№ 783
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.А. А. с
ЕГН ********** от *** срещу НП № 20-0445-000989/22.02.2021 год. на Началник група към
ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП, на
осн.чл.183,ал.2,т.3,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 20 лв.; за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месеца.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на наказание не са представени необходимите писмени доказателства
установяващи компетентността на актосъставителя и АНО да издават съответните
административни актове. Твърди се, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
нарушения на чл. 42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН , както и че не е приложен чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.
Г. Н. ,ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирана е молба от юк Атанасова.
1
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 308102/02.10.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 02.10.2020 год. в 19,25 часа на пътен възел Летище
посока гр.Варна- гр.Девня до Мото Пфое, жалбоподателя управлява автомобил „ Фолксваген
поло” с рег. № ***, собственост на В. А. А. с ЕГН **********, като нарушава: водача не
спира на пътен знак Б2 на регулирано кръстовище; 2. Водача не спира на подаден сигнал със
стоп палка по образец своевременно подаден и ясен за възприемане от униформен служител
– нарушения на чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не
отразил да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя А. за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на осн. чл.183,
ал.2,т.3,предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв., а за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 120 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
А.А., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че на посочения ден по график той
и колегата му св. П. се намирали на пътен възел Летище, отсечката за МотоПфое, където
става качването на магистралата от посока гр.Добрич. В 19,25 часа лек автомобил „
Фолксваген поло” с рег. № В2273 ВР не спрял на пътен знак Б2 на регулирано кръстовище
на самия пътен възел. Това наложило да бъде подаден сигнал със стоп-палка на водача.
Водача не спрял и продължил движението си в посока гр.Девня. Това наложило
полицейските служители да го последват и да го спрат след около 700 метра. Според
свидетеля водача заявил, че се бил уплашил и затова не е спрял. За установените нарушения
му бил съставен АУАН.
С показанията на св.П. потвърждава казаното от св.А..
По искане на защитата съдът е допуснал и разпитал в качеството на свидетели М.М. и Е.К..
От показанията на М. се установява, че е пътувал на предна дясна седалка в
2
автомобила.Твърди, че управлявания от жалбоподателя автомобил е спрял преди
включването си в магистралата, тъй като пред тях се е движил друг лек автомобил, който е
спрял на знака Б2. Потвърждава, че при излизането им на магистралата е имало полицейски
патрулен автомобил, но твърди, че не се е виждал. Потвърждава, че при излизане на
магистралата е имало полицейски патрул, но отново твърди, че не се е виждал.
Потвърждава, че полицейските служители са подали сигнал със стоп-палка, но твърди, че не
са я видели.
От показанията на св.К. се установява, че също е пътувал в автомобила на жалбоподателя.
Заявява, че А. е спрял на знак Б2, както и че е видял подадения със стоп-палка сигнал, но
твърди, че не са могли да разберат дали е бил подаден за тях или за движещия се след тях
автомобил.
Полицейските служители свидетелите А. и П. се явяват орган осъществяващ контрол по
пътищата относно спазването на правилата за движение. В конкретния случай те са и
очевидци на действията на водача, поради което съдът кредитира напълно показанията им ,
тъй като ги намира за конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
им.
По отношение показанията на свидетелите М. и К. съдът отчитайки близките отношения
между тях и наказаното лице , намира, че същите са заинтересовани от изхода на спора и не
ги кредитира в частта, в която твърдят, че жалбоподателя е спрял на знак Б2. В останалата
им част, съдът ги кредитира, тъй като свидетелите въпреки, че се опитват да подкрепят
тезата на жалбоподателя установяват, че са възприели полицейските служители и подадения
от тях сигнал със стоп-палка. Красноречиви в този смисъл са показанията на св.К.,който
заявява :”когато колата мина изведнъж го видяхме , махаше с палка…Видяхме полицай, но
не разбрахме на коя кола маха.”
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А., П., частично от показанията на
свидетелите М. и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото
писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
3
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково,
съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно т.1.3 от същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и
свидетели при установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е
отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес, ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя
страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с
предимство.
В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно
той е управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № *** на 02.10.2020 год. в участъка на
пътен възел Летище, в посока гр.Варна-гр.Девня до МотоПфое . От показанията на
свидетелите А. и П. се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак.
Свидетелите А. и П. лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че е
преминал в посочения участък без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“.
Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя, не могат да бъдат
счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е
съобразил с посочения пътен знак. По този начин А. виновно е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление по пункт 1.
4
Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не
спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквото
нарушение е извършено в процесния случай.
По отношение на визираното в пункт 2 от процесното НП, административно нарушение,
съда констатира следното:
Съгласно чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът намира като безспорно
установено от обективна и субективна страна, че жалбоподателят А., като водач на МПС лек
автомобил „Фолксваген поло” с рег. № *** не е спрял плавно на посоченото място, или в
най дясна част от платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Посоченото се подкрепя от показанията на разпитаните по делото актосъставител А. и
свидетелите П., М. и К..
Възраженията на жалбоподателя, че при сигнализиране от контролния орган,
жалбоподателят е бил зад друг автомобил, поради което не видял, че към него е бил
отправен сигнала за спиране е неоснователно.Данни в горния смисъл, а именно – наличие на
друг автомобил, до този на жалбоподателя не се установиха по делото. Напротив –
свидетелите А. и П. са категорични, че сигналът е подаден по начин, ясно видими за водача,
както и че сигнала е подаден на единично движещ се автомобил.
В разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е описано едно задължение за водача и то се изразява в
това, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре, като намали плавно. Това спиране, съгласно същата разпоредба,
водачът е длъжен да извърши това в най-дясната част на платното за движение, или на
посоченото от представителя на службата за контрол място. В настоящия случай се
установява, че жалбоподателя поначало не се е подчинил на указанието да спре, изобщо не е
намалил скоростта, ако приемем, че не е разбрал дали подадения сигнал се отнася за него, а
е продължил движението си, което е наложило да бъде последван от полицейските
служители. В този смисъл извършеното от жалбоподателя се изразява в отказ да изпълни
подадения сигнал за спиране от контролния орган, който отказ е възприет от
актосъставителя и описан в съставения АУАН и съответно – издаденото въз основа на
същия наказателно постановление.
Предвидената в чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административна санкция е глоба в размер от 50
до 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая АНО
е наложил наказанието глоба и лишаване от права, клонящи към средния размер/срок.
5
Състава на съда намери, че така определения размер на наказанията е необоснован,
доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца.
Наказанията, определени към минималния размер на предвидения в закон диапазон, според
състава на съда се явяват справедливи и адекватни на тежестта на извършеното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Конкретните установени нарушения, както и обстоятелствата по същите
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбите на чл.6,т.1 и чл.103 от Закона за движението по пътищата,
отчетена от законодателя при въздигане на деянията в нарушения. Не са налице и основания
случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията
не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Липсата на
конкретни вредни последици е резултат от случайност, а не от поведението на
жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В АПК въпроса за възлагане на разноските е уреден в чл.143,в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.Липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за
отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, приложение намират общите правила на
чл.78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно
уважената, респ. отхвърлената част от искането.При приложението на този принцип и двете
страни в производството имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената / отхвърлената част от жалбата.
В хода по същество защитника на жалбоподателя адв.Николава, ВАК посочва, че не търсят
разноски.
Предвид това и с оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР -
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
6
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева,
като съразмерната част е в размер на 40 лв..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0445-000989/22.02.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, РУ Аксаково към ОД МВР Варна, с което на Р. А.. АС. с ЕГН ********** от *** за
извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 лв.
ИЗМЕНЯ НП № 20-0445-000989/22.02.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна, РУ
Аксаково към ОД МВР Варна, с което на Р. А.. АС. с ЕГН ********** от *** за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
четири месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба
на 50 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА Р. А.. АС. с ЕГН ********** от *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 40.00
лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7