МОТИВИ
към
решение по АНД № 3818/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 29.06.2020г. срещу М.П.П. – роден на *** ***, ***, български
гражданин, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за
това, че на 29.06.2020 г. около 20,00 часа в гр. Пловдив е извършил непристойна
проява на публично място, изразяваща се в това, че е проявил грубо и агресивно
отношение към Н. Б. А., ЕГН **********, като е отправил спрямо нея думите: „***, ***“, и към съпруга й П. А., ЕГН **********:
„***, ***, ***“, както и към *** Г.
А.: „***, ***, ***“, и се е опитал да
изрита последния с десния си крак, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
Нарушителят
П. се явява пред съда, сочи че е било, невинно за такъв малък проблем, за един чип, за да му отворят вратата, стоял толкова време в районното. Сочи,
че не е вярно това,
което пише за обидите, не е отправял такива обиди към жената и мъжа й.
В последната си дума заявява, че няма
какво друго да каже.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
на М.П.П. е роден на *** ***, ***, български гражданин, средно специално
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 29.06.2020 г. около 20,00 часа в гр. Пловдив,
нарушителят М.П.П. употребил алкохол, след което пред дома си на *** влязъл в
пререкание със съседката си Н. Б. А., ЕГН: **********, като искал същата да му
отвори входната врата с чип. При това нарушителят П. проявил грубо и агресивно
отношение към Н. Б. А., като отправил спрямо нея думите: „***, ***“, както и
към пристигналия на мястото съпруг на последната – П. А., ЕГН **********, към
който П. отправил думите – „***, ***, ***“. На място по сигнал пристигнал и Г.
А. и С. Б. – *** при Първо РУ на ОД МВР – Пловдив, при което нарушителя П.
отправил към Г. А. думите - „***, ***, ***“, и се е опитал да изрита последния
с десния си крак, с което е нарушил обществения ред и спокойствието,
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително обяснения от
Н.
Б. А., ЕГН: ********** и П. А., ЕГН **********, чиито обяснения съдът намира за
логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите
като истинни.
Същата
фактическа обстановка се установява и от приложените 2 броя докладни записки от
Е. Д., Г. А. и С. Б. които описват установена фактическа обстановка, аналогична
на изнесената от свидетелите Н. А. и П. А..
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
П., дадени пред съда, който признава, че имал инцидент с гореописаните лица, по
повод достъпа му до сградата с чип, но отрича да е отправял обидни думи към
тях. Съдът намира, че обясненията на нарушителят П., в посочената тяхна първа
част, напълно кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите
като истинни, а в частта им, където нарушителят сочи, че не бил отправял обидни
думи към изброените лица и не се опитал да изрита Г. А. с крак – отдава същите
на една защитна позиция на нарушителя и не приема последните за истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят М.П.П. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, средно специално образование,
безработен, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че
на
29.06.2020 г. около 20,00 часа в гр. Пловдив е извършил непристойна проява на
публично място, изразяваща се в това, че е проявил грубо и агресивно отношение
към Н. Б. А., ЕГН **********, като е отправил спрямо нея думите: „***, ***“, и към съпруга й П. А., ЕГН **********:
„***, ***, ***“, както и към *** Г.
А.: „***, ***, ***“, и се е опитал да
изрита последния с десния си крак, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – проявя на грубо и агресивно отношение към Н.
Б. А., ЕГН **********, като е отправил спрямо нея думите: „***, ***“, и към съпруга й П. А., ЕГН **********: „***, ***, ***“, както и към *** Г. А.: „***, ***, ***“, и се е опитал да изрита
последния с десния си крак, което действие следва да се подведе под състава на чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като П. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява причина за
случая да е някакъв личен конфликт между нарушителя и останалите участващи
лица, като дори не се установява П. да се е познавал със служителите на МВР.
Напротив, установява се, че мотива на нарушителя П. е именно да се осъществи
една открита демонстрация на незачитане на установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по смисъла
на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с не висок интензитет, която намира израз най-вече в отправяне
на словесни изрази, макар включително и към служилите на МВР. Също следва да се
съобразят добрите характеристични данни за нарушителя, който не се установява
да е личност с висока степен на обществена опасност, както и здравословното му
състояние. С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени
наказания, задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежко
наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на нарушителя
следва да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране на същото
по-леко наказание глоба и отново като отчете, че смекчаващите обстоятелства
вече са съобразени при избора да бъде наложено наказание „глоба“, още като взе
и и предвид отегчаващите обстоятелства, а именно - че действията са извършени
спрямо множество лица, както и спрямо служители на МВР, съдът намери, че наказанието
„глоба“ следва да се индивидуализира в среден размер. Ето защо съдът определи наказание
„глоба“ в размер на 300 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността
на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които
Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.