ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Търговище, 26.10.2021г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от председателя ч. адм. д. № 258 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от АПК във връзка с чл. 202, ал.1, т. 2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Томелия“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Антим I“ № 47, ап. 20, представлявано от управителя си Т. П.против Заповед № 03-РД/2661/19.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявление УИН 25/270519/12233 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019, на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта на закона. По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени обжалваната заповед и да определи срок, в който органа да се произнесе по подаденото заявление. Търси деловодни разноски.
Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ София, представляван от ИД чрез п-к Т Ст.– гл. ю.к. в ОД на ДФЗ Търговище, изпраща административната преписка, по която е издадена атакуваната заповед без да с еангажира със становище по жалбата.
След преценка на представените с преписката и жалбата доказателства, съдът констатира следното:
Дружеството е подало заявление за подпомагане до ДФЗ – РА с УИН УИН 25/270519/12233 за кампания 2019г. До 30.06.2020г. и към настоящия момент няма изрично произнасяне по същество по подаденото заявление.
Видно от информацията, общодостъпна от
електронната страница на Съда на Европейския съюз, пред СЕС са образувани дела
C-160/21 и C- 217/21 по идентични преюдициални запитвания на Адм. съд – Велико
Търново съответно в рамките на адм. д. № 577/2020г. и № 204/2020г. по описа на
същия съд. Делата пред Адм. съд – Велико Търново са образувани по жалби на
земеделски производители срещу твърдени мълчаливи откази на изпълнителния
директор на ДФЗ за произнасяне по подадено заявление за подпомагане. Мотивите
за отправяне на запитванията са наличието на спор по допустимостта на
производството и конкретно наличието на спор за това дали е налице мълчалив
отказ по подадено заявление за подпомагане. Поставени са следните въпроси:
„1. Използваният в чл.75, параграф 1 от
Регламент № 1306 / 20131 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика термин „плащане” означава ли приключване на
производството по подадена заявка за плащане?
2. Фактическото получаване на заявената сума
от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от
разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на
плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено
изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права
за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с
нови проверки?
3. Срокът по чл.75, параграф 1 от Регламент
№ 1306 / 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика задължава ли държавата-членка да извърши преди изтичането му
проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки
могат да продължат?
4. Когато земеделският производител не е
уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен
писмен документ, неспазването на срока по чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306
/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика
представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане?“.
Съдът намира, че отговорът на СЕС по така
поставените въпроси е от съществено значение за правилното решаване на въпроса
за това дали оспорената заповед за спиране е постановена при висящо
административно производство или при приключило такова, което е от съществено
значение за преценката за валидността на оспорения акт, поради което съдът
намира, че на основание чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
следва да спре съдебното производство до приключване на делата C-160/21 и C-
217/21 на СЕС.
По изложените съображения и на основание чл.
229, ал.1 т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по ч. адм. дело № 258/2021
по описа на Административен съд - Търговище до приключване на дела C-160/21 и
C-217/21 на СЕС.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: