О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 326
23.06.2021
г., гр. Стара Загора
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
като разгледа адм. д. №748 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 161 от АПК.
Образувано е по молба с вх. № 2917/17.05.2021 г. подадена от адв. М., в качеството му на довереник на жалбоподателя по настоящото дело СНЦ“АРИР“ Стара Загора обективираща искане за възстановяване на пропуснат срок, определен в закона – чл. 211, ал. 1 от АПК, който е 14 дневния срок за подаване на касационна жалба пред ВАС против решение на първоинстанционния административен съд.
В молбата, адв. М. сочи, че получил съобщението за Решение № 143/09.04.2021г. на 29.04.2021г., срокът за обжалване на което изтекъл на 13.05.2021г. На същата дата /29.04.2021г./ с молба поискал алтернативно тълкуване, допълване или поправка на посоченото решение, но до 13.05.2021г. Съдът не се произнесъл по исканията и на доверителя му не станало ясно какво било в крайна сметка постановено с решението по това дело и как да реализирал правото си на касационна жалба против него. Това било едно особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 от ГПК, вр. с чл.14 от АПК.
Независимо от него обаче било налице и второ обстоятелство, което също било непредвидено такова и това било здравословното състояние на пълномощника след преболедувана остра вирусна инфекция, за което представя писмени доказателства. Чрез тях се цели доказване на влошеното здравословно състояние на пълномощника на жалбоподателя. Тъй като нямало произнасяне на съда към датата на подаване на настоящата молбата, по молбата за тълкуване и пр., се сочи, че страната не била във възможност да приложи касационната жалба, а и работата на адв. М. в кантората била невъзможна, предвид определения му режим на лечение след изписването му от болницата и наложените забрани със заповеди на Министъра на здравеопазването, като бил застрашен от административно-наказателна санкция глоба, както и от наказателна санкция.
Молителят, призован в открито съдебно заседание, се представлява от адв. М., който поддържа искането за възстановяване на срока. Оспорва възраженията на ответника относно неоснователност на искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на решенето по настоящото дело.
Ответникът, редовно призован в открито с.з. не се явява и
не се представлява. В писмена молба, подадена чрез процесуален
представител, оспорва искането. Алтернативно
сочи на първо място, че молбата била процесуално недопустима, тъй като се
подавала преди постановяване на разпореждане за връщане на касационната жалба
като просрочена и било недопустимо
разглеждането й по същество, а ако бъдела приета за допустима, то се явявала
неоснователна. Срокът за обжалване на решенето на първоинстанционния съд бил
преклузивен и с изтичането му се преклудирала възможността страната да подава
жалба до по-горна инстанция. Подаването на молба за тълкуване, поправка на ОФГ
и допълване на решението не водел до спиране течението на срока по чл.211, ал.1
от АПК, респ. не започвал да тече нов срок, а и съществувала уредба в АПК и в
ГПК, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението за поправка, допълване и
тълкуване на съдебен акт. На второ място се сочи, че въпреки данните за влошено
здравословно състояние на адв. М., той все пак подал молба за „поправка,
допълване или тълкуване“ на съдебното решение, връчено му на 29.04.2021г. и
това очевидно било в срока на домашното му лечение. Не можело да се приеме, че
се касаело за особено непредвидено обстоятелство, тъй като настъпването на
заболяването не съвпадало с началото на срока за обжалване.
От фактическа страна се установява
следното:
На 09.04.2021г. е постановено Решение
№143 по настоящото дело, по което молителят е оспорващата страна. Съобщението
за това решение е връчено на пълномощника на жалбоподателя, адв. К.М. на
29.04.2021г. на адрес *** /л.412, т.1/. На същата дата 29.04.2021г. от адв. М.,
в качеството му на довереник на оспорващата страна е подадена молба рег. № 2638
/л.414 и сл./, в която се правят три алтернативни искания за тълкуване,
поправка на ОФГ и допълване диспозитива на крайния съдебен акт. С оглед
процесуалните изисквания, Съдът с разпореждане от 29.04.2021г. постановява
препис от тази молба да се изпрати на ответника за становище в седмичен срок от
получаването й, който започва да тече, считано от 11.05.2021г. /л. 417/. На
13.05.2021г. е регистрирана молба-отговор от процесуален представител на
ответника с изразено становище за неоснователността на молбата от 29.04.2021г.
С определение №199/17.05.2021г. съдът е оставил без уважение исканията за
допълване и поправка на ОФГ в Решение №143, като е оставил без разглеждане
молбата за тълкуване на същото. На молителя са указани възможностите за
обжалване на тези съдени актове, ведно със сроковете, в които това може да се
извърши.
На 05.05.2021г. от Директора на Дир. ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е подадена касационна жалба против Решение
№143/09.04.2021г. против частта, в която е отменен процесния ревизионен акт.
Срокът за подаване на касационна жалба против решението по отношение на
оспорващото СНЦ, предвид датата на връчването му, е бил до 13.05.2021г. вкл., четвъртък,
присъствен ден. На 17.05.2021г. с молба, рег. № 2917, от адв. М., като
пълномощник на жалбоподателя по това дело е подадена молба за възстановяване на
срока за касационно обжалване на Решение №143, към която се прилагат писмени
доказателства, удостоверяващи настъпили и твърдени особено непредвидени обстоятелства,
възпрепятствали страната да подаде жалбата в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Чрез
тези писмени доказателства се удостоверява, че на адв. М. е издаден първичен
болничен лист №Е 20210292451 от УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“ Стара Загора за времето от 29.03.2021г. до 04.05.2021г., поради
общо заболяване, при първоначален болничен режим, с продължителност от седем
дни и домашно – амбулаторен от 30 дни /л.425-426/. С б. л. № Е 202111049807,
издаден от „АСМПФТР-МЦ Цвятко Бояджиев“ЕООД е продължен срокът на временна
неработоспособност за още 30 дни при режим домашно-амбулаторен, считано от 05.05. до 03.06.2021г. /л.427/. Съгласно медицинско
удостоверение, издаден от ЛКК при „АСМПФТР-МЦ Цвятко Бояджиев“ЕООД /л.429/
заболяването на К.М. не позволява явяването му пред разследващите и съдебни
органи, с мотива „влошено здравословно състояние“.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
Като съобрази новелата на чл.161 от АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на ответника, че искането е процесуално недопустимо, като направено преди изтичане на срока по чл.64, ал.3 от ГПК. Налице е специална разпоредба в АПК, която дерогира приложимостта на текста от ГПК, която на осн. чл.249 от АПК, следва да намира приложение и в касационното производство, а по арг. на чл.161, ал.1, изр. второ, Съдът приема, че искането, като направено след изтичане на срока по чл.211, ал.1 от АПК се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съдът обаче намира искането за неоснователно, като съобрази следното:
Според чл.161, ал.1 от АПК две са материално правните предпоставки за уважаване на искане за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение - наличието на особено непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, довело до заблуждение жалбоподателя.
В молбата от 17.05.2021г. не се мотивират доводи за поведение на администрацията, довело жалбоподателя до заблуждение, а се мотивират два такива, като обосноваващи наличието на особено непредвидени обстоятелства. Първото такова се свежда до довода, че срокът за подаване на касационната жалба е пропуснат, тъй като до 13.05.2021г., настоящият съд не се произнесъл по молбата за тълкуване, поправка на ОФГ и допълване на Решение № 143/09.04.2021г. и жалбоподателят практически не можел да организира защита срещу това решение. Следва да се посочи, че въпросната молба, съдържаща в алтернативност три искания е подадена на същата дата, на която е получено съобщението за Решение №143, подписана е от адв. М. и същата съдържа подробни доводи за обосновка на исканията. Същественото обаче е, както и основателно се заявява в отговора на ответника от 07.06.2021г. /л.451/, тази молба не спира течението на срока по чл.211, ал.1 от АПК, нито от датата на нейното подаване започва да тече нов 14 дневен срок и това е основно процесуално правило по отношение на преклузивните срокове, какъвто е този за подаване на касационна жалба, вкл. и за подаване на жалба пред първоинстанционния съд. Ето защо, Съдът намира, че така изтъкваният довод, не се явява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.161 от АПК, което да препятства страната да подаде КЖ в предвидения конкретен срок до 13.05.2021г. вкл.
Що се отнася до втория наведен от адв. М. довод, Съдът намира и същия за неоснователен с оглед конкретните данни по делото. От формулировката в закона, че молбата следва да се обосновава с „особено непредвидени обстоятелства“, се следва на първо място извод, че тези обстоятелства принципно трябва да настъпват в периода, през който за страната тече определен законов срок, в който тя може да извърши дадено процесуално действие и който тя пропуска именно, защото в този срок /тук 14 дневен/ по отношение на нея възникват обстоятелства, които тя не е можела да предвиди. Принципно наличието на здравословен проблем, който е внезапно възникнал, може да бъде определян като „особено непредвидено обстоятелство“ по см. на чл.161 от АПК. В конкретния случай обаче адв. М. сочи, че е в невъзможност да подаде КЖ против Решение № 143 в периода 30.04. - 13.05.2021г., защото е бил на домашно-амбулаторен режим поради заболяване от вирусна пневмония, породена от КОВИД-19. Данните, приложени към молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване, сочат, че адв. М. поради това заболяване е хоспитализиран още на 29.03.2021г. в болница, а след седем дневен престой там е с режим домашно – амбулаторен, който продължава до 03.06.2021г. Въпреки това, именно на адв. М. лично е връчено съобщението за Решение №143 /л.412/ и то на адреса на кантората му. Нещо повече, отново на същата дата в съда е подадена молбата на л. 414 и сл., която също е подписана от адв. М.. Това сочи, че пълномощникът на жалбоподателя едновременно със запознаване със съдържанието на съдебното решение е бил в кондиция да го прочете и да подаде въпросната молба за поправка на ОФГ, допълване и тълкуване.
Конкретното заболяването, за което се удостоверява, че е боледувал адв. М. и което Съдът не се съмнява, че е протекло тежко, на първо място не може да се определя за „особено непредвидено“, тъй като възниква точно месец преди началния момент на течението на срока по чл.211, ал.1, от АПК, като фактът, че възстановителният процес продължава и по време не течение на срока за подаване на КЖ не променя фактът, че това обстоятелство след 29.04.2021г. не е „особено непредвидено“. Не се представят никакви доказателства, че оспорващата страна е била в невъзможност да организира адекватно защитата си, напротив, известността на факта на заболяването е много преди началото на срока за подаване на КС и това в достатъчна степен способства страната при интерес да прояви процесуална активност, за да спази преклузивния срок за обжалване на съдебния акт, защото „особено непредвиденото обстоятелство“ следва да е налице по отношение на страната. Следва да се посочи, че подаването на една дори не надлежно мотивирана жалба, ако тя е в срок, също ще бъде процедирана от съда.
На второ място Съдът приема, че претендираното от адв. М. обстоятелство, свързано с прекараното от него заболяване, не може да се приема за „особено непредвидено“ по отношение на страната, дори и тя да е приела, че ще разчита единствено и само на този пълномощник, защото периодът, в който може законосъобразно да бъде подадена КЖ, попада в периода на домашно –амбулаторния режим, определен с двата б. л. адв. М., през които време обаче еднопосочно се удостоверява, а и това се признава от адв. М., че той е приемал съдебни книжа /съобщението за решението/, вкл. и е подавал такива до съда /вж. молбата за тълкуване, допълване и пр./. Нещо повече, данните по делото сочат, че съобщението за решението е връчено на адв. М. лично и това е извършено на адрес в град Стара Загора, който е напълно различен от адреса, за който в открито с.з. адвокатът заявява, че се е намирал и който не е следвало да напуска, под страх от административно-наказателна и наказателна отговорност.
Не на последно място Съдът приема, че неоснователността на жалбата се следва и от факта, че въпреки режимът, в който е бил поставен адв. М. в периода на течение на срока за касационно обжалване на решене №143 и с който факт се обосновава наличие на „особено непредвидено обстоятелство“, от името на адв. М. и лично подписана е подаде до съда и процесната молба, обективираща искането за възстановяване на срока за обжалване. Това действие е извършено само четири дни след изтичане на крайния момент за подаване на КЖ, но е в значителна степен индиция, че както адв. М., така и страната, която той представлява са имали процесуалната възможност да реагират адекватно и съотв. при положени надлежни процесуални грижи да организират защитата против съдебното решение в установения преклузивен срок.
Гореизложеното обуславя извод, че молбата, подадена от адв. М., в качеството му на пълномощник на СНЦ „АРИР“ Стара Загора, обективираща искане за възстановяване срока за подаване на касационна жалба против Решение №143/09.04.2021г. е неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл.161, ал.1 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на СНЦ „АРИР“, град Стара Загора, с рег. № 2917/17.05.2021г., подадена от адв. К.М., обективираща искане за възстановяване срока за обжалване на Решение №143/09.04.2021г.
Настоящото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: