Решение по дело №2406/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                Р Е Ш Е Н И Е № 1302

гр.Пловдив, 19.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

ПЛАМЕНА СЛАВОВА                                                                                                                           

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2406/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.

        Постъпила е жалба от длъжниците по изпълнението Д.Т.Д., С.Р.Д. и „Сим импекс къмпани” ООД гр.Пловдив против Постановление за разноските от 02.06.2016г. съставено от ЧСИ Тодор Луков, рег.№ 820, район на действие ПОС за определяне на разноските по изпълнително дело № 20138200400216.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.Иска се цялостната му отмяна.

Въззиваемите взискатели Търговска банка Д» АД и И. В.К. са получили преписи от жалбата, но не вземат становище по нея.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Съобщенията за постановлението са получени от жалбоподателите на 08.06.2016г., а жалбата е подадена на 15.06.2016г. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по  чл.435 ал.2 и е допустима, като разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателят «Търговска банка Д» АД гр.София по представен изпълнителен лист от 02.04.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 01.04.13г., постановена по ч.гр.д.№ 5214/13г. на ПРС, с която е разпоредено длъжниците Д.Т.Д., С.Р.Д. и „Сим импекс къмпани” ООД гр.Пловдив да заплаят солидарно на кредитора «Търговска банка Д» АД гр.София посочените в изпълнителния лист суми-главница и лихви, както и разноски.  На основание чл.456 от ГПК /л.446,447 от ИД/ към това изпълнително дело се е присъединил като взискател срещу длъжника „Сим импекс къмпани” ООД гр.Пловдив и взискателя И. В.К., който е представил удостоверение от ЧСИ Сурпик Татарян рег. 830, район на действие ПОС за дължима главница, законна лихва и разноски. С постановление за разпределение от 22.07.2015г. /л.953-956, том 3 от ИД/  са погасени вземанията дължими на «Търговска банка Д» АД гр.София от длъжниците по горепосоченото ч.гр.д.№ 5214/13г. на ПРС. На присъединеният взискател И. В.К. не са му събрани никаква част от дължимите суми с това разпределение.

Настоящата инстанция намира за незаконосъобразни генералните възражения на жалбоподателите касаещи всяка една точка от обжалваното постановление за разноските поради сила на пресъдено нещо по отношение на спорния въпрос за законосъобразността на разноските. Жалбоподателите твърдят, че с решение №1014/08.06.2015г. по гр.д.№787/15г.на ПОС, Х-ти гр.с./л.921, том.3/ въпроса за дължимостта на конкретните разноски по това постановление за разноските е решен веднъж и завинаги със сила на пресъдено нещо и спора не може да се пререшава с ново съдебно решение. Това общо възражение е незаконосъобразно. Доктринално е прието че производството по обжалване действията на съдебните изпълнители е свързано с проверка на законосъобразността им «като се задължава СИ валидно да повтори порочно извършеното действие или изобщо да не го извършва, когато не е имал право да го предприеме» БГПП, 9 издание, С.2012г., стр. 1182. Вярно е че с решение по гр.д.№787/15г.на ПОС тези разноски са отменени като незаконосъобразни, но не поради липса на право на съдия изпълнителя да ги начисили, а поради липса на доказателства за извършването и изчисляването им точно. Ето защо дори и съдът да не е указл на ЧСИ пак законосъобразно да определи тези разноски, то това се следва от нормата на чл.79 от ГПК, която императивно задължава ЧСИ да начислява разноски по изпълнителните дела. С липсата на такова задължение написано в съдебно решение тези законови норми не се дерогират и ЧСИ има правомощието да определи тези разноски по това изпълнително дело.

Настоящата инстанция намира за незаконосъобразни генералните възражения на жалбоподателите, че разноските не се дължат, защото не са съставени сметки за разноските по чл.79 от ЗЧСИ и не са връчени предварително на длъжниците за да се запознатя с тях. По силата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В тази правна норма не се уточнява дали сметките се изготвят преди или след плащането или авансовото внасяне на разноските и таксите или съответния акт на ЧСИ за тяхното точно определяне, в това число и постановление за разноските. Следва да се има предвид, че в ал.2 на горната норма е записано, че в сметките връчени на длъжника се сочат и последиците им при неплащане, а в ал.3 от чл.79 ЗЧСИ се сочи възможността на частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези разноски. Налага се извода, че щом ЧСИ предупреждава длъжника за последиците при неплащане, то тези сметки касаят вече точно определени и изискуеми такси. Поради което логично би било сметките да се съставят след влизане в сила на постановлението за разноски, което подлежи на обжалване пред съд и разноските да са вече безспорни като основание и размер и да подлежат на принудително събиране. В решение № 366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г. о., ГК е прието от съда становището на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, че сметките по чл.79 от ЗЧСИ  подлежат на съставяне или преди събирането на таксите или след тяхното плащане от длъжника. Тоест напълно е възможно и даже препоръчително тези сметки да се изтовят след влизане в сила на постановлението за разноските и със сигурност тези сметки не са условия на правото за законосъобразното съставяне на постановлението за разноските. Ето защо това възражение е неоснователоно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че таксата по точка две от обжалваното постановление в размер на 4 234,42 лв. не се дължи защото е авансова и по делото не са налице данни за нейното заплащане от взискателя. Напротив тази авансова такса е платена от взискателя «Търговска банка Д» АД с платежно нареждане от 19.03.2013г. /л.186, том І от ИД/. Що се отняса до индивидуализацията и базата на изчисляване на тази такса и нейната неиндивидуализираност в последващата сметка на лист 181 от том І на делото, то това не е така същата е индивидуализирана там и изключително точно индивидуализирана в постановлението за разноски като начин на изчисляването й. Това изчисляване е правилно и законосъобразно и по него жалбоподателя по същество няма претенции.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че останалите такси и разноски от пунктове 4 до 9 включително не са предплатени от взискателите, поради което не се дължат от длъжниците. В обжалваното постановление точно с посочване на листа от изпълнителното дело са посочени платежните нареждания, с които тези такси са авансово платени и се длъжат като направени разноски, тяхното преповтаряне от съда е излишно. А дори и да не беше така с оглед на т.11 от ТР №2/2015г. до т.д. № 2/2013г. на ВКС ОСГТК то тези такси пак могат да се съберат от длъжниците, защото те отговарят за тях по чл.79 ал.2 от ГПК.  

Основателно единствено е възражението за недължимост на таксата по т.3 от Постановлението за 3 055,27 лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ относно вземането на присъединения кредитор И. К.. Таксата по т.26 от Тарифата е пропорционална и се дължи върху събраната на взискателя сума. Няма данни по това изпълнително дело ЧСИ да е събрал някаква сума за този взискател, ето защо такава такса не следва да се начислява към този момент. Едва ако в хода на делото ЧСИ събере цялата дължима сума за присъединения кредитор К. и ако му я плати или предстои да му я разпредели изцяло, тогава същия ще има право да му начисли и таксата по т.26 от Тарифата в пълен размер. В тази точка трета Постановлението следва да се отмени като незаконосъобразно.  

        Водим от горното съдът

       

                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Постановление за разноските от 02.06.2016г. съставено от ЧСИ Тодор Луков, рег.№ 820, район на действие ПОС за определяне на разноските по изпълнително дело № 20138200400216 в частта, в която се определят разноски по изпълнението по точка трета в размер на 3 055,27 лева, начислени по сметка на ЧСИ на основание т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ като пропорционална такса върху вземането на присъединен взискател И. В.К..  

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                   2.