на ул. „Голямоконарско шосе“
при преминаване под надлез на
Околовръстното шосе на гр.
Пловдив, като се е
блъснал челно в
колона в основата
на надлеза, в
резултат на което
е починал. Безспорно е,
че посочената злополука е била
призната за трудова злополука
с разпореждане от
30.12.2014г. на длъжностно
лице от ТП на
НОИ- гр. Пловдив. Няма спор и
относно обстоятелството, че по силата
на сключен от
ответното дружество със
ЗАД „Алианц България“
АД договор за
застраховка „Трудова злополука“
застрахователното дружество е
заплатило на всеки
от ищците застрахователно обезщетение
в размер на 35154,56
лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от КТ работодателят
отговаря имуществено за
вреди от трудова
злополука, които са причинил
временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или
смърт на работника
или служителя, независимо
от това дали
негов орган или
друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. В
случая, доколкото по делото
е налице разпореждане
на длъжностно лице от
РУ „Социално осигуряване“-
Пловдив по чл.60
от КСО, с
което е признато наличие на трудова
злополука, то са
налице предпоставките за
ангажиране на отговорността
на ответното дружество,
в качеството му на
работодател на И. Б. Т., ЕГН **********,
за причинените на съпругата
и децата му
неимуществени вреди в резултат
на смъртта му, настъпила
вследствие на трудова
злополука. За установяване на вида
и размера на
претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото
са разпитани двама
свидетели. От показанията
на св. Г. Г.- приятел
на семейството на ищците,
се установява, че след смъртта на
техния съпруг и баща
ищците се променили-
затворили се в себе
си и
били много изнервени.
Отказвали поканите да
гостуват в дома на свидетеля,
а в случаите, когато
гостували и станело
дума за нещо
семейно, започвали да
плачат. Приели случилото
се много тежко. Починалият И. Т. осигурявал
основно финансите в
семейството и те
разчитали предимно на
него. От показанията
на св. В. К.-
първа братовчедка на
ищцата И. Т.,
се установява, че
преди злополуката са били
доста близки със
семейството на починалия И. Т., като
често ходели на
почивки и празнували
заедно празници. Те
били весело и
много добро семейство, като
децата уважавали много
баща си. След неговата смърт нещата
се променили и
децата много тежко
изживяли загубата му.
С И. свидетелката
се виждала на гробищния парк, докъдето
я карала със своята
кола, като там
разговорите им завършвали с плач.
И. все още била
на антидепресанти, не спяла
и не се хранела,
като отслабнала с
15 кг. Големият им син
често избухвал и
много страдал за
загубата на баща си. Малкият син
станал много затворен, рядко се
виждал с приятели, а
майка му споделяла на свидетелката, че
често при прибирането си от работа
го заварвала да лежи в леглото
си и да
плаче. С оглед
на така събраните
доказателства за претърпените
от ищците болки,
страдания и негативни
психически преживявания в резултат
на смъртта на
техния съпруг и баща и
при отчитане на
възрастта на последния
и силната връзка между него
и ищците, съдът
намира, че съобразно
критерия за справедливост
по чл.52 от ЗЗД, отчитайки
полученото от застрахователя обезщетение
от 35154,56 лв.,
всеки от ищците
е претърпял неимуществени
вреди поне в
размер от още
100000 лв.
От страна
на ответника е
направено възражение за
съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия
работник, като са
изложени твърдения за допусната
от него груба небрежност, в резултат
на която е настъпило
процесното ПТП. Това възражение е
неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.201, ал.2 от КТ отговорността
на работодателя може
да се намали,
ако пострадалият е
допринесъл за трудовата
злополука, капо е
проявил груба небрежност. Съгласно нормата на чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна
на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при
условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само,
че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че
е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в т.см.
решение № 207 от 28.02.2006 г.
на III г.о. ВКС, решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. I г.о.
ВКС, решение №60 от 05.03.2014 г. по гр.д.№5074/2013 на ІV г.о. ВКС/. По реда
на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в
изключителни случаи - само когато пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да
се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на
груба небрежност не може да се основава на предположение. При липса на
доказателства за осъществени от пострадалия конкретни действия в разрез с
изискванията за безопасност на движението и за механизма на пътно-транспортното
произшествие, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се
направи, и възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба
небрежност не е доказано /в този смисъл Решение по гр.д. № 2898/2008 г., I г.о.
и решение по гр.д. № 157/2004 г., III г.о., ВКС, постановено по реда на
отменения ГПК, както и Решение №62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС –
ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
За
установяване на механизма на
настъпване на инцидента по делото
е изслушано
е заключение на комплексна съдебномедицинска
и авто-техническа експертиза, от
заключението на която е видно, че най-вероятният механизъм за
настъпване на ПТП е че автомобилът се е отклонил надясно и е напуснал платното за
движение, след което е
последвал удар в
стоманобетонна колона на
пътен надлез, като ударът
е настъпил в предната част
на автомобила и
след него автомобилът
се е запалил.
Скоростта на движение на
лекия автомобил при удара
в колоната на надлеза
е била около
83 км./ч., като по
делото няма данни за
пътни знаци, въвеждащи
ограничение на скоростта.
От момента на отклоняване на
автомобила вдясно водачът е нямал техническата възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Причината за ПТП от техническа
гледна точка е, че водачът е допуснал автомобилът да
се насочи към дясната
граница на платното за движение
и да го напусне по начин
и в момент, когато ударът
в колоната на
надлеза е бил
неизбежен. В резултат
на ПТП на И. Б. Т. са били
причинени гръдна травма, изразила се
в счупване на
гръдната кост на
две места, воланна
травма, двустранно множествено счупване на
ребрата, разкъсване на
паренхима на белите
дробове, излив на
кръв в двете плеврални
кухини, пълно прекъсване на целостта
на гръбначния стълб
в гръдната му част, пълно
прекъсване на целостта на
гръдната аорта; коремна
травма, изразила се
в масивно разкъсване на паренхима на
черния дроб и
излив на кръв в перитонеалната кухина;
раздробена счупване на таза.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да
са възникнали в купето на лекия автомобил /от съприкосновение с твърди части в
него/. Гръдната травма е
в резултат на
удар или притискане
на върху волана на
автомобила, което дава основание
да се приеме,
че в момента на
инцидента водачът е
бил без предпазен
колан. При приемане
на заключението в съдебно заседание вещото лице д-р И. Д. е
заявил, че ако Т. е бил с предпазен колан е щял да оживее. Според другото вещо лице инж. С. М.
обаче това не би
било така, тъй като
с оглед скоростта, с която се е движел автомобилът при удара му в колоната в 80% от случаите е
щяло да се стигне до скъсване на аортата, което е животозастрашаващо, като не
бива да се подминава и установения в досъдебното производство факт, че колата
се е запалила непосредствено след удара
и е изгоряла, заедно с тялото на Т., а смъртта му е настъпила в рамките на
минута след сблъсъка.
При така установената по делото фактическа
обстановка според настоящия състав на съда
не може да се
приеме, че пострадалият е допуснал груба
небрежност при управлението на МПС, чрез допускане на такова тежко нарушение на
правилата за движение по пътищата, с което да е съпричинил вредоносното събитие-
същият се е движил с разрешена и съобразена с пътните условия скорост, с
технически изправно МПС, няма данни да се е поставил съзнателно в състояние да не
може адекватно да управлява МПС /не е употребил алкохол/. Няма данни внезапната
загуба на контрол върху автомобила да е в резултат от конкретно поведение на
водача, което е несъвместимо със задълженията му при управление на МПС. Действително
по делото се
установява, че същият не
е изпълнил задължението
си по чл.137а, ал.1
от ЗДвП да
използва обезопасителен колан
при управлението на МПС,
но от разясненията на
вещото лице М. при приемане
на заключението на
комплексната експертиза се
установява, че наличието
на поставен колан
не би предотвратило при процесното ПТП настъпването на
травми, несъвместими с
живота. Обстоятелството, че
смъртта на пострадалия би
настъпила и в случай, че
той е бил с поставен
колан, не се
и оспорва във
въззивната жалба. При
това положение неизпълнението на
задължението за поставяне
на колан не може
да се приеме
за съпричиняване на
вредоносния резултат. При наличните
по делото данни не
могат да бъдат
споделени доводите във
въззивната жалба, че
водачът не е
изпълнил задължението си по чл.20, ал.1
от ЗДвП да
контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което
управлява. Вярно е,
че по делото се
установява, че автомобилът се
е отклонил на
дясно и е
напуснал платното за движение,
но не е
установена причината за внезапната
загуба на контрол от
страна на водача, поради
което не може
да се изключи
външно въздействие, което
обективно да го е
лишило от възможността
да реагира- в този
смисъл Определение №763
от 06.11.2017г. на
ВКС, постановено по гр.д.№2079/2017г., III г.о., което дело
е с предмет иск на родителите
на починалия И. Б. Т. срещу
ответното дружество за
причинените им неимуществени
вреди в резултат
на смъртта му. Предвид
горното твърденията на
ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат
от починалия работник поради допусната от
него груба небрежност при управлението на автомобила
следва да се
приемат за недоказани.
По така
изложените съображения претенциите
на ищците спрямо
ответното дружество се
явяват основателни и
следва да се
уважат в пълния
им предявен размер.
До същите
фактически и правни
изводи е стигнал
и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното
решение следва да
се потвърди, като
на основание чл.272 от ГПК се препрати
и към мотивите му.
С оглед
неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на
всяка от въззиваемите
страни направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на по 3530
лв. за всеки
един от тях.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1893
от 21.05.2018г., постановено по гр.д. №18559/2017г. по описа на Районен
съд- Пловдив, І
гр.с.
ОСЪЖДА „Либхер Хаусгерете
Марица“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на
управление с. Радиново, община
Марица, да заплати на
И.П.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 3530 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Либхер Хаусгерете
Марица“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на
управление с. Радиново, община
Марица, да заплати на
Б.И.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 3530 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Либхер Хаусгерете
Марица“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на
управление с. Радиново, община
Марица, да заплати на
П.И.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 3530 лв.-
разноски по делото.
Решението е
постановено при участието
на ЗАД „Алианц
България“ АД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“
№59, ЕИК *********, като
трето лице- помагач на
страната на ответника „Либхер
Хаусгерете Марица“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес
на управление с. Радиново,
община Марица.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.