№ 49509
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110153368 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. В. А. против ответника
„Софийска вода“ АД.
В случая спорът между страните е възникнал във връзка с регистрирани
клиентски номера при ответника и начислени суми по фактури за твърдяно
потребление от потребителя. Същевременно ищцата отрича доставянето на вода и
други ВиК услуги до процесните обекти.
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК в
актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК (Изм.-ДВ, бр.65 от 2018 г., в
сила от 07.08.2018 г.) във вр. с § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Според цитираната норма
компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В случая, видно от
служебно изготвената справка в НБД „Население“, настоящият адрес на ищеца е в с.
Огняново, общ Елин Пелин.
Твърденията в исковата молба приложенията към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по
облигационно отношение с потребителски характер по договор за ВиК услуги.
Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая
потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на
едно физическо лице (Определение № 188/16.01.2020г. по ч.т.д.2502/2019г. на ВКС,
ІІт.о.), като този му характер се запазва и при спор за наличието и действителността на
потребителското правоотношение, включително относно
същуствуването/развалянето/прекратяването/прогласяване нищожността на такъв
договор.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в §
13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други
закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието
„потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр
вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот.
1
Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец,
потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“
се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо
лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския
съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката
дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се
дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор,
съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор
следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК.
При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в
същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са
действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице
облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в
националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-
силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се
съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския
съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на
ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи
различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответниците услуги
по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответникът има качеството на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай се
касае за спор относно ползването на услуга от физическото лице, която не е
установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална
дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение №
44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея
местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл.
113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание, т.е след влизане в сила на ЗИДГПК (Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна
подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.
Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 2017 г. ищецът е с
2
настоящ адрес в с. Огняново, общ. Елин Пелин, считано от 30.03.2017 г. – преди
образуване на делото. Ето защо компетентен да разгледа делото е Районният съд в
град Елин Пелин.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му
е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да
бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд
Елин Пелин, поради което и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 53368 по описа за 2025 г. на
Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Елин Пелин.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане на определението в законна сила, делото да се изпрати на Районен
съд Елин Пелин.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3