Р Е Ш Е Н
И Е
№261160/12.11.2020г.
Гр.Варна,12.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание, проведено на шестнадесети октомври , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 7460 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията М. Жекова, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца
Д.В.Й., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, със съдебен адрес *** – чрез процесуалния представител на ищеца
адвокат от АК Варна Ц.Д. срещу ответното
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс
– Г, представлявано от Н.Й. Н., Р. Г. Л.и И. Г.Г.. Отправеното до ВРС искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 1063,30 лева (хиляда шестдесет и три лева и тридесет стотинки) -
начислена с фактура № **********/10.03.2020 г. за периода от 28.11.2019 г. до
25.02.2020 г. по партида с клиентски номер *, абонатен номер *, за адрес на
потребление, находящ се в *.
Ищецът
твърди в исковата молба, че има качеството потребител на ел.енергия за битови
нужди – ел.енергия, която му е доставяна от ответното дружество за обект на
потребление находящ се в *. Ответното дружество
доставяло ел.енергия на ищеца на посочения адрес – обект на потребление, като
ел.енергията се отчитала по партида с клиентски номер * и абонатен номер *,водена
на името на ищеца, който бил в договорни отношения и с „Е. П. П.“ АД. Твърди
се, че през м. март 2020 г. абоната при заплащане на месечните си режийни
разходи установил, че има две сметки за ел.енергия едната от която била в пъти по –висока от
другата и т.к. се усъмнил за верността на тази сметка посетил Центъра за
обслужване на клиенти при Е. П. . От посочения център уведомили ищеца, че не
можело да му дадат никаква информация по отношение на процесната сума, освен че
била начислена като корекция на сметка за стар период и ако абоната искал
повече информация трябвало да подаде възражение и искане да му бъдат
предоставени всички документи за корекция на фактурата /за което ищецът е представил
доказателства с исковата си молба/. Сочи се още, че след няколко дни ищецът
получил на гише всички документи,
свързани с процесната сума, но нямало отговор на депозираната жалба. Според
ищеца било видно от първия документ – автоматично създадено писмо с изх. № 5707
_КП5100419 _2/10.03.2020 г., че на 25.02.2020 г. представители на дружеството
собственик на електроразпределителната мрежа извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги ел.инсталации на процесния обект а за
проверката бил съставен Констативен протокол № 5100419. Съгласно ПИКЕЕ
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. твърди ищецът, че от ответното
дружество била издадена фактура за корекция на сметка за потребена ел.енергия с
номер *от 10.03.2020г. на стойност 1063,30 лв. със срок на плащане
20.03.2020г., като в писмото бил уточнен и начина на плащане и информация за
ответното дружество . Били приложени и КП № 5100419 от 25.02.2020 г. и Протокол
№ 227/06.03.2020 г.- АУ – Е – 000029 – 12166/ 2.3.2020 г. на БИМ – РО – Варна и
процесната фактура. Твърди се от ищеца, че и към датата на подаване на исковата
молба ищецът все още нямал отговор на подадената от него жалба до ответника.В
останалата част на исковата молба са наведени възражения по същество на спора и
оспорвания а именно:
По същество в
исковата молба ищецът оспорва начислената му от ответника искова сума,
оспорвайки всички документи въз основа
на които се твърдяло от ответното дружество че ищецът държи исковата сума.
Оспорена е приложената от “*“ АД методика, изготвената справка като е наведено
възражение, че не бил спазен реда за провеждане на проверката.Твърди се, че
абоната – ищец по делото не бил търсен за съдействие а в последствие не му бил
връчен протокола от проверка за подпис. КП от проверката бил подписан от лице
което не било представител на ищеца, поради което ищецът оспорва, че лицето Т.
М.М. била присъствала на проверката и в нейно присъствие било констатирано
състоянието на измервателните системи и свързващите ги ел.инсталации, вкл. и че
в присъствието на Т.М. било установено, че СТИ било извън класа си на точност.
Оспорено е че лице с име Т. М.М. е присъствало по време на демонтажа, както и
че в нейно присъствие било демонтирано СТИ и поставено в безшевна торба,
запечатано, пломбирано и подписано от свидетеля. Ищецът релевира възражения за
невръчване на копие от протокола в посочените в ОУ срокове , като сочи
нарушения на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ и Директива 2006/32 ЕО на ЕП на Съвета от
5.4.2006 г.
В условията на
евентуалност счита ищеца, че ако е имало някаква неизправност върху точността
на измерване на обслужващите абоната измервателни системи и свързващите ги
инсталации, то можело да се предполага, че тя възниквала по време на проверката а дата 25.2.2020 г.или след това, като този
факт се извеждал от това, че съгл. чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, ЕРП следвало да
извършва най –малко на три месеца обслужване и проверка на цялата измервателна
система за търговско измерване от която бил част и процесния електромер. Отделно
от горното ищецът счита, че единствено и само собственика на цялата ел.мрежа –
„*“ АД има задължение да поддържа тези системи в изправност и да гарантира
точното измерване на доставяна до границата на имота на потребителя
ел.енергия както и до таблото в което се
намира процесното СТИ, достъп следвало да имат само служителите на * АД и то
посредством специални ключове съгл. чл. 19, т. 1 от ПИКЕЕ По изложените
съображения ищецът счита че с оглед характера на иска тежестта на доказване на
дължимостта на исковата сума е върху ответника, като се спира на фактическия
състав, който трябва да доказва * АД. На трето по хронология място ищецът е
изразил становище по корекционната процедура и приложената норма. Спирайки се
подробно в исковата молба на действащото за исковия период законодателство
ищецът по същество извежда извода, че ПИКЕЕ от 30.4.2019 г. са създадени по
предложение на енергийните предприятия , но в противоречие с императивни
разпоредби на Закона за енергетиката, поради което и ПИКЕЕ са неприложими.
Отделно от горното се релевират и възражения за нарушения на ОУ изразяващи
се в неуведомяване на клиента за
извършваната проверка, като са оспорени и всички документи на които ответникът
основава искането си за заплащане на служебно начислената искова сума. По
изложените съображения ищецът желае ВРС да уважи предявения иск и в полза на
ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски.Изрично е заявено желае
делото да бъде гледано в отсъствието на ищеца и или на неговия процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е. С.“ АД ,
чрез процесуалния му представител – адв.
Н. Б.от ВАК.
Ответното дружество намира предявения иск за допустим, но
неоснователен и недоказан.Налице според ответното „*“ АД било правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 1063,30лв., конкретизирано
по размер с фактура №**********/10.03.2020г. Паричното вземане, застъпва
становище ответното дружество, че се дължи от ищеца на основание чл. 50, ал. 1,
б „а“ от ПИКЕЕ. Спирайки се на основните фактически твърдения на ищеца изложени
в исковата молба, ответното дружество, чрез адв. Б.е потвърдило
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат от направените
констатации била извършена корекция на количеството потребена електрическа
енергия в сметката на абоната, за което ответникът е издал фактура за
процесната сума. Относно твърдението на ищеца, че не е присъствал при
извършване на проверката, като не е подписвал и процесният констативен протокол
ответникът цитира нормата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ в която било записано (цитат):
„При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не
е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв“. Наведено е възражение в срока
по чл. 131 ГПК, че никъде нямало изискване абоната задължително да присъства
при извършване на проверката. С писмо с изх. №57707_КП5100419_2/10.03.2020г.,
ответното дружество в съответствие с чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ било изпратило
констативния протокол от техническата проверка на ищеца, който бил уведомен за
извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на
констатираното неизмерване. Това се установявало и от представеното писмо и
констативен протокол към исковата молба. Поради изложеното, това твърдение на
ищеца ответната страна намира за неоснователно. Относно твърдението на ищеца,
че задължение за поддържане на уреда в изправност е на „Е. С.“ АД, поради което
абоната не следва да носи отговорност, когато се установи несъответствие в
отчетените показания са наведени следните твърдения и възражения: Неправомерното
въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото
на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал
като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната,
в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията,
довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец
в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално
потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено,за ответника,
единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално
консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане
на стойността й.С оглед на изложеното, и това твърдение на ищеца било
неоснователно. Относно твърдението на ищеца, че в действащата законова уредба
не е предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите е
посочено следното: Към датата на проверката на 25.02.2020г. действали Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
Същите регламентирали ред и условия за коригиране на сметките на потребителите
за минал период,т.е и това възражение на ищеца било неоснователно. Относно
твърдението на ищеца, че периодът във фактурата е за повече от 18 месеца, което
било в нарушение на Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. ответникът цитира чл. 55,
ал. 1 от ПИКЕЕ (цитат): „В случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри“. Периодът от 28.11.2019г. до
25.02.2020г., твърди ответникът, че бил определен в съответствие с чл. 50, ал.
1, т. „а“ от ПИКЕЕ - при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ. При
средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта,
количеството преминала електрическа енергия се изчислявало, като измерените
количества се коригират с установената грешка, като се отчитал класът на
точност на средството за търговско измерване. Цитираната Директива била неотносима
към корекционната процедура по смисъла на правилата, като цитирания в исковата
молба член се отнасял за сметките по редовен отчет, поради което и това
възражение било неоснователно.
В следващия раздел от
отговора на искова молба ответникът
навежда правно релевантните твърдения, че корекционната процедура има своето
законово основание: Към датата на проверката действали Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47
от ПИКЕЕ, когато при проверка се установяла грешка в измерването извън
допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се
определяло съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на
разпределителната мрежа. Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласял, че (цитат): „В
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този
раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия“.Поради тази причина, фактурата се издавала от „Е. С.“ АД, а не от „Е.
П. П." АД.При констатиране, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, за оператора на мрежата било уредено потестативно право в
подзаконов акт, което давало възможност с едностранно волеизявление да определи
размера на консумираната електрическа енергия по одобрената от КЕВР методика,
като това право било уредено в чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. Налице било и основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електрическа енергия. Извършена била едностранна
корекция по смисъла на ПИКЕЕ като бил спазен реда по констатиране на неточното
отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото
на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени
като бил осъществен правопораждащият фактически състав: Ищецът и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и
достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“
АД.; Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в *, с
клиентски №* и абонатен №*.; На 25.02.2020г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ,
била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца
от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на независим свидетел, който не бил
служител на електроразпределителното дружество, за което бил съставен
Констативен протокол №5100419; „Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т. 34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване; Дружеството следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.В процеса на извършване на
проверката било констатирано, че процесното СТИ измервало преминаващата
електроенергия с грешка от „- 88,89%“. Електромер с фабр. № 1127021804024891 бил
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба
№524985 и изпратен за експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа
проверка отразявал действителното фактическо положение, бил съставен в
съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на
електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия, твърди ответното дружество. Безспорно, за ответното
дружество било, че в имота на ищеца била консумирана електрическа енергия,
която не е заплатена.Твърди се още, че на 06.03.2020г. била извършена
метрологична експертиза и съставен
Констативен протокол №227 от БИМ, ГД „МИУ“- PO- Варна, в който било
констатирано, че е осъществен достъп до вътрешносттана електромера: „разпробит
долен капан, поставено съпротивление, чуждо за схемата“. Електромерът не
съответствал на метрологичните характеристики, не отговарял на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергия, не съответствал на техническите
характеристики. Установено било още, че електромерът измервал с грешка в размер
на „минус 80,03 %“ от класа си на точност. Наведени са правни твърдения,
затова,че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила. Сочи се още, че на дата
10.03.2020г., „Е. С.“ АД съставило Справка за корекция номер 57707 1AFB за
периода от 28.11.2019г. до 25.02.2020г. - 5324,57 кВтч, и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъдела точно измерена ,била приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана според ответното
дружество била правилната, одобрена от
КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 50, ал. 1,б. „а“
от ПИКЕЕ и на 10.03.2020г. „Е. С.“ АД издало фактура №*на стойност 1063,30лв.,
след което с писма ответното дружество изпратило констативния протокол от
техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ,
ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа
енергия в резултат на констатираното неизмерване.И на последно по хронология
място, в раздел трети от отговора на искова молба ответното дружество, чрез
адв. Б.се спира на твърдението затова,че принципът за изготвяне на сметката
въз основа на реално енергийно потребление бил приложим само при нормално
развитие на отношенията. Корекционната процедура по своята правна същност
не била относима и практически съизмерима с продажбата на движима вещ за да
носи ответното дружество доказателствена тежест за установяването на точното
количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
електрическа енергия. Електрическата енергия ,подчертава в срока по чл.131 ГПК
ответното дружество, че е родово определена движима вещ като собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от средството
за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и
преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия не може да
бъде измерена, то потребителят ,според ответника, бил усвоил чужда вещ без
правно основание и дължал заплащането на цената на вещта. За да бъдело
възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия
била предвидена корекционната процедура. Процесното вземане , в
обобщение,според ответното дружество се
дължи от ищеца на основание чл. 50, ал. 1,б. „а“ от ПИКЕЕ.В съответствие
с гореизложеното ответното дружество моли ВРС да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и в полза на ответната страна да се присъдят
сторените съдебно –деловодни разноски,вкл. и за адв.възнаграждение. В срока по
чл. 131 ГПК ответното дружество е направило и искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 16.10.2020 год.ищецът представляван от
адв.Цв.Д. излага правни доводи за основателност и доказаност на исковата молба ,желае
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски .
В същото открито заседание ответното дружество, представлявано от адв.М.намира предявения иск за
неоснователен и недоказан,поради което и желае искът да бъде отхвърлен ведно с
присъждане на разноските по делото в полза на ответника.
Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства (представени
сi исковата
молба и с отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства: Констативен протокол
№ 5100419/25.02.2020 г.; Констативен протокол № 227/06.03.2020 г. – АУ – Е –
000029-12162/02.03.2020 г. от метрологична експертиза на електромер на
Българския институт по метрология; справка
№ 57707_1АFB/10.03.2020 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия; фактура № **********/10.03.2020 г.; писмо изх. №
57707_КП5100419_2/10.03.2020 г. от „Е. С.” АД; представените от ищеца с исковата молба заверени за вярност с
оригинала : възражение до „Е. П. П.”
АД и „Е. С.” АД от Д.Й. от дата 27.05.2020 г.; фактура № **********/29.05.2020
г., ведно с фискален бон от 29.05.2020 г.; фактура № **********/29.05.2020 г.,
ведно с фискален бон от 29.05.2020 г. и представените от ответника заверени за вярност с
оригинала известие за доставяне от 13.03.2020 г.; протокол №
М1374906/19.02.2019 г. за монтаж/демонтаж на електромер; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 14.07.2020 г. за клиент
с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 14.07.2020 г. за
клиент с клиентски № *,се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия,
която енергия е потребявана от ищеца на административен обект, находящ
се в *,
с клиентски №* и абонатен №*.
Съвкупния
анализ на цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал
към ищеца-потребител на ел.енергия данъчна фактура
№ **********/10.03.2020 г. за периода от 28.11.2019 г. до 25.02.2020 г., с
която претендира за плащане исковата сума от 1 063,30 лв., сума начислена
от ответника за ел.енергия за минал период от време по посочените абонатен и
клиентски номера. Този факт обосновава и извода за наличието на правен интерес
у ищеца за водене на отрицателния установителен иск.Фактът, че ищецът и
ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка на
ел.енергия не е и спорен.С проекта за доклад по делото, обявен и за
окончателен, съдът е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване,съгласно разпоредбата
на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че: между страните е налице твърдяната договорна
връзка по повод доставка на електроенергия за имота обект на потребление,
регулирана от публично известни Общи условия, ЗЕ, ПИКЕЕ;че процесната сума е
начислена от ответника на ищеца под формата на корекция на сметка за потребена
ел.енергия за минал период от време, за което е издадена и съответната
фактура на стойност 1063,30 лв.; че проверката на СТИ е извършена без участието
на абоната или упълномощен негов представител и без предварително известяване
(уведомяване ) на абоната за провеждането й ,на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.Отделените за безспорни факти и обстоятелства и събраните
писмени доказателства обосновават извода от фактическа страна, че страните по
спора се намират във валидна облигационна връзка с предмет доставка на
ел.енергия от ответника към ищеца.Спорът между страните се свежда до въпроса
дължима ли е исковата сума от ищеца към ответника и ако „ да“ на какво
основание.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато
провеждането на съдебно - електротехническа
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..От
приобщеното по делото на л.56-60 заключение на в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ се установяват и изясняват следните правно релевантни
факти и обстоятелства: От констативно - съобразителната част на съдебната
електротехническа експертиза е видно, че в.л.инж. Н. В. е изготвило
заключението си на база приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с
оригнала копие на Констативен протокол
на „*“ АД №5100 419 от
25.02.2020 г. , в.л. е установило, че провереният електромер е с фабр. №
1127 0218 0402 4891 - тип АMS с ток 5/60 А - монофазен, статичен произведен
2018 г./л.57 от делото / . Процесният електромер е бил демонтиран и изпратен за
проверка в БИМ , т.к.е било установено че измерва с грешка от минус 88,89 %
.Проведена е била експертиза в БИМ – РО Варна,като резултатите от метрологичната
експертиза са обективирани в КП № 227 от
06.03.2020 г.В.л.сочи, че в протокола на БИМ е
записано „ Осъществен е достъп до
вътрешността на електромера – разпробит долен капак, поставено съпротивление
чуждо за схемата.Електромерът измерва с грешка минус 80,03 % , ..не съответства
на техническите и метрологични характеристики .“
По същество от заключението на в.л. инж.В. се установява, че
процесното СТИ е одобрен тип, монтирано ново на адреса на потребление и към
датата на проверка е било в метрологична годност.Заключението на в.л. е че
налице неотчитане от измервателната система на СТИ на 80,03 % от цялата
ел.енергия преминала по захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната
ел.енергия в следствие на установеното – добавяне на чужд елемент –
съпротивление в схемата на електромера.Т.е. електромерът е отчитал само 19,97 %
от цялата потребена ел.енергия /л. 59/. При констатациите в протокола на * АД
че комутационните проводници в таблото са 6 мм2 на тоководещото жило и съгласно
Наредба № 3 за устройството за електроповодните линии , в.л. заключава,че
допустимия продължителен ток на горния проводник е 50 ампера съгласно Таблица 5,страница
20 на Наредба № 3.При направени изчисления от в.л. за 50 и 60 ампера за
монофазно захранване за 8 ч. в.л. получава количество ел.енергия съответно 7 920 кВТч и 9 504
кВТч и сравнява начислените на абоната служебно 5 325 кВТч .Според вещото
лице количеството ел.енергия изчислен по
корекционната справка / справка приложена на л. 34 –ти по делото / може реално
да бъде доставено до абоната с оглед пропускателната способност на
комутационните проводници в таблото - 6
мм2 и тази на СТИ.На последно място вещото лице в СЕТЕ е посочило, че
процесната измервателна система се състои само от процесния електромер и същият
е с максимален ток 60А, т.е. 13,2 кВТч могат да преминат и да се отчетат от
уреда, следователно процесната измервателна система отчита мощност под 100
кВТч. Допълнително от разпита на вещото
лице праведен в о.с.з./л. 72 –ри от делото –гръб и л. 74- ти / се установява и
изяснява че процесния електромер е бил разпробит за да му се добави чужд за
схемата елемент- манипулация известна преди като „шунтиране „, като при
разпробиването на електромера няма данни да са нарушени пломбите на
електромера.Обяснено е още от вещото лице,че ел.енергията която е начислена на
ищеца е начислена при спазване на простото тройно плавило и според вещото лице
е най-коректния начин за изчисление , при уточнението, че периода за който е
изчислена ел.енергията е неизвестен .
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца Д.Й. отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ * „ АД на претендираното от
последното вземане в размер на 1063,30 лева.
При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца съдът е възложил с доклада по делото да докаже твърдението си за наличие на правен
интерес от избраната форма на искова защита, както и че се намирал в исковия
период от време в облигационна връзка с ответника, вкл.и че процесната сума му
е била начислена като корекция на сметката за ел. енергия. В тежест на ответника – доставчик,съдът е възложил
с доклада по делото в условията на пълно
и главно доказване е да установи дължимостта
на сумата посочена в данъчната фактура по основание и размер, като докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е начислена на ищеца исковата
сума като цена на доставена от ответника и потребена от абоната ел. енергия и
то за исковия период от време.В тежест на ответното дружество е било и да
установи не само основанието и размера на вземането си, но и твърденията си че
по надлежния ред е било установено че СТИ обслужващо обекта на потребление е
отчитало с грешка от минус 88 /минус 80 %, че е бил осъществен достъп до
вътрешността на електромера – разпробит долен капан, постановено съпротивление,
чуждо за схемата, поради което и СТИ не е отчитало цялата потребена ел.енергия,
вкл. и че по законосъобразен начин е било констатирано точното количество
ел.енергия преминало през СТИ за исковия период от време, но неплатено като
цена от ищеца.
Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението
по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като
компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 25.02.2020 г./ л. 30,31/.Не
е спорно по делото, че на посочената дата служители „*“ АД / дружество с
предходно наименование „*” АД / са
извършили проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като са
констатирали, че СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия отчита с
грешка от минус 88,89%, поради което СТИ е било подменено с ново
изправно.Подмененото СТИ е вписано че е демонтирано за експертизата , като е
отбелязано,че не е съставен снимков материал а срещу реквизитите в същия
протокол „ поставен в индивидуална опаковка с № „ и „запечатана и пломбирана с
пломба № „ са поставени черти, след което срещу пломба са записани цифрите 524985 ,
което мотивира ВРС да се извода,че или служителите на * АД не са
попълнили прецизно протокола или че СТИ при демонтажа не е било поставено по
надлежния ред в индивидуална опаковка . В протокола на БИМ /л. 32 / е
вписано,че СТИ е предадено за експертиза на база Заявление № 000029
-12162/02.03.2020 г. , като в раздел 3 е посочено, че електромерът е
предоставен на 02.03.2020 г. в плик, пломбиран с пломба № 524985 .
Безспорно за съда е установено неточно мерене от страна на
СТИ обслужващо обекта на потребление на
ел.енергия ползван от ищеца ,както и че на база КП от проверката и КП от
метрологичната експертиза „*“ АД са състави СПРАВКА /л.34 / с която на ищеца
–потребител на ел.енергия е било определено служебно количество ел.енергия от
5324.57 кВТч за периода от 28.11.2019 г. до 25.02.2020 г. В самата справка за корекция
е вписано основанието - чл. 50 , ал.1 т. “ а „ ПИКЕЕ. На база справката за
корекция и ответникът е издал данъчната фактура в която за периода от 28.11.2009 г. до 25.02.2020 г. е начислил
на ищеца исковата сума от 1 063,30 лв. със срок на плащане 10.03.2020 г. –
стойност на 5325,00 кВТч ел.енергия .
При така изложеното по –горе се извежда извода,че корекцията на
сметката на абоната е направена на основание чл. 50 ал.1 т.“а“ от ПИКЕЕ и е
ясен крайния момент от исковия период – датата на която е извършена проверката
на електромера .
Спорът между страните е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ/
ЗЕ от „*” АД за да се приеме, че именно количеството посочено в издадената от
ответника фактура и то за периода от 28.11.2019 г. до 25.02.2020 г. е
било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква
е доказателствената сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извод, че
ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца именно за периода от 28.11.2019г.
до 25.02.2020 г. Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото
ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият
състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи
подпис на потребителя, поради което съдът намира, че този частен
документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „ *” АД. На следващо място видно и от
материалите по делото, включително и от СЕТЕ, заключението по която
съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда
извод, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност
нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Действалите към датата на проверката ПИКЕЕ
могат да бъдат прочетени онлайн на страницата на ответника ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ Издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране, Обн. ДВ, бр.35 от 30 Април 2019г.
При действието на известните нови ПИКЕЕ съдът, намира, че ответникът не
е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
материално правни предпоставки за да възникне потестативното му право служебно
и едностранно да коригира сметката на ищеца, като се спира само на два факта.
На първо място нормата на чл. 49, ал.5 ПИКЕЕ
повелява , че когато при проверката се установи несъответствие
на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се
демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален
номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за
търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14
дни от датата на проверката.
Прочита на относимата в случая норма
на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ и вписаното в КП от проверката и КП на БИМ налагат
извода,че след демонтажа процесното СТИ не е било поставено по предвидения в
правилата на ответника ред в „безшевен чувал, който се затваря с пломба със
знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер.“ Този извод се налага и от вписаното в
протокола на БИМ,където е отразено че СТИ е предадено „ в плик пломбиран с
пломба № 524985 „ .Това нарушение допуснато от ответника, ВРС намира,че е
достатъчно основание за извеждане на извода за неправилно проведена проверка на
процесното СТИ което опорочава и
последвалите предприети от ответника действия по определяне на количеството
неотчетена ел.енергия от СТИ .
На второ място в случая е приложима
и нормата на чл.50 ПИКЕЕ –т.е. нормата на база която ответникът е начислил
служебно количеството ел.енергия за минал период от време и именно период назад
във времето от 90 дни считано от датата на проверката .
Текстът
на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ гласи :
В случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:а) при средство за търговско
измерване, измерващо с грешка извън допустимостта,количеството преминала
електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с
установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване.
При
така разписаното в чл. 50 ал.1 б.“а „ и обективното заключение на вещото лице,
съдът приема, че не е доказан периода за който ответникът претендира исковата
сума.Доказана е датата на проверката или датата на която е констатирано
вмешателството.
Тези
правни доводи по същество мотивират ВРС да приеме,че отрицателния установителен
иск е доказан и основателен , т.к. ответникът не е провел пълно и главно
доказване по делото .
Приемайки предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото, за които
са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по делото на лист 61 –ви / неоспорен от ответника/ списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира
разноски от 55,00 лв. за заплатена
такса и за издаване на съдебно удостоверение и 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложените по
делото писмени доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна и
договора за правна защита и съдействие /имащ характера на разписка/ удостоверяват и доказват плащането на
съдебните разноски ,поради което и съдът приема,че разходите са доказани и по
основание и по размер и ги присъжда в пълнота, отчитайки и факта, че ответникът
не е направил възражение на чл. 78, ал.5 ГПК, както и че платеният адвокатски хонорар е в минималния размер определяем
по реда на Наредба 1/2004 г.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищеца Д.В.Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес ***
(чрез
процесуалния представител на ищеца адвокат от АК Варна Ц.Д.) и ответното дружество „Е. С.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, представлявано от Н.Й.
Н., Р. Г. Л.и И. Г.Г., че ищецът Д.В.Й.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 1063,30 лева (хиляда
шестдесет и три лева и тридесет стотинки) - начислена с фактура №
**********/10.03.2020 г. за периода от 28.11.2019 г. до 25.02.2020 г. по партида
с клиентски номер *, абонатен номер *, за адрес на потребление, находящ се в *, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, представлявано от Н.Й. Н., Р.
Г. Л.и И. Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Й., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес *** (чрез
процесуалния представител на ищеца адвокат от АК Варна Ц.Д.) СУМАТА от общо 355,00 лева (триста петдесет и
пет лева) сторените от ищеца страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :