№ 20
гр. Бяла Слатина, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20211410100790 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Красно село ул.“Ш.П.“ №10, представляван от
Р.В.–управител, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Е. против Ф. В. Р. с ЕГН ********** от
с.Т., обл.В., ул.Обнова № 1, с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.86
от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД за сумата от 1000.00 лв. представляваща неплатена главница по
договор за кредит № ********** от 31.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на и.м.-21.06.2021г., както и направените съдебни
разноски. Желае да му се присъдят и направените по делото разноски.
С писмено становище вх. № 2152/11.10.2021г. депозирано от юрисконсулт Е.Е. -
пълномощник на ищцовото дружество с оглед процесуалното поведение на ответника и при
наличие предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК е поискал съдът да постанови
неприсъствено решение спрямо ответника Ф. В. Р..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.86 от
ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Ф. В. Р., не е депозирала
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не
е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от
ГПК.
Същата редовно призована за съдебно заседание, не се явила, не е изпратила представител,
1
не е ангажирала доказателства и не е депозирала писмена молба, с която да желае делото да
се гледа в нейно отсъствие.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Ищецът твърди, че е цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД, като „4финанс“ ЕООД опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „Вивус“ и ответницата Ф. В. Р. на 31.03.2017 г. сключили
договор за кредит № 99813390022 по реда на чл.6 от ЗПФУР и на 31.03.2017г. на
ответницата била отпусната сума в размер на 1000,00 лв. по банковата сметка на
ответницата в Банка ДСК ЕАД. Кредита е отпускан за период от 30 дни, с падеж 30.04.2017
год. Към тази дата ответницата следвало да заплати общата сума от 1033,69 лв. от която:
1000,00 лв. главница, 33,69 лв. договорна лихва за периода на ползване на кредита.
Ответницата Ф. В. Р. не е извършила плащане по кредита и изпаднала в забава.
С писмено становище вх. № 2152/11.10.2021г. депозирано от юрисконсулт Е.Е. -
пълномощник на ищцовото дружество преди първо съдебно заседание насрочено за
26.10.2021г. е поискал съдът да постанови неприсъствено решение по чл.238,ал.1 от ГПК
спрямо ответника Ф. В. Р..
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т.
1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен
срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил, респ.
не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред
с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна
основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изискуеми
вземания към ответника за претендираната парична сума на соченото договорно основание-
валидно цедиран заем се подкрепят от ангажираните доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр.
с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за
2
осъждането му да заплати на ищеца дължимите искови суми.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. В. Р. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.Обнова № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., район Красно село ул.“Ш.П.“ №10, представляван от Р.В.–управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Е.Е., на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.86
от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД, сумата от 1000.00 лв. представляваща неплатена главница по
договор за кредит № ********** от 31.03.2017г.,сключен между длъжника и кредитодателя
„4финанс” ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца –цесионер Кредитреформ
България” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на и.м.-21.06.2021г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски - заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева /.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
3