Р Е Ш Е Н И Е
№ 556/7.7.2021г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
девети юни две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Димитрина Георгиева
и с участието на прокурор Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД №
468 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Ф.
с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.П., против Решение № 133 от
18.03.2021 г., постановено по АНД № 1881 по описа за 2020 г. на Районен съд -
Пазарджик. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш серия К № 2399450 от
02.11.2018г., издаден от ОД на МВР - Пазарджик, с който за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание
"глоба" в размер на 600 лв. В касационната жалба са релевирани доводи,
че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Твърди се, че ЕФ е бил връчен на касатора
от служители на гранична полиция, които не разполагат със законово
правомощие да извършват контрол по ЗДвП, включително проверки за невръчени НП
и/или ЕФ и неплатени глоби в срока за доброволно изпълнение. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - ОДМВР - Пазарджик, редовно
призовани, не изпращат представител.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че не са налице сочените в жалбата основания за
отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване
на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш
(ЕФ), въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.11.2018
г., в 11.41часа, с АТСС тип ARH CAM S1 , №11743bb,км. 69 от АМ „Тракия“, с
посока на движение към гр. Пловдив, е
заснето МПС Мерцедес С500 4 Матик, с рег. №**** което е управлявано със скорост
от 192км.ч., при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от
140 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост. Посочено е, че
собственик/ползвател на процесното МПС е Г. Д. Ф.,
ЕГН **********. Наложена е на жалбоподателя глоба в размер на 600лв. за нарушение
на член 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП.
От правна страна възззивният съд е приел,
че описаното в ЕФ серия К № 2399450 на ОД на МВР административно нарушение, а
именно: управление на МПС със скорост 52 км/ч над разрешената, се потвърждава
от писмените доказателства по делото. Към процесния електронен фиш са приложени
пет броя снимки, данните от които съответстват на релевантните във фиша
обстоятелства. Видно от тях се установява датата на нарушението, точния час,
максимално разрешената скорост, скоростта на управлението, отклонението от
максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и контролния му
номер, номера на автоматизираното техническо средство, с което е установена
скоростта и са заснети снимките. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес.
В ЕФ е описано, че е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 2 т. 6 от ЗДвП е
наложено адм. наказание - глоба. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 т. 6 от ЗДвП е
повече от ясна - при превишаване на разрешената скорост над 50 км/ч, която в
процесния случай е 52 км/ч. - наказанието е глоба от 600.00 лева. Като установена
скорост е отразено 192 км/ч, като отчетен е 3 км/ч толеранс, което е съобразено
с методическите указания за техническо средство.
Приложени и приети по делото са: Протокол
за проверка №53-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ относно преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, №
11743bb, като при проверката е установено съответствие с одобрения тип.
Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, касаещо 28 бр. преносима /мобилна/ система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1,
между които и №11743bb, съответстващо на одобрения тип.
Протокол
№ 1006р-13367/05.11.2018г. за използване на автоматизирано техническо средство
или система - Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 2015 г.,
приложима съобразно чл.165ал.3 ЗДвП , за дата на използване – 05.11.2018г. от
08.00ч. до 15.00ч. В същия
протокол е посочено и
мястото на контрол – Автомагистрала Тракия, км. 69, посока гр. Пловдив,
регистрационния номер на служебния патрулен автомобил, имената на съответното
длъжностно лице при ОДМВР Пазарджик.
След преценка на събраните доказателства,
писмени и гласни, съдът правилно е счел издадения ЕФ за правилен и законосъобразен.
Видно от приетите писмени доказателства, установява се по категоричен начин, че
техническото средство използвано за контрол и заснемане скоростта на движение на
посоченото място Автомагистрала Тракия, 69 км., посока гр. Пловдив е преносимо, с посочено ограничение на
скоростта 140 км/ч.
Настоящият състав намира за неоснователно
възражението, че е налице съществено процесуално нарушение с оглед липсата на
връчване на електронният фиш. Действително такова връчване от страна на
административнонаказващият орган не се установи да е било извършено, а ЕФ е бил
връчен от служители на гранична полиция, като е налице и съответната разписка. Същевременно, при преценка дали едно действие
или бездействие на административнонаказващия орган съставлява съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство,
трябва да се изследват какви са правните последици на съответното действие,
респ. бездействие, и по какъв начин те са се отразили на правата на
жалбоподателя. В конкретния случай, връчването на електронния фиш на нарушителя
има следните правни последици:
от датата на връчване
на фиша започва да тече 14-дневният срок за обжалване на същия;
от датата на връчване
започва да тече 14-дневният срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за лицето да заплати
глобата или да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство;
При заплащане на
глобата, наложена с електронен фиш, в 14-дневен срок от връчването на фиша,
нарушителят може да се възползва от привилегията на чл. 189, ал. 9 от НПК да
заплати глоба в размер на 70 на сто от нейния размер.
При установена липса на
връчване на фиша, бездействието на административнонаказващия орган има следните
правни последици:
не е започнал да тече
14-дневният срок за обжалване на електронния фиш;
не е започнал да тече
14-дневният срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за лицето да заплати глобата или да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство;
доколкото не е започнал
да тече 14-дневният срок по чл. 5 от чл. 189 от ЗДвП, лицето не е загубило
привилегията да заплати глобата в размер на 70 на сто от нейния размер.
Така съдът съобразил на първо място обстоятелството, че по никакъв
начин не са нарушени правата на жалбоподателя, доколкото въобще не са започвали
да текат сроковете по чл. 189 от ЗДвП и жалбоподателят е могъл да заплати
глобата в намаления размер.
По отношение посоченото основание за отмяна,
то давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са спазени, поради което и ЕФ следва
да се приеме, като правилен и законосъобразен. Налице са специфични особености в
производството по издаване на електронен фиш, включително относно субекта на
нарушение – когато собственик е физическо или юридическо лице или МПС е
предоставено за ползване от друго лице – несобственик , или различно от
законния представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент
от деня на нарушението да се установи действителният извършител на нарушението.
От тази гледна точка, датата на издаване на електронния не може да бъде начален
момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН.Още повече , ч е в разпоредбата на чл.
189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен реквизит дата на издаване на
електронен фиш.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице.
При
положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на
правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства
относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното
решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието
на касатора по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП - за превишение на разрешената скорост на движение извън населено
място с 54 км/ч. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния
съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и
необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното нарушение
е установено и заснето с мобилно техническо средство, което е обозначено по
надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен
състав счита, постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се
констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 133/18.03.2021г., постановено по АНД №
1881/2020 г. по описа на РС - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ 1:/П/
2:/П/