Пловдивска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Е.М.М. за
това, че на 12/13.01.2017 г. в гр.Пловдив, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е
отнел чужди движими вещи - един брой водоструйна машина, марка „Керхер” модел “HD
190” на стойност 1635.00 лева и един брой конструкция от алуминиева дограма,
състояща се от врата и каса към нея -стандартни размери /без стъклопакета/ на
стойност 217,00 лева. или всички вещи на обща стойност 1852,00 лева от
владението на „СПИИД ТИМ" ООД - гр.Пловдив, без съгласие на ръководството
на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195 ал.1 т.З вр. чл.194 ал.1 от НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият
е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Приет е
за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 217лв., ведно с лихви и
разноски.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли да бъде определено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства.
Счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при условно
осъждане.
Гражданският ищец моли за
уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира
разноски
Защитникът на подсъдимия моли М. да
бъде оправдан по обвинението да е отнел един брой конструкция от алуминиева
дограма, състояща се от врата и каса към нея. По отношение на обвинението за
отнемане на водоструйката пледира за осъждане при приложение на чл. 55 НК. Моли
за отхвърляне на гражданския иск.
В правото си на лична защита
подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник. С последната си дума моли за налагане на минимално наказание. Изразява разкаяние за стореното.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.М.М.
е роден на
*** ***, живущ ***. б., български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, неосъждан. ЕГН **********.
Св.Х. А. Г. от с.М. обл.П. бил собственик на „СПИИД
ТИМ" ООД като фирмата стопанисвала няколко автомивки, разположени на
територията на гр.Пловдив. Една от тях – „Спийд уош" се намирала на
ул."Дилянка" № 2А в гр.Пловдив с работно време от 08:30 ч. до 20:00
ч., в която работили св.В. Н. и св.Н. С. А. В посочената автомивка често ходил
да помага подс.Е.М.М.. Част от оборудването се съхранявало в прилежаща масивна
пристройка към автомивката, снабдена със секретно заключване.
На 12.01.2017 г. св.В. Н. бил
на работа в посочената автомивка. В края на работния ден св.Н. прибрал в
пристройката към автомивката водоструйна машина, марка „Керхер" модел „HD
190” /собственост на „СПИИД ТИМ"ООД/. Вътре в пристройката преди това била
оставена на съхранение конструкция от алуминиева дограма състояща се от врата и
каса към нея - стандартни размери /без стъклопакета/ - собственост на /СПИИД
ТИМ"ООД. Св.Н. заключил вратата на пристройката и си тръгнал.
На 12/13.01.2017 г. в гр.Пловдив подс. Е.М.М. *** в
близост до автомивката, собственост на „СПИИД ТИМ"ООД. М. решил да си
набави парични средства по престъпен начин чрез кражба. Подсъдимият разрушил
едната стена на пристройката на автомивката като се образувал отвор, през който
М. влязъл вътре. Подсъдимият взел от пристройката водоструйната машина, марка
„Керхер" модел „HD 190" и конструкцията от алуминиева дограма,
състояща се от врата и каса към нея /собственост на „СПИИД ТИМ" ООД/ и
избягал. Впоследствие подс.М. се опитал да продаде отнетата от него водоструйна
машина на свой познат - св.Ю. С. Л., който отказал да я закупи. М. оставил
вещта в двор, находящ се на ул. „Д." № * в гр.Пловдив, стопанисван от св.
С. А. Ш. / роднина на подс.М. като го уверил, че водоструйката била негова.
На 13.01.2017 г. сутринта в
гр.Пловдив св.В. Н. отишъл на работа в автомивката, находяща се на ул."Дилянка" № 2А и установил
липсата на водоструйната машина- марка „Керхер" модел „HD 190" и
конструкция от алуминиева дограма състояща се от врата и каса към нея като
съобщил веднага на св.Х. А. Г., който подал сигнал в III РУ при ОДМВР
гр.Пловдив. На място бил изпратен полицейски екип от III РУ при ОДМВР
гр.Пловдив. Бил извършен оглед на местопроизшествие и съставен фотоалбум.
С протокол за доброволно
предаване от 17.01.2017 г. подс.М. предал в сградата на III РУ при ОДМВР
гр.Пловдив водоструйна машина , марка „Керхер" модел „HD 190”, приобщена
като веществено доказателство по делото като с разписка от 25.01.2017 г. била
върната на собственика - св.Х. А. Г.
По делото е изготвена
стоково-оценъчна експертиза, която е дала заключение, че стойността на отнетите
вещи, а именно: 1 бр. водоструйна машина, марка „Керхер”, модел „HD 190"
на стойност 1635.00 лева и 1 бр. конструкция от алуминиева дограма състояща се
от врата и каса към нея - стандартни размери /без стъклопакета/ на стойност
217,00 лева. възлизат на обща стойност 1852.00 лева
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия дадени по реда
на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени
материали, а именно: обяснения на подсъдимия дадени на досъдебна фаза,
свидетелските показания на свидетелите Г., Н., А., Ш., Л., от заключението на
назначената по делото съдебно оценителна експертиза както и от приложените по
ДП писмени доказателства, включително и протокол за оглед на
местопроизшествие,ведно с фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост,
характеристична справка.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК са налице.
Установява се, че на 12/13.01.2017 г. в гр.Пловдив,
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот,
е отнел чужди движими вещи - един брой водоструйна машина, марка „Керхер” модел
“HD 190" на стойност 1635.00 лева и един брой конструкция от алуминиева
дограма състояща се от врата и каса към нея -стандартни размери /без
стъклопакета/ на стойност 217,00 лева. или всички вещи на обща стойност 1852,00
лева от владението на „СПИИД ТИМ" ООД - гр.Пловдив, без съгласие на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
Предмета на престъплението са чужди
за дееца движими вещи- собственост на „СПИИД ТИМ" ООД, като същите са се намирали
във владение на собственика.
Деецът е прекъснал
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи,
като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика, в
случая ръководството на „СПИИД ТИМ" ООД
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена.
Налице е и
квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.3, доколкото разрушената стена на
пристройката съставлява преграда здраво направена за защита на лица и имот по
смисъла на ППВС 6/71 и ТР 54/1989 ОСНК.
Неоснователни са доводите на защитата, че деецът
следва да бъде оправдан по част от повдигнатото му обвинение, а именно за
алуминиевата конструкция, доколкото същите са несъвместими с направеното от
подсъдимия признание и реда, по който е протекло делото, а именно съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК. Действително на досъдебно производство
подсъдимият е признал вината си само досежно водоструйката. В съдебно заседание
при разясняване на правата му по чл. 372, ал.1 НПК същият е изрично уведомен,
че съкратено съдебно следствие може да се проведе само при цялостно признаване
на всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт.
Последвало е изрично и цялостно признание на всички факти от страна на
подсъдимия, включително и досежно отнемане на алуминиевата конструкция. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2009 ОСНК, т.8.1 допустимата защита на
подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.
В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на
относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за
обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях
правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс;
релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност;
предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това
обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния
акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. След даване ход на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие даденото самопризнание е
неоттегляемо и за съда не съществува задължение да събира доказателства и да
обсъжда доводи, несъвместими с признатите факти. В този смисъл и Решение № 272/13.01.2017 г., Наказателна
колегия, второ наказателно отделение, наказателно дело № 896/2016 г., Решение №
3 от 03.02.2015 г. по нак. д. № 1976 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 61 от 24.03.2016 г. по н. д. № 206 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 483 от 15.02.2012 г. по нак. д. № 2307/2011 г. на Върховен
касационен съд.
В конкретния случай,
защитата се домогва да обоснове теза, че подсъдимият не е отнел процесната
алуминиева конструкция, което е несъвместимо с признатите от него факти, поради
което възражението не може да бъде уважено.
Неоснователно е и
възражението за допуснати СПН при изготвяне на обвинителния акт, досежно
алуминиевата конструкция- в обвинителния акт достатъчно ясно е посочено вида на
инкриминираната вещ, съставните и части, както и нейната стойност, поради което
правото на защита на подсъдимия не е нарушено.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 НК се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 55 НК. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете младата възраст на подсъдимия /същият току що е навършил
пълнолетие/; добрите характеристични
данни /същият е посещавал училище до осми клас, работи от 10-годишен/; липсата на предходна съдимост; влошеното материално и семейно положение /
майката на подсъдимия е напуснала семейството, като подсъдимия и неговите братя
и сестри са оставени на грижата на бащата, членовете на семейството не работят
на трудово правоотношение, разчитат на социални помощи, събиране на метали и
работа на частно/; изразеното разкаяние
за извършеното; направеното самопризнание още на досъдебно производство и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, възстановяване на
голяма част от вредите още на досъдебно производство. Като особено значим
фактор съдът отчете и отразеното в характеристичната справка обстоятелство, че
деецът има извършена кражба през 2013г, за което са му наложени мерки по
ЗБППМН, като същият е снет от отчет при ДПЦ, поради това, че е констатирано
поправянето му. Следва да се отчете и мотивът за извършената кражба, отразен в
обясненията на подсъдимия, а именно като форма на самокомпенсиране за
неизплатено от ощетеното юридическо лице трудово възнаграждение. Отегчаващи вината обстоятелства не се
констатираха.
Съотношението на смекчаващите обстоятелства /многобройни/ към отегчаващите
/нито едно/ е такова, че и най-тежкото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл.58а,
ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК наказанието следва да се определи под специалния
минимум, а именно на 3 месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната,
така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат
правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства и на
степента на обществена опасност на престъплението и на дееца.
Предвид липсата на предходна
съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни навици у
подсъдимия, съдът не намира за
необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за
поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Налице са
всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл.
45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка
5)вина.Установи се, че в резултат на виновните и противоправни действия на
подсъдимия гражданския ищец е претърпял невъзстановени вреди в размер на 217 лева,
стойност на откраднатата от подсъдимия алуминиева конструкция. Посочената стойност на претърпените вреди, точно
съответства на предмета на исковата претенция и на размера описан в диспозитива
на обвинителния акт, поради което гражданския иск следва да бъде уважен в пълен
размер. Към претендираната сума от 217 лева следва да бъде присъдена и законната лихва върху нея от
датата, когато е завършено инкриминираното деяние до окончателното изплащане,
както и разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
Е. М.М. следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на
62,79 лева, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив, както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за уважения
размер на гражданския иск, по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета
на съдебната власт.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
Секретар : К.Ч.