Р Е Ш Е Н
И Е
София, 07.05.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 08.04. две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар Р. Андреева, с участието на
прокурор от СОП-Й.П. като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД №
760 по описа за 2018 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба против присъда № 185/13.11.2018г. постановена
по НОХД № 137/2017г. по описа на РС –К., по силата на която съдът е признал
подсъдимия П.М.П. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
осъждан, живущ ***, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 08.06.2016 г., около 22.00 ч. от къща, находяща се в гр. К., ул. „.А.“ № ,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот — взломена
входна врата на тераса на вторият жилищен етаж, е отнел чужди движими вещи -
1/един/ брой озвучителна колонка марка „LG саундбар“, модел „NB 2020“ - на
стойност 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/; 1 /един/ брой телевизор ,,LG LCD
„ модел „42 LK450” сериен № 204 WRAJID216 - на стойност 440.40 лева
/четиристотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/ или всички вещи на обща
стойност 488.40 лева /четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, от владението на Г. В. М., нейна собственост, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54, ал 1 от НК го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, подсъдимият П.М.П. да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.
В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и
деловодни разноски.
Присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.
М., с бланкетна жалба, лишена от конкретика. В
жалбата се излагат оплаквания, че присъдата е изцяло незаконосъобразна, необоснована и
постановена в нарушения на процесуалните правила за преценка на доказателствата
и изграждане на вътрешно убеждение. Нарушен е материалния закон, разпоредбата
на чл.195,ал.1 пр.3, вр.ал.1 НК, като е прието за доказано обвинението по този
текст и подсъдимият е признат за виновен и е осъден за извършване на деянието, към което е привлечен да
отговаря.
Искането е за отмяна и за постановяване на нова
присъда- оправдателна за подсъдимия и алтернативно- за връщане на делото за
разглеждане от друг състав на ИРС.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът
развива оплакванията си в жалбата, а именно – че фактическата обстановка, в
зависимост от която се установява осъществяването на изпълнителното деяние от
подс. П. е необоснована, в разрез с процесуалните правила и норми за преценка
на доказателствата и за формиране на фактически изводи, съдът е основал същите единствено и само на
показанията на непълнолетния към датата на деянието свидетел М. И., който има
качеството на съизвършител с подсъдимия, но непривлечен към наказателна
отговорност от прокуратурата.Потвърждава искането си за отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване на нова такава – оправдателна за
подсъдимия.Подсъдимият по същество на делото изцяло се присъединява към
становището на защитника си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Становището на представителя на СОП е в
противоположната насока. Съвкупният анализ на доказателствата, обосновава по
непораждащ съмнение начин осъществяването на престъплението от обективна и
субективна страна, както и авторството на подсъдимия.Счита, че е постановена законосъобразна и справедлива
присъда, същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, като разгледа жалбата, след като осъществи в
съответствие с чл.314,ал.1 НПК цялостен служебен контрол на присъдата, в
съответствие с доказателствата и приложимия закон, намери за установено
следното:
Законосъобразно съдът е ангажирал отговорността на
подсъдимия П.М.П. за престъплението за което е привлечен към наказателна
отговорност- по чл.195, ал.1 т.3,пр.1 ,вр.чл.194, ал.1 НК.
Доказателствата по делото са събрани в хода на съдебно
следствие, протекло в съответствие с процесуалните правила и норми на НПК,
както и при съблюдаване на правата на подсъдимия и защитника.
Фактическите изводи на съда са в пълно съответствие с
доказателствата в тяхната цялост и взаимна връзка, обосновават следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.М.П. и пострадалата Г. В.
М. са съседи, живеещи в жилищни сгради, намиращи се в непосредствена близост в
гр. К.. На 31.05.2016г пострадалата М. напуснала жилището си –жилищна сграда с
дворно място, находяща се в гр.К. на ул. „.А.” № като отпътувала за САЩ. Свидетелката В. М. –
майка на последната живуща наблизо, в
отсъствието на дъщеря си почти ежедневно посещавала имота. В разговор с
последната подсъдимият П. получил информация, че Г. М. се намира в чужбина.
Разговорът се състоял на 08.06.2016г
пред хранителен магазин „Б. М.” в гр.К..Същият ден около 17ч М. посетила къщата
на дъщеря си, като преди да си тръгне отворила в горната му част прозорец, разположен на първият етаж от към улицата.По-късно
заключила входната врата, без да заключи
дворната порта,т.к. в двора живеел и баща и в пристройка към къщата.Същата
вечер около 22 часа,подсъдимият бил в дома си,където го посетил св.М. И.
Последният, още при пристигането си установил,че на масата има чаши от алкохол,
и констатирал, че подс.П. е повлиян от консумиран алкохол.Подсъдимият П.
предложил на св.И. да го придружи до дома на съседите,тъй като трябвало да
вземе нещо.Двамата излезли на улицата,а П. влязъл в къщата, собственост на Г. М.,
като разпоредил на И. /който към оня момент не бил навършил пълнолетие/ да стои навън и да наблюдава да не дойде
някой.В къщата се влизало през метална врата, разположена от западната страна
на постройката, на площадка, до която се стигало по три стъпала.Подсъдимият
направил опит да отвори вратата,
нанасяйки удар с десен крак, в резултат на което под дръжката на вратата на
около
На 09.06.2016г св. В. М. посетила къщата на дъщеря си,
при което установила, че прозореца на първият етаж е изцяло отворен, а вратата
на терасата - взломена.Свидетелката констатирала липса на различни движими
вещи, включително и описаните по горе-както и документи установяващи правото на
собственост на пострадалата върху различни недвижими имоти. Свидетелката подала
сигнал в полицията за извършено престъпление.
На 10.06.2016г в къщата на пострадалата е бил извършен
оглед„в хода на който е открита оставената на металната врата на
къщата,разположена в западната страна на сградата,под бравата следа от обувка с
дължина
Не би могъл да бъде споделен като коректен и изграден
в съответствие с доказателствата, изводът лансиран от защитата на подсъдимия,
че изложената по- горе фактическа обстановка се установява единствено от показанията
на разпитания свидетел М. И.. Действително, данните по делото сочат, че
дейността му на местопрестъплението би
могла да се квалифицира като помагаческа спрямо престъпната дейност на
подсъдимия П.М., известен с прозвището „Б.”, в случай, че обвинителната власт,
която е единствено компетентна като натоварена с тези функции по силата на К Р България и закона, беше привлякла това лице към отговорност.
Няма спор че, при преценката на достоверността на показанията му като свидетел,
както и при провеждане на следствения експеримент, при който е подробно посочил
начина на извършване на престъплението и на проникване в сградата от
подсъдимия, това обстоятелство не е без значение. Показанията му обаче се
подкрепят от стройна система разнородни по своя характер, но безпротиворечиви
по своето съдържание доказателства и доказателствени средства- преки –
веществени доказателства- предадени с протокол за доброволно предаване чифт
мъжки спортни обувки марка „М. С.”, заключението на дактилоскопска експертиза, което вън от всяко
съмнение потвърждава, че иззетата следа с протокола за оглед е оставена от
обувката на подсъдимия М. /„Б.”/ и косвени – пок. св. Г. М., В. М. – имащи
непосредствени възприятия от следите от престъплението, последната-
непосредствено след неговото извършване, с акцент- състоянието на входната врата на терасата на
втория етаж, водеща към помещението, от което са отнети инкриминираните
вещи.Показанията, установяващи взломяване,
се намират в пряка кореспонденция с пок. св. М. И., че подсъдимият е „бутнал”
вратата с рамо с цел да я отвори ида проникне. Така и пок.св. Г. и Х., относно
разговора, състоял се между подсъдимия П.М. и свид. В М., при който подс. е
потърсил и получил информация за
отсъствието на пострадалата от страната.
Мотивите на решаващия съд, отличаващи
се с известна пестеливост по отношение на съдържанието си, в крайна сметка,
описват фактическа обстановка, основаваща се изцяло на доказателствата,
преценени в тяхната съвкупност и в действителния им смисъл без да бъдат
превратно тълкувани или изопачавани.
Ето защо, съдът изцяло споделя
застъпеното по същество на делото становище от представителя на СОП – а именно,
че в зависимост от доказателствата, се обосновава извода за извършване на
престъплението – от обективна и субективна страна и за авторството на
подсъдимия, като единствено възможен.
Не съществуват основания да бъдат
споделени оплакванията на защитата за явна несправедливост на присъдата, под
формата на определяне на наказанието –
лишаване от свобода в неоправдано висок размер.Обратното- съдът е проявил дори
прекомерна снизходителност, определяйки наказание в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.195,ал.1 т.3 НК, за лице, което е осъждано
многократно за тежки умишлени престъпления, болшинството от които представляват
посегателства против собствеността, аналогични на настоящото деяние.
При цялостния контрол по чл.314,ал.1 НПК на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира основание за нейното
отменяване или изменяване, предвид на което и на осн. чл.334, т.6 и чл.338 НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №185/13.11.2018г.,
постановена по НОХД № 137по описа на РС-
К. за 2017година .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.