Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 28.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на 12.05.2021година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
При секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 3688/2020г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против С.Ш. ***, с която е
предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по
образуваното ч.гр. дело №2225/2020г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед връчването на заповедта е
инициирано предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес : **, с ***.
Вземането се
обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, което е конкретизирано по пера в обстоятелствената
част на исковата молба.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 1893,83лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2020г.; 241,56лв. - лихва върху главницата за периода от
03.11.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор , чрез адв.А.К., с който исковете се оспорват. Твърди се, че
процесните фактури касаят трето лице-чуждо на правния спор, както и че са
издадени за различен период от време, несъвпадащ с претенцията на ищеца. Наведени са доводи ,че в случая са
неприложими общите условия, както и че
претенцията на ищеца е в противоречие и
при неспазване на европейското право, поради членството на страната ни в ЕС.
В о.с.з. ищцовото
дружество се представлява от юркс.М.,
който поддържа иска.
В о.с.з. ответниците
се представляват от адв.А.К., който оспорва иска.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Искът е допустим, като предявен в указания
едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2225/2020год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото
дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а
и спор по този въпрос не е налице. Видно от приобщеното частно дело е,
че на 09.06.2020год. съдът е издал следната заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК, а именно : длъжникът С.Х.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и длъжникът
А.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на кредитора „Т.П.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,
сумите както следва: сумата от 1893,83 лв. главница за потребена топлинна
енергия в периода 01.09.2017 г. – 30.04.2020 г., сумата от 241,56 лв. лихва
върху главницата за периода 03.11.2017 г. – 13.03.2020 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.06.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
42,70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.В заповедта е
отразено, че вземането на азявителя поризтича от от следните обстоятелства:
предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2017 г. –
30.04.2020 г. за имот на адрес ***, както и начислени суми за услуга „дялово
разпределение“. В това производство, по което настоящото исково се явява
продължение, дължиците са депозирали възражение, че не дължат сумите по
заповедта с единствения мотив, че не са сключили договор със заявителя. Не
оспорват, че са собственици на топлоснабдения имот.
В хода на исковото производство се установява
по несъмнен начин, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот,
съответно от 1993год.-и 1994год. – по силата на извършени дарения, обективирани
в нотариални актове, приложени на л.42 и л.44 от делото. Действително, в хода
на делото титуляра по партидата на имота
-7288 е променена от ***, на имено на
ответниците в процеса. Фактът, че процесните фактури са издавани на
името на ***, вместо на името на собствениците на имота-ответниците в процеса,
по никакъв начин на може да обоснове неоснователност на исковата претенция на
ищеца. Сами по себе си фактурите не са доказателство за това, че задълженото лице,
посочено в тях, следва да извърши плащане. Доказването на задължението
става с всички допустими по ГПК
доказателства, каквито в случая са налице. Претенцията спрямо ответниците
включва сума за отоплентие, т.к. в процесния имот има 4 бр. уреда, 1водомеир,
1бр.щранг-лира в баня и в обостоаятелствената част на исковата молба претенцията е посочена конкретно по
пера-отразено в мотивите по-горе в решението. Не е спорно, а това се установява
и от приетия и неоспорен като доказателство Договор №81/08.11.2011год., че на
посочената дата „***“ ЕООД-София,сключвайки същия с ЕС на адрес : *** е приело да извършва
доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово разпределение. От приетото
заключение на ВЛ инж.К.И., което съдът прие за компетентно изготвено и отговорило на поставените задачи, се
установява, че : до имота на ответниците е доставяна топлинна енергиь, като в
абонатната станция, в сутерена има общ търговски топломер, като същата е
работила през процесния период. Топломерът е надлежно проверяван.Топлината,
отдадена от сградната инсталация се разпределя по имотите процентно на снова на
техния отопляем проектен обем, кйто за процесния имот е 186,53 куб.м., независимо дали има
радиатори или не.Абонатът е консумирал през процесния период топлинна енергия за БГВ, от сградна
инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност. В
сградата-ЕС е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия/ТЕ/
съгласно ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. Изчисленията на ТЕ и паричните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота и с
показанията на общия топломер, като правилата за дялово разпределение са
спазени съгласно действащата нормативна уредба. В сградата на блока, където се
намира имота на ответниците са извършвани ежемесечни отчитания на показанията
на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В имота на ответниците
има монтирана щранг-лира в банята, 4 бр.отоплителни тела с
монтирани статични топлоразперделители. Фактурираната ТЕ за процесния имот е за БГВ, сградна
инсталация, отоплителни тела с топлоразпределители и без такива. Начислените суми, претендирани
от ищеца са в съответствие с действащата
нормативна уредба и не е налице разминаване в изчисленията на разпределената ТЕ
за абоната – ответниците. От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че
размерът на задължението е такъв, какъвто се претендира от страна на ищеца.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично
оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето
производство, е възниква въз основа на самия Закон за енергетиката, с оглед на
нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от
ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от
ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител,
респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е
сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си
на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия
за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация, за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе
чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и
щранг - лирата. По силата на чл.31 ал.1
от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответниците по
делото имат качеството на собственици на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребители на ТЕ за процесния
период, и съответно дължат плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Съдът
намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи факта на
реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота на
ответниците.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение разноските : следва да се
присъдят разноски за настоящото исково производство в общ размер 503,05лв.,
като в същите е включмено минимално юрисконсултско възнаграждение -100лв. При
този изход ан делото следва да се пирсъдят изцяло разноскиет, направени от
заявителя в заповедното производство – 92,70лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД
вр. чл.150 от ЗЕ, че С.Х.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и А.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***,ст.312, адв.А.К. от ПлАК ДЪЛЖАТ солидарно на кредитора „***” АД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, сумите, както следва : 1893,83лв. -
главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2020г.; 241,56лв. - лихва върху главницата за периода от
03.11.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.06.2020год. до окончателното й
изплащане, за котио суми е издадена запонвед за изпълнение по
ч.гр.д.№2225/ 2020год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Х.Ш., ЕГН **********, с адрес *** и
А.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,ст.312 ,
адв.А.К. от ПлАК ДА ЗАПЛАТЯТ НА „***” АД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 503,05лв., представляваща
направени по исковото производство разноски и 92,70лв. - разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2225/2020год. по описа на Плевенски
районен съд.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: