Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007
гр. Пловдив, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 2-ри граждански състав, в публичното заседание
на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 10/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 АПК
във връзка с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба подадена от К.Й.К.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед за задържане на лице, рег. № ******** от
05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – *** на сектор „***“ към отдел „Икономическа
полиция“ в ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на заповедта, като се твърди, че е издадена при нарушение
на материалния закон и административно-производствените правила. Счита, че
задържането е извършено извън предвидените в чл. 72 ЗМВР основания и при липса
на необходимост от това. Жалбоподателя твърди, че в нарушение на предвидените в
чл. 72, ал. 5 от ЗМВР права не било разрешено на адвоката на жалбоподателя да
се срещне с него. Не било отразено в Заповедта също,че е разяснено на
задържания правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на
основание ал. 1, т. 1 на чл. 72 ЗМВР, с което съществено са нарушени
конституционните права на задържания и счита, че това съставлява самостоятелно
основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Моли съда да постанови
Решение, с което да отмени заповедта за задържане, като неправилна и
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В предоставения срок, от ответната
страна е постъпило становище, с което счита жалбата за неоснователна. Излагат
се съображения за законосъобразност на постановената заповед, за наличието на
изложени в заповедта факти и обстоятелства и наличието на предвидените в чл. 74
от ЗМВР предпоставки. В заповедта било посочено правото на задържания на
адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред
съда законността на задържането. Същата била и материално законосъобразна. Сочи
се, че за да упражни правомощието си по чл. 72 ЗМВР е достатъчно полицейският
орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да
съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността
на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. Твърди
се, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – да се
предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата
на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и
правото им на свободно придвижване в пространството, поради което не било
налице незаконосъобразно ограничаване на правата на лицето. Счита, че
оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на
административните актове, което предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея
оспорване. Същата била издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма. Спазени били административно производствените правила при издаването й и
е приложен действащия материален закон. Счита, че същата съответства и на целта
на закона. Моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от адресат
на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл.
72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа жалбоподателя К.К. е бил задържан в
помещение за временно задържане на **** РУП при ОД на МВР -Пловдив. Като мотиви
за постановяване на заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е
извършило престъпление по чл. 321, ал. 2 и във вр. с чл. 308, ал. 1 и ал. 2 от НК, с цел предотвратяване на евентуално уведомяване на другите участници в
организираната престъпна група и с това да се даде възможност те да се укрият и
да се провали бъдещото наказателно производство.
След служебно извършената проверка,
съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за
това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен,
тъй като е издаден при липса на основание за задържане на жалбоподателя.
Според цитираното в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено
престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР,
задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР
се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение
изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване
на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт
фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от
издателя правни норми.
В тази връзка от приетото по делото
Уведомление от Специализирана прокуратура на Р. България /приложено на л.49/ се
установява, че досъд. пр. № 428/2019г. по описа на „БОП“ –МВР, пр. пр. № 2532/2019г.
по описа на Специализирана прокуратура е водено за това, че от месец януари
2019г. до настоящия момент, на територията на Р. България, три и повече лица с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 308, ал. 3, т. 2, вр.
с ал.2, вр. с ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. В хода на досъдебното производство
като обвиняеми са били привлечени 6 лица. Жалбоподателят К.Й.К. има качеството
на св. по досъдебното производство.
В хода на настоящото производство, по
искане на жалбоподателя съдът разпореди лично явяване на ответника по жалбата и
по реда на чл. 176 от ГПК допусна задаването на въпроси за изясняване на
данните, които е имал и са послужили като основание за издаване на процесната
заповед за задържане. В Проведеното на 10.09.2020г. съдебно заседание ответника
по жалбата К.К. заяви, че към датата на издаване на заповедта е изпълнявал
длъжността „*** сектор Данъчни престъпления“, а оперативната проверка водил Г.
К.. В рамките на провежданата специализирана операция му било разпоредено да
посети адреса, на който живее лицето К.К.. Ответника нямал никаква информация
към момента на посещението, а и нямало как да има, защото не водил проверката.
Било му разпоредено да посети адреса, да извърши претърсване и изземване и да
задържи лицето за 24 часа.
При така установените, релевантни за
спора факти и обстоятелства съдът стигна до извод, че към момента на издаване
на обжалваната Заповед за задържане, органът издал заповедта не е разполагал с
данни за съпричастност на жалбоподателя към посоченото престъпление, още
повече, че от доказателствата по делото се установи, че действително същият е
единствено св. по делото. Отделно от това следва да се посочи, че описаната цел
на задържането-да се предотврати евентуално уведомяване на другите участници в
организираната престъпна група и с това да се даде възможност те да се укрият и
да се провали бъдещото наказателно производство не съответства на целта на
закона и не кореспондира с посоченото основание за задържане, а именно-данни за
това, че задържаното лице е извършител на престъпление.
По изложените мотиви, съдът намира
оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната
отмяна.
При този изход на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно,
поради което следва да бъдат присъдени 400 лева /минималния предвиден в
Наредбата размер/ и 10 лева за ДТ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Й.К., ЕГН **********,***
Заповед за задържане на лице, рег. №
******** от 05.03.2020 г., издадена от Г.И.Б. – *** на сектор „***“ към
отдел „Икономическа полиция“ в ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-
Пловдив да заплати на К.Й.К., ЕГН **********,*** сумата
от 410.00 /четиристотин и десет/ лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с
оригинала.
Д. К.