Определение по дело №50290/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9430
Дата: 29 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20231110150290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9430
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110150290 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Х. М., ЕГН
********** срещу ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, която е редовна и предявените с нея
искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна.
По доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
като трето лице - помагач – „Дженерали Застраховане“ АД. Ответната страна обосновава
правния си интерес да иска привличането му с обстоятелството, че за периода, за който се
твърди че са причинени процесните вреди между застрахователното дружество и ответника
е налице валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Професионална
отговорност на частен съдебен изпълнител“. Искането е основателно - направено е в срока
по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като трето лице - помагач на страната на ответника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* като трето лице -
помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.09.2024г. от 10:00 часа, за когато да
се призоват страните и третото лице – помагач с препис от настоящото определение, а
ищцата и с препис от писмения отговор.
На третото лице - помагач да се връчи препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Х. М., ЕГН
********** срещу ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. с
чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 5926,55 лева,
представляваща главница за обезщетение на имуществени вреди, причинени на ищцата
вследствие неправомерни действия на ответната страна в качеството на ЧСИ по и. д. №
20178630401303/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба (11.09.2023 г.) до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 1586,88 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от
3332,41 лева, представляваща сбор от следните събрани от Венцислав Велинов суми: сумата
от 361,07 лева - част от сумата, събрана на 20.01.2021 г. в общ размер на 389,78 лева; сумата
от 479,22 лева, събрана на 26.01.2021 г.; сумата от 2012,90 лева, събрана на 01.02.2021 г. и
сумата от 479,22 лева, събрана на 25.02.2021 г., считано от деня на деликта (от деня на
всяко незаконосъобразно приниудително събиране на суми) до 08.09.2023 г.
Ищцата излага твърдения, че на 28.12.2016 г. СРС, 49 състав въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2016 г. е издал срещу Христо
Велинов Борисов, ЕГН ********** (баща на К. М. и Венцислав Велинов) изпълнителен лист
в полза на „Софийска вода“ АД. С изпълнителния лист Христо Борисов бил осъден да
заплати на „Софийска вода“ АД сума в общ размер на 4 465,41 лева, от които 2672,39 лева за
потребление на вода през периода от 25.01.2008 г. до 23.07.2016 г. и 1342,22 лева за лихви за
периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2016 г., както и 450,80 лева за разноски. Твърди, че през м.
април 2017 г. до ЧСИ С. Х. е подадена молба с вх. № 58833/24.04.2017 г. за образуване на
изпълнително дело, от съдържанието на която не ставало ясно кое лице я е подписало, с
оглед на което твърди, че същата е нередовна. Твърди, че на 16.05.2017 г. ЧСИ С. Х. е
наложила запор върху пенС.та на Христо Велинов Борисов (длъжник по изпълнителния
лист). Излага, че на 08.07.2017 г. Христо Велинов Борисов е починал и е оставил за свои
наследници децата си Венцислав Велинов и ищцата К. М.. Излага, че за смъртта на
починалото лице взискателят „Софийска вода“ АД е бил изрично уведомен от ищцата на
03.10.2017 г., като от своя страна взискателят не е уведомил същата, че срещу нейния
наследодател е издаден изпълнителен лист, нито че са предприети действия по
принудително събиране на задълженията. Твърди, че в продължение на повече от две
години след мъртта на Христо Борисов, нито „Софийска вода“ АД, нито ЧСИ С. Х., не са
предприели никакви действия, с цел конституиране на наследниците на Христо Борисов
като страни в изпълнителното производство. С оглед последното счита, че ответната страна
ЧСИ С. Х. е била длъжна да приложи разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК и да прекрати
изпълнителното дело, като навежда, че срокът по цитираната разпоредба е започнал да тече
от 03.10.2017 г. - датата, на която ищцата е уведомила взискателят „Софийска вода“ АД за
смъртта на Христо Борисов. Твърди, че 25.06.2020 г. ЧСИ С. Х., без да е отправяно искане за
това от взискателя, е съставила протокол, съдържащ изявление, че ЧСИ конституира като
страни по изпълнителното дело - наследниците на Христо Борисов, а именно - ищцата и
нейния брат Венцислав Велинов, като протоколът бил съставен почти три години след
смъртта на длъжника и повече от двадесет месеца след като „Софийска вода“ АД е било
уведомено за това обстоятелство. В тази връзка твърди, че шестмесечният срок по чл. 230,
ал. 2 ГПК е изтекъл преди съставянето на протокола от 26.05.2020 г., а извършените
действията на ответника по конституирането на К. М. и Венцислав Велинов, както и всички
изпълнителни действия, извършени по изпълнителното дело спрямо последните са били
незаконосъобразни и невалидни. Излага, че след съставянето на протокола за конституиране,
са предприети редица изпълнителни действия в резултат, на които ЧСИ С. Х. е събрала от
Венцислав Велинов сума в общ размер на 6239,33 лева, а от К. М. сума в размер на 2094.14
лева. Впоследствие, на 26.02.2021 г. ЧСИ С. Х. възстановила на Венцислав Велинов сума в
размер па 2906,92 лева, като надвзета. Общо събраната от К. М. и Венцислав Велинов сума
възлизала на 5 926,55 лева, от които сумата в размер на 3332,41 лева от Венцислав Велинов
и сумата в размер на 2094,14 лева от К. М. (съгласно допълнителна молба с вх. № 269586 от
2
29.09.2023 г.). С оглед изложеното твърди, че на ищцата са причинени вреди, в размер на
събраните по изпълнителното дело суми от всяко от горепосочените лица. Твърди, че на
01.08.2022 г. между К. М. и Венцислав Велинов е сключен договор, по силата на който
Венцислав Велинов е прехвърлил на К. М. всички свои вземания от ЧСИ С. Х. и от
„Софийска вода“ АД, като на 09.08.2022 г. последните били уведомени за извършеното
прехвърляне, както и за позицията на ищцата и Венцислав Велинов, че считат сумата в
размер на 5 426,55 лева за незаконосъобразно събрана и недължимо платена, като с това
уведомяване считат, че ответната страна ЧСИ С. Х. била поканена да заплати посочената
сума на ищцата, ведно с дължимата върху нея законна лихва. Твърди, че плащане на
посочената сума в полза на ищцата не било извършено нито от „Софийска вода“ АД, нито
от ЧСИ С. Х.. Посочва, че на 25.02.2021 г. ЧСИ С. Х. е изпратила на Венцислав Велинов
съобщения, с които ги уведомявала, че е разпоредено приключване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Излага, че по изп. дело е приложена молба с вх. №
14889/02.03.2021 г., в която се съдържало изявление, че „Софийска вода“ АД иска
извършването на изпълнителни действия по делото, като в молбата не било посочено името
на лицето, което е подписало същата, като впоследствие на ищцата били наложени запори
върху банковите сметки в „Първа инвестиционна банка'“ АД и в „Алианц Банк България“
АД, за сума в размер на 1698.82 лева. Излага, че с цел да се защити срещу извършените
спрямо нея действия, ищцата е ангажирала адвокат Иван Вълков за осъществяване на
защита и процесуално представителство по изпълнителното дело, за което била заплатила на
същия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди, че с покана с вх. №
19555/09.03.2023 г. е отправила до ЧСИ Х. искане за вдигане на наложените през 2023 г.
запори на банковите сметки, както и за заплащане на обезщетение за причинените
вреди, но исканията не били уважени.
Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ЧСИ С. Х. е подала отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения изложени в исковата молба, с
изключение на ищцовото твърдение, че срещу ищцата е било образувано Изпълнително
дело № 20178630401303 по описа на ЧСИ С. Х.. Оспорва, че ЧСИ С. Х. е извършила
незаконосъобразни действия и/или бездействия по Изпълнително дело № 20178630401303, в
резултат на които ищцата е претърпяла имуществени вреди и пропуснати ползи. Оспорва да
е налице причинна връзка между действия и/или бездействия на ЧСИ и претендираните от
ищцата имуществени вреди и пропуснати ползи. Твърди, че от узнаване за смъртта на
длъжника до конституиране на неговите наследници, по изп. дело не са извършвани изп.
действия и по изп. дело не са постъпвали суми от изпълнение срещу имущество на
починалия длъжник Христо Велинов Борисов. Твърди, че до Венцислав Велинов и К. М. са
изпратени съобщения за образувано изп. дело, съответно - съобщение с изх. №
29783/02.09.2020 г. и съобщение с изх.№ 20231/25.06.2020 г., в които изрично бил включен
текста: „В случай, че сте се отказали от наследството от посочения по-горе Ваш
наследодател или сте го приели по опис, в двуседмичен срок от получаване на настоящото
следва да представите в кантората на частния съдебен изпълнител писмени доказателства,
удостоверяващи тези обстоятелства, съгласно чл. 429 от ГПК.“. Твърди, че за погасяване на
задълженията на К. Х. М., от наложен запор на банкови сметки, по изпълнителното дело на
09.09.2020 г. е постъпила сумата от 2094.14 лева, за погасяване на задълженията на
Венцислав Христов Велинов, от наложени на негово имущества запори, по изпълнителното
дело е постъпила сумата в общ размер на 6 239.33 лева, от които: на 25.09.2020 г. е
постъпила сумата от 528.96 лева, на 25.09.2020 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на
26.10.2020 г. е постъпила сумата от 479.22 лева, на 25.11.2020 г. е постъпила сумата от
479.22 лева, на 03.12.2020 г. е постъпила сумата от 432.37 лева, на 18.12.2020 г. е постъпила
сумата от 479.22 лева, на 20.01.2021 г. е постъпила сумата от 389.78 лева, на 26.01.2021 г. е
постъпила сумата от 479.22 лева, на 01.02.2021 г. е постъпила сумата от 2 012.90 лева и на
25.02.2021 г. е постъпила сумата от 479.22 лева. Посочва, че на 26.02.2021 г. по сметка на
Венцислав Христов Велинов била възстановена сумата от 2 906.92 лева. Оспорва, че
представеният от ищцата договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2022 г. не доказва
3
идентичност на прехвърлените с него вземания, с тези вземания, за които са предявени
настоящите искове. На последно място посочва, че дори събраните суми по изп. дело №
20178630401303 да са били събрани по прекратено по силата на закона изпълнително дело,
то ищцата и Венцислав Христов Велинов като наследниците на починалия длъжник отново
биха били задължени за несъбраните и дължими от тях суми, тъй като издадения изп. лист
срещу техния наследодател не е обезсилен и взискателят не се отказал да търси събиране на
вземанията си, респективно може да образува ново изпълнително дело, като в този смисъл
цитира практика на ВКС. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5
ГПК на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че срещу ищцата К. Х. М. е било образувано
Изпълнително дело № 20178630401303 по описа на ЧСИ С. Х..
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест по иска с правно основание
чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) противоправно деяние на ЧСИ, осъществено при и по повод изпълнение
на служебните му задължения, 2) реално причинени вреди на въззиваемия, 3) причинна
връзка между настъпилата вреда и деянието, както и вземанията си по размер, 4) че между
К. Х. М. и Венцислав Христов Велинов е сключен договор за цеС., по силата на който
Венцислав Велинов е прехвърлил на К. Х. М. всички свои вземания от ЧСИ С. Х. по
Изпълнително дело № 20178630401303 по описа на ЧСИ С. Х., 5) както и че ЧСИ С. Х. е
уведомена за прехвърлените вземания.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест по иска за мораторна лихва с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД е да докаже по делото
следните обстоятелства: 1) възникването на главен дълг, 2) изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава, 3) че между К. Х. М. и Венцислав Христов Велинов е
сключен договор за цеС., по силата на който Венцислав Велинов е прехвърлил на К. Х. М.
всички свои вземания от ЧСИ С. Х. по Изпълнително дело № 20178630401303 по описа на
ЧСИ С. Х., 4) както и че ЧСИ С. Х. е уведомена за прехвърлените вземания.
УКАЗВА на ответната страна, че при установяване на горните обстоятелства, в
нейна доказателствена тежест е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
правопрекратяващите си възражения, както и плащане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена половината от внесената държавна такса,
както и че с постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството
пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира в гр. С., бул. "Цар Борис III" № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
4
информация на тел. 02/895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес: spogodbi@srs.
justice. bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5