Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27, 02.05.2019 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и четвърти
април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРА МАКСИМОВА
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ж. Христова
Прокурор: Др. Сяров
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ВНОХД № 31 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адв. С.А. *** – защитник на подс. А.Т.А. *** срещу присъда № 57/27.12.2018 год. постановена по НОХД № 757/2017 год. по описа на ТРС, с която подс. А.А. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание Две години „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от Три години. Същият е признат за невиновен и е оправдан да е извършил деянието чрез използване на документи с невярно съдържание.
Със същата присъда е осъден и подс. Ф.С. ***, за извършено престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК, като му е наложено наказание Една година „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. С. също е признат за невиновен и оправдан, да е извършил деянието чрез използване на документи с невярно съдържание.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените разноски по делото.
В жалбата е посочено, че присъдата на първоинстанционният съд е незаконосъобразна – нарушен бил закона. Същата била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, и наложеното наказание било явно несправедливо. Моли се присъдата да бъде отменена като се постанови нова, с която подс. А. бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се моли за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание подс. А. редовно призован се явява. Лично и чрез адвокат А. поддържа жалбата. Навежда доводи, че по делото няма нито едно гласно или писмено, което да посочва, че подзащитния му е извършил престъплението за което е обвинен. Твърди се, че неправилно съдът е дал вяра на подс. С. и св. Г.Я. и В.Д., като излага доводи, че същите не са дали верни обяснения и показания. Излага друга възможна хипотеза затова как са развили събитията т.е. как е извършено престъплението. Моли за постановяване на оправдателна присъда. В последната си дума възз. А. посочва, че не е извършил престъплението за което е обвинен, моли да бъде оправдан.
Подс. Ф.С. нередовно призован не се явява, не се явява и упълномощения му защитник адв. Д..
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразно предлага да бъде потвърдена. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички доказателства и правилно и законосъобразно е стигнал до заключение, че подсъдимия е извършил деянието за което е обвинен. Твърди, че не е налице „оговор“, тъй като обясненията на другия подс. С. се подкрепят и от други събрани доказателства.
Съдът, след преценка на оплакванията
в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314,
ал.1 от НПК, констатира следното:
Делото
се разглежда за втори път пред въззивната инстанция.
От фактическа страна РС е приел, че възз. А. от много години се занимава с търговия на битова техника, като е собственик и управител на „Алекс 9006“ ЕООД гр. Варна. Подс. Ф.С. работил няколко години при А. като двама се познавали добре и били в отлични отношения. През 2011 и 2012 год. възз. А. имал дава магазина за битова техника – „Вико Слав“ и „Елдом“ находящи се в гр. Търговище. В магазина „Вико Слав“ работела единствено като продавач работела св. Е.Б., като в нейно отсъствие продажби осъществявал и възз. А.. Въззивникът използвал услугите на различни лизингови компании и банки, които да отпускат заеми на потенциални клиенти. Една от лизинговите компании била и „Вега -1“ ООД гр. Шумен, чийто предмет на дейност
Е финансов лизинг, отпускане на заеми и финансови операции, да финансира продажбата на стоки в неговите магазини на изплащане.
Схемата за закупуване стоки на изплащане чрез кредити от „Вега-1“ ООД била следната: клиентите, които искали да закупят стока на изплащане, трябвало да намерят един поръчител, с когото да се явят лично в магазина. След което двамата давали личните си карти на продавача, който се уверявал в самоличността им и се свързвал с телефона със в. М.Н. – офис администратор в офиса на „Вега-1“. Неделчева приемала личните данни на купувача и поръчителя ( трите имена, ЕГН, адрес и месторабота) и извършвала проверка в програма с база данни дали нямат други неизплатени кредити към фирмата, след което от своя страна се обаждала по телефона в магазина и уведомявала продавача дали клиента и поръчителят са одобрени. При одобрение клиентът трябвало да попълни комплект от документи – Договор за потребителски кредит със страни съответния купувач и „Вега-1“ ООД гр. Шумен; Запис на заповед в полза на „Вега-1“ за сумата по договора с издател купувача и Договор за прехвърляне на собствеността върху движима вещ и приемането и вместо изпълнение със страни Вега – 1 като заемодател – приемател и купувачът на стоката като заемател – прехвърлител. Документите се подписвали в магазина от купувача, а Договора за потребителски кредит и Записа за заповед и от поръчителя, като към тях се прилагали и копия от личните им карти. След подписване на договорите закупената на кредит стока се предавала във владение на купувача, заедно с един екземпляр от документите и „схема на плащане“ –според която купувача следвало да изплати на „вега-1 кредита, а втория екземпляр се съхранявал в магазина. За извършените продажби чрез кредит от „Вега-1 лизинговата къща не изискала от търговците касов бон или фактура. Св. Н. водела отчет на броя разрешените от нея по телефона кредити и сумите по тях за всеки търговец, с когото работела Вега-1. Предавала списък с разрешените кредити и плик с дължимите на търговците суми по тях на св. В.Д.– служител във „Вега-1“. Последният два пъти седмично посещавал гр. Търговище и получавал от търговците втрия екземпляр от комплекта документи по отпуснатите кредити. След това проверявал имена на лицата и сумите по кредите да отговарят на предадените му от Неделчева, изплащал сумите по тях на ръка без да изисква никаква разписка за получената сума. Впоследствие Д.предавал екземплярите от договорите на св. Н. като по този начин отчитал и получените от нея пари. В изброените по горе документи, които купувачът трябвало да попълни за отпускане на кредит от Вега-1 не фигурирала фирмата продавач на стоката, но св. Неделчева водела в компютърната си програма т.н. „магазин“ на всеки търговец, с когото работела лизинговата къща, тъй като през определен период от време фирмата плащала „бонуси“ на търговците според сключените договори.
Договор за осъществяване на тази дейност не бил подписан, но продажбата на стоки на лизинг чрез отпускане на кредити от „Вега-1” се осъществявали и от двата магазина. В магазина „Елдом” договорите се осъществявали на напечатани бланки, на които на ръка данните на клиентите и поръчителите, а тъй като близо до този магазин се намирал и офис на „Вега-1”, много пъти продавачите изпращали клиентите в офиса на фирмата. В магазина „Вико Слав” св. В. Дончев инсталирал програма в компютъра, в която след въвеждане на данните на клиентите се разпечатвали бланкови договори за сключените договори на кредит. За извършените продажби чрез кредит от „Вега-1” в дамата магазина не се издавали касов бон или фактура. Подписаните договори за кредит възз. А. лично предавал на св. Д., и единствено той получавал сумите по сключените договори. Тъй като не се издавали касов бон, А. никога не ги оставял в касата на магазина. Като опитен търговец, работещ и с други лизингови компании и банки, възз. А. лесно установил недостатъците на схемата, по която работела „Вега-1”. Обстоятелствата, че в сключените с това дружество договори не се вписвала името на продавача на стоката, че клиентите не се проверявали лично, а чрез телефонно обаждане в офиса в гр. Шумен, както и че за получените суми за продадени чрез кредит стоки не се изисквал касов бон или фактура, и въззивникът никъде не се изисквало да се подписва, му дали основание да приеме, че пред лизинговата къща могат да се отчитат фиктивни договори за кредит и така да се получат суми без да се закупува стока от магазина. Когато през месец март 2011 год. при възз. А. дошъл подс. Ф.С. и му поискал пари назаем, А. му предложил да спечели пари. Обяснил му, че може да сключи договор за кредит с „Вега-1”, без реално да закупува стока от магазина и така да получи паричната равностойност на фиктивна продажба от лизинговата къща. Обяснил му също, че могат да представят на „Вега-1” и други фиктивни договори за кредит от името на лица, на които имат лични данни. Обещал на подс. С. да получи част от сумите по тези договори, но за целта последният трябвало да намери лични карти на реално съществуващи лица, данните на които да се вписват като поръчители или клиенти. На подс. С. му трябвали пари и се ангажирал да намери лични карти, като в няколко поредни дни през месец декември се срещнал със свои познати, за които знаел, че си търсят работа. Подсъдимият се свързал с свидетелите: - А. С. А.; К. Г. И. Д.; А.П. А.; А. З.; С. З. и им обещал, че може да им помогне да започнат работа. За по голяма достоверност, освен копие от личната карта, поискал от тях молба и автобиография. Свидетелите А. и С.З. решили, че и синът им св. Й. Д.може да започне работа, и дали на подс. С. копие и от неговата лична карта. След като се снабдил с копие на личните карти на горепосочените лица, подс. ги предоставил на възз. А.. За да намери още лични карти подс. С. се свързал със св. Г.Я. Д., на когото обещал да плати по 50 лева за всяка лична карта. Св. Г. Димитров се срещнал със своя приятел св. М. Д. и чичо си св. С. Г. Д. обяснил им схемата и необходимостта от лични карти. Поблазнени от възможността да спечелят лесни пари, те му дали своите лични карти. Освен това св. С.Д. се свързал със свои познати – св. Г. А.; Ю. Ш.; С. С. и Д. С., които също му дали личните си карти, очаквайки от това да спечелят пари. Така придобитите лични карти от св. С. Д. давал на племенника си св. Г. Д., който от своя страна на подс. С.. Последния след като ги преснимал ги връщал. Така получените копия С. предавал на възз. А..
В периода от 22.12.2011 г. до 19.01.2012 год. възз. А. предал на св. В.Д. седем броя комплекти от документи, удостоверяващи сключването на седем договора за потребителски кредит със страни „Вега-1” ООД, като кредитор, и лицата чийто копия от лични карти му бил предоставил подс. С., а именно: самия подс. С. С. за сумата от 700 лева с поръчител св. Й. Д., св. А. З. за сумата от 700 лева, с поръчител С. З.; св. И. Д. за сумата от 850 лева, с поръчител А.П. А.; св. С. Д. за 698 лева с поръчител св. М. Д.; св. С.С.С. за сумата от 700 лева с поръчител Д. С.; св. Г. А. за сумата от 750 лева с поръчител Ю. Ш. св. А. С. А. за сумата от 699 лева с поръчител К. Г.
Срещу предадените комплекти документи възз. А. получавал от св. Д. веднага сумите, вписани в договорите. Така общата сума, която „Вега-1” изплатили на А. била в размер на 5 097 лева. Освен пълния размер от 700 лева по сключения от самия него договор за кредит, подс. С. получил от възз. А. и неустановена част от сумите по другите фиктивни договори. От своя стана подс. С. дал известна сума на св. Г. Я. Д., който пък от своя страна дал 100 лева на св. С.Д..
Когато след изтичане на срока за погасяване на първите вноски не постъпили суми по процесните договори, служители на кредитната къща започнали да издирват кредитополучателите и техните поръчители. При срещите с тях се установило, че свидетелите не са сключвали такива договори за кредит, не са закупували стоки от магазин „Вико Слав”, което принудило лизинговата къща да прекрати взаимоотношенията си с възз. А.. Св. Д. деинсталирал програмата от компютъра в магазина. Някои от свидетелите, посочени като кредитополочутели и поръчители – И. Д., А. А.; А. З., С. З.; С Д. и Г. А., уплашени от срещите със служителите на „Вега-1”, подали жалби в полицията. В края на март началото на април 2012 г. подс. С. изплатил дължимите пари към „Вега-1” суми по кредита, сключен на негово име, и кредите на своите познати, от които лично бил взел личните карти – А. З. с поръчител С. З. и А. А. с поръчител К. Г.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимите са извършили престъплението за което са обвинени. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство
Настоящият състав се присъединява към извода на първоинстанционният съд, че е установено по безспорен и категоричен начин това, по какъв начин са закупувани стоки на лизинг, като лизигодателят е бил „Вега -1”. Установени са безспорно и документите които са попълвали в магазините на пазара и на „Бряста”. Установено е безспорно, че в магазина „Вико Слав” комплекта от документи са попълвани на компютър, а в магазина на пазара на ръка. Писмените доказателства сочат, че инкриминираните документи са били попълнени на компютър, т.е. това е станало в този магазин ( Вико Слав ). Безспорно е установено също, че инкриминираните документи ( договори за потребителски кредит, записите на заповед, договори за прехвърляне на собственост върху движима вещ) не са били подписани от св. Й. Д.; А. З., С. З.; И. Д.; А. А.; С. Д.; М. Д.; С. С.; Д. С.; Г. А.; Ю. Ш.; А.С.А. и К. Г. Същите безспорно не са закупували стоки от магазина, или да са били поръчители при закупуването на такава стока. Единствено подс. С. е подписал своя договор. Тези обстоятелства са безспорно установени както с гласни показания, така и от приетата съдебно- почеркова експертиза.
Подс. Ф. С. още на досъдебното производство през 2012 год., и след това при първото и при второто разглеждане на делото пред съда си признава вината и дава подробни, логични и последователни обяснения, които са възприети от първата инстанция. Възз. А. от своя страна отрича да е знаел каквото и да е по повод извършеното престъпление. Настоящия състав счита, че не се касае за „оговор”. Това е така тъй като тези обяснения на подс. С. са подкрепени от разпитите на св. Г.Я.Д относно начина на придобиване на личните карти. Св. Д. е присъствал при водене на телефони разговори на подс. С. като той (С.) му е казвал, че е разговарял с възз. А.. Придружавал е подс. С. няколко пъти до магазина на „Вико Слав” където последния е занасял копия на лични карти. В показанията си свидетелят е категоричен, че единият път е видял и възз. А. пред магазина на „Вико Слав”, когато С. е отишъл до занесе лични карти. След занасянето на копията от лични карти в магазина, подс. С. се връщал и му давал по 50 лева за намерена от свидетеля лична карта. На следващо място от показанията на св. Б. се установява, че освен нея в магазина на „Вико Слав” е работел единствено собственика на магазина възз. А.. На следващо място от показанията на св. Б., С. и Д. се установява безспорно, че само и единствено възз. А. е предавал комплекта от документи на св. Д., и само той ( А.) единствено е получавал парите, които не е заприходявал в касите на магазините. Няма никаква житейска и правна логика подс. С. да твърди, че е извършил деянието с друго лице, а да посочва възз. А.. Още повече, че не е имал и такава възможност. Същият по време на деянието не е работел в магазините на въззивника, не е познавал св. Дочев, познавал е само визуално св. Б. Нямало е как да има достъп до компютъра на който била инсталирана програмата ( както се посочи до компютъра са имали достъп само Борисова и възз. А.), как да получи парите. От разпита на св. Неделчева е установено, че тя е контактувала по телефона с възз. А. и св. Борисова. Не намират никаква опора твърдяното от защитата на възз. А. както пред първата инстанция така и пред въззивната, че било възможно св. Д. заедно с подс. С. да се извършили измамата, или пак в схемата да са участвали подс. С. и св. Борисова. Първоинстанционният съд в мотивите си отхвърлил тези версии на защитата като подробно се е мотивирал. Освен посоченото в мотивите, следва да се добави и следното: нямало е как да се извърши престъплението без участието на възз. А., тъй като само и единствено той е получавал парите от св. Д. Наведените доводи, че веднага след престъплението св. Д. бил уволнен, не намира опора в доказателствата. Напротив св. Д. е посочил, че е напусал работа една година и половина – две след този случай. Твърдяното, че след като „Вега-1” не е предявила граждански иск и продължава да работи към момента с фирмата на възз. А. то това обстоятелство водело до извода, че той не бил участвал в престъплението. Дали ощетеното юридическо лице ще предяви граждански иск е негово право, обстоятелството, че това не е направено не могат да се правят каквито и да изводи. Следва да се има предвид периода който е изминал от извършването на престъплението, още повече, че подс. С. е възстановил част от сумите на „Вега-1”, а видно от показанията на св. Д. с пощенски запис са погасени всички заеми.
По отношение на квалификацията на деянието извършено от двамата подсъдими. Настоящия състав се присъединява към изложеното в мотивите на присъдата, че правилно и законосъобразно им е повдигнато обвинение по чл.212, ал.1 от НК като за възз. А. като извършител, а подс. С. като помагач. Настоящият състав не споделя становището на защитника на възз. А., че на подс. С. е следвало до се повдигне обвинение по чл.212, ал.2 от НК. Това е така, тъй като, за да бъде повдигнато такова обвинение следа дееца да изготви документи с невярно съдържание, за да може друго лице да получи без правно основание такова имущество. В случая имаме общ сговор между двамата подсъдими, като единия подс. С. действайки като помагач умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез намирането на лични карти. Докато възз. А. като извършител е изготвил неистинските договори, предал ги е на представителят на дружеството „Вега-1” св. Дочев, и получил парите, от които е дал по 100 лева на подс. С.. Когато е събирал и после предоставял личните карти подс. С. е знаел за какво ще бъдат използвани.
По отношение на наказанието.
Настоящият състав напълно споделя
посочено в мотивите на първоинстанционната присъда. Наложените наказания са
правилно и законосъобразно наложени, като съдът правилно е отчел всички
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
По отношение на жалбата.
Настоящият състав счита, от изложеното по-горе, че същата е неоснователна, като не са допуснати процесуални нарушения, не е нарушен материалния закон и наложените наказания са справедливо наложени.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
При
служебната проверка на обжалваната и протестираната присъда по реда на чл.314
от НПК, настоящата инстанция счита, че
не са налице основания, налагащи
отменяване или изменяване на обжалваната присъда. Същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 57/27.12.2018 год. постановена по НОХД № 757/2017 год. по описа на РС – Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.