Решение по дело №1110/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260142

 

гр.Пловдив, 30.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 31.08.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря: Валентина Василева

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1110/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“ при МВР против решение № 611/20.02.2020г. по гр.д.№ 17177/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което  жалбоподателят е осъден да заплати на И.С.Ш. следните суми: сумата от 1526,53 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 217 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 188,61 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. – 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1526,53 лева от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна.

   Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия И.Ш. оспорва същата като неоснователна.

     ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

            Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от И.С.Ш. против ГД“Гранична полиция“, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, работил през процесния период на длъжност ****в Група «Летищна сигурност» при Гранично полицейско управление- «Летище ****» към Регионална дирекция «Гранична полиция»- Аерогари, която била структурно подчинена на ГД «Гранична полиция» при МВР. Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от него длъжност Ш. бил със статут на държавен служител. През периода 22.10.2016г.- 22.10.2019г. той работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като на месец полагал 5 или 6 нощни смени. През същия период той положил общо 1512 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1728 часа, като разликата от 216 часа не му били заплатени.

В отговора на исковата молба се излагат доводи за това, че приложими са единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия подзаконови нормативни актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за превръщането на нощните часове положен труд  в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

Безспорно е, а и от събраните по пръвоинстанционното дело доказателства се установява, че през процесния период въззиваемият  е работил на длъжност ****в Група «Летищна сигурност» при Гранично полицейско управление- «Летище ****», т.е. че е бил служител на МВР, и че е полагал труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице З. М., се установява, че че през процесния период въззиваемият е положил 1520 часа нощен труд. При приложение на коефициента 1,143 неизплатени остават 217 часа, за които дължимата сума е в размер от 1526,53 лева. Мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. – 22.10.2019 г. е в размер от 188,61 лева.

            Спорът по делото се свежда до това, която е приложимата нормативна уредба относно заплащането на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители  /отм./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители  /отм./ липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1526,53  лева, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия И.Ш. бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 300 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 611/20.02.2020г. по гр.д.№ 17177/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което  жалбоподателят ГД“Гранична полиция“ при МВР- гр.**** е осъден да заплати на И.С.Ш. следните суми: сумата от 1526,53 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 217 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 188,61 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. – 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1526,53 лева от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР- гр.**** да заплати на И.С.Ш. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: