Р Е Ш Е Н И Е
№ 260142
гр.Пловдив, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 31.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1110/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“ при МВР против
решение № 611/20.02.2020г. по гр.д.№ 17177/2019г. на ПдРС, І гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати
на И.С.Ш. следните суми: сумата от 1526,53 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 217 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода 22.10.2016
г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 188,61 лева- мораторна лихва за периода
01.03.2017 г. – 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1526,53 лева от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. Във въззивната жалба се сочи
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия И.Ш. оспорва същата като
неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от И.С.Ш. против
ГД“Гранична полиция“, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето
производство, работил през процесния период на длъжност ****в Група «Летищна
сигурност» при Гранично полицейско управление- «Летище ****» към Регионална
дирекция «Гранична полиция»- Аерогари, която била структурно подчинена на ГД
«Гранична полиция» при МВР. Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от него
длъжност Ш. бил със статут на държавен служител. През периода 22.10.2016г.- 22.10.2019г. той работил на
смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни
почивка, като на месец полагал 5 или 6 нощни смени. През същия период той
положил общо 1512 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлизал на 1728 часа, като разликата от 216 часа не му били заплатени.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за това,
че приложими са единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия
подзаконови нормативни актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за
превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим
реда предвиден в НСОРЗ.
Безспорно е, а и от събраните по пръвоинстанционното
дело доказателства се установява, че през процесния период въззиваемият е работил на длъжност ****в Група
«Летищна сигурност» при Гранично полицейско управление- «Летище ****», т.е. че
е бил служител на МВР, и че е
полагал труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на
ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице З. М., се установява, че че през
процесния период въззиваемият е положил 1520 часа нощен труд. При приложение на
коефициента 1,143 неизплатени остават 217 часа, за които дължимата сума е в
размер от 1526,53 лева. Мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. – 22.10.2019
г. е в размер от 188,61 лева.
Спорът
по делото се свежда до това, която е приложимата нормативна уредба относно
заплащането на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния
период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители /отм./
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители /отм./
липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата
на чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и
6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР,
полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ.
Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово
възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1526,53 лева, ведно със съответните лихви за забавено
плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия И.Ш. бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 300
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № решение № 611/20.02.2020г. по гр.д.№ 17177/2019г. на ПдРС, І гр.с., с
което жалбоподателят ГД“Гранична
полиция“ при МВР- гр.**** е осъден да заплати на И.С.Ш. следните суми: сумата
от 1526,53 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд от 217 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1,143 за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от
188,61 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. – 22.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1526,53 лева от датата на подаване на
исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР- гр.**** да заплати на И.С.Ш. ***, ЕГН: **********
сумата от 300 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: