Определение по дело №206/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 451
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20225500500206
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
гр. Стара Загора, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500206 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ,А.Б.Б.“ ЕООД със
седалище в гр.С. против разпореждане № 770 от 18.02.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 391/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Х.Ж.Х. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 2 316,20 лв. за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 516,93 лв. законна лихва върху
тази главница за времето от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни
съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.
Претендира разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 ГПК от ,,А.Б.Б.“ ЕООД гр.С. срещу Х.Ж.Х. от гр. К. за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 2144,01 лв. - главница; 2316,20 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 506,07 лв.
договорна лихва за периода от 30.06.2017 г. до 31.05.2019 г.; 591,45 лв. за
законна лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 23.02.2021 г.; 516,93 лв.
лихва по договора за предоставяне на поръчителство и законната лихва от
датата на заявлението. В заявлението е посочено, че вземането произтича от
неизпълнено задължение по договор за кредит от 07.06.2017 г., сключен
1
между „К.“ ЕАД за сума в размер на 2144,01 лв., обезпечен чрез сключен на
07.06.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.т.“ ЕООД и
длъжника. Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да върне
заемната сума, заедно с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение
на поръчителя по договора за поръчителство. Длъжникът не изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит. Поръчителят изпратил уведомление
на длъжника и на 23.02.2021 г. изпълнил задължението на длъжника. С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и
„А.т.“ ЕООД прехвърлили своите вземания към длъжника на „А.Б.Б.“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен за цесията на 05.04.2021 г. Искал е съдът да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по –
горе суми.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е
приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на
закона, тъй като чл.4 от договора за кредит представлява неравноправна
клауза и че независимо, че произтича от друга сделка, възнаграждението за
поръчителство съставлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и се дължи
независимо от дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално неизпълнение или не. Приел е, че според чл.22 от ЗПК договорът
за потребителски кредит,какъвто е процесният, е недействителен, ако в него
не е описан годишният процент на разходите. Възнаграждението за
поръчителя било допълнителна услуга, която се отразявала на стойността на
годишния процент на разходите. Приел е, че със сключването на договора за
поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
регламентираща максималния размер на ГПР.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл.411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението трябва, освен да е
редовно от външна страна, и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това. В процесното правоотношение по
предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи.
Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като
регламентирани от отделни договори - за потребителски кредит и за
поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно,
че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да
съществуват самостоятелно. Както е посочено в заявлението, договорът за
потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя
страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е
дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те
следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по
2
обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира
целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси
във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора
ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК - петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран
доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до
неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за
поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален,
разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига
гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услуга-
поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително,
преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази
възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга,
която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК, в последната му редакция -
ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Въззивният съд намира, че посочените
по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички белези на
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Поради това претендираното вземане
за възнаграждение за поръчителство не се дължи, както и лихви за забава на
плащането на това задължение. Без значение е че заявител е цесионер, тъй
като той не може да придобие вземане, произтичащо от нищожна клауза.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която
е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 770 от 18.02.2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 391/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4