РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВЕЛИНГРАД, III състав, в публично заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Василева
при секретаря Виолета Шаркова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 377 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от А.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, трите конституирани, на
основание чл. 227 от ГПК, на мястото на починА.я ищец Д.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, против А.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за
установено по отношение на ответника А.Х.И., че ищците А.С.Д., Е.Д.Х. и Н.Д.А.
са собственици на общо 1/18 идеална част от поземлен имот с пл. № 58, с площ от
318 кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от
480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик,
при граници и съседи на УПИ VI-58: от север
УПИ V-57, от изток – УПИ VIII-58, от юг – улица и от запад - УПИ
IV-53, на основание наследствено правоприемство от
наследодателя Мануш Алеков Д., ЕГН **********, починал на 02.03.1990 г.
В исковата молба и уточненията към нея,
се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на поземлен имот с пл. № 58,
с площ от 318 кв.м., който участва в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград, по наследяване по закон от общия им наследодател А.
Мехмедов Д., починал на 02.10.1918 г. Сочи се, че поземлен имот с пл. № 58, с
площ от 318 кв.м., който участва в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград, е бил собственост на А. Мехмедов Д., починал на
02.10.1918 г. Същият заживял в имота през 1900 г. От тогава до смъртта си през
1918 г. А. Мехмедов Д. живял непрекъснато в процесния имот и го придобил въз основа
на давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1900 г. А.Мехмедов
Д. имал съпруга - Анна Двоякова и трима
синове - Мануш Алеков Д., роден на *** г., починал на 02.03.1990 г., С. Алиев Д., роден на *** г.,
починал на 13.11.1961 г. и Х.А. И., роден на *** г., починал на 06.01.1993 г. Преди
повече от 80 години, след смъртта на баща си А.Мехмедов Д., двамата братя Мануш Д. и С.Д. построили къща с площ от около 40 кв.м., разположена в
средата на УПИ VI-58 и плевня с площ от 24 кв.м. Така двамата братя Мануш Д. и С.Д. били
собственици на по 1/3 идеална част от поземления имот и на по 1/2 идеална част
от къщата с площ от около 40 кв.м. Мануш Д. и С.Д. помогнА. на брат си Х.И. да
построи къща с площ от около 35 кв.м., която се намирала в югоизточната част на УПИ VI-58 и
граничила с улицата от юг на УПИ VI-58. В тази
къща с площ от около 35 кв.м. заживял Х.И. заедно със
своята съпруга и децата си, едно от които било ответникът А. Х.И.. Последният и
понастоящем живеел в къщата от около 35 кв.м., поради което ищците считА., че е
собствена на ответника и нямА.претенции към нея. В кадастралния и дворищно-регулационния планове
бившият поземлен имот с № 236, понастоящем с № 58, участвал заедно с още два
имота с пл. № 235 и пл. № 237, принадлежащи на други лица, в УПИ VI-58, целият с площ от 480 кв.м. През годините, след
смъртта на двамата братя Мануш Д. и С.Д., старата къща с площ от около 40 кв.м.
се ползвала от всичките им наследници, като до последно в нея живяла Вайде С.Д.
- дъщеря на С.Д., която починала на 21.04.2017 г. Приживе починА.ят ищец Д.М.Д.
също ползвал къщата с площ от около 40 кв.м., както и процесния имот, в който е
построена. Д.М.Д. бил син на най-големия син на А. Мехмедов Д., а именно на
Мануш Алеков Д., починал на 02.03.1990 г. Така след смъртта на баща си Мануш
Алеков Д., по силата на наследственото правоприемство, Д.М.Д. станал собственик
на 1/18 идеална част от поземления имот и в това си качество го ползвал
приживе.
Ищците твърдят, че с нотариални актове
за собственост по обстоятелствена проверка от 02.05.2018 г. и от 06.07.2018 г.
ответникът се снабдил с документи за собственост, на основание наследство и
давностно владение, върху целия поземлен имот с пл. № 58, с площ от 318 кв.м.,
който участва в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв.
11 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград, ведно с плевня от 24 кв.м. и
масивна жилищна сграда от 35 кв.м., разположена в югоизточната част на гореописания УПИ VI-58. Това обуславяло правния интерес на ищците А.С.Д.,
Е.Д.Х. и Н.Д.А.от предявяване на положителния установителен иск за собственост
за приемане за установено по отношение на ответника, че те са собственици на
общо 1/18 идеална част от процесния поземлен имот по силата на наследственото
правоприемство.
Ищците молят за уважаване на исковата
претенция. Ангажират доказателства. Формулират
доказателствени искания. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от А. Х.И., в който намира предявените искове за недопустими и неоснователни.
Твърди, че исковете са недопустими, тъй като за ищците липсва правен интерес от
предявяването им, доколкото те не са собственици на спорния имот, никога не са
заявявА.претенции по отношение на имота и той по никакъв начин не е накърнил
правата на ищците. Ответникът поддържа, че исковите претенции са недопустими и
защото като страни в процеса не са конституирани всички наследници на А.Мехмедов
Д., които според него са задължителни необходими другари. Сочи, че процесният
поземлен имот с пл. № 58, с площ от 318 кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград и построените в него сгради никога не са били собственост
на А.Мехмедов Д., починал на 02.10.1918 г. Тъй като общият наследодател на страните
А.Мехмедов Д. не е бил собственик на имота, то и ищците нямат право на
собственост върху него. Ответникът твърди, че по документ за собственост,
какъвто според него е разписният лист, процесният имот с пл. № 58, в кв. 11 по
плана на с. Света Петка, общ. Велинград, е собственост на наследниците на Алеко
Алдинов Д., който именно е неговият баща Х.А. И., починал на 06.01.1993 г.
На следващо място, ответникът твърди, че
дори и да се приеме, че ищците по силата на наследственото правоприемство
притежават вещно право върху процесния имот, то същият е придобит от него въз
основа на десетгодишно непрекъснато давностно владение. Изтъква, че повече от
30 години – от 1998 г. непрекъснато и необезпокоявано владее поземлен имот с
пл. № 58, с площ от 318 кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград и построената в северната му част паянтова сграда –
плевня с площ от 24 кв.м. Твърди, че е придобил правото на собственост и върху
старата къща в имота по давностно владение, тъй като я владее непрекъснато и
необезпокоявано повече от 10 години.
Предвид
изложеното, ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен. Ангажира писмени
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Л.К.,
поддържат исковата молба и молят исковата претенция да бъде уважена.
Претендират разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Димитър Димитров, в открито съдебно
заседание оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по
делото удостоверение за наследници с изх. № 64/02.03.2020 г., издадено от
Кметство с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, се установява, че А.Мехмедов
Д. е починал на 02.10.1918 г. и е оставил за свои законни наследници Анна
Алекова Двоякова – преживяла съпруга, родена на *** г., починала на 27.01.1975 г. и трима синове -
Мануш Алеков Д., ЕГН **********,
починал на 02.03.1990 г., С. Алиев Д., роден на *** г., починал на 13.11.1961
г. и Х.А.И., ЕГН **********, починал на 06.01.1993 г. След смъртта си Мануш
Алеков Д. е оставил за свои законни наследници Е. Везола Д., ЕГН ********** –
преживяла съпруга, починала на 16.05.2002 г., А.М. Сюлейман, ЕГН ********** –
дъщеря, Небия М. Тибер, ЕГН ********** – дъщеря, починала 01.02.2018 г., Айша М.
Шондрова, ЕГН ********** – дъщеря, Д.М.Д., ЕГН ********** – син и Къза М.
Алендарова, ЕГН ********** – дъщеря.
От
представеното удостоверение за наследници с изх. № 104/13.03.2018 г.,
издадено от Кметство с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, се
установява, че Х.А.И., ЕГН **********, е починал на 06.01.1993 г. и е оставил
за свои наследници по закон двама сина – М.Х.И. и ответника А. Х.И..
Не е
спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че Д.М.Д.,
ЕГН **********, е починал на 21.08.2020 г. в хода на процеса и е оставил за
свои законни наследници конституираните на негово място ищци А.С.Д. – преживяла
съпруга, Е.Д.Х. – дъщеря и Н.Д.А. – дъщеря.
Видно от
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, № 10, том II, рег. № 2800, н.д. № 192/06.07.2018
г. на Нотариус Мария Рангелова, рег. № 650 по регистъра на НК, вписан в Служба
по вписванията – Велинград под акт № 194, том IV, дело 655/06.07.2018 г., дв. вх. рег. № 1241/06.07.2018
г., ответникът А. И. е признат за собственик, на основание наследство и давностно
владение, на целия недвижим имот - поземлен имот с пл. № 58, с площ от 318
кв.м, означен като УПИ VI-58, с площ на
УПИ VI-58 от 480 кв.м, с неприложена за УПИ регулация, в кв.
11 по регулационния план на с. Света Петка, общ. Велинград, одобрен със Заповед
№ 1198/24.11.1989 г., находящ се в землището на с. Света Петка, общ. Велинград,
обл. Пазарджик, ул. „Първи май“, при граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V- общински, от изток – УПИ VIII-58, от юг – улица „Първи май“ и от запад - УПИ IV-53, заедно с построената в северната част на описания
имот паянтова сграда (плевня), със застроена площ от 24 кв.м.
От
представената скица № 27/14.07.2020 г., издадена от Община Велинград, Отдел
„ТСУ“, се установява, че за имот с пл. № 58, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, има отредени парцели – УПИ VI-58 и УПИ
VIII-58, за които регулацията
не е приложена, както и че УПИ VI-58 е с граници и съседи: от север УПИ V-57, от изток – УПИ VIII-58, от юг – улица и от запад - УПИ
IV-53.
Видно от представеното по
делото заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/16.04.1998
г., подателят на декларацията – ответникът А. Х.И. е декларирал пред Данъчна
служба – Велинград недвижим имот пл. №
58, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв.
11 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград, като е посочил, че е придобил правото
на собственост върху имота въз основа на разписен лист № 18 от 05.08.1992 г.
От
представения по делото разписен лист (л. 139) и удостоверение изх. №
374/25.05.2010 г., издадено от Кметство с. Света Петка, се установява, че
поземлен имот с пл. № 58, в кв. 11 по плана
на с. Света Петка, общ. Велинград, е записан на наследниците на Георги Двуяков
и Алеко Алдинов Д..
Видно от
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
181/11.04.2018 г., издадено от Кметство с. Света Петка, общ. Велинград, Х.А.И.,
ЕГН ********** и имената Алеко Алдинов Д. са имена на едно и също лице.
От
представената по делото служебна бележка с изх. № 194/27.05.2010 г., издадена
от „Водоснабдяване, канА.зация и териториален водоинженеринг“ ЕООД – Велинград
се установява, че на адрес: с. Света Петка, общ. Велинград, ул. „Първи май“ №
3а, има абонат с име А.Х.И., ЕГН **********, като е посочено, че до момента
лицето редовно плаща сметките си.
По делото са представени
дубликати на приходни квитанция (л. 64 – л. 70), видно от които ответникът е плащал данък за поземления
имот за периода от 2010 г. до 2021 г.
За
установяване на правнорелевантните факти по делото са събрани гласни
доказателства, като от разпита на свидетелите М. Ибрахимов Мандраджи и Къза М.
Алендарова (дъщеря на Мануш Д.) се установява, че процесният поземлен имот е принадлежал
на общия на ищците и ответника наследодател А.Мехмедов
Д.. Двамата свидетели категорично заявяват, че знаят, че този имот е бил
собственост на А.Мехмедов Д., като са чувА., че А.Мехмедов Д. е бил роден в този
имот и винаги е живял там до смъртта си на фронта по време на войната през 1918
г. От казаното от свидетелите М. Мандраджи и Къза Алендарова се установява, че след
смъртта на А. Мехмедов Д. в процесния
имот са живели съпругата му Анна Двоякова и тримата му синове Мануш Д., С.Д. и Х.И., които били в много добри отношения, разбирА. се и живели задружно
в процесното дворно място. Двамата свидетели сочат, че и тримата братя са ползвА.
имота, като първоначално старата къща в имота се обитавала от тримата братя,
техните семейства и майка им. Впоследствие двамата братя Мануш Д. и С.Д. помогнА.на Х.И.
да си построи друга къща в същия имот, където той заживял със семейството си.
След смъртта на тримата братя поземления имот продължил да се ползва от
наследниците им. Свидетелите М.
Мандраджи и Къза Алендарова сочат, че до преди около пет години Д.Д. е живял в
старата къща в процесния поземлен имот, че ползвал дворното място и се грижел
за него. И двамата свидетели заявяват, че никой никога не е пречил на Д.Д. да
ползва процесния имот, както и че докато е бил жив Д.Д. е ползвал спокойно и
необезпокоявано от никого въпросния поземлен имот. Свидетелите М. Мандраджи и
Къза Алендарова заявяват, че знаят, че имота не е собственост само на ответника
А. И. и категорично сочат, че процесното дворно място не се стопанисва само от
ответника, както и че приживе Д.Д. е ползвал имота без ответника да му оспорва
правата като негов съсобственик. Свидетелката Къза Алендарова акцентира, че ответника
А. И. никога не е казвал, че имота е само негов и никога не е забранявал на Д.Д.
да ползва имота. Двамата свидетели заявяват, че и докато бил жив Д.Д. и след
смъртта му ищците необезпокоявано от никого ходели в имота, съхранявА. в
старата къща земеделска продукция и спокойно влизА. в процесното дворно място и
го ползвА. без ответника да им създва пречки за това.
Разпитан
като свидетел Хасан Мустафа Шондра сочи, че познава ищците и ответника от много
години и знае имота, за който се води спора. Заявява, че в имота има една стара
къща, която е на тримата братя Мануш Д., С.Д. и Х.И., една
по-нова къща, която се ползва от ответника А. И. - син на Х.И. и плевня. Излага,
че всички деца на тримата братя са родени в този имот. Свидетелят Хасан Шондра заявява, че „имат мохабет“ с ответника и
от ответника знае, че само той полза дворното място и старата къща като склад.
Едновременно с това Хасан Шондра сочи, че и Д.Д. е ползвал процесния имот и не знае
той да е имал разправии с ответника за това. Свидетелят Хасан Шондра излага, че
живее на другия край на с. Света Петка и че не е виждал ищците да ходят в
имота, но междувременно заявява „....няма да ги пазя там и да гледам кой влиза
и кой излиза. През двора може да се минава – не е заграден със стабилна ограда.
Може и да ходят А., Е. и Н. там в двора, незнам.....“.
Съдът възприема показанията на свид. Къза
Алендарова (сестра на починалия ищец Д.Д.), като преценява същите съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, с оглед
на всички други данни по делото и има предвид възможната й заинтересованост от
изхода му, предвид близките й отношения със страните. Съдът дава вяра на показанията на
свид. М. Мандраджи, който е без дела и
родства със страните, тъй като намира същите за обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното от свид. Къза Алендарова. Съдът
не кредитира показанията на свид. Хасан Шондра в частта, в която сочи, че само
ответника полза процесния поземлен имот и построената в него стара къща, тъй
като същите не се основават на негови лични възприятия, а на казаното от
ответника и остават изолирани и неподкрепени от другите събрани по делото
доказателства. Съдът дава вяра на показанията на свид. Хасан Шондра в
останалата им част, тъй като кореспондират с изложеното от свидетелите Къза
Алендарова и М. Мандраджи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е положителен установитен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Искът е допустим, тъй като за
ищците съществува правен интерес да установят спрямо ответника правото си на
собственост върху общо 1/18 идеална част от процесния поземлен имот с пл. № 58, с площ от 318 кв.м, участващ
в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград, при граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от изток – УПИ VIII-58, от юг – улица
и от запад - УПИ IV-53, придобита по наследство от Д.М.Д., починал на 21.08.2020 г.
- син на Мануш Алеков Д., починал на 02.03.1990 г., който е син на общия на
страните наследодател А.Мехмедов Д., починал на 02.10.1918 г., тъй като правото
им на собственост е оспорено от ответника А. И., с оглед снабдяването на
ответника с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка връху
целия имот, както и с оглед направеното възражение в отговора на исковата
молба, че в полза на ответника А.И. е текла от 1998 г. придобивна давност, като
само той е владял и ползвал непрекъснато и необезпокоявано процесния имот.
Неоснователно е инвокираното от ответника възражение
за недопустимост на предявения иск, защото като страни в процеса не са
конституирани всички наследници на А.Мехмедов Д., които според ответника са задължителни
необходими другари. Сънаследниците и съсобственици на един имот са обикновени
другари в процеса, а не задължителни необходими другари, поради което
наведеното възражение не може да бъде споделено.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищците А.С.Д.,
Е.Д.Х. и Н.Д.А. е да докажат, че са титуляри
на правото на собственост върху процесния имот – поземлен имот с пл. № 58, с
площ от 318 кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от
480 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград, при заявената в исковата молба квота от
съсобствеността, придобит на основание наслeдяване по закон, в т.ч. качеството си на наследници по
закон на Д.М.Д., че наследодателят им Д.М.Д. е наследник по закон на Мануш
Алеков Д., а последният е наследник по закон на А.Мехмедов Д. и Анна Алекова
Двоякова, както и че А.Мехмедов Д. е бил собственик на имота на основание
давностно владение.
При доказване на горното в тежест на ответника А. Х.И.
е да установи, че упражнява фактическа власт върху процесния имот на основание,
противопоставимо на ищците.
В
процесния случай от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. Мандраджи и Къза Алендарова, се установява, че общият на
страните наследодател А.Мехмедов Д. е бил
роден в този имот и винаги е живял там необезпокоявано до смъртта си на фронта по
време на войната през 1918 г. По делото не е установена точната дата на раждане
на А.Мехмедов Д., но предвид обстоятелството, че най-големият му син Мануш
Алеков Д. е роден на *** г., то със сигурност А.Мехмедов Д. е роден преди тази
дата, респ. същият е бил роден към 1900 г., откогато ищците твърдят, че общият
им наследодател А.Мехмедов Д. е живял в имота и го е владял необезпокоявано като свой
собствен до смъртта си през 1918 г. При това положение съдът приема, че А.Мехмедов Д. е придобил правото на собственост върху
процесния поземлен имот – имот пл. № 58,
участващ в УПИ VI-58, в кв. 11 по плана на с.
Света Петка, общ. Велинград, на основание давностно владение, продължило повече от
10 години, считано от 1900 г. до 1918 г.
Общият на
страните наследодател - А.Мехмедов Д. е починал на 02.10.1918 г. Следователно
към момента на смъртта му е действал стария Закон за наследството (обн. ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., отм. ДВ, бр. 22 от
29.01.1949 г.). Същият е оставил за свои законни наследници Анна Алекова Двоякова –
преживяла съпруга, починала на 27.01.1975
г. и трима синове - Мануш Алеков Д.,
починал на 02.03.1990 г., С. Алиев Д., починал на 13.11.1961 г. и Х.А.И.,
починал на 06.01.1993 г. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за наследството от 1890
г. (отм.) предвижда, че когато подир умрелия съпруг са останА.законни
деца тогава, при три и повече деца от еднакъв пол, частта на преживелия съпруг
е равна на частта на всяко дете, а съгласно чл. 21 от същия закон законните
деца, когато всички са от мъжки пол, наследяват по равни части. Следователно
след смъртта на А. Мехмедов Д. неговите
наследници по закон Анна Двоякова, Мануш Д., С.Д. и Х.И. са придобили по равно правото на
собственост върху процесния поземлен имот,
при квоти по 1/4 идеална част. Анна Двоякова е починала на 27.01.1975 г. при действието
на новия Закон за наследството (обн. ДВ,
бр. 22 от 29.01.1949 г.) и по отношение на нейните наследници е приложима разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ЗН, съгласно която децата на починА.я наследяват по равни части и чл.
10, ал. 1 от ЗН, съгласно която низходящите на наследодателя, които са починА.преди
него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените. Няма спор по делото, че Мануш Д., С.Д. и Х.И. са
синове и наследници по закон на Анна Двоякова. Следователно, след смъртта на майка си
Анна Двоякова, Мануш Д. и Х.И. са придобили по наследство правото на собственост върху още
на по 1/12 идеална част от поземления имот (1/4 : 3 = 1/12). Тъй като С.Д. е починал преди майка си
Анна Двоякова, то съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН същият е заместен в
наследяването по закон на 1/12 идеална част от дела на майка си Анна Двоякова от своите низходящи без
ограничение на степените - от дъщерите си Хатиджа С. Хикмет, Айша Салиева
Козова, Вайде С.Д., Е.С. Къзина, Ф.С.Ф., Алина Ананиева Люгова и сина си
Александър Събинов Д..
В случая по силата на настъпилото наследствено
правоприемство, след смъртта на родителите си Али Д. и Анна Двоякова, Мануш Д. е
придобил правото на собственост върху 1/3 идеална част (1/4 + 1/12 = 1/3) от процесния поземлен имот - имот пл. №
58, участващ в УПИ VI-58, в кв. 11 по плана на с.
Света Петка, общ. Велинград. След смъртта на Мануш Д. притежаваната от него
1/3 идеална част от поземления имот е станала собственост на неговите
наследници по закон – преживялата съпруга Е. Везола Д., дъщерите му А.М.
Сюлейман, Небия М. Тебер, Айша М. Шондрова, Къза М. Алендарова и сина му Д.М.Д.,
по равно. Следователно като наследник по закон на баща си Мануш Д. наследодателят на ищците
Д.М.Д. е придобил 1/6 идеална част от
дела на баща си Мануш Д. или 1/18 идеална част от имота (1/3 : 6 = 1/18). Следователно ищците А.С.Д., Е.Д.Х. и Н.Д.Али, като наследници по закон,
съответно на съпруга и на баща си Д.М.Д., а последният наследник по закон на Мануш Д., се
легитимират като собственици на общо 1/18
идеална част от имота.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/28.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които недвусмислено е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението си за своене на техните идеални части от имота и
отричане на правата им. В посоченото тълкувателно решение се приема, че в
отношенията между съсобственици презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът
владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт
върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на
придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните
идеални част. Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство
недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години
и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно чл.79, ал.1
от ЗС.
Правото на собственост на ищците, след като е възникнало
по наследство по закон, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито
по оригинерен или деривативен способ. Придобивната давност, като оригинерен
способ за придобиване право на собственост, включва следните два елемента:
владение и определен срок от време. Владението представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ (чл. 68, ал. 1 от ЗС). За да може
владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като
своя собствена. Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по
наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите
сънаследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия
сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху
имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за
придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. В случая
ответниикът Али И. е наследник на баща си Х.Али И., последният наследник на
общия наследодател Али Мехмедов Д., и като такъв е владелец само на собствената
си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие
собственост върху целия имот по силата на давност, ответникът Али И. следва да
докаже, че е отблъснал владението на останалите съсобственици-сънаследници,
т.е. да е довел до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги е
уведомил, че отказва да признае правата им, като не оставя у тях съмнение за
новото си субективно отношение към вещта. Необходимо е ответникът да установи
не само, че е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време,
но също така и фактът, че намерението му да го държи за себе си е било изрично
демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в намерението следва да
намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат
достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за
себе си.
В настоящия случай, събраните по делото гласни
доказателства не установяват, че ответникът Али И. е имал някакво намерение да
свои чуждите идеални части от процесния имот и че е манифестирал намерение да
упражнява фактическа власт върху целия имот като собственик, отричайки
демонстративно правата на другите сънаследници. Такива данни не се съдържат и в
показанията на разпитания по искане на ответника свидетел Хасан Шондра. По делото
се установи, че ответникът живее и ползва процесния поземлен имот с ясното
съзнание, че той е наследствен и права върху него има не само той, но и наследниците
на двамата братя на баща му Х.И. – Мануш Д. и С.Д.. Видно от показанията на
свидетелите М. Мандраджи и Къза Алендарова приживе тримата братя Х.И., Мануш Д.
и С.Д. са били в добри отношения и са живели задружно със семействата си и
майка им в процесния имот. Същите са имали ясното съзнание, че този имот е станал
собственост на тримата братя Х.И., Мануш Д. и С.Д. по силата на наследяването. От
казаното от тези двама свидетели става ясно, че наследодателят на ищците Д.Д. е
живял в старата къща в процесния имот до преди около 5 години и е стопанисвал
поземления имот. Същите категорично заявяват, че и сега, и преди, докато е бил
жив Д.Д., ищците са ходели безпрепятствено в имота, като ползват старата къща,
построена в него, където си съхраняват земеделска продукция и се грижат за поземления
имот. И двамата свидетели М. Мандраджи и Къза Алендарова сочат, че ответникът
Али И. никога не е противопоставял на правото на Д.Д. да ползва процесното
дворно място, никога не му е пречил да влиза в него, както и че никога не е
пречил на ищците да ходят в поземления имот и да го ползват, като акцентират,
че ищците и в момента спокойно и необезпокоявано от ответника влизат в имота и
го ползват. Свидетелят Хасан Шондра също сочи, че Д.Д. е ползвал приживе имота.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото не се установява
ответникът Али И. да е демонстрирал пред наследодателя на ищците – Д.Д. и пред
ищците-сънаследници намерението си да свои целия имот, оставен в наследство, и
да е отблъснал по някакъв начин тяхното владение. Установи се, че приживе
наследодателят на ищците – Д.Д. е бил допускан в имота без възражения от
ответника, както и че и тогава, и понастоящем, ищците спокойно ползват
поземления имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните по делото
гласни доказателства напълно опровергават констатациите в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение, № 10, том II, рег. № 2800, н.д. №
192/06.07.2018 г. на Нотариус Мария Рангелова, рег. № 650 по регистъра на НК,
вписан в Служба по вписванията – Велинград.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представените
по делото писмени доказателства действително се установява, че ответникът е
плащал данъците за имота и консумативите за вода, но обстоятелството, че ищците
не са участвали в разходите за това, не може да бъде основание да се приеме, че
е осъществен фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 от ЗС,
доколкото тези действия сами по себе си не доказват явно, спокойно и необезпокоявано
от никого
владение на ответника върху процесния имот, а и от събраните гласни
доказателства не се установява ответникът Али И. категорично да е заявил и
демонстрирал намерението си пред останалите наследници да свои процесния имот
за себе си, като е отблъснал владението им за период от 10 години. Декларирането на имота от ответника в данъчната служба
и извършените от него плащания на дължимите данъци за въпросния имот и на
консумативни разноски за вода съставляват действия на обикновено управление, но
не и такива, които да отричат правото на собственост на останалите
съсобственици на имота и да установяват своенето на процесния имот от страна на
ответника. Константна е съдебната практика на
ВКС, че такива действия са насочени към съответната общинска администрация и не
са от категорията действия, с които се демонстрира пред собственика промяната
на намерението да се свои вещта като своя, респ. чрез тях не може да се
отблъсне владението на собственика.
Записването на имота в разписния лист на наследниците на Георги Двуяков и Алеко Алдинов Д. (Х.Али И.) не е
достатъчно да удостовери право на собственост. Разписните листове нямат
доказателствено значение за това на кого е принадлежало правото на
собственост. Разписният лист може да бъде единствено източник на
информация за това кое лице е заварено да ползва определен имот към момента на
кадастралното му заснемане, но не е титул за собственост. В този смисъл представените
доказателства - разписен лист и удостоверение изх. №
374/25.05.2010 г., издадено от Кметство с. Света Петка, не са годно доказателствено средство в настоящия правен спор за
установяване правото на собственост на ответника. В този ред на мисли
разписният лист, който ответникът е посочил като документ, от който произтича
собствеността му в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ не го
легитимира като собственик на процесния поземлен имот.
Предвид липсата на фактически действия, чрез които ответникът
Али И. да е манифестирал спрямо другите сънаследници – в случая ищците и
техният наследодател Д.Д., промяна в намерението си в насока за своене на
процесния имот и отричане техните права, съдът счита, че не е установено по
делото явно и необезпокоявано владение от страна на ответника Али И. по смисъла
на чл. 79, ал. 1 от ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността върху
целия имот по давност.
Настоящият съдебен състав счита, че дори и да се приеме снабдяването
с нотариален акт за собственост за действие на обективиране на намерението за
своене, то предвид обстоятелството, че Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, № 10, том II, рег. № 2800, н.д. № 192/06.07.2018 г. на Нотариус Мария
Рангелова, рег. № 650 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията –
Велинград, е издаден на 06.07.2018 г., към момента на предявяване на иска –
23.06.2020 г., не е изтекъл изискуемия от чл. 79 от ЗС срок за придобиване на
имота по давностно владение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този
изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски имат ищците. Същите са
претендирали разноски в общ размер на 535,00 лв., от които 50,00 лв. – за държавна такса, 450,00 лв. – за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, 10,00 лв. – за съдебни
удостоверения, 15,00 лв. – за скица, 10,00 лв. – такса за вписване на исковата
молба, за реалното заплащане на които са представили по делото писмени
доказателства (договор за правна защита и съдействие
и платежни документи). Ответникът своевременно е
релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е разгледано и приключило в
две съдебни заседания с разпит на трима свидетели, съдът счита, че
претендираното адвокатско възнаграждение необосновано надвишава със 150,00 лв. минимума
от 300,00 лв., предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото следва да бъде редуцирано
до размер на 375,00 лв., който отговаря на
фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 460,00 лв.
Така
мотивиран, Районен съд – Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Али Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците А.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, Е.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Д.Али, ЕГН **********, с
адрес: ***, са носители на правото на
собственост, на основание наследствено правоприемство от наследодателя Мануш
Алеков Д., ЕГН **********, починал на 02.03.1990 г., върху общо 1/18 идеална
част от следния недвижим имот - поземлен имот с пл. № 58, с площ от 318,00
кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ на
УПИ VI-58 от 480,00 кв.м, в кв. 11 по плана на с. Света
Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, находящ се в землището на с. Света
Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Първи май“, при граници и съседи на
УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от изток – УПИ VIII-58, от юг – улица
и от запад - УПИ IV-53.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Али Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, Е.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Д.Али, ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в общ размер
на 460,00 лв. (четиристотин и шестдесет лева) – разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: