№ 116
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100502426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 57718/16.07.2024г. подадена от юрк. Б. Б.-
пълномощник на Кмета на Община Варна с административен адрес: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“№ 43, срещу Решение № 2524 постановено по
гр.д.№ 15997/2023г., 51 състав, по описа на Районен съд-Варна, с което на
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк" №43 е осъдена да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша" № 89 Б следните суми: - 1059,53 лв.,
представляваща изплатено възнаграждение на 08.04.2022г. на автосервиз
„Оникс Ауто Груп" ООД за извършени ремонтновъзстановителни дейности по
лек автомобил „Мерцедес Бенц Е350 peг. № ****, в резултат на ПТП
настъпило на 22.02.2022г. в гр.Варна, на ул.“Девня“, възложени по силата на
застрахователна полица „Каско+" № 440121031054707/26.10.2021 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 11.12.2023г. до окончателното й изплащане; -15,00 лв., представляваща
ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета № 44010312201224,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 11.12.2023г. до окончателното й изплащане; - 188,21 лв., обезщетение
за забава върху главницата от общо 1074,53 лв., считано от 06.06.2022 год. до
датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. Въззивникът
счита, че първоинстанционното решение e неправилно, с оглед безспорно
установения факт, че се касае за дупка непосредствено на ЖП релсите на ЖП
прелеза. В тази насока се цитира разпоредбите на §1 от ДР на ЗЖП. Сочи се,
1
че в прерогативите на Националната компания „Железопътна
инфраструктура“ в чл.10,ал.1,т.2 от Закона е извършването на дейности по
развитието, ремонт и поддържане на експлоатация на ЖП инфраструктурата, в
това число и ЖП прелезите. Сочи се още, че процесният ЖП прелез, накойто е
допуснато ПТП е “местен прелез“ по смисъла на чл.179,ал.1,т.2 от Наредбата
№ 55/2004.Посочва обилна съдебна практика, за настъпили произшествия на
ЖП прелези. Твърди, че видно от уведомлението за щета, водача е описал, че е
попаднал на дупка на неизползваема ЖП линия. Моли за отмяна на решението
и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на ВРС за
правилно, законосъобразно, и обоснован, като намира наведените в жалбата
възражения за несъстоятелни. Счита, че за да постанови акта си, решаващият
първоинстанционен съд, след цялостна и задълбочена преценка на
доказателствата по делото, е достигнал до правилни и обосновани правни
изводи. Ищцовото застрахователно дружество изразява несъгласие с така
изложените в жалбата доводи, като намира същите за напълно несъстоятелни.
Твърди се, че по делото не е оспорено от ответниковата страна, а и е
установено, че между собственика на лек автомобил, марка и модел
„Мерцедес Бенц Е350 ”, рег. № **** Е. Т. С.а и ищцовото застрахователно
дружество, към датата на процесния пътен инцидент - 22.02.2022 год., е бил
валидно сключен договор за доброволна, автомобилна застраховка,
обективиран в застрахователна полица № 440121031054707/26.10.2021 год.,
материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното
правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от
00:00 ч. на 28.10.2021 год. до 23:59 ч. на 27.10.2022 год. Сочи се, че на
22.02.2022 год. при управлението на застрахования лек автомобил от М. С. в
гр. Варна, по ул. „Девня“, на превозното средство са причинени материални
щети, а с отговора на исковата молба, е релевирано възражение срещу
наведените от ищцовото дружество твърдения, че Община Варна не е
собственик на пътния участък, на който е настъпило застрахователното
събитие, тъй като същият се явява частна собственост на БДЖ, както е
наведено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на застрахования автомобил, по правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Възразяват се, срещу доводите на ответника за неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като от
показанията на свидетеля М. С., разпитан като водач на увредения лек
автомобил, управлявал го към момента на настъпилото застрахователно
събитие, се установило мястото на пътното платно, на което се е намирала
неравността, в която е попаднал лекият автомобил. В тази насока се застъпва
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. и разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 71 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за
железопътните прелези. Посочва се още, че Община Варна е била длъжна
стопанисва и поддържа изправен процесният участък, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението
по него по начин, който да осигурява условия за бързо, безопасно и сигурно
придвижване.
2
Моли, да бъде оставена без уважение депозираната от Община Варна
въззивна жалба и атакуваното решение на Варненския районен съд, като
правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, въззивникът
Община- Варна, представлява се от юрисконсулт Б. Б., който поддържа
въззивната жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована,
представлява се от адв. П.-П. Д., оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021 година между "ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД и Е. Т. С.а, ЕГН ********** е сключен договор за
доброволна автомобилна застраховка "Каско клауза "Пълно Каско" по
отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и
модел „Мерцедес Бенц Е350 ", per. № **** и индивидуализиращи белези,
подробно посочени в договора. Подписана е комбинирана застрахователна
полица №440121031054707/26.10.2021 год., материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок
от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.10.2021 год.
до 23:59 ч. на 27.10.2022 год. На 22.02.2022 год. застрахованият лек
автомобил, управляван от М. В. С. е претърпял пътно-транспортно
произшествие в гр. Варна, на ул. „Девня" - ЖП прелез пред магазин „Филбо",
в посока центъра на града. Причина за настъпилия пътен инцидент е
попадането на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена
нарушена цялост на пътното платно. На 22.02.2022 год. от М. В. С., в
качеството му на съпруг на застрахования собственик Е. Т. С.а, е подадено
уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под №
44010312201224. На автомобила е извършен първоначален оглед, за който е
съставено опис-заключение по щета № 44010312201224 от 23.02.2022 год. При
огледа са констатирани увреждания по следните детайли на автомобила: -
предна броня - за ремонт 1 ч.; - кора под предна броня - за подмяна; -
подкалник PVC преден десен - за подмяна и амортисьор преден десен с
въздушна възглавница - за подмяна. Съгласно условията, при които е сключен
застрахователният договор, застрахованият лек автомобил е бил въведен за
ремонт в т.нар. Доверен сервиз - „Оникс Ауто Груп" ООД. Съгласно
издадените фактури, за извършените ремонтно-възстановителни дейности по
превозното средство, от ищцовото застрахователно дружество в полза на
автосервиз „Оникс Ауто Груп" ООД е било изплатено възнаграждение, в
размер на 1059,53 лв., като сумата е била преведена по сметка на автосервиза
на 08.04.2022 год. Твърди се, че пътният участък, на който е настъпил пътният
инцидент, представлява публична общинска собственост. Като стопанин на
пътя, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, Община Варна е длъжна
го поддържа изправен, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него по начин, който да
осигурява условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване, както и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Претендира се заплащане на горепосочените суми и
сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор. Твърди се , че
3
искът е неоснователен. Посочва, че посоченият жп.прелез/неизползваема
жп.линия при преминаването, през което е настъпило процесното ПТП е
разположен в поземлен имот № 10135.3514.326, в гр. Варна, район Младост,
Западна промишлена зона, вид на собствеността частна, вид територия -
територия на транспорта НТП, за линии на релсовия транспорт, с площ 485
кв.м. Имотът е собственост на БДЖ, ЕИК **********, поради това
горепосоченото дружество и именно то следва да носи отговорност за
неговата поддръжка. Твърди, че не се установява по несъмнен начин, че
причина за процесното ПТП е „несигнализирана и необезопасена нарушена
цялост на пътното платно", в следствие на което са настъпили материални
щети по МПС. Механизмът на ПТП е отразен единствено в уведомление за
щета 44010312201224 по полица 440121031054707 и дадените писмени
обяснения от водача, както и в удостоверение peг. 819000-9934, екз. № 2/2022
год. /където са възпроизведени отново обясненията на водача/, но същия не се
потвърждава с преки доказателства. Оспорва твърдения механизъм за
неговото настъпване. Заявява, че твърденията на водача, на пострадалото
МПС, който е съпруг на застрахования следва да се тълкуват с оглед наличие
на интерес от изплащане на обезщетение по сключената застраховка. Оспорва
посочените документи по отношение на отразените в тях факти и
обстоятелства относно реализирането на процесното събитие, свързани с
времето, мястото и начина на настъпването. Същите са от категорията на
частните свидетелстващи документи, поради което не следва да се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържащите се в
него данни за обстоятелствата по реализиране на ПТП. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водача на превозното
средство не е съобразил своето поведение с пътната обстановка,
атмосферните условия, характера и интензивността на пътното движение, в
следствие на което е нанесена вредата. В евентуалност твърди, че заплатеното
обезщетение е прекомерно и моли същото да бъде намалено.
Твърди още, че Община Варна не е бездействала по повод нейното
задължение да поддържа общинските пътища, включително и процесния
участък. В изпълнение на това задължение ответника е сключил договор per.
№ Д21000807ВН/11.06.2021 год. за обособена позиция № 3 „Текущ ремонт на
пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на
техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна на територията на
район „Младост" и Кметство „Каменар", с „Хидрострой" АД, ЕИК *********.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора Община Варна възлага, а „Хидрострой" АД
приема да извърши текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни
съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите
на Община Варна на територията на район „Младост" и кметство „Каменар".
Процесния пътен участък на който се е случило събитието попадат на
територията на район „Младост". Въз основа на посочения договор
изпълнителя е извършвал СМР за поддръжка на общинската пътна
инфраструктура, включително и по ул. „Девня".
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно
4
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което
настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, като е
осъдил ОБЩИНА ВАРНА да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1059,53 лв., представляваща изплатено
възнаграждение на 08.04.2022г. на автосервиз „Оникс Ауто Груп" ООД за
извършени ремонтно-възстановителни дейности по лек автомобил „Мерцедес
Бенц Е350 peг. № ****, в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2022г. в
гр.Варна, на ул.“Девня“, възложени по силата на застрахователна полица
„Каско+" № 440121031054707/26.10.2021 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. до
окончателното й изплащане;15,00 лв., представляваща ликвидационни
разноски, сторени по преписка по щета № 44010312201224, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.12.2023г. до окончателното й изплащане; - 188,21 лв., обезщетение за забава
върху главницата от общо 1074,53 лв., считано от 06.06.2022 год. до датата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г.
От представената автомобилна застраховка „Каско+“ комбинирана
застрахователна полица № 440121031054707/26.10.2021 се установява, че лек
автомобил Мерцедес Бенц Е350 peг. № ****, към момента на настъпване на
застрахователното събитие е застрахован по застраховка "Каско+" при ищеца,
съответно че застрахователното правоотношение е обективирано в
застрахователна полица № 440121031054707.На 22.02.2022г.е водачът на
увреденото МПС е подал Уведомление за настъпване на застрахователно
събитие по полица "Каско +". Въз основа на заведеното уведомление по щета,
опис заключение по нея и калкулация по претенция от 22.02.2022 и
ликвидационен акт , размерът на застрахователното обезщетение е определен
на сумата от 1059.55 лева. До ответника /въззивник в настоящото
производство/ е изпратена и получена регресна покана. В отговор на същата
Община- Варна е възразила срещу доброволното изплащане на исканата сума.
Въз основа на събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля С. се установява, че при управление на лек автомобил „Мерцедес“
на 22.02.22 г в посока на движение по улица „Девня“ в посока центъра, при
5
преминаване през неизползваемия железопътен прелез и непосредствено след
втора релса е настъпил удар в ходовата част на колата, вследствие на
деформация на пътната настилка, представляваща павета. След настъпване на
инцидента свидетелят бил сигнализирал на телефона за спешни повиквания
112 , на застрахователен брокер при като колата е застрахована с „Каско“,
като мястото е било посетено и от екип на КАТ-„Пътна полиция“.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на
автотранспортната техника посредством проведената съдебно автотехническа
експертиза. От заключението на същата се установява, че произшествието
настъпило след преминаването на ЖП линиите при магазин „Аветисян",
където автомобила е преминал неравност спрямо която е изпитан силен удар в
предна дясна част на автомобила. След преминаване на неравността
автомобила е получил увреждания на предна дясна част в обема на предно
дясно колело, комплект въздушна възглавница и амортисьор, предна броня -
кора под предна броня и подкалник пластичен предна част. Установява се още,
че преминаване през пътна неравност с особено голям размер/дълбочина,
надминаващ клиренса/пътния просвет на предна броня на процесния
автомобил при средна част на купето от 16 см, спрямо пътната настилка, е в
причинна връзка с нанесеното голямо натоварване на предно дясно колело, в
резултат на което се е достигнало до нарушаване целостта на въздушната
възглавница и експлоатационните качествата на амортисьора. Вещото лице
приема, че при ремонт на уврежданията посредством средни пазарни цени на
части, материали за боядисване и сервизен труд, стойността към датата на
ПТП е била - 2423.48 лв.,а при ремонт посредством средни пазарни цени на
части, материали за боядисване и сервизен труд, с изключение на внедрения
преден десен амортисьор, с произход Китай и цена 489.60 лв. към датата на
ПТП, стойността на ремонта към датата на ПТП е била -1008.20 лв., а
приложения размер на ликвидационните разноски съответства на обичайните
разходи сторени от застрахователните компании за рода дейност.
По правните изводи:
За успешното доказване на иска по чл. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, ищецът
следва да установи наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило
застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД следва да
установи и изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за
плащане на законна лихва в претендирания размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от
заключението на съдебната автотехническа експертиза безспорно се
установява, че между дружеството ищец и собственика на увредения
автомобил към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно
сключен договор за застраховка "Каско", както и че застрахователят е
определил и заплатил обезщетение в размер на 1059,55 като за това е
6
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. От съвкупната
преценка на събраните в хода на производството доказателства, се установява,
че причина за ПТП е лошото състояние на пътното платно - наличието на
необезопасена неравност и вредите върху застрахования автомобил са в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно произшествие, вследствие
на преминаването на автомобила през неравният участък.
Във въззивното производство спора се концентрира върху наличие на
материалноправната легитимация на Община – Варна за ответник по иска. По
релевираните с въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:
Цитираните във въззивната жалба разпоредби на Закона за железопътния
транспорт, §1 от ДР на ЗЖП и подзаконовите нормативни актове, в т.ч.
Наредба № 55/29.01.2004г, регулират сочените от жалбоподателят
правоотношение, които обаче в конкретния казус са неприложими. От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
произшествието е настъпило непосредствено след преминаване на ЖП
линията при магазин „Аветисян“. Процесната неравност на пътното платно не
в участък, включващ пътните подходи и прелезната настилка, поради което не
попада като обект в обхвата на ЖП инфраструктурата. Съобразно изложеното,
съда приема, че процесният пътен участък представлява местен общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда,
че общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини,
като това управление включва: организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата,съобразно
чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Доколкото поддържането е в прерогативите на Община
Варна, се налагат извода, че именно ответникът/ Община- Варна/ е носител на
задължението да поддържа общинските пътища в добро състояние,
гарантиращо нормалната им експлоатация и безпрепятственото придвижване
по тях, поради което същият е материалноправно легитимирана страна по
иска.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемата страна е поискала
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425.00
лева, съгласно приложение списък по чл.80 ГПК. Към списъка са представени
и доказателства за извършено плащане на договорното възнаграждение. Ето
защо и с оглед изхода на делото, на същия следва да бъдат присъдени
исканите разноски, които следва да бъдат понесени от въззивната страна.
С оглед изложеното съдът намира, намира предявения регресен иск за
основателен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло. С оглед резултат от главния иск, на уважаване така както е
заявена подлежи и акцесорната претенция за присъждане в полза на ищеца на
обезщетение за забавено плащане на главното задължение.
Предвид изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2524/04.07.2024 г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 3689/22.10.2024 г. постановено по гр. д. №
15997/2023 г. на Районен съд- Варна, 51-ти съдебен състав, с което ОБЩИНА
ВАРНА, е осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: - 1059,53 лв., представляваща изплатено
възнаграждение на 08.04.2022г. на автосервиз „Оникс Ауто Груп" ООД за
извършени ремонтно-възстановителни дейности по лек автомобил „Мерцедес
Бенц Е350 peг. № ****, в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2022г. в
гр.Варна, на ул.“Девня“, възложени по силата на застрахователна полица
„Каско+" № 440121031054707/26.10.2021 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. до
окончателното й изплащане; -15,00 лв., представляваща ликвидационни
разноски, сторени по преписка по щета № 44010312201224, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.12.2023г. до окончателното й изплащане; - 188,21 лв., обезщетение за забава
върху главницата от общо 1074,53 лв., считано от 06.06.2022 год. до датата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк" №43 да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" №
89 Б сума в размер на 425 лева, разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице -помагач на
страната на ответника "ХИДРОСТРОЙ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител“ № 6,
представлявано от Н. К. П. и Ж. И. Н., действащи заедно и поотделно“.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8