№ 3292
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 84894/10.11.2021 г. на АС. М. ГЬ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в Република Чехия, гр. К., със съдебен адрес в гр.
София, ж.к. ., сем. Векилови, срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Цар Борис . Интерпред, представлявано от .г, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не
дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на
1328.12 лв., в това число главница в размер на 1188.54 лв. за периода 24.01.2007 г. до
18.05.2012 г., мораторна лихва в размер на 64.52 лв. за периода 23.02.2012 г. до 23.11.2007 г.
и разноски в размер на 75.06 лв., присъдени по ч.гр.д. № 18411/2012 г. по описа на СРС, 83
състав и обективирани в изпълнителен лист от 03.04.2014 г.
Ищецът твърди, че повече от десет години живее извън страната, заедно със
семейството си. Сочи, че са му се обадили роднини от България, които го информирали, че
не могат да сменят титуляра на партида за ВиК услуги за адрес в гр. София, ж.к. Овча купел,
бл. 3, вх.5, ап. 118, разкрита при ответното дружество, която партида след смъртта на
майката на децата на ищеца се водила на името на ищеца. Твърди, че е посетил ответното
дружество с цел уреждане на въпросите относно непогасените суми, като получил
информация, че освен прогнозни месечни сметки за 2021 г. по партидата имало стари
начислени задължения, за които имало издаден изпълнителен лист от 03.04.2014 г. по ч.гр.д.
№ 18411/2012 г. по описа на СРС, 83 състав. Твърди, че е подал молба за сторниране като
погасени по давност на всички суми, начислени за период по-дълъг от три години. Било му
отговорено, че ако има съдебни разноски, те не се погасявали и следвало да внесе сумата от
1328.12 лв. в брой на касата, за да може да смени партидата. Сочи, че имотът е празен след
1
смъртта на майката на децата му. Моли съда да приеме за установено, че сочените суми са
недължими, поради липса на облигационна връзка между страните, а при евентуалност
поради погасяване на вземанията по давност. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала
отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва, че задължението е погасено по
давност. Твърди, че за задълженията е образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ с
рег. № 863 С.Х. по молба от 26.04.2014 г. Твърди, че вземането е установено с влязла в сила
заповед по чл. 410 от ГПК, поради което същото се погасява с петгодишна давност. Сочи, че
с предприемането на изпълнително действие по принудително събиране на вземането,
давността се прекъсва, като такива са били предприети многократно в конкретния случай.
Твърди също така, че по изпълнителното производство било постъпило плащане от
длъжника, което само по себе си било признание на дълга, респективно – прекъсване на
давностния срок. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представено заверено копие на изпълнителен лист от 03.04.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. № 18411/2012 г. по описа на СРС, 83 състав за сумите 1188.54 лв. –
главница за периода 24.01.2007 г. до 18.05.2012 г., мораторна лихва в размер на 64.52 лв. за
периода 23.02.2012 г. до 23.11.2007 г. и разноски в размер на 75.06 лв. за доставени и
незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника.
Със Заявление от 03.11.2021 г. ищецът е поискал от ответника сторниране на
процесните суми.
Изискан е и е приложен заверен препис от изпълнително дело № . по описа на ЧСИ с
рег. № 863 С.Х.. Същото е образувано по молба на „.“ АД на 26.06.2014 г. въз основа на
процесния изпълнителен лист, като на съдебния изпълнител е възложено да определи
начина на изпълнението. Със запорни съобщения от 24.07.2014 г. са наложени запори върху
сметки на ищеца в различни банки – „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Райфайзенбанк“ АД.
На 18.01.2016 г. взискателят е поискал налагане на запори на банковите сметки на
длъжника, да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника, да наложи възбрани
на притежаваните от длъжника недвижими имоти и да наложи запор на трудовото
възнаграждение или пенсия. На 11.03.2017 г. е депозирана отново молба от взискателя с
посочване на конкретни способи за събиране на вземането. Тази молба е оспорена от ищеца
по отношение на нейната автентичност.
На 29.12.2017 г. ищецът е извършил плащане по изпълнителното дело за погасяване на
част от задължението в размер на 151.85 лв. като по този начин е признал вземането.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
2
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца в размер на 4723.54 лв. по
два клиентски номера, а именно: сумата от 1188.54 лв. – лихва за периода 24.01.2007 г. до
18.05.2012 г., мораторна лихва в размер на 64.52 лв. за периода 23.02.2012 г. до 23.11.2007 г.
и разноски в размер на 75.06 лв., присъдени по ч.гр.д. № 18411/2012 г. по описа на СРС, 83
състав и обективирани в изпълнителен лист от 03.04.2014 г., поради погасяване на сумите
по давност. При отрицателен установителен иск и съгласно правилата на чл. 154 от ГПК за
разпределяне тежестта на доказване, ищецът не носи такава да доказва пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е
титуляр на оспореното право. Ответникът дължи установяване на основанието, от което
правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него
доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищците.
Съответно, ищецът следва да докаже наведените от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ищецът има интерес от провеждане на настоящото производство (право на иск), тъй
като по делото е установено, че на негово име за процесния имот са начислени процесните
суми.
Предвид това, че вземането е признато с влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, а влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва
със сила на пресъдено нещо, съгласно съдебната практика, поради което вземането се
погасява всякога с петгодишна давност по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По делото липсват данни на коя дата заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила,
поради което съдът приема, че това е станало на датата на издаване на изпълнителния лист –
03.04.2014 г. От тази дата и започва да тече петгодишната давност. С подаване на молба на
26.06.2014 г. до ЧСИ Х. за образуване на изпълнително производство за събиране на
вземането, както и с възлагане на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнението, кредиторът е прекъснал давността и след тази дата тече нова давност.
Върху сметките на ищеца са били наложени запори в Банка ДСК“ ЕАД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк“ АД със запорни съобщения от 24.07.2014 г.,
като това са действия по принудителното събиране на вземането и прекъсват срока на
давността, независимо, че по сметките на лицето не е имало авоари и способът за
принудително събиране не е дал реален резултат. Давността е прекъсната и с Молба от
18.01.2016 г., депозирана от взискателя, с която се посочват конкретни изпълнителни
способи за събиране на вземането. С извършено частично погасяване от страна на длъжника
на 29.12.2017 г. давността отново е прекъсната. След тази дата липсват извършени каквито и
да било действия по изпълнителното дело, поради което съдът приема, че същото е
прекратено по силата на закона на 29.12.2019 г. /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК./.
За да се приеме, че вземането е погасено по давност, следва да се установи
3
изтичането на непрекъснат петгодишен срок от датата на влизане в сила на заповедта,
респективно от датата на издаване на изпълнителния лист – 03.04.2014 г. По делото се
установява, че давността е прекъсвана неколкократно: на 26.06.2014 г. с отправяне на искане
до ЧСИ Х. да определи начина на изпълнение за събиране на вземането; на 24.07.2014 г. – с
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника; на 18.01.2016 г. – с посочване на
конкретни принудителни способи от взискателя; на 29.12.2017 г. – с извършено частично
плащане от длъжника. Считано от 29.12.2017 г. до приключване на устните прении е изтекъл
период от малко по-дълъг от 4 години и два месеца, който обаче не е достатъчен за
погасяване на вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.
117 ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата молба е неоснователна и следва да
отхвърлена като такава.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определя такова в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АС. М. ГЬ., ЕГН **********, с постоянен адрес в
Република Чехия, гр. К., със съдебен адрес в гр. София, ж.к. ., сем. Векилови, срещу „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис . Интерпред,
представлявано от .г, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 439 от
ГПК за установяване, че ищецът не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми,
претендирани от ответника в размер на 1188.54 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки/ – главница за периода 24.01.2007 г. до 18.05.2012 г., мораторна
лихва в размер на 64.52 лв. /шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ за периода
23.02.2012 г. до 23.11.2007 г. и разноски в размер на 75.06 лв. /седемдесет и пет лева и шест
стотинки/, присъдени по ч.гр.д. № 18411/2012 г. по описа на СРС, 83 състав и обективирани
в изпълнителен лист от 03.04.2014 г., поради погасяване на сумите по давност, като
неоснователен.
ОСЪЖДА АС. М. ГЬ., ЕГН **********, с постоянен адрес в Република Чехия, гр. К.,
със съдебен адрес в гр. София, ж.к. ., сем. Векилови да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3,
Бизнесцентър Интерпред, представлявано от .г, сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) за
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5