Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал.

1 и ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба на Г. Г. Д. от [населено място], [улица] А, чрез адвокат С. Х. Е., АК [област], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис * срещу Решение № 2153-28-23 от 10.05.2024г, изд. от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 1012-28-36 от 12.04.2024г против Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г, на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, като излага подробни съображения за нарушение на материалния закон при издаване на решението. Иска присъждане на разноски.

Ответникът по жалба – Директор на ТП на НОИ – Ямбол, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрк. М., която моли жалбата да бъде отхвърлена по изложени съображения в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Ямбол, в настоящия състав, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи, установи от фактическа страна следното:

Със справка вх. № 281-00-1580-1/23.11.2023г. е прието заявление, с което от Г. Г. Д. е поискано да се отпусне парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от Кодекса на социалното осигуряване КСО). В заявлението декларира, че има положен стаж в друга държава Великобритания за периода от 01.12.2017 до 13.11.2023г.

С писмо изх.№ У-281-00-1580-1/23.11.2023г. на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ е уведомен, че следва да представи следните липсващи документи :

1.Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС със СЕД 002 и U004.

2.Документи от Великобритания - копие на последните 3 фиша за заплати от последен работодател, както и документ, потвърждаващ причината за напускане на работа.

Уведомително писмо № У-281 -00-1580-1/23.11.2023г. е изпратено с лицензиран пощенски оператор и е получено от член на домакинството - майка на 01.12.2023г.

На 24.01.2024г. в приемната на ТП на НОИ-Ямбол със справка вх.№ 281-00-1580- 2/24.01.2024г. са представени исканите от лицето документи.

Във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) №883 /2004 лицето декларира положен стаж във Великобритания за периода 01.12.2017г.-13.11.2023г.

С разпореждане №281-00-1580-1/25.01.2024г. производството по отпускане на ПОБ е спряно с мотив : „ Производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица се спира до получаване на формуляри структуриран електронен документ СЕД U017 за удостоверяване на осигурителна заетост от осигурителната институция на Великобритания, изпратени на 25.01.2024г. чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС ( EESSI). С данни, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица.

Със справка вх.№281-00-1580-3/05.03.2024г. е прието копие на преносим документ U1.

На 05.03.2024г. е Н001 е предоставен преносимият документ на Великобритания за потвърждаване на съдържанието му.

На 20.03.2024г. е получен СЕД U017 за удостоверяване на осигурителен стаж с потвърдени периоди на осигурена заетост от 18.12.2017г.-13.11.2023г, и основание за прекратяване на заетостта „ неизвестно“.

С разпореждане №281-00-1580-2/22.03.2023г. е възобновено производството по отпускане на ПОБ с мотив: „Получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 на 20.03.2024г. от Компетентната институция на Великобритания“.

С разпореждане №281-00-1580-3/22.03.2024г. е отказано отпускане на ПОБ с мотив „Осигурителните периоди в Обединеното кралство са от 18.12.2017г. до 13.11.2023г., след което няма български осигурителни периоди. Адм. орган се позовава на чл.32 от Споразумението, според което за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. е цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая лицето, не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване право на обезщетение.“

Взема предвид още, че считано от 31.01.2020 г. Обединеното кралство не е член на ЕС, като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне. Съгласно чл. 126 от Споразумението е определен прехо­ден период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020 г.

Адм. орган приема, че към 31.12.2020 г. жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало. Същевременно не се твърди и не се устано­вява, че жалбоподателят да продължава да има право на пребиваване в приемащата държава (Ве­ликобритания) съгласно член 13 от Споразумението за оттегляне или право на работа в дър­жавата на месторабота съгласно член 24 или 25 от Споразумението за оттегляне. Направен е извод, че съобразно правилото на чл. 30, § 4 от Споразумението за оттегляне, г-н Д. не по­пада в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, респ. по отношение на него не се прилага чл. 31 от Споразумението, предвиждащ пълно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Прави извод, че за да получи обезщетение за безработица, работникът, гражданин на Ев­ропейския съюз, трябва да се регистрира в службата по заетост и да поиска обезщетението си за безработица в страната, където е работил последно, освен ако пребивава в друга държава членка. В съответствие с член 61, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,обезщетението за безработица трябва да бъде потърсено в държавата, където заинтересованото лице следва да е придобило последно осигурителен стаж в съответствие със законодателството, съгласно което се претендират обезщетенията.

По делото като свидетел, по искане на оспорващия е разпитана като свидетел майката на оспорвещия, която заяви, че живее при тях и не възнамерява да се връща във Великобритания.

В заключение, адм. орган обобщава, че гражданин на съюза, чието правоотношение по трудов договор е прекратено и който е напуснал Обединеното кралство като държава на трудовата заетост и на пребиваване след края на преходния период, без да се постави на разположение на служ­бата по заетостта в Обединеното кралство, вече не попада в обхвата на член 30, параграф 1 от Споразумението. Поради изложеното се счита, че Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г. на ръководителя на осигуряването по без­работица при ТП на НОИ -Ямбол е законосъобразно.

В последствие с оспореното пред съда Решение е потвърдено Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г.

При така установеното, след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, Съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК– адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и срещу подлежащ на оспорване пред Съда административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно– производствените правила и материално–правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ и потвърденото Разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица, са издадени от компетентни по материя и териториален обхват органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона.

Решението на Директора на ТП на НОИ– Ямбол е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ, в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма и са съобразени материалноправните и процесуалните разпоредби. В последното са изложени детайлни фактически и правни изводи. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан, с кореспондиращ на мотивите диспозитив.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

В случая като част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява размерът на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, но не заместват националните системи. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /Е0/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /Е0/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /Е0/ № 883/2004 г.

Следва да се има предвид и факта, че считано от 31.01.2020 г., Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне. Нормите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за неговото прилагане в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими правилата за координация на системите за социална сигурност в цялост, като видно от нормата е, че тя касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния период (тоест до 31.12.2020 г.).

Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата на чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство.

Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, тоест тази норма регламентира частичното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението определя за кои лица регламентът се прилага частично – само относно сумирането на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното кралство, респективно това на държавата-членка. За тези лица при преценката на правото се прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице“ – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение, не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение, тъй като последното възниква само при упражняване на трудова дейност.

Осигурителният период (01.12.2017 г. до 13.11.2023 г. вкл., по тези факти не се спори) на жалбоподателя във Великобритания е започнат преди и е завършил след 31.12.2020 г., и с прекъсване на трансграничната ситуация, същия не попада в хипотезата на чл. 30 от споразумението, съот. на Регламент (ЕО) № 883/2004, а за него вече е приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението. При съобразяване с обстоятелството, че Г. Г. Д. няма последващ осигурителен период, не е упражнявал трудова дейност в Република България, с Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г, на основание чл. 54ж, ад. 1 и във връзка е чл. 54а, ал. 1 от КСО, законосъобразно е постановен отказ за отпускане на ПОБ, във връзка с чл. 32 от Споразумението и с оглед установените обстоятелства, а именно: Осигурителният период на лицето в Обединеното кралство е от 01.12.2017 г. до 13.11.2023 г. вкл., след което няма български осигурителни периоди. В случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в България жалбоподателят прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирал към 31.12.2020 г. и положението му, както правилно е прието, не обхваща едновременно държава - членка и Обединеното кралство.

Чл. 32 от Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая, жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, в следствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение.

Видно от удостоверената заетост в Обединеното кралство на г-н Д. обхваща от времето 18.12.2017 до 13.11.2023.Съответно, от всички данни, България, явяваща се държава по произход не се обуславя като държава по пребиваване на лицето по смисъла на регламента.

За да получи обезщетение за безработица, работникът, гражданин на Европейския съюз, трябва да се регистрира в службата по заетост и да поиска обезщетението си за безра­ботица в страната, където е работил последно, освен ако пребивава в друга държава членка. В съответствие с член 61, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,обезщетението за без­работица трябва да бъде потърсено в държавата, където заинтересованото лице следва да е придобило последно осигурителен стаж в съответствие със законодателството съгласно кое­то се претендират обезщетенията. Това е така, тъй като обезщетението за безработица „е предназначено да насърчава тези лица да търсят работа в държавата членка, където те последно са плащали осигурителните си вноски и да задължи държавата да понесе те­жестта по изплащането на обезщетения за безработица“.

Оспорващият няма завършени осигурителни периоди по смисъла на чл. 54а ал. 1 от КСО – 12 месеца от последните 18 месеца са внесени или дължими осигурителни вноски за този осигурен социален риск, нито България е държавата, в която последна е упражнявана трудова дейност като заето или самостоятелно заето лице. Следователно единствено на основание чл. 65 § 2 от Регламент/Е0/№ 883/2004г може да претендира обезщетение за безработица от компетентната институция на България, но ако се установи, че тази държава е мястото на неговото обичайно местопребиваване по време на последните периоди на трудова заетост, завършени в друга държава-членка, в случая Великобритания. Само в този случай и на основание чл. 65 § 5 буква "а" от Регламента може да има право на парично обезщетение за безработица така, както ако спрямо него би се прилагало законодателството на България през последните периоди на заетост тоест по силата на правната фикция на посочената разпоредба обезщетението ще се предоставя от институцията по пребиваване вместо от компетентната институция на държавата-членка, в която е осигурено за този социален риск. Само, че разпоредбата на чл. 65 § 2 вр. с § 5 буква "а" от Регламента е ясна и конкретна – тя не се прилага спрямо лице, което подава заявление в държава-членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и в която се връща след завършване на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава-членка, в която е пребивавало през целия период на последна трудова заетост. Съдържанието на правната норма на чл. 65 § 2 от Регламент /Е0/№ 338/2004г за координация на системите за правна сигурност е потвърдено от Определение от 24.03.2023 г, постановено по дело С-30/22г на Съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено от Административен съд Велико Търново по поводи претенция на лице, което е пребивавало и е завършило периоди на заетост в Обединеното кралство в периода от 01.12.2014 г до 29.03.2021 г, като Съдът на ЕС изрично е посочил в т. 30 от Определението, че е да вземе предвид и норми от ПЕС, които запитващата юрисдикция не е посочила във въпросите, за да даде полезен отговор на поставените. По тази причина Съдът на ЕС в Определение от 24.03.2023 г по дело С-30/22г постановява задължително тълкуване на съдържанието именно на чл. 65 § 2 от Регламент /Е0/№ 338/2004г, който следва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетение за безработица до компетентния орган на държава членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

В случая компетентната държава е държавата по последна заетост, която е и държава по пребиваване, тъй като центърът на интересите на лицето е бил именно там, каквато е и целта на КСО – предоставяне на плащания на правоимащи лица при наличие на основание за това и съблюдаване на европейските регламенти. Оспорващия е следвало във Великобритания да упражни правото на обезщетение, защото там е бил центърът на интересите му, който е от значение за определяне на държава по пребиваване към момента на полагане на труд, а не след преустановяване на дейността.

Въз основа на гореизложеното, оспореното Решение № 2153-28-23 от 10.05.2024г, изд. от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, и потвърденото с него Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г, на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО са правилни и законосъобразни, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна.

На основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. Д. от [населено място], [улица] А,, чрез адвокат С. Х. Е., АК [област], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис * срещу Решение № 2153-28-23 от 10.05.2024г, изд. от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 1012-28-36 от 12.04.2024г против Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г, на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол

ОСЪЖДА Г. Г. Д. от [населено място], [улица] А, да заплати на ТП на НОИ – Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б "б" от КСО.