№ 182
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500243 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №164 от 14.03.2022г. по гр.д.№2109/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявеният от А.С. П. ЕГН ********** и С. Г. Ж. ЕГН ********** срещу Н. Л. Т.,
ЕГН ********** иск по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, като е осъдил ответницата да да опразни
помещението на офис № 4 на втори етаж, вх. Б, с административен адрес гр. Т., ул.“* № 4,
вх.Б, ет. 2, офис № 4 и да предаде държането на ключовете от същия на ищците /въпреки
непрецизно използваните термини за опразване на помещението и предаване държането на
ключовете, по същество съдът е постановил връщане на имота по смисъла на чл.233, ал.1,
изр.1 ЗЗД, в съответствие със заявеното от ищеца правно основание/. С решението са
присъдени деловодни разноски на ищцовата страна.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд, по подробно изложени съображения, и моли съда да го отмени
и постанови друго, с което иска да бъде изцяло отхвърлен.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от А.С. П. ЕГН
********** и С. Г. Ж. ЕГН ********** срещу Н. Л. Т., ЕГН ********** по чл.233, ал.1,
изр.1 ЗЗД, разгледана по реда на бързото производство - чл.310, ал.1, т.2 ГПК, за опразване
на наето помещение. От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна: Между страните е бил валидно сключен договор за наем на 26.11.2016г.
на недвижим имот- кантора № 4, находяща се във вх. Б, ет. 2, в самостоятелна сграда в гр. Т.
ул.“* № 4, за временно възмездно ползване с месечен наем 230 лв., със срок - 12 месеца.
След изтичане на срока на договора и без противопоставянето на ищците, ответницата
продължила да ползва наетия имот и договорът се трансформирал в безсрочен. С
нотариална покана от 21.12.2020г. /лично получена на 21.12.2020г. от ответницата/, ищците
са отправили писмено предизвестие до ответницата, за прекратяване на сключения между
тях договор, на основание чл. 238 от ЗЗД, след изтичане на двумесечно предизвестие, като
била поканена доброволно да предаде ключовете от офиса на нотариуса. Преди да изтече
срокът на първата нотариална покана, поради изразено желание на ответницата да закупи
офиса, с отправена до тях Нотариална покана връчена на ищцата на 27.01.2021г., ищците
отправили втора нотариална покана от 28.01.2021г. чрез нотариус Г.Г. с рег.№ на НК,
получена от ответницата на 17.02.2021г., с която заявили, че не желаят да продават
собствения им недвижим имот и посочили, че следва ответницата да спази срока на
предизвестието, да освободи имота до 21.02.2021г., както и да заплати незаплатения наем за
5 месеца в размер на 1150лв. и да заплати дължимия наем за месеците януари и февруари
2021г. Във втората покана приканили ответницата на 01.03.2021г. в 10:30 часа доброволно
да предаде ключовете от офиса на нотариус Г.Г., с рег.№ на НК. В представеното
удостоверение №2/25.02.2021г., изготвено от нотариус С. И., вписана с № ** в Нотариалната
камара, е отразено, че след изтичане на посочения 2 - месечен срок в нотариалната покана,
връчена срещу разписка на 21.12.2020г. на Н.Т., същата не се е явила да предостави ключове
от офиса. В представения Констативен протокол от 01.03.2021г., изготвен от нотариус Г. Г.,
вписана под № в Нотариалната камара, е посочено, че на посочената дата пред нотариуса се
явява адв. М.М., /като пълномощник на ищците/, като не се явява Н. Л. Т., и е отразено
изявление на адв.М., от името на упълномощителите му, че желаят да получат ключовете от
наемателката Н. Л. Т., но поради факта, че тя не се явила съгласно връчената й нотариална
покана, считат, че имотът им се владее неправомерно. Заявено е, че не желаят изобщо да
продават имота на наемателката Н. Л. Т. или на което и да е друго лице. Представена е и
товарителница, издадена от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД, от която е видно, че на 29.03.2021г.
ответницата е изпратила "документи", съобразно посоченото в товарителницата, до ищеца
С.Ж., които той отказал да получи. От разпитите на свидетелите в първоинстанционното
производство се установява, че към настоящия момент ответницата е напуснала процесното
помещение. Ответните свидетели, сочат опити на ответницата да върне ключа от
помещението на ищците, както и нежелание на последните да го получат.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
2
Безспорно е, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение,
прекратено с отправено от наемодателя предизвестие. Основния спорен въпрос в процесния
казус е наличието на надлежно изпълнение на задължението на наемателя да върне наетата
вещ, съобразно чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. На първо место следва да се посочи, че нотариалните
покани като официални документи /диспозитивни в една част и удостоверителни в друга/,
освен формалната си доказателствена сила, притежават и материална такава /съобразно
чл.179, ал.1 ГПК/, обвързваща съда, относно удостовереното от нотариусите неявяване на
ответницата на посочените дати. За тези факти е налице задължение на съда да ги приеме за
установени, без да преценява тяхната достоверност по свободно вътрешно убеждение, освен
ако те не се опровергават от други официални документи. Оспорването на истинността
/верността/ на официалния удостоверителен документ е допустимо да се осъществи само в
нарочно производство по реда на чл.193 и сл. ГПК, инициирано от заинтересованата страна,
в което производство е допустимо установяването на неистинността и със свидетелски
показания. Ответника е следвало най - късно с отговора на исковата молба да заяви изрично
оспорването на истинността на горните документи, което той не е сторил в преклузивния
срок. Съдебната практика е безпротиворечива, че разпореденото от чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД
връщане на наетата вещ не е просто изоставяне на наетото имущество, а двустранен акт,
който предприет по инициатива на наемателя подлежи на главно и пълно доказване в
процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства. В горния смисъл Решение № 214
от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1642/2015 г., II т. о., Решение № 477 от 20.07.2010 г. по
гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 169 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 84/2011 г.
на ВКС, IV г. о., Решение № 73 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о., Решение № 131 от
13.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 661/2008 г., II т. о., и др.. Задължението за връщане на
наетата вещ от страна на наемателя, след като облигационната връзка престане да
съществува, е предвидено от закона с разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД и подлежи на
доказване от наемателя. Връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на
мебели, съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й занапред, като имотът е
предаден, когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в който е бил към момента
на сключване на наемния договор - напълно опразнен от вещи и друго имущество на
наемателя, и предава на наемодателя ключа на имота. Необходимо е да се отбележи и, че
задължението на страните предвидено в чл.3, ал.2 от договора за предаване на имота
обратно при прекратяване на договора въз основа на двустранен протокол - опис,
възпроизведено и в чл.4, ал.7 от договора, е уговорено между страните с оглед нормално
протичащите между тях облигационни отношения при сключването му. При констатираните
в последствие изключително обтегнати отношения между тях, и комуникация по между им
само чрез нотариални покани, не би могло да се очаква постигане на изискващото се в
случая двустранно изготвяне /съгласие с всичко отразено в протокола и от двете страни/,
съответно подписването му от насрещните страни. Горното не е и абсолютно необходима
предпоставка, както за валидното прекратяване на договора, така и за изпълнението на
задължението за връщане на вещта, и липсата на двустранно подписан протокол не може да
3
обуслови отпадане на основните задължения по договора за наем. Наемателя следва да върне
вещта, а ако има някакви притеснения от бъдещи претенции на наемодателя е имал
възможност да си обезпечи с допустимите способи доказателствата за евентуалния бъдещ
процес. Ответницата не само е имала възможност да изпрати нотариална покана за връщане
на имота, но и задължение да стори същото, доколкото върху нея лежи тежестта да докаже
връщането, и с оглед създалите се отношения между страните е следвало да предприеме
инициативата за надлежно изпълнение на задължението си, и за да го установи с допустими
доказателствени средства, или най - малко да се яви и отговори на отправените и нотариални
покани, като предаде и ключа за помещението. Освен това, за да се позове на забава на
кредитора /липса на съдействие от кредитора за приемане на изпълнението/ и
освобождаване от собствената си забава, в каквато насока са възраженията на ответната
страна, последната е следвало първо да обори валидността на предоставената и възможност
да изпълни в срок задължението си, с отправените нотариални покани, съответно да
обоснове фактическа невъзможност за изпълнение по тях. Ответната страна не е успяла, при
условията на главно и пълно доказване, да установи в пълнота сочения от нея
правопогасяващ фактически състав, касаещ възражението и за изпълнение на задължението
за връщане на наетата вещ. Ответника е следвало да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко
съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин
връщането на вещта, съответно забавата на кредитора. В процесния случай, ищеца не само
че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Съставените в
последствие частни свидетелстващи документи, нямат материална доказателствена сила, по
отношение на удостоверените в тях факти. Представената товарителница от "ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ЕООД, също не би могла да обуслови несъмнено изпращане на ключ от
процесния имот, доколкото в документа е отразено единствено, че се изпращат документи.
Само за пълнота следва да се отбележи и, че не е необходимо да бъде определена конкретна
дата за изпълнението на задължението на ответницата за връщане на имота, с оглед
твърдяното разминаване в двете нотариални покани, доколкото задължението възниква по
силата на закона, незабавно след прекратяването на договора, което е станало с изтичането
на двумесечния срок, предоставен с предизвестието на ответника - 21.02.2021г. Ето защо
иска по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД следва да се уважи.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени разноски във
въззивното производство до приключване на съдебното дирене, поради което и такива не
4
следва да и се присъждат, въпреки изрично отправеното искане с писмената защита.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №164 от 14.03.2022г. по гр.д.№2109/2021г. Районен съд -
гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5