МОТИВИ
към Присъда № 81 от 05.12.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 938
по описа за 2019
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Ж.В.П.
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс - за това, че на
08.02.2019 г. в град Хасково управлявал МПС
- лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „**” с рег. № **** след употреба на наркотични
вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство -
„Drager Drug Test 5000“ с № ARJM-0048.
С Решение № 115 от 15.08.2019 г.,
постановено от ОС – Хасково, постановено по ВНОХД № 402 по описа за 2019 г. е
отменена постановената първоинстанционна присъда по НОХД № 279/2019 г. на РС –
Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от РС – Хасково, станало
основание за образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково при новото разглеждане на делото, представителят на Районна прокуратура
– Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Заявява, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка била доказана, а
оттам наличието на деянието, от гледна точка установяване на факта на употреба
на наркотично вещество, авторството и вината. По отношение вида и размера на наказанията,
които следвало да се наложат на подс. Ж.В.П., представителят на държавното обвинение
предлага за деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, след приложение на разпоредбата чл.
55 от НК, наказанието наказание „Лишаване от свобода“ да бъде индивидуализирано
за срок от 9 месеца, което да се изтърпи ефективно и кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер на 490 лева. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 НК и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като навежда основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 4 НК за съответното приспадане при изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия Ж.В.П. –
адв. А.П. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание
факта, че производството по делото протича в отсъствие на неговия подзащитен, а
от доказателствата по делото видно било допуснато нарушение на процедурата по
установяване на употребата на наркотични вещества, като пропуските на
контролните органи в този аспект на дейността водели до единствено възможния
извод за наличие на основание за оправдаване на неговия подзащитен, като
аргументира обстойно доводите си.
Другият измежду защитниците на подсъдимия
Ж.В.П. – адв. Т.Н. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под
внимание съображенията, изложени преди това от адв. А.П. и аргументира допълнително съображения за
хронологията на събитията и употребата на наркотични вещества евентуално след
процесното управление на МПС и релевира основание за оправдаване на неговия подзащитен,
като също аргументира тезата си.
Подсъдимият Ж.В.П. ***, призован на
известните по делото адреси, не се явява, а след предприети от съда действия по
установяване на действителното му местопребиваване и призоваване, при наличието
на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК, производството протече в негово
отсъствие.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ж.В.П. е роден
на *** ***, същият е българин по произход, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, с адрес в страната: град *****.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 192, издадена от Районен съд – Хасково на 08.02.2019 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан,
като от значение за преценката в конкретния случай, са осъжданията му по: НОХД
№ 171/2016 г. по описа на РС – Хасково, като с Определение № 18 от 11.02.2016
г., с което на същата дата е одобрено споразумение му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок 3 месеца за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от 3 години и наказание глоба в размер на 1000 лева и по НОХД № 537/2016 г. по описа
на РС – Хасково, като с Определение № 67 от 27.04.2016 г., с което на същата дата
е одобрено споразумение му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
3 години и наказание глоба в размер на 1000 лева. Бил е и освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказания по чл. 78а, ал.
1 НК по АНД № 1003/2015 г. по описа на РС – Хасково – с Решение № 253 от
03.11.2015 г. в сила от 18.11.2015 г. – за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1 от НК. От представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че по отношение на подсъдимия Ж.В.П. са регистрирани криминални
прояви и по отношение на него са регистрирани криминални прояви. Според
отразеното в приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият Ж.В.П. не получава доходи в страната от трудовоправни
или други установени легални източници и не притежава регистрирани на негово
име моторни превозни средства, а единствено 2 дка нива в землището на с. С.,
обл. Хасково.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че подсъдимият Ж.В. П.
и свидетелят К.С.Д. били приятели
и се познавали отпреди 26 години.
На 07.02.2019 г. двамата се уговорили да
се видят и да излязат заедно, като вече на инкриминираната дата -
08.02.2019 г., в около 00.30 часа подсъдимият пристигнал пред дома на свид. К.Д.
с лек автомобил „Фолксваген“, модел „***“, с peг. № *** и двамата потеглили към казино, намиращо се до комплекс
„Веспрем“ в град Хасково. Там престояли около един час и към
01:30 - 02:00 часа на 08.02.2019 г.,
отново с автомобила, управляван от подсъдимия се отправили към дома на свид.
К.Д.,*** в посока центъра на града, след като завили на кръстовището с ул.
„Дунав“ надясно посока комплекс „Авеню“.
По същото време на 08.02.2019 г., свид.
Р.Б.Т. и свид. И. Б.М., полицейски служители при Районно Управление - Хасково, двамата
на длъжност „мл. инспектор“ били на работа по утвърден график, като били установени
с поверения им служебен автомобил на ул. „Дунав“, на кръстовището с ул. „Кюстенджа“
в гр. Хасково, когато в около 02:15 часа забелязали движещия се по ул. „Дунав“ в
посока към ул. „Стара планина“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“, с
peг. № ***. Лекият автомобил бил спрян за
проверка и след като установили самоличността на водача и пътника в лицето на
свид. К.Д., без да пристъпват към проверка
на самото превозно средство контролните органи от РУ на МВР - Хасково, запитали водача Ж.П. дали държи у себе си забранени за притежание вещи,
а последният споделил единствено, че бил пушил трева. Въз основа на тези данни полицейските служители
разпоредили извършване на тест на водача Ж.П. в сградата на полицейското
управление в град Хасково, като чрез дежурния поискали съдействието на свои
колеги от Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. След това указали на подсъдимия да тръгне с автомобила си
към сградата на РУ-Хасково, до която те го последвали с патрулния автомобил,
управлявайки непосредствено зад него. След пристигане пред сградата на
управлението подсъдимият Ж. В. слязъл
от автомобила, а свидетелят К. Д.,
който стоял на предната дясна седалка, останал
да чака вътре в автомобила. Подсъдимият Ж.В.П.,
последван от полицейските служители И.М.
и Р.Т. влезли в сградата
на управлението, като двамата наблюдавали действията на подсъдимия през цялото
време след слизането му от процесния лек автомобил. За да окажат съдействие в сградата
на РУ на МВР - Хасково пристигнали свидетелите В.Ж. и В.Д., двамата заемащи длъжността „младши автоконтрольор“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, които разполагали с необходимата
персонална материална компетентност за прилагане на тест за проверка на употребата
на наркотични вещества. Тестовото изследване било извършено от свидетеля В.Г., чрез
техническото средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARJM-0048, което отчело положителен резултат за
употреба на наркотични вещества -амфетамин и отрицателен за останалите, обозначени реактиви за наркотик. Тестът бил с пореден номер
172, като съгласно показанията на техническото средство прилагането му станало в
02:48:08 часа. Резултатът от теста бил отразен в съставения нарочен протокол по
чл.5 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. На същата дата – 08.02.2019 г. срещу
подс. Ж.В.П. бил съставен, в негово присъствие, от сви. В.Ж.Д., Акт за установяване
на административно нарушение серия „Д“, с № 801110 за нарушение по чл. чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения, а впоследствие
с резолюция на наказващия орган административнонаказателното производство било прекратено
на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН за деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.
В съставения АУАН било отбелязано и издаването на талон за медицинско изследване
с № 0043107, в който той собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото
средство и се подписал, съответно не се явил в медицинското заведение да даде
кръвна проба за химичен анализ.
Според отразеното в приложения протокол
за сервизна проверка, използваното техническо средство „Дрегер – Drager Drug
Test 5000 STK 6“, с фабр, № ARJM 0048 е преминало периодична проверка за състоянието
му на същата дата със срок на валидност от 12 месеца - до 19.01.2020 г.
Видно от приложената справка за нарушител-водач,
подсъдимият Ж.В.П. е правоспособен водач и няма издавано на негово име свидетелство
за управление на моторно превозно средство.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на
чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини
за съдимост, както и събраните гласни доказателства, включително и чрез
приобщаване по съответния ред на събраните такива в хода на досъдебното
производство или пред друг състав на съда при разглеждане на делото поред
първоинстанционния съд, а именно обясненията на подсъдимия, приобщени като гласно доказателство чрез прочитането им
по реда и на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, показанията
на свидетелите В.Д., И.М., В.Г., К.Д. и Р.Т., дадени в хода на съдебното следствие, включително и приобщени по реда на чл.281 от НПК
в отделните хипотези. В този ред на мисли, необходимо е
да се има предвид, че обясненията на подсъдимия в наказателния процес, освен
средство за защита, са основно гласно доказателство и следва да се ценят наред
с всички останали. В тази връзка, съдът дава вяра на изложеното в обясненията
на подсъдимия, че на процесната дата и място наистина бил управлявал моторно
превозно средство и то това, посочено в акта на държавното обвинение с оглед
вида, марката, модела и регистрационния номер, както и че е бил спрян за
проверка от органите на РУ на МВР – Хасково за извършване на проверка. Така
също за датата, часа и мястото, на което това е станало и отчасти за
последващите събития – че му е било указано, с управлявания от него лек
автомобил да се придвижи до сградата на РУ на МВР- Хасково и че по време на
движението му дотам е бил плътно следван от патрулния автомобил на РУ на МВР –
Хасково, за мястото, където е паркирал, както и за процедурата по вземане на
проба за теста за употреба на наркотични вещества и за съставените документи –
протоколи, акт за установяване на административно нарушение и за отказа на
подсъдимия да даде проби за медицинско/химическо изследване. В тази част
обясненията на подсъдимия, дадени пред друг състав на съда, приобщени чрез
прочитането им са последователни и съответстват на събраните писмени доказателства, приети в хода на съдебното следствие, като достоверни източници относно и
мястото на инкриминираното деяние - АУАН серия Д №801110/08.02.2019 г., съставен в
02.20 ч. и извадка от паметта на техническото средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000“, с фабр, № ARJM 0048 - проба № 172 от 08.02.2019 г. в 02:48:08 ч., както и от гласните доказателствени източници,
кредитирани от съда с доверие, съдържащи се в показанията
на свидетелите И.М., Р.Т., В.Д. и В.Г.. Техните показания са логически последователни и с
изключение на отделни нюанси, дължащи се на липсата на ясен спомен, са вътрешно
безпротиворечиви, като кореспондират с материализираните
в писмената документация по делото данни
за управление от подсъдимия на МПС и за употреба
на наркотични вещества от вида на амфетамина от негова
страна
на инкриминираната дата. Липсват
факти и обстоятелства, които да съставляват индиция за възможна
заинтерисованост от изхода на спора или предубеденост у визираните лица, които
предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 НК, пресъздават
последователно и убедително хронологията на събитията на 08.02.2019 г., съответно за свидетелите Р.Т. и И.М. - относно спирането на подсъдимия, като водач на МПС - л.а. марка „Фолксваген“, модел „***“ и начина на отвеждането му
до РУ-Хасково, а
за свидетелите В.Д. и В.Г. - за обстоятелствата около извършената
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, които разказват достоверно и правдиво за
отчетения положителен резултат. Как
точно е била извършена проверката и
предхождащото и последващото поведение на
подсъдимия са всъщност спорните по делото обстоятелства,
като за тяхното
изясняване, съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.Д. и В.Г..
Показанията им в тази част като логични, кореспондиращи, следва да се
приемат за достоверни. Самият подсъдим също не оспорва,
че при проверката е бил предоставен еднократен тест – орален за проверка употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Поради това, няма основание
на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства да се приеме за основателно
възражението на защитата, че не били спазени на първо място указанията за провеждане
на химическия тест и за попълване
на документацията. Като времетраене на процедурата свидетелят В.Г. посочва интервал от време от 5 до 7 или около 10 минути, а
подсъдимият на свой ред е подписал Протокола за извършената проверка
без каквито и да е възражения, а в същия изрично е посочено, че проверката е продължила
от 02.48 часа до 02.52 часа на 08.02.2019 г. Този протокол
съставлява годно писмено доказателство,
съставено при спазване на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Относно най – дискусионния момент, свързан с позицията на подсъдимия, поддържана в хода на съдебното
следствие е – лично пред първата инстанция при първото
разглеждане на делото и от защитниците му – в хода на настоящото, че бил употребил наркотичното вещество, след като бил слязъл от автомобила, пред сградата
на РУ на МВР – Хасково и преди да му бъде извършен теста за наркотици, обясненията му обаче са
изолирани и не се потвърждават от показанията
на полицейските служители И.М.
и Р.Т., според които от момента на спиране на
автомобила за проверка до извършване на теста
с техническо средство за наркотично вещество
подсъдимият е бил под постоянен визуален контрол от страна
на полицейските служители. Дадените от подсъдимия обяснения в частта, в
която заявява, че намиращият се в него амфетамин бил извадил от джоба си, след което сдъвкал и преглътнал не се подкрепят и от свидетелските
показания на К.Д., който
сочи, че само бил видял подсъдимият да бърка и вади нещо от
джоба си, но не и какво точно, нито какво е последвало, поради което преценката
на
обясненията на подсъдимия в тази част е основана на критичен анализ и в същата част е необходимо да се приемат като негова
защитна теза, ненамираща опора в останалия, приет за достоверен доказателствен
материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените
деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта
по чл. 246 НПК, че
подсъдимият Ж.В.П. е извършил престъпление, субсумирано под състава на 343б, ал. 3 от
НК, за което е привлчен към наказателна отговорност, след
като се доказа, че на 08.02.2019 г. в град Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „****“
с peг. № *** след употреба на наркотични вещества - амфетамин.
За да бъде осъществен
съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия
е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество.
Като елемент от състава
на престъплението в закона не е посочена точно определена величина за съдържанието
на наркотичното вещество, очертаващи наказателната му отговорност, по цитираната
разпоредба, а релевантно е установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират
като наркотични. Следователно, точното определяне на
съдържанието не е само по себе си от съществено значение за характера на отговорността
на дееца, но самият факт на употреба на наркотично вещество следва да се установи по
несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение е, че надлежният ред за установяване употребата на наркотично вещество
е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са съобразени в достатъчна степен, за да се приеме резултатът з
адостоверен. По делото е доказано по несъмнен
начин, че подсъдимият е дал положителна проба на наркотично вещество - амфетамин. Факт, който се потвърждава
недвусмислено и от интерпретацията на отчетените параметри от изследването с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с фабр. № АRJМ-0048, чиято годност не е поставяна под
съмнение от участващите в наказателното производство субекти в процеса – прокурорът
или подсъдимия, респ. неговия
защитник чрез отправяне на възражения, а и доказателствените средства на свой ред
консолидират горния извод. Не се оспорва и самата употреба на наркотично вещество
от страна на подсъдимия, установено с резултата от полевия тест, а едеинствено момента, в който веществото е прието, а възприемането
на този резултат от съда принципно бе предпоставено
от волята на подсъдимия да не бъде давана проба за изготвяне на химическа
експертиза, предвид поведението му на досъдебното производство, което също е недвусмислено установено.
На същия е издаден талон за медицинско изследване, а в приложения
по ДП протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество е налице изрично отбелязване,
че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, след като е приел показанията на техническото средство. Факт, в подкрепа на който е отнесено и признанието от страна на подсъдимия на това конкретно обстоятелство. Възраженията
на защитата на подсъдимия за начина на попълване
на образеца на формулярите по Наредбата и съставянето на протокола за извършена
проверка от лице, което не е негов съставител,
съдът приема за неоснователни. В чл. 5, ал.2 от Наредба
№ 1/2017 г. е посочено, че резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра
по образец, съгласно Приложение № 2. Тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определят със Заповед на МВР, каквато е приложена в
хода на бързото проиводство. В цитирания протокол недвусмислено е посочен неговия съставител – свид. В.Г., който го е и подписал. Факт, потвърден от него при разпита
му в хода на съдебното следствие. Спазено е в случая и изискването при съставяне на протокол по чл.
5, ал.2 от Наредбата да се състави и талон за лабораторно медицинско
изследване. В случая такъв е попълнен от свид. В.Д., като
в същия изрично е посочено, че Ж.П. е
признал показанията на извършеното тестово изследване от контролните органи, съобразно
нормата на чл. 6, ал.3 от Наредбата. А в нея е предвидено, че употребата на наркотични вещества или
техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи се установява
с тест - чл. 3, ал.2, а с химико-токсикологично лабораторно изследване – в предвидените
в чл. 3, ал.2 от Наредбата хипотези. В случая подсъдимият изрично и конкретно е вписал, че приема показанията на теста и не желае
да му бъде взета кръв за изследване
и не се установява този отказ да е поради обективна невъзможност – физическото му състояние да не позволява или да е била налице
пречка от медицински характер за това. Съставен е съобразно изискванията
на чл. 6, ал.2 от Наредбата и АУАН, като както в същия, така и в съставения
протокол за установяване на наркотични вещества или техни аналози, са посочени часът
и начинът на извършване на проверката, вид и модела и резултата от теста и номера
на талона за изследване. Действително, в
протокола за извършената проверка е посочен час на извършване на проверката от
02.48 часа до 02.52 часа и издаване на талон за изследване в 02.52 часа на 08.02.2019 г., но на това място в контекста на възражението
за разминаване във времетраенето на теста за наркотични вещества, посочен в съставения протокол и останалите писмени и гласни доказателства, следва да
се има предвид, че видно от техническите спецификации на техническото средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000 STK 6“, приобщени като доказателство в хода на съдебното
следствие, продължителността
на измерването е поставена в зависимост от
тестовия комплект и продължава от 4:15 до 8:30 минути. В тази връзка, съдът намира, че са били спазени техническите указания досежно времето на провеждане на теста, а
казаното от свидетелите В.Д. и В.Г.
като продължителност кореспондира
с техническите спецификации на средството
за измерване.
С оглед изложеното,
установен без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд,
е фактът на употреба от страна на подсъдимия на наркотично вещество - амфетамин, представляващо високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“
към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични.
За да бъде осъществено
деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
наркотично вещество, да е управлявал моторно превозно средство, което и следващата
се кумулативно дадена предпоставка за съставомерност на неговото поведение.
Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на
моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното
деяние на състава на престъпление по чл. 343б НК, за който
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление
№ 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по
въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление”, употребено
в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия
с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания
на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или
бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита,
че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние,
визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл.
343б, ал. 3 от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде
осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен
резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.
По делото се установено в рамките на проведеното
разследване, от показанията на разпитаните по делото свидетели, че подсъдимият именно
е управлявал процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с
рег. № **** на инкриминираната дата, в момента на спирането му за проверка.
Факт, пряко отнасящ се до авторството на деянието, който на свой
също не само не се отрича от подсъдимия или защитата. Установената употреба на
наркотично вещество е предхождаща процесното управление, доколкото такова след
слизане на подсъдимия от превозното средство пред сградата на РУ на МВР –
Хасково не се установи, а употреба във времевия интервал от спирането му от
органите на РУ на МВР – Хасково, през време на управлението на МПС, след
указаната му необходимост да се придвижи по този начин до сградата на РУ на МВР
– Хасково, подсъдимият сам заяви, че не е приемал нищо, нито се бил осмелил да
изхвърли носеното наркотично вещество, за да не бъде забелязан, също се явява
изключена. Естествено тезата с последващия прием, след слизане от автомобила
пред сградата на РУ на МВР – Хасково, освен изключена от достоверните гласни
доказателствени източници, не намира никаква опора и в правилата на житейската
логика, при положение, че подсъдимият е бил наясно с целта на придвижването му
към сградата на РУ на МВР – Хасково, а именно за тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Или, в обобщение, деянието е доказано от обективна
страна.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в
случая форма на умисъла - пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от Наказателния
кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдебното минало на подсъдимия. Същият е осъждан за държане на наркотични вещества
и квалифицирана кражба, като
и за двете престъпления му е наложено минимално
наказание от три месеца лишаване от свобода
без ефективно изтърпяване и глоба от 10000 лв. Безспорно престъплението по чл.354а, ал.3 от НК е добило значителни
мащаби през последните година в страната, засяга гоеми групи от хора и се ползва с обществена
нетърпимост, но конкретната степен на обществена опасност на деянието
в случая не може да бъде преценена
като завишена, поради минималното количество и пазарна стойност на държания
наркотик. На такава ниска стойност са оценени и вещите, предмет на престъплението по чл.195 ал.1 от НК, които са били и възстановени от подсъдимия
с оглед приключване на наказателното производство по диференцираната процедура на
гл.29 от НПК. Освен това, двете престъпления се
в отношение на реална съвкупност помежду си, като настоящото престъпление се явява в определения с тях изпитателен
срок, което в известна степен утежнява
вината на подсъдимия. Макар, данните
за предходните осъждания на подс. Ж.П.
да не игнорират възможността
за приемане от съда на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, изготвената за целите на наказателното производство
характеристична справка сочи подсъдимия като деец с отрицателна обществена характеристика, в каквато светлина се третира и освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на администраивно наказание по чл. 78а НК, а
по отношение на него множество наложени наказания по ЗДвП, които съдът е необходимо да отчете като отегчаващи вината обстоятелства. Обсъждането на процесуалното поведение
на подсъдимия в двете фази на процеса сочи, че в хода на бързото производство още от момента на започване на проверката подсъдимият
е съдействал на полицейските
и разследващи органи, спомагайки за бързото
разкриване на деянието, но това до голяма
степен не е така при настоящото разглеждане, поради което
и процесуалното му поведение се определя като положително само отчасти. От друга
страна, фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е в млада възраст и възможностите за лична превенция
на наказанието са налице. Втората група от изброените факти, не биха могли сами
по себе си да бъдат преценени в аспекта на изключително или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, но преценката на
съда е предопределена от действието на забраната за влошаване на положението на
подсъдимия при новото разглеждане на делото, след като отмяната на присъдата е
станало по реда на въззивния контрол от ОС – Хасково, иницииран именно и
единствено от подсъдимия и подадената от него жалба. По този начин и съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че формално са налице предпоставките наказанието
за подсъдимия Ж.В.П. за това деяние да бъде определено при условията на чл.
55 от НК и предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде определено
под установения специален минимум за срок от 8 месеца, което да се изтърпи
ефективно, при първоначален „общ“ режим, доколкото
не се установи едновременното наличие
на законовите предпоставки за това, нито липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите
на наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца,
както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието
„глоба“ под установения специален минимум,
като бе съобразено и с имущественото състояние
на подсъдимия, а именно 450
лева. На основание чл.
343г, вр. чл.343б, ал. 3, вр. чл. 37, т. 7 от НК, на подсъдимия
Ж.В.П., бе наложено и наказание наказание лишаване от правото да управлява МПС индивидуализирано
за срок от 9 месеца, съобразявайки
всички изнесени по – горе доводи при определяне на срока, за който бе наложено
основното наказание.
На основание
чл. 59, ал. 1, т.1 от НК, при изпълнение на наложеното на подсъдимия Ж.В.П., наказание „Лишаване от свобода” съдът
приспадна времето, през което същият е бил задържан със Заповед от 08.02.2019 г.
по ЗМВР, като 1 ден задържане се зачита
за 1 ден лишаване от свобода, а на основание
чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от правото да управлява
МПС, приспаднато бе и времето, през което същият е бил лишен по административен
ред от
възможността да упражнява това свое
право, считано от 08.02.2019 г.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.