№ 439
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора А. Евг. И. Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 15 от 18.06.2024 г. по НОХД № 16/2024 г., ОС-Монтана, е
признал подсъдимия А. М. Б., сириец, живущ в Кралство Белгия, за
ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“,
пр.1, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което на основание
чл.58а, ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на две години и
осем месеца лишаване от свобода, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. Б. е лишен от
право да управлява МПС за срок от две години и девет месеца, като е
приспаднато времето, през което свидетелството за правоуправление на
подсъдимия е било отнето от датата на деянието до влизане в сила на
присъдата.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на частните
1
обвинители К. Р. Г., В. Н. Р., Р. Н. Р., В. К. П. и Д. Д. П. направените от тях
разноски за възнаграждение на повереник в размер на 5400 лева, направено в
хода на съдебното и досъдебното производство.
Съдът се е разпоредил и с иззетите в хода на производството
веществените доказателства, като е постановил връщане на същите след
влизане в сила на присъдата.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители К. Р. Г., В. Н. Р., Р. Н. Р., В. К. П. и Д. Д. П., които чрез повереника
си- адв.Т. К. за обжалвА. същата, с оплаквания за незаконосъобразност на
присъдата в частта, досежно наложените на подсъдимия наказания. Изложени
са съображения, че същите са силно занижени и не съответстват на тежестта
на престъплението, както и че няма да изиграят поправителен ефект спрямо
подсъдимия, който към момента е изтърпял значителна част от кумулативното
наказание „лишаване от правоуправление“.
В този смисъл искането на жалбоподателите е атакуваната присъда да
бъде изменена, като се увеличи размера на наложените наказания „лишаване
от свобода“ и „ лишаване от право да управлява МПС“ в размер около средния
предвиден в закона.
В съдебно заседание представителят на А. П.-София предлага жалбата
да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Застъпва
становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а наложените
наказания - справедливи.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частните обвинители –адв. К. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като пледира за изменение на първоинстанционната присъда в
частта относно наложените наказания „лишаване от свобода“и „лишаване от
права“. Поддържа се довода, че определения размер на тези наказания е нисък,
предвид причинения от деянието тежък резултат, както и с оглед поведението
на подсъдимия като водач на МПС. Претендира заплащане на разноски
направени във въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия –адв. К. в съдебно заседание пред
настоящата инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пледира присъдата да бъде потвърдена, като се излагат доводи за правилно
отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, които определят
2
наложеното наказание да е в размер под минималния предвиден в закона и
позволяват същото да не бъде изтърпявано ефективно.
Подсъдимият А. М. Б., редовно призован се явява лично във въззивното
производство и поддържа доводите изложени от защитника си. Акцентира на
направеното признание на вината от негова страна и моли да бъде потвърдена
присъдата.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1
от НПК. При осъществяване на служебния въззивен контрол върху
атакуваната присъда, в предмета и пределите на въззивната проверка
настоящия състав констатира, че в проведеното пред окръжния съд съдебно
производство и при изготвяне на атакувания съдебен акт са допуснати
процесуални нарушения - съществени и неотстраними от настоящата
инстанция, които са довели до нарушаване правата не само на подсъдимия, но
и на останалите страни в процеса, и в своята съвкупност мотивират
приложението на чл.334 ал.1 т.1 от НПК - отмяна на присъдата и връщане на
делото на ОС – Монтана за разглеждането му от друг състав на съда.
В тази фаза на процеса, съдът констатира като съществено
процесуално нарушение, което мотивира становището за отмяна на присъдата
и връщане на делото в предходната му съдебна фаза – непровеждане на
разпоредително заседание по изискванията на чл.247 и сл. от НПК.
С промените в НПК, станА. факт с обнародването им в ДВ, бр.63/2017г. в
българската наказателно – правна система се въведе нов самостоятелен стадий
на наказателния процес – разпоредително заседание.
За правилното прилагане на този стадий в наказателното производство
следва да се обсъди и анализира значението на това особено по характера си
заседание и да се направи опит да се извлекат правните последици от
непровеждането му изобщо или от непровеждането му по разписаните в НПК
правила.
Този стадий представлява обособена система от действия и
правоотношения, насочени към предаването на обвиняемия на съд и
подготовката на съдебното заседание. Целта му е насочена, както към
3
осигуряване на обществения интерес, така и на интереса на страните – да бъде
предадено на съд само лице, за което са налице законовите предпоставки за
разглеждане на делото в публично съдебно заседание. Той има самостоятелно
място в цялостната наказателнопроцесуална дейност, но в същото време е в
тясна функционална връзка с другите стадии на процеса, тъй като по
съществото си е контролен по отношение на дейността, извършена на
досъдебната фаза и подготвителен по отношение следващия стадий –
съдебното заседание на първата инстанция. Този стадий е и абсолютно
задължителен по делата, по които е внесен обвинителен акт в съда и не би
следвало да се поставя под съмнение, че ако разпоредително заседание по
дело, образувано по внесен обвинителен акт не е проведено, това съставлява
абсолютно процесуално нарушение.
Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са разписани
в чл.247в и сл. от НПК и те следва да се спазват. В настоящия казус се
констатира, че съдът е спазил разписаното в чл.247в от НПК, като с
разпореждане от 28.05.2024г. е постановил връчване на обвинителния акт на
подсъдимия, съобщение до страните за насрочване на разпоредително
заседание, уведомяването им по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК и т.н., но е
пропуснал да проведе същинското разпоредително заседание. Видно е от
съдебния протокол от проведеното на 18.06.2024г. разпоредително / и
съдебно/ заседание, който по смисъла на чл.311 от НПК е единствения
процесуален документ, от които се извличат данни за извършените
процесуално – следствени действия, че след като е проверил редовното
призоваване и явяване на лицата, е конституирал, по тяхна молба, пострадА.те
като частни обвинители, след което и след разясняване правата на страните по
чл.274 и чл.275 от НПК е пристъпил към разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Това е
сторено в резулат на заявление от страна на защитника на подсъдимия, като
последният в хода на проведеното веднага съкратено съдебно следствие е
признал вината си и фактите изложени в обвинителния акт. След проведени
съдебни прения, делото е приключило с постановената присъда. Така,
въпреки указаната и от закона и в разпореждането за насрочване възможност
на страните да участват в обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
първоистепенният съд не е дал нито възможност на страните, нито е изразил,
дори и декларативно своето становище по тези въпроси. Окръжният съд не е
4
изпълни съществена част от разписаните в чл.248 от НПК изисквания – да
даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тях,
като освен мотивирано, това становище следва и да е обективирано в съдебен
акт – определение.
В случая, след като е заявено, че се дава ход на делото по реда на
чл.371 т.2 от НПК, може и да се предположи, че съдебният състав не е
констатирал никоя от пречките за разглеждане на делото – неподсъдност,
наличие на процесуални нарушения и пр., но при липсата на изрично
становище по този въпрос, изложено от страните, а след това и на
първостепенния съд, се налага въззивният съд да тълкуват неговата воля, а
това е недопустимо, тъй като не е ясно в полза на кого това тълкуване ще се
направи. Провеждането на разпоредително заседание по изискуемия се в НПК
ред и правила има много важно значение за целия ход на процеса, тъй като се
преклудират исканията за връщане на делото на прокурора от съдебното
заседание на първа, въззивна и касационна инстанция. В случая, доколкото
липсва завършено разпоредително заседание, пътят на такива искания остава
отворен и всяка от страните във всеки един момент може да направи такива
възражения, а не това е целта и смисъла на въведения нов задължителен
стадий на процеса.
Резонно е да се постави въпроса в настоящия случай, предвид факта, че
никоя от страните освен, че не е участвала в обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК и не е изразила възражения в тази насока, дА. липсата на
оценка на съда по тези въпроси е довело до нарушение на техните права. Но,
ако се изходи от описаното значение на разпоредителното заседание и
квА.фицирането му като задължителен стадий в наказателното производство,
непровеждането му по разписаните в НПК правила следва да се счита за
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, без да се изисква да се
изследва дА. и до каква степен това нарушение се е отразило на правата на
страните в процеса.
Макар констатираното по-горе нарушение да е толкова съществено, че
самостоятелно да предпоставя отмяна на първоинстанционната присъда, то
въззивният съд констатира и друго нарушение от категорията на абсолютните
такива- липса на мотиви към съдебния акт, въпреки че никоя от страните не
5
прави искане за приложението на чл.334 ал.1 т.1 от НПК на това основание.
Стандартите, на които следва да отговоря един съдебен акт отдавна са
установени, чест обект са на многобройни теоретични разработки, намиращи
практическо приложение в изобилна съдебна практика по този въпрос.
Налице е един изискуем се, по смисъла на чл. 305 ал.3 от НПК, минимум от
лични съображения, които всеки съд следва да изложи в мотивите си към
присъдата и ясно да посочи как е формирано вътрешното му убеждение, за да
може адекватно и ефективно да се упражни правото на въззивно /касационно/
обжалване и/или протестиране. В конкретния случай, мотивите към
атакуваната присъда всъщност представляват възпроизвеждане на отразеното
в обвинителния акт, като не се открива отговор, анА.з и правен коментар на
наведените в пледоариите от страните доводи.
Направените от подсъдимия признания по фактите, изложени в
обвинителния акт, не освобождават съда от задължението му да се произнесе
по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия
виновно, съставлява ли извършеното от него деяние престъпление, каква е
правната му квА.фикация, какъв е справедливия размер на наказанието, както
и да изложи съображения, въз основа на анА.з на доказателствата. Нещо,
което в процесните мотиви липсва, тъй като съдът с едно изречение е
обобщил –„Горната фактическа обстановка е установена по делото,
фактите по нея са признати от пъдсъдимия и защитника и се подкрепят от
всички събрани по делото доказателства“. Липсва коментар и за връзката
между конкретно нарушените и вменени на подсъдимия правила за движение
по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. Също лаконично и с едно
изречение първоинстанционния съд е обощил, че „допуснатите нарушения на
правилата за движение са в пряка в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие и с причинените съставомерни последици…“, без
да конкретизира как се отнася всяко от допуснатите нарушения по ЗДвП към
произшествието и настъпилите последици. Мотивираността на съдебния акт
е обект на защита по чл.6 параграф 1 от ЕКЗПЧОС. В контекста на това
практиката на Европейския съд по правата на човека е константна и
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни
яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, въз основа на реА.зираната
от тях процесуална и доказателствена дейност, което предпоставя
пълноценното упражняване на правото на обжалване.
6
Разбира се, всеки съд разполага с абсолютното право сам и по собствено
убеждение да интерпретира доказателствата по делото, да даде своя оценка на
фактите и доказателствата, от които те се установяват, но следва да очертае
ясно и разбираемо процеса, в рамките на който е формирал това свое
вътрешно убеждение и да го мотивира.
Посоченото до тук мотивира този съдебен състав да отмени
присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който
да проведе надлежно разпоредително заседание и да постанови съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
Връщането на делото за ново разглеждане обезсмисля произнасянето
по другите наведени възражения и конкретно относно несправедливостта на
наложените на подсъдимия наказания, като само ще се отбележи, че дори и
при налагане на наказанието е допусната грешка. Намаленото, след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода от две
години и осем месеца е неправилно изчислено, което също следва да се
съобрази от новия съдебен състав.
Настоящият състав намира за основателна претенцията за заплащане
на разноски, направени от частните обвинители К. Р. Г., В. Н. Р., Р. Н. Р., В. К.
П. и Д. Д. П. във въззивното производство, произходящи от платено
възнаграждение на упълномощения повереник- адв.Т. К., за които е
представен договор за правна защита/ на л.61 от делото/, установяващ
заплащане на възнаграждение в размер на общо 3000 лева за въззивната
инстанция/ по 600 лева за всеки един от тях/. Така направените разноски,
следва да бъдат възложени на подсъдимия А. М. Б., който дължи тяхното
заплащане на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335 ал.2
от НПК, САС, 11 н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №15 от 18.06.2024г., постановена по НОХД
№16/2024г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от
друг състав на съда, от стадия на провеждане на разпоредително заседание по
7
реда на чл.247 и сл. от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. Б. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частните обвинители К. Р. Г., В. Н. Р., Р. Н. Р., В. К. П. и Д. Д. П.
направените разноски във въззивното производство в размер от по 600 лева за
всеки един от тях или общо 3000/три хиляди/ лева за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8