№ 724
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. второ от ЗТР във връзка
с глава двадесет и първа ГПК.
Образувано е по частна жалба от Районна потребителна кооперация
„Венера“, ЕИК *********, чрез адв. П. срещу решение № 6 от 14.09.2021г., по
т.д. № 20211800900177/2021г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е
потвърден отказ № 20210817182157-2/20.08.2021г. на длъжностното лице по
регистрация, Търговски регистър при Агенцията по вписванията/АВ/,
постановен по заявление с вх. № 20210817182157/17.08.2021г., с който е
отказано вписване на промени по партидата на кооперацията, относно
председателя и състава на управителния съвет.
Частният жалбоподател - Районна потребителна кооперация „Венера“,
ЕИК ********* счита, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необосновност. Частният въззивник
твърди, че изводите на първоинстанционния съд били неправилни, тъй като
производството било охранително и се извършвало въз основа на формална
проверка, поради което било недопустимо навлизане по същество на
материалноправните въпроси, заявени за вписване в Търговския регистър.
1
Счита, че бил извършен легитимен избор на председател на кооперацията и
състава на управителния съвет. На следващо място твърди, че с оглед
неупражняването на правото на глас от член-кооператорите, било приравнено
на отказ да участват в гласуването и не следвало да се приравняват като
гласуване на „въздържал се“. На последно място твърди, че проверката за
законосъбразност на взетите решения на общото събрание на кооперацията,
бил предмет на съдебен контрол, който се извършвал по реда на чл. 58, ал. 1
и в сроковете по ал. 3 от Закон за кооперациите/ЗК/. Счита, че в този смисъл
била и съдебната практика – решение № 164 от 01.02.2013г., по т.д. №
982/2011г. по описа на ВКС, I т.o., че дори и да е имало някакви нередности
при /свикване на общо събрание/, то те не можело да се решат в регистърното
производство, а само по реда на общия исков процес. Частният жалбоподател
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и потвърдения с него
отказ, и да даде задължителни указания на АВ за вписване на заявените
обстоятелства.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, имащо право
и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
допустима, и подлежи на разглеждане по същество.
Длъжностното лице е отказало вписване, тъй като при извършена
проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ установило, че взетото решение
за избор на председател на кооперацията, не съответствало на императивни
разпоредби на закона - чл. 17 вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗК. В случая присъствали
75 член-кооператори, а председателят бил избран с 37 гласа, като в протокола
било посочено, че 11 от присъстващите членове не са гласували, което
означавало, че същите били се въздържали от гласуване. На следващо място
приел, че протоколът бил подписан с особено мнение, което изразявало
несъгласие с обективираните в него обстоятелства.
За да потвърди обжалваният отказ, първоинстанционният съд е изложил
лаконични мотиви, че споделял изводите на длъжностното лице по
регистрация. Приел, че е неотносимо възражението за приложението на чл.
58, ал. 3 от ЗК, че съществуването на специален ред за защита чрез обжалване
2
на решенията на общото събрание на кооперацията, изключвала проверката
за тяхната законосъобразност в регистърното производство.
Предмет на правния спор по частната жалба е обхвата на проверката
извършвана от длъжностното лице по регистрация и неговите правомощия
при констатирана материална незаконосъобразност на взетите решения,
удостоверяващи подлежащите на вписване обстоятелства в Търговския
регистър.
Както охранителните производства по ГПК, така и регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ има превантивен характер, който цели да
осуети спорове относно подлежащите на вписване обстоятелства и да
предотврати правонарушенията в областта на търговското право.
В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, законодателя е уредил
изчерпателно обхвата на проверката, която длъжностното лице извършва на
искането за вписване на заявените обстоятелства. В тази проверка се включва
освен съществуването на заявеното обстоятелство, така и неговото
съответствие със закона, които се установяват от представените по делото
документи, на основание т. 5 вр. с т. 4 от цитираната разпоредба.
Длъжностното лице по регистрация и съдът служебно следят за спазване на
императивните материалноправни норми, уреждащи изискванията, както за
свикване и провеждане на общите събрания на търговските дружества и
кооперациите, така и за законосъобразността на взетите от тези органи
решения.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са
задължителни за съдилищата и длъжностното лице по регистрация. В
мотивите на т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г.,
ОСГК на ВКС, е определен обхвата на проверката извършвана от регистърния съд:
„Регистърният съд в рамките на безспорното охранително производство извършва проверка
за наличието на законовите предпоставки за вписване на решението и ако констатира
очевиден порок (напр. липса на предвидено в закона мнозинство при вземане на дадено
решение или липса на компетентност), той може да постанови отказ, подлежащ на
обжалване по реда на чл. 500 ГПК.“/сега по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ/. Това
разрешение следва да намери приложение и в процесния случай, тъй като касае идентични
хипотези, като единствената разлика е в органа, пред който се образува регистърното
производство – Търговски регистър при Агенция по вписванията, а не от съдилищата.
Законодателят е уредил с императивни правни норми изискванията за
3
кворум и мнозинство, за приемане на решения от общото събрание на
кооперацията, съгласно разпоредбите на чл. 18 вр. с чл. 17 от ЗК.
Видно от приложения протокол № 87 от 115-тото извънредно общо
събрание на кооперацията, проведено на 12.08.2021г. в град Костенец, се
установява, че при откриването на събраните са присъствали 76 член-
кооператори, а към момента на гласуването на избор за председател са
присъствали 75 члена. От тях 37 са гласували за М. Г. С., 18 са гласували
против и 9 са гласували въздържал се. При този резултат от проведеното
гласуване, общото събрание е избрало с 37 гласа за председател на
кооперацията М. Г. С., с мандат до 28.02.2022г. и събранието било закрито в
11,40 часа. Няма данни за причината, поради която не са гласували 11 член-
кооператори от присъствалите при приемането на решението. От
представения протокол се установява, по ясен и категоричен начин фактът, че
към момента на приемането на решението са присъствали 75 член-
кооператори, но „за“ избор на председател са гласували 37 от тях, при
необходими 38 гласа. Следователно решението на общото събрание е
процесуално незаконосъобразно, поради несъответствието с изискването на
мнозинство за неговото приемане, на основание чл. 18, ал. 1, пр. първо от ЗК.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че с оглед
неупражняването на правото на глас от 11 член-кооператори, било
приравнено на отказ да участват в гласуването. Ирелевантна е причината,
поради която тези 11 член-кооператори не са гласували, защото предмет на
доказване и установяване е единствено положителният факт, че за избор на
председател са гласували минимум 38 от присъстващите 75 члена.
Неоснователно/а не неотносимо/ е твърдението на жалбоподателя, че
дори и да е имало някакви нередности при кворума на приемането на
решението за избор на председател на кооперацията, то тези спорове не
можело да се решат в регистърното производство, а само по реда на общия
исков процес, съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗК. Исковия процес е самостоятелен
ред за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание на
кооперацията, поради обстоятелството, че могат да бъдат вписани и
незаконосъобразни решения. В процесната хипотеза, при приемането на
решението на общото събрание на кооперацията са присъствали 75 член-
кооператори, но „за“ кандидата за председател са гласували само 37 от тях,
4
поради което решението не е взето при намален кворум. Некоректно е
твърдението, че в този смисъл била и съдебната практика – решение № 164 от
01.02.2013г., по т.д. № 982/2011г. по описа на ВКС, I т.o., където е разгледана
хипотеза, при която член-кооператорите са напуснали събранието преди
провеждането на гласуването, което продължавало работата си в хипотезата
на чл.17, ал. 2 ЗК, като за законността му не е необходимо изчакване за
допълване на кворума, поради намаляване броя на присъстващите.
С оглед гореизложеното обжалваното решение като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено, но по изложените мотиви от
въззивния съд.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 14.09.2021г., по т.д. №
20211800900177/2021г. по описа на Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5