Р Е Ш Е Н И Е № 4897
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
18.12.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 30.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7107 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, твърди, че на 19.04.2017г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл. 21 от Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 20.12.2016г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********.
Твърди се, че съгласно чл. 4.3. от Рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника с изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № ***/***от 25.04 2017 г., посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Твърди се, че писмото е изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция: гр. ***, ул. ***№ * и се е върнало в цялост с отбелязване „***", било изпратено и второ уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № ***/***от 09.10.2018 г., посредством ЧСИ ***, с per. № ***в КЧСИ, което е връчено по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на 23.11.2018 г., съответно се счита за получено на 07.12.2018 г
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, твърди, че процесното вземане произтича от одобрен на 08.02.2016 г. и подписан на 09.02.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № ***/между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и В.М.М. в качеството й на Кредитополучател, като договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Твърди се, че при условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /обща размер на кредита/ от 9 888,00 лв., която сума е сбора от чистата стойност на кредита от 9 600,00 лв. и комисионна/такса за разглеждане на кредита/ от 288,00 лв. За кредита била сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 7,24 лв., включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към Договора. Общият размер на застрахователната премия за срока на договора бил в размер на 868,80 лв. Чистата стойност на кредита от 9 600,00 лв. била преведена на дата 09.02.2016 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.02.2026 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредита е обявен за предсрочно изискуем. на основание чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 649,43 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 455,07 лв., главница: 104,93 лв.. застрахователна премия: 86,88 лв. и лихва за забава 2,55 лв.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235 ГПК и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че В.М.М., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № ***, одобрен на 08.02.2016 г. и подписан на 09.02.2016 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: 9 376,49 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.03.2016 г. до 01.02.2026 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б "а" от ОУ към Договора с обявена предсрочна изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 1 399,14 лв. -лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да присъди сторените разноски по ч.гр.д . №2307/19 г. на ХХІ гр. състав по описа на PC - гр. Пловдив.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда, при условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, предявени срещу В.М.М., съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осьди В.М.М., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № ***, одобрен на 08.02.2016 г. и подписан на 09.02.2016 г.. да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 9 376,49 лв. – неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.12.2016 г. до 01.02.2026 г.; 1 399,14 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /03.05.2019 г./ до окончателно погасяване на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.М.М. с която заявява, че е получила копие от исковата молба и признава задълженията си по нея, като моли за разсрочване на задължението си.
В хода на съдебното заседание ищецът е заявил, че желае да се ползва от правото си по чл.237 ГПК и не желае спогодба.
На основание чл.237 ГПК съдът е указал на ищеца, че има право да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и че съгласно ал.2 на чл.237 ГПК мотивите на решението ще бъдат основани на признанието на иска.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираните суми.
На основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция – 215.40 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноските в заповедното производство 215,99 лева и 50 лева държавна такса или общо сума в размер на 581,39 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник В.М.М. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ********* чрез юрк. *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър Дертлиев № 25, ет.2, офис № 4 сумите за които е била издадена заповед № ***/18.02.2019г. по ч.гр.д. № 2307/2019г. по описа на ПРС както следва: 9 376,49 лв. – неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.12.2016 г. до 01.02.2026 г. по договор за потребителски № ***от 08.02.2016г. сключен с Уникредит Кънсюмер Файненсинг вземанията по който са прехвърлени на 20.12.2016г. в полза на ищеца както и сумата от 1 399,14 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.03.2016 г. до 06.02.2019г. ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ********* чрез юрк. ***със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър Дертлиев № 25, ет.2, офис № 4 сумата от общпо 581,39 лева разноски за настоящата инстнация и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно с оригинала: Ц.В.