О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1003
гр. Пловдив , 23.05.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с. в закрито заседание на
23.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д № 705 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407 от ГПК.
Л.И.П., ЕГН **********,***, партер , обжалва разпореждане от 28.12.2018 г.,
постановено от Районен съд – Карлово по ч.гр.д. №1429 по описа за 2018 г., по
силата на което в полза на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД е издаден изпълнителен
лист за присъдените със Заповед №799 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.10.2018 г. суми, както
следва: 1800 лева- главница, 403,07 лева- лихва за периода 20.11.2017г.-16.09.2018г.;1247,28 лева-неустойка по чл.3 от договора;36,02
лева-разноски за заплатена държавна такса;50 лева-възнаграждение за юрисконсулт.Обжалваното
разпореждане се приема от жалбоподателя за неправилно. Твърди се, че процесната
заповед за изпълнение не е била влязла в законна сила, към момента на издаване
на обжалваното разпореждане. С частната жалба се оспорва надлежното връчване на
процесната заповед за изпълнение, с оглед на което възражението по чл.414 ГПК
се явявало подадено от длъжника в срок.
Иска се уважаване на депозираната частна жалба и отмяна на обжалваното
разпореждане с присъждане на сторените по делото разноски.
„Изи Финанс“ ЕООД, в качеството
на насрещна страна по жалбата, е депозирал писмен отговор, чрез който изразява становище
за нейната неоснователност, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска
потвърждаване на атакуваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд, след като взе предвид становищата на
страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима.
Същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в законоустановения срок за
оспорване, видно от приложени към делото доказателства за това,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е адресирана до
компетентния съд.
Разгледана по същество, частната жалба се явява
основателна. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД ЕАД срещу длъжника Л.П. са
присъдени следните суми: 1800 лева- главница, дължима до договор за предоставяне на кредит от разстояние №189974/20.11.2017г.; 403,07 лева- лихва за
периода 20.11.2017г.-16.09.2018г.; 1247,28 лева-неустойка по чл.3 от договора;36,02
лева-разноски за заплатена държавна такса;50 лева-възнаграждение за юрисконсулт.
След неуспешни опити за връчване на заповедта за
изпълнение на постоянния и настоящ адрес на длъжника , съгласно изисканата
справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., заповедния съд е разпоредил
връчването на същата по местоработата на
длъжника–„Дирекция“Регионална служба по заетостта“-Пловдив, получена на 06.12.2018г. от служител на длъжност „човешки ресурси“.
На 27.12.2018 г. длъжникът в производството депозира
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което заповедният съд приема
за просрочено и с обжалваното в настоящото производство разпореждане, постановява
да се издаде изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение суми
в полза на заявителя.
Към частната жалба е приложен приемо-предавателен
протокол от 18.02.2019г. и писмо от 12.12.2018г. , от които се установява, че
работодателят е изпълнил задължението си да предаде на служителя Л.П.
издадената от заповедния съд заповед за изпълнение едва на 18.12.2018г..
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на ПдОС намира от правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 407, ал.1 ГПК, разпореждането с което се уважава или отхвърля, изцяло
или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с
частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на
разпореждането, а за ответника от връчване на поканата за доброволно
изпълнение. При постъпила частна жалба по реда на чл. 407, ал.1 ГПК на преценка подлежат изводите на съответния съд относно изпълнение
условията на чл. 406, ал.1 ГПК.
В т.6 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че защитата на длъжника при подадено в срок възражение по чл.414 ГПК следва да
се осъществи по реда на чл.407 ГПК, а именно чрез обжалване на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист, доколкото при подадено в срок възражение
заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на
изпълнителен лист.
В производството спорен е въпросът за датата на
връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение, доколкото същата
предопределя допустимостта на възражението по чл.414, ал.2 ГПК и съответно
влизането в сила на процесната заповед.
Действително, при връчването на съобщения на лица,
различно от длъжника(какъвто е работодателя му) се прилага презумпцията за
лично връчване по чл. 46 ал. 4 ГПК, но тя е оборима именно при доказване на
отсъствието на адресата и осуетяването на своевременното узнаване за полученото
съобщение. В случая несвоевременното предаване на заповедта за изпълнение от
работодателя на длъжника е осуетило възможността на последния да узнае за това
връчване и да подаде възражението си в срок. Доколкото при връчването на
заповедта за изпълнение самият работодател не е бил предупреден за
естеството на получените книжа и необходимостта от незабавното
им предаване, той също не е можел да предвиди, че това негово
задължение е скрепено с конкретен преклузивен срок , в течение на който неговия
служител има право да упражни предоставените му от процесуалния закон права.
В заключение съдът приема, че възражението по чл.414,
ал.2 ГПК не следва да се приема за подадено от длъжника извън законоустановения
двуседмичен срок. Заповедния съд е следвало да го приеме и да приложи
разпоредбата на чл.415 ГПК, а не да издава обжалваното в настоящото
производство разпореждане.
Гореизложеното обуславя необходимостта обжалваното
разпореждане да бъде отменено, а като последица да се обезсили и издадения въз
основава на него изпълнителен лист.
При този изход на спора въззиваемото търговско
дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените по
делото разноски в общ размер на сумата от 225 лева, от които 25 лева-внесена
държавна такса и 200 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 28.12.2018 г., постановено от Районен съд – Карлово, по ч.гр.д. №1429 по описа за 2018 г.
ОБЕЗСИЛВА издадения
на 02.01.2019г. в полза на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД ,
ЕИК *********, срещу Л.И.П.,
ЕГН **********, изпълнителен лист за
присъдените суми със Заповед №799 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от
10.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. №1429
по описа за 2018 г. на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД , ЕИК *********, да
заплати на Л.И.П., ЕГН **********, сумата от 225
лева-разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.