Мотиви към Присъда № 37/28.09.2016г., постановена по НОХД № 467/2016г. по описа на РС Свиленград
С
обвинителен акт въз основа, на който е образувано настоящото производство, РП
Свиленград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.Р.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***,
настоящ адрес ***, с основно образование, неженен, с ЕГН **********,
осъждан, за това, че на 22.11.2015 г. в гр.Свиленград управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ 320" с Рег.№ СС 2750 АМ с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер 7410 АRSМ" с № 0098,
след като е бил осъден с влязло в сила на 29.10.2008г., Споразумение № 168 /
29.10.2008г. по НОХД № 193/2008г. на РС Дулово за деяние по чл.343б, ал.1НК - престъпление по чл.343б, ал.2 НК.
Представителят
на РП Свиленград поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато, като намира същото за безспорно доказано от събраната
по делото доказателствена съвкупност. Наличието на алкохол в кръвта се
установявало от стойностите, отчетени от техническото средство, неоспорени към
момента на пробата от страна на подсъдимия. В подкрепа на извода били и
показанията на разпитаните свидетели, които еднозначно потвърдили заявения от
страна на К. отказ от кръвна проба. Този факт се извличал и от съдържанието на
Амбулаторен журнал на ФСМП – Свиленград, Протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както и от Книга за
регистрация на взета кръв за изследване на алкохол или друго упойващо вещество.
Прокурорът намира обясненията на подсъдимия за неправдоподобни, лишени от
логика и представляващи защитна теза, предвид факта, че престъплението е
извършено в изпитателния срок на предходна присъда, отново за такова деяние.
Предлага да бъде наложено наказание по вид „Лишаване от свобода“, при условията
на чл.54 НК, което да бъде изтърпяно ефективно при „Строг“ режим.
Защитникът
на подсъдимия намира, че е налице нарушение на реда
за установяване употребата на алкохол в кръвта, регламентиран в Наредба №
30/27.06.2001г., доколкото в случая не бил издаден Талон за медицинско
изследване. От друга страна показанията на разпитаните свидетели били с висока
степен на абстрактност и очертавали принципно поведението и задълженията на
компетентните органи в подобни случай. К.К. отправил изрично желание да бъде
взета кръвна проба, след като изразил несъгласие с показанията на техническото
средство, но последвал отказ от страна на медицинското лице и полицейските
органи. В подкрепа на защитната теза навежда и съдържанието на Книга за
регистрация на взета кръв за изследване на алкохол или друго упойващо вещество,
в която отказът не бил отбелязан. Всичко това, ведно с показанията на
разпитаните в съдебно заседание при режим на довеждане свидетели навеждало
извода за несъставомерност на деянието. Моли за
съдебен акт в този смисъл.
Подсъдимият
К. отрича употреба на алкохол в процесната вечер.
Посочва, че бил болен, а мирисът на алкохол се дължал на счупени бутилки с бира
в колата. Твърди, че оспорил веднага показанията на техническото средство и
поискал кръвна проба, но такава му била отказана. В подкрепа на горното
обяснява, че изявлението за отказ в Протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество не бил наличен когато полагал
подписа си, а е допълнен в последващ момент. В своя защита намира поведението
на полицейските служители към момента на проверката за недопустимо, защото го
карали да подписва документи, за чието съдържание нямал представа. В последната
си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.Р.К. с ЕГН ********** е роден
на ***г***, българин е,
български гражданин. Постояният му адрес е в гр.Дулово, област Силистра,
ул. “Младост“
№ 9, а настоящият – гр.Свиленград, ул.“Простор“
№ 1, ет.3, ап.9. К. е
с основно образование и не е женен, но към настоящия момент е
осъждан. Според справката за съдимост са налице както следва:
1/.
Споразумение № 168/29.10.2008г. по НОХД № 193/2008г. на РС Дулово за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за управление на МПС с алкохол в кръвта над
1.2 промила, а именно 2.17 на хиляда. За това деяние са наложени следните
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и безвъзмезден труд
в полза на обществото в размер на 100 часа в рамките на една година.
2/. Споразумение № 29/30.01.2012г. на РС Свиленград, по НОХД
№ 52/2012г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 1.2 на
хиляда, а именно 2.27 на хиляда, за което са наложени следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – два пъти седмично за срок от
една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и шест месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от една година и шест месеца.
3/. Споразумение № 455/26.07.2013г. по НОХД № 602/2013г. на
РС Дулово за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, а именно 2.00 на хиляда, с което на К. е наложено наказание „Лишване от
свобода/ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок
от три години.
От събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява, че на 22.11.2015г.
в гр.Свиленград, признатият за виновен
управлявал лек автомобил, марка „БМВ 320" с Рег.№ СС 2750 АМ. Около 02.10 часа бил спрян за проверка от Б.П.Б. и Б.П.Р.
- полицейски служители към РУ Свиленград. В хода на действията свидетелят Р.
установил, че подсъдимият мирише силно на алкохол, след което бил тестван с
техническо средство „Дрегер 7410 АRSМ" с № 0098, което отчело 1.96
промила. Показанията на уреда били предявени на полицейския служител Б. и К.К.,
който в проведената беседа не оспорил показанията и заявил, че изпил четири
бири. Водачът бил отведен веднага в ЦСМП – Свиленград, където бил прегледан от
д-р. О.К.К.. Разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел /л.58-гпръб
– л.60 от НОХД № 467/2016г. по описа на РС Свиленград/, д-р. К. заявява, че по
регламент с всеки пациент се извършвала беседа в присъствието на медицинска
сестра или фелдшер, както и на полицейските служители. Отговорите на К. към
онзи момент били отразени в Протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество /находящ се на л.52 от делото/. В случая
лицето отказало изрично да му бъде взета кръв за алкохолна проба, а изявлението
било записано лично от нейна страна, след което К. положил подписа във
формуляра.
От приетата като доказателство
„Книга за регистрация на взета кръв за изследване на алкохол или друго упойващо
вещество“ /ксерокопие, находящо се на л.53 от делото/, също е видно, че
подсъдимият К. е прегледан от д-р. К. в присъствието на полицейски служител.
Д-р. К. посочва, че пациентът не желаел да попълни графа „Забележки“, в която
се отразява отказа на лицето от кръвна проба.
За случая бил
съставен АУАН с № 010092/2015г., подписан от подсъдимия без
възражения.
Въз основа на горното било
образувано БП № 697/2015г. по описа на РУ Свиленград, а К. привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.343б, ал.2 НК. В обясненията, отразени в Протокол
за разпит на обвиняем от 22.11.2015г. / находящ се на л.11 от
БП № 697/2015г. по описа на РУ Свиленград/, привлеченият признал вината
си и изразил съжаление за стореното. Видно от съдържанието на Постановлението
/вж.л.10 от БП/, разпитът бил проведен в присъствието на адвокат Д. Топалова, в
качеството й на служебен защитник.
В обясненията,
отразени в Протокол за разпит на обвиняем от 23.11.2015г. /находящ се на л.17
от БП № 697/2015г. по описа на РУ
Свиленград/, К. отново признал вината си и изразил съжаление за стореното.
Видно от съдържанието на Постановлението /вж.л.12 от БП/, този разпит вече се провел
в присъствието на адвокат Е. М., в качеството й на ангажиран договорен
защитник.
И двата Протокола
за разпит на обвиняем от 22.11.2015г. и съответно от 23.11.2015г. са прочетени
по реда на чл.279, ал.2, вр.чл.279, ал.1, т.3 НПК в съдебно заседание от
03.08.2016г. /вж.л.35 от Делото/.
В съдебни заседания проведени на 03.08.2016г. /вж.л.35
от НОХД № 467/2016г. по описа на съда/ и на 25.08.2016г. /вж. л.43 от делото/
бе проведена „Очна ставка“ между подсъдимия и свидетелите Б.П.Р. и Б.П.Б., в
която полицейските служители поддържат, че в хода на проверката данните от
техническото средство след предявяването им не са възразени от страна на
водача, както и че в хода на прегледа в ЦСМП – Свиленград последният отказал да
даде кръвна проба.
В съдебно
заседание, проведено на 28.09.2016г. /вж. 60 от делото/ бе проведена очна
ставка между подсъдимия и д-р. О.К.К., която е категорична, че след покана К.К.
отказал кръвна проба, а към момента на подписване на Протокола от негова
страна, ръкописният текст „Отказва вземането на кръв“ /вж.л.5 от БП №
697/2015г. по описа на РУ Свиленград/ вече бил положен от нейна страна.
Подсъдимият бил видимо спокоен, без притеснения, като първоначално отказал да
се запознае със съдържанието, но после го прочел и се подписал.
От приетата като
доказателство справка от системата на Пътна полиция /находяща се на л.30 -л.33 от БП № 697/2015г. по описа на РПУ
Свиленград/ е видно, че К. се води на отчет в
Сектор „ПП“ – Силистра и притежава СУ на МПС с № *********, валидно към момента
на деянието.
Така описаната и приета от съда
фактическа обстановка се потвърждава от събрания и кредитиран доказателствен материал,
а именно приобщените по реда на чл.283 НПК писмени материали по БП № 697/2015г. по описа на РУ Свиленград,
показанията на свидетелите Б.П.Р., Б.П.Б.
и д-р. О.К., обясненията на подсъдимия К. в Протоколи за разпит на обвиняем от
22.11.2015г. и съответно от 23.11.2015г., прочетени по реда на чл.279, ал.2,
вр.чл.279, ал.1, т.3 НПК, както и от приетите като писмени доказателства Амбулаторен
журнал на ФСМП – Свиленград, Протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, както и от Книга за регистрация на взета
кръв за изследване на алкохол или друго упойващо вещество.
Всички те водят до единственият възможен и логичен извод, че подсъдимият К.К. е осъществил от обективна и
субективна страна деянието в което е обвинен, а
именно, че на 22.11.2015 г. в гр.Свиленград управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
а именно 1,96 на хиляда, след като е бил осъден за деяние
по чл.343б, ал.1 НК. Стойностите на алкохолна концентрация са установени
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410 АRSМ" с № 0098, който е преминал надлежна проверка в
оправомощена лаборатория /вж. л.7 от БП № 697/2015г. на РУ Свиленград/. В
случая е спазена процедурата, уредена в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, като водачът не е оспорил концентрацията, отчетена от анализатора на
алкохол в кръвта.
Извод в тази насока е и
подписването без възражения от страна на К. на съставения АУАН № 010092. Необходимо е да се посочи обаче, че в наказателният процес АУАН не се ползва
с доказателствена стойност, понеже няма презумптивна доказателствена сила и
обстоятелствата изложени в него подлежат на цялостна проверка от съда. Горното
е в духа на един от основните принципи, прокламирани в ал.2 на чл.14 НПК, а
именно, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително установена сила. Да се приеме противното ще доведе и до
недопустимо противоречие с друг основен принцип, установен в чл.16 НПК -
„обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в
сила присъда”.
В настоящия случай обаче, тези
ограничения са преодолени чрез съвкупния анализ на останалия доказателствен
материал и приетите по-горе гласни доказателства на преките свидетели на
нарушението. Съпоставени със съдържанието на АУАН, същите водят до единствения
и възможен извод оправдаващ ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия.
За този извод следва да се изложат допълнително и следните
аргументи:
От
страна на полицейските служители Б. и Р. е проведено беседване в хода на
извършваната проверка. Тези действия са проведени от лица, които не са
разследващи органи по смисъла на НПК, а служители които работят по случая с
административното нарушение. В този смисъл те са извън хипотезата на чл.118 НПК
определяща кръга от лицата, които не могат да бъдат свидетели в наказателния
процес и не попадат между изрично посочените в ал.2 на същата разпоредба / т.е.
лица, които са извършвали действия по разследването и съдебно следствени
действия/. Поради това те нямат никакво процесуално качество в процеса, а
проведените разговори с нарушителя не са доказателствено средство. Ето защо, не
съществува процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели.
Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите
се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с
останалите от доказателствената съвкупност, както и да бъдат поставени в
основата на съдебния акт, тъй като оценката им сочи на достоверност. При тези
обстоятелства, липсва пречка възприетите от тяхна страна факти да бъдат
обсъждани като надлежен доказателствен източник. Липсват основания оценката на
достоверността им да се подлага под съмнение, още повече че тя се поддържа и от
д-р. К., разпитана като свидетел в съдебно заседание. Тези показания
представляват доказателствени средства, тъй като възпроизвеждат
доказателствения факт, а именно конкретните лични изявления на подсъдимия.
Настоящият състав ги оценя безспорно като достоверни, последователни и
непротиворечащи на останалата доказателствена съвкупност, възпроизвеждащи
факти, релевантни към предмета на доказване. В подкрепа на извода е и
разпоредбата на чл.117 НПК, според която със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина.
В тази връзка следва
да бъдат и ценени обясненията на К. в Протоколите за разпит на обвиняем от
22.11.2015г. и съответно от 23.11.2015г., прочетени по реда на чл.279, ал.2,
вр.чл.279, ал.1, т.3 НПК. Според подсъдимия стореното самопризнание е било
следствие на подсказаната му от адвоката защитна теза. В случая обаче, от
внимателния прочит е видно, че в първия разпит - 22.11.2015г., се явила адвокат
Топалова, в качеството на служебен защитник. При втория такъв, К.К. е
представляван от ангажиран договорен защитник в лицето на адвокат Е. М.. Ето
защо, за настоящия състав заявената от негова страна декларативност на
признанието не следва да се взема предвид. Вярно е, че обясненията на
обвиняемия са негово средство за защита и доказателствено средство в
наказателния процес. Той не е длъжен да дава обяснения и изключително негово
право е да прецени дали да даде, какви точно да даде и дали желае въобще да
отговаря на въпроси. В същото време са му разяснени законовите норми, за да
може той сам, а в случая с помощта на защитника си да прецени процесуално си
поведение съобразно възможностите, които му дава чл.55 НПК. Ето защо, макар и изявлението в двата
поредни разпита да не е наситено откъм факти и подробности, е сторено като
пълнолетен и вменяем и е обяснимо с краткия период между деянието и проведените
с него процесуални действия. С оглед на това, съдът намира обясненията дадени
последствие и отричащи престъпната деятелност за нелогични, противоречащи и
изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, дадени за
изграждане на защитна позиция и целящи да установят благоприятни за него
последици.
С тези аргументи и при
цялостният анализ на доказателствения материал се налага извода за пълна
консолидация на доказателствата, всички в достатъчна степен несъмнено
аргументиращи авторството и изпълнителното деяние, тъй като възпроизвеждат
факти от обективната действителност, относими към предмета на доказване.
По възраженията:
Претендираните от
страна на защитата нарушения на процедурата, предвидена в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, нямат тежест в настоящето производство. Видно от съдържанието в чл.3,
ал.2, „Талон за медицинско изследване” следва да бъде издаден при установена
концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, но
само в случаите на оспорване показанията на техническото средство и по
искане на водача. Доколкото в случая оспорване не е било налице и подсъдимият е
изразил съгласие с данните от дрегера, не е било необходимо издаване на
предендирания документ. Неоправдано поведението на К. се вменява като допуснато
нарушение на регламента и на това основание се претендира оправдателна присъда.
Дори да се приеме горното обаче, настоящият състав следва да препрати отново
към мотивите, касаещи допустимостта на свидетелските показания на полицейските
служители и в подобни случай: Няма процесуална пречка фактите
възприети от тях да бъдат обсъждани от съда като надлежен доказателствен
източник, като в потвърждение на извода е и разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 НПК. Като допълнителен аргумент и ал.2 на посочената разпоредба, допускаща
техният разпит, включително и в случаите, в които при извършените действия няма
изготвени по реда и условията на Кодекса
протоколи.
Необосновано е и
възражението на адвокат К., че липсата на подпис в графа „Забележки” в Книга за
регистрация на взета кръв за изследване на алкохол или друго упойващо вещество
/вж. л.53 от делото/ е в подкрепа на защитната теза. В показанията си пред
настоящия състав д-р. К. изрично посочва, че документът в тази част се попълва
от страна на пациента и при липса на съгласие от негова страна той не може да
бъде задължен /вж. Протокол от с.з., проведено на 28.09.2016г., л.58 – гръб –
59 от делото/. Заявеното от страна на медика намира подкрепа и при проследяване
съдържанието, от което действително е видно, че всеки един от отразените откази
е попълван самостоятелно от пациентите. В същото време обаче, липсва разумно
обяснение защо подсъдимия не се е възползвал от възможността за пореден път да
отрази официално и писмено желанието си за кръвна проба.
Показанията на разпитаните
при режим на довеждане свидетели
споделящи, че подсъдимият не е употребявал алкохол в
процесната вечер не са достоверни. Налице са доказателствени средства без
доказателства, доколкото за настоящият състав съдържат неверни твърдения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира обвинението доказано по
безспорен и категоричен начин. Подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.96 на хиляда. Техническото средство, с което
е констатирано посоченото по- горе съдържание съответства на характеристиките,
съобразно Протокола, а измерването е направено преди срока на последващата
задължителна периодична проверка. Наред с това деянието е сторено при условията
на повторност, след като спрямо подсъдимия е било налагано наказание за същото
неправомерно деяние с влязло в законна сила на 29.10.2008г., Споразумение № 168 /
29.10.2008г. по НОХД № 193/2008г. на РС Дулово за деяние престъпление по
чл.343б, ал.1 НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината - пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Субектът
на престъплението има качеството на
наказателно отговорно лице – пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието
е установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние
по време, начина и мястото на извършване, налице е противоправност и
наказуемост, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност
на дееца.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът съобрази принципите на законоустановеност и
индивидуализация. В специалния текст на Наказателния кодекс за извършеното
деяние е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до една до пет
години и глоба в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчита, че деянието по чл.343б НК е описано като такова на
просто извършване. Липсата на съставомерни последици обаче, не следва да се
разглежда като явна незначителност или отсъствие на обществена опасност. Налице е абстрактна такава, която е
криминализирана от законодателя. В случая обществената
опасност на деянието е по - висока за сходни престъпления, като в тази връзка
следва да бъде отчетено установеното
количеството алкохол,
значително надвишаващо предвиденото в нормата.
Настоящият
състав намира, че степента на обществена опасност на дееца също е значително завишена и следва
да бъде отчетена при определяне на наказанието. В подкрепа на този извод са
предходните осъждания за транспортни престъпления. От справката за съдимост е
видно, че подсъдимият е осъждан многократно и то само
за този вид деяние, като в предходните случай решаващият съд
се е съобразявал и налагал наказанията според градацията в неговата
последователност и упоритост в осъществяване на престъпленията. За същата
престъпна деятелност на К. последователно са налагани наказания по вид
„Пробация”, като в престъпното си минало дори му е налагано наказание „Лишаване
от свобода”, чието изпълнение е отлагано по реда на чл.66 НК за срок от 3 /три/
години. При тези обстоятелства изводът е, че предходните наказания за извършени
престъпления не са
били достатъчни, в степен да въздействат върху съзнанието на дееца, че
последния да формира модел на поведение, съобразен с обществено дължимото. Ето защо, съвкупния анализ на
доказателствата води до
единствения и възможен извод, че спрямо подсъдимия при индивидуализацията на
наложеното наказание следва да има по - строг подход. Необходимо е да се отчете
и специално превантивната функция на наказанието и спрямо други неустойчиви
членове на обществото с труднопостижима корекция на подобно поведение.
В случая законодателят е предвидил
широка амплитуда в размера на наказанието „Лишаване от свобода”, а именно от
една до пет години, като липсват смекчаващи вината обстоятелства, които е
необходимо да бъдат отчетени. Упоритостта на подсъдимия в извършването на този вид престъпление, както и отчетената
по – горе висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
подобни прояви обуславя фиксирането на наказанието да бъде към неговия
максимален размер. Въпреки липсата на смекчаващи вината обстоятелства обаче,
настоящият състав намира, че санкцията следва да бъде наложена около средният
размер, а именно за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от
свобода”. Съдът
намира, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като взе предвид, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при „Строг” режим. Едновременно с това
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” следва да се определи в размер около
средния рамер от
800.00 /осемстотин/ лева.
На основание чл. 343г, съдът наложи на подсъдимия К. и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца,
като на основание чл.59, ал.4 НК приспада времето, през което е бил лишен от
това право по административен ред.
Именно по
този начин, че ще се осъществят целите на генералната и специална превенция,
посочени в чл.36 НК.
В
производството не са направени разноски, което да налага тяхното обсъждане.
Липсват и веществени доказателства, поради което съдът не се произнася по тези
въпроси.
В настоящия случай на
подсъдимия К. със Споразумение
№ 455/26.07.2013г. по НОХД № 602/2013г. по описа на РС Силистра, е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен
срок от 3 години. Същото
е влезнало в сила на 26.07.2013г.,
поради което в съдебната си пледоария, представителят на държавното обвинение
предлага така определеното наказание да се изтърпи ефективно, тъй като са
налице основанията на чл.68, ал.1 НК.
Процесното
деяние е извършено на 22.11.2015 г.
При
тези обстоятелства, настоящият състав намира, че действително е налице
хипотезата на чл.68, ал.1 НК, доколкото
подсъдимият е бил в изпитателен срок считано от датата на влизане в сила на
посочения акт - 26.07.2013г.,
поради което деянието, за което е признат за виновен и осъден по настоящото
НОХД № 467/2016г. по описа на РС – Свиленград, попада в него
Ето защо, следва да се постанови определеното наказание
по предходното осъждане в размер на 6 месеца лишаване от свобода, да бъде
изтърпяно ефективно, отделно, изцяло и преди наложеното наказание по НОХД №
467/2016г. по описа на РС – Свиленград, при първоначален „строг” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
Районен съдия: