Р Е Ш Е Н И
Е № 260797
гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII граждански състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Гергана Бонева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4207 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правна квалификация чл. 45 ал.1 ЗЗД от В.К.Л., ЕГН: **********,
срещу З.М., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 2562,28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от ищцата разноски за лечение, причинени на същата
вследствие на настъпило увреждане от ПТП на пешеходна пътека на ** г. в гр. ***,
вследствие на виновно противоправно поведение на ответника, както и сумата в
размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени на същата вследствие на настъпило
увреждане от ПТП на пешеходна пътека на *** г. в гр. ***, вследствие на виновно
противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – *** г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат
съображения, че на *** г. в гр. П., ищцата се предвижвала по тротоара на ул. „***“,
като достигнала до кръстовището с ул. „***“, където пожелала да пресече на
пешеходна пътека тип забра. За тази цел пропуснала движещ се автомобил и
навлезнала на пътното платно на пешеходната пътека. В този момент върху нея
връхлетял велосипедист, който се движил по пътното платно на ул. „***“.Ищцата
паднала на пътното платно на дясната си страна и останала легнала на земята,
като изпитвала силна болка в *** и ***. Доколкото ищцата не можела да стане
сама, получила помощ от свидетели на инцидента. На място се събрали множество
хора, като с тяхна помощ ищцата била отведена на безопасно място. Същата
изпитвала силни болки и не можела да стъпи на ***. На място пристигнал екип на
бърза помощ, който извършил преглед на ищцата и отвел същата в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД. На следващия ден на същата била извършена по спешност операция на ***,
в областта на ***, като и ***. Операцията продължила повече от два часа. По
случая било образувано ДП № *** г. по описа на ***при ОДМВР Пловдив, в хода на
което като причинител на ПТП бил установен ответникът. Същото било прекратено
поради отказ на ищцата да предяви тъжба. Излагат се съображения, че след
претърпения инцидент и направената интервенция, възстановяването за ищцата било
изключително трудно, като същата разчитала на финансовата помощ на своите
близки. До настоящия момент ищцата не се възстановила и продължавала да се
предвижва с помощта на друго човек. През първите месеци след инцидента
изпитвала силни болки, чувствала се подтисната и безполезна.
Поради изложеното моли предявените
претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от З.М., с който се оспорва исковата претенция – както
по основание, така и по размер. От фактическа страна се признава, че на *** г.
ответникът се е движил с велосипед, като на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“
между него и ищцата настъпил удар, както и че по повод посочения инцидент е
било образувано досъдебно производство, което е било прекратено. Възразява се
обаче, че ответникът не е действал виновно и противоправно, като ударът
представлява случайно деяние, доколкото едва когато велосипедистът приближила
пешеходната пътека, пешеходката предприела внезапно преминаване по пешеходната
пътека. Посочва се, че предприетото пресичане от ищцата е в нарушение на
разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, защото не се е съобразила
с приближаващия ответник. Излагат се доводи, че правото на пешеходеца на
преминаване на пешеходна пътека е абсолютно, но не безусловно, в която връзка
ищцата е могла да възприеме приближаващия се велосипедист, но не и обратното.
Посочва се в допълнение, че ответникът се е движил с допустима скорост.
Поради изложеното моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото фактура № ***/***
г. /л.*/, фактура № ***/*** г. /л.*/ и фактура № ***/*** г. /л.**/ и фискални
бонове /л.*-*/, се установяват извършени разходи за лечение от ищцата и
закупуване на необходими принадлежност за оперативно и следоперативно лечение в
общ размер на 2562,28 лева.
От приложеното по делото Досъдебно
производство № *** г. по описа на *** при ОДМВР Пловдив, се установява, че
същото е образувано за това, че на *** г. на В.К.Л., ЕГН: **********, е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно **** – престъпление по
чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. С Постановление от 26.10.2018 г., престъплемието е
преквалифицирано на чл. 133, вр. чл. 129, ал.1 НК, и е прекратено на основание
чл. 24, ал.1, т.7 НПК – поради изразено нежелание от страна на В.Л. да подаде
тъжба до Районна прокуратура Пловдив за извършено престъпление.
По делото е изготвена комплексна
съдебномедицинска експертиза /л.***-***/ от вещи лица – специалисти в областта
на травматологията, неврологията и психология. От заключението по изготвената
експертиза се установява, че причинената фрактура на ищцата е напълно
зараснала, като същата се оплаква от *** и по-продължително стоене права,
невъзможност за самостоятелно качване и слизане по стълби, болка при промяна на
времето. Оплакванията са от *** и ***. Констатирани са обективно-ограничени и
болезнени ***. Според вещите лица ***на ищцата следва да бъде определено като
средна телесна повреда и ищцата е настъпило напълно по описания начин в
исковата молба – при блъскане, падане и огъване на *** на вътре, т.е.
механизмът е индиректен, огъвачен, като по време и начин се е случило, както се
съобщава, респ. налице е причинни-следствена връзка между извършените действия
и установените травматични увреждания. При неврологичното изследване, вещите
лица са установили, че при ищцата липсват данни за засягане на периферните
нервни структури или придобити. Налице са обичайните за възрастта, неосъзнати
от ищцата, клинични данни за ***. *** не може да се свърже със специфични
увреди или страдания от неврологичен произход. Според вещите лица е уместно
ищцата ежегодно в планов порядък да провежда рехабилитационни и
физиотерапевтични мероприятия в амбулаторни или балнеосанаториални условия, с
цел подобряване и възстановяване на ***. Досежно психическото състояние на
ищцата, се посочва, че след преживения психически стрес, вследствие на несената
й телесна повреда, ищцата е с ***. Посоченото дава отражения върху
емоционалния, личния, социалния и дейния й живот в обичайните навици и
ежедневни дейности. Набелязани са *** за ***, *** и ***. Това повлиява върху
качеството и способността й да изпълнява домакинските си задължения, което от
своя страна допринася за изпитване на маложенностни изживявания, понижена
самооценка, а на момента и мисли за безпреспективност, предивд описаното от нея
физическо състояние. Усещането за непълноценност, а в случая нарушената пълноценност,
е критерий за нарушен емоционален баланс. Физическите увреждания ограничават
възможностите й за активна физическа дейност, както в домашна обстановка, така
и в социалната среда. Ограничени са социалните контакти до минимум. Изпитва
дискомфорт от факта да бъде обслужвана от своите близки. Налице е повишена ***
и цялостен снижен ***.
В хода на съдебното следствие е приета
и съдебноавтотехническа експертиза. Вещото лице, след оглед на приложения по
делото компактдиск и оглед на място, е посочил, че ответникът в качеството му
на велосипедист се е движил в южната част на южната пътна лента на ул. „***” в
гр. П., посока – запад – изток, след което, реагирайки на навлезналата
пешеходка на платното за движение, е променил посоката си на движение на север,
като при настъпване на удара, велосипедистът се е намирал на около 1 – 1,2
северно от южния край на платното за движение. Неговата скорост преди да
реагира е била около 10 m/s.
Непосредствено преди да предприеме пресичане на платното за движение,
пешеходката се е намирала на южния тротоар в югозападната част на кръстовището,
образувано от ул. „***” и „***” в гр. П., а велосипедистът се е намирал западно
от нея. При навлизане на пешеходката на платното за движение, велосипедистът е
отстоял на 5,37 m от създадената конфликтна точка
на последващи траектории. В анализираната ситуация, при своевременна реакция на
велосипедиста и екстремно задейства на спирачната система, ответникът е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара и така да избегне
настъпване на ПТП, т.е. пешеходката не е попадала в опасната зона на велосипедиста.
При движение на велосипедиста без промяна на траектория, той би преминал зад
пешеходката и удар не би настъпил. В анализираната ситуация, пешеходката е
навлезнала на платното за движение в момент, когато дори при своевременна
реакция на велосипедиста и екстремно задействане на спирачната система,
велосипедистът е нямал техническата възможност да спре преди достигане на
пешеходната пътека. От техническа гледна точка най-вероятен е следният
механизъм за настъпване на произшествието: Ответникът е управлявал велосипед по
южната пътна лента на ул. „***” в гр. П. с посока от запад на изток с около 10 km/h. По същото време, на същата улица, в посока от юг на
север по пешеходната пътека, ищцата е предприела пресичане на платното за
движение. Велосипедистът възприел навлезналата пешеходка на платното за
движение и отклонил велосипеда наляво /на север/ и задействал спирачната
система на велосипеда, но в резултат на скорости и пресичане на траектории,
последвал удар. Ударът настъпил по дължина около средата на пешеходната
пътека,а по широчина на около 1 – 1,20 м. северно от южната граница на платното
за движение, в дясната част на велосипеда и в лявата страна на пешеходката.
След удара пешеходката паднала надясно и се установила на платното за движение,
а велосипедистът спрял. В проведеното открито съдебно заседание на *** г., при
извършеният разпит на вещото лице, същият посочва, че велосипедистът е можел да
спре преди настъпване на удара, но не и преди достигане на пешеходната пътека.
Най-вероятните причини за настъпване на произшествието са, че велосипедистът не
е възприел своевременно или не е реагирал своевременно на пешеходката на
платното за движение, а от друга страна – пешеходката е следвало да съобрази
движението на пътното превозно средство. Ако не е променил траекторията си,
велосипедистът е щял да премине зад пешеходката, но във всяко произшествие,
инстинктът за самосъхранение е водачът да се опита да избегне конфликтната
точка.
Съдът кредитира изготвените по делото
експертизи, доколкото същите са компетентно изготвени, с необходимите знания и
умения и обосновани. Заключенията на вещите лица не бяха оспорени и от
страните.
По делото е разпитан свидетелят В.В., *** на *** на
ищцата. Същият си спомня за случил се инцидент с ищцата на *** г. На
свидетелятпозвънял непознат телефонен номер. След като същият се обадил,
непознат глас му съобщил, че ищцата е блъсната в близост до техния дом. ***разговарял
и с ищцата, след което пристигнал на място. Там видял ищцата, седнала на
бордюра, като той и други хора се опитали да я поставят на стол, но не успели.
На място пристигнала линейка, като ищцата през цялото време плачела и
съобщавала за болки. Линейката я откарала в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД. Когато
пристигнал на мястото на инцидента, *** не заварил лицето, което блъснало
ищцата, а същият бил открит впоследствие чрез видеозапис, като ответникът сам
се явил пред полицейските власти и признал за случилото се. Впоследствие
посетил и ищцата в болничното заведение. Същият обяснил, че е готов да поеме
разходите по лечението. Впоследствие свидетелят и ответникът имали среща и
коментирали сума, която последният следвало да заплати с оглед възможността да
се оттегли жалбата от ищцата в полицейското управление. След оттегляне на
жалбата обаче, ответникът отказал да провежда разговор с ищцата. С. В. си
спомня, че преди инцидента ищцата била много деен човек – помагала на своята
дъщеря, взимала децата от градина. След ПТП-то същата се влошила както
физически, така и психически. Наложило се непрекъснато да ходи с придружител,
като не можела сама да качва стълби, доколкото единият й край бил по-къс от
другия. Към настоящия момент ищцата продължавала нейното лечение и да взима
медикаменти.
Съдът дава вяра показанията на с. В., доколкото същите
са преки, непросредствени и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. Действително, същият се явява съпруг на дъщерята на
ищцата, респ. показанията му следва да бъдат преценяни с оглед неговата
евентуална заинтересованост от изхода на спора. Въпреки посоченото, съдът
кредитира показанията на свидетеля, доколкото същият е възприел непосредствено
състоянието на ищцата след инцидента и е очевидец на преживените от същата
емоционални и психически състояние по време на нейното лечение и след това.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът
е сезиран с иск с правна квалификация чл. чл. 45 ал.1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск следва следва
да са се проявили в своята кумулативно следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. противоправно поведение на ответника; 2.
вреди, причинени на ищеца; 3. причинените вреди на ищеца да са в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника и 4. неговото поведение да е
виновно, като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция.
В настоящия случай, според съда се
установи противоправно поведение на ответника, изразяващо се нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Така, от приетата по делото и кредитирана от
съда САТЕ, се установи, че причината за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е че велосипедистът не е възприел своевременно или не е реагирал
своевременно на пешеходката на платното за движение. По този начин същият е
нарушил правилото на чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП, който вменява задължение на
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост, да спрат, когато
възникне опасност за движението. Действително, в настоящия случай се установи,
че скоростта за движение на велосипеда е била едва 10 km/h, но посочената норма изисква намаляване на скоростта
в зависимост от характера и степента на опасността – колкото опасността за
движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да бъде
преодоляна. Спирането на превозното средство се налага при условията и
ситуации, когато движението, дори и с минимална скорост, създава опасност за
настъпване на ПТП /така Тълкувателно решение
№ 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, което се
явява приложима и в настоящия случай/. В тази връзка не се споделят наведените
възражения от ответника, че осъщественото от него поведение съставлява случайно
деяние. За да е налице случайно деяние по чл. 15 НК следва водачът да е
изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но да не е
могъл и да не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици /така отново посоченото тълкувателно решение/. В
настоящия случай, от приетата по делото САТЕ се установи, че ответникът е
могъл, а съобразно нормата на чл. 20, ал.2, предл. последно ЗДвП и е бил длъжен
да предвиди настъпването на общественоопасните последици и да ги предотврати,
поради което извършеното от него е виновно и не попада в приложното поле на
понятието „случайно деяние”.
От приобщените по делото СМЕ се установиха настъпили
травматични увреждания на ищцата, които са в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото противоправно поведение от ответника. Вследствие на причинените
травматични увреждания, на ищцата са причинени неимуществени вреди – причинени
болки и страдания. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. /така ППВС № 4 от 23.XII.1968 г./. В настоящия случай се
установи травматично увреждане, което попада в приложното поле на понятието
„средна телесна повреда”, регламентирано в чл. 129 НК – счупване на горната
част на дясната бедрена кост. Касае се за лице, което към момента на
причиняване на телесното увреждане е на осемдесетгодишна възраст. Вследствие на
причиненото увреждане, същата е следвало да претърпи интервенция с поставяне на
метални тела с винтове. Посоченото е довело до накуцване и обременяване на
движенията в десния крайник на ищцата, като предвид напредналата й възраст,
посоченото увреждане е без наличие на признаци за пълно оздравяване. Досежно
емоционалното и психическото състояние се установи, както от приобщената СМЕ,
така и от показанията на с. В., че същата изпитва чувства на малоценност,
безпомощност, беззащитност и боязливост. По този начин, вследствие на
нанесената травма на ищцата, се ограничат нейните социални контакти, като
надделява минорното настроение и мисли за несправедливост. Също така, чувствата
за безпомощност и безполезност у ищцата се пораждат и вследствие на нейната
физическа невъзможност за осъществяване на подкрепа във задълженията – както
нейните лични, така и на семейството. Изложеното, според съдебния състав налага
извод за доказаност на исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди в
пълен размер от 9000 лева.
Не се установи твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат. Действително, от приобщената по делото
САТЕ се установява, че ищцата е навлезнала късно на пешеходната пътека. Въпреки
изложеното, към момента, в който велосипедистът е могъл да възприеме същата, тя
вече е била позиционирана на пътното плато и е пресичала. Още повече, че същата
е предприела посоченото действие след като е изчакала преминаване на автомобил
по платното за движение. Изложеното обуславя липса на поведение от страна на
ищцата, което да е допринесло до настъпване на вредоносния резултат, поради което
съдът намира, че така определеното обезщетение в размер на 9000 лева не следва
да бъде намалявано.
По отношение на претенцията за
заплащане на имуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че от
приложените писмени доказателства – фактури и фискални бонове, по несъмнен
начин се установи техния пълен размер. Същите се явяват в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника, доколкото
представляват вложени средства в осъществяване на лечение на ищцата и
консумативи във връзка с него, което е било необходимо поради причиненото й
увреждане. Поради изложеното претенцията за заплащане на имуществени вреди
следва да бъде уважена в пълен размер.
С
оглед нормата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, законна лихва върху посочените суми се дължи
от датата на настъпване на вредоносното събитие - *** г., до окончателното
изплащане на сумата. Действително, ищецът е претендирал обезщетение за забава
от датата на деликта до датата на депозиране на исковата молба в съда, но
следва да се отбележи, че в настоящия случай законната лихва се явява
компенсаторен механизъм, поради която причина се дължи от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Така по делото са
представени доказателства за заплатени разноски в размер на 2638,79 лева,
съобразно приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, като същите
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД З.М., ЕГН: **********, *** гражданин, постоянно
пребиваващ на територията на Р. Б., паспорт № ***, издаден на *** г. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Л., ЕГН: **********,
сумата в размер на 2562,28 лева /две
хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от
ищцата разноски за лечение, причинени на същата вследствие на настъпило увреждане
от ПТП на пешеходна пътека на *** г. в гр. П., вследствие на виновно
противоправно поведение на ответника, както и сумата в размер на 9000 лева /девет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени на същата вследствие на настъпило увреждане от ПТП на
пешеходна пътека на *** г. в гр. П., вследствие на виновно противоправно
поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК З.М., ЕГН: **********, *** гражданин, постоянно
пребиваващ на територията на Р. Б., паспорт № ***, издаден на *** г. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Л., ЕГН: **********,
сумата в размер на 2638,79 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Боева
Вярно с оригинала.
М.К.