№ 9494
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110160387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от ищеца Н. Н. Х.
срещу „...........“ АД искове за прогласяване за нищожността клаузата на чл. 27 (в т.ч. чл. 27,
ал.1, ал. 2 и ал. 3) от Договор за потребителски кредит от разстояние № ....... от 21.05.2022 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 %, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лева,
частична претенция от пълния размер от 3891,88 лева, представляваща недължимо платени
суми за неустойка по договор за потребителски кредит от разстояние № ....... от 21.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 03.11.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 21.05.2022 г., между него и ответното дружество бил сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № ......., по силата на който страните се
договорили ответникът да отпусне на ищцата заем в размер на 3000 лева, който ищецът да
върне в рамките на 17 месечен период. Размерът на годишната лихва бил уговорен в размер
на 36%, а посоченият годишен процент на разходите по кредита - 42,58%. При тези
параметри, размерът на общата сума, която ищцата следвало да върне, била сумата от
4070,59 лева. Сочи се, че съгласно чл. 17 от договора, страните се уговорили изпълнението
на задълженията по заема от страна на ищцата да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на
условията, посочени в общите условия, относно получаван от гаранта доход, или с банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 от договора страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на гарант или за
предоставяне на банкова гаранция, заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит. Съгласно уговореното неустойката се
заплащала от заемополучателя разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.
Поддържа, че му била начислена неустойка в размер на 3891,88 лева, тъй като не успяла да
предостави обезпечение в дадения й срок, поради което общата сума, която следвало да
1
върне на ответника нараснала до размера от 7962,47 лева. Твърди се, че е налице предсрочно
погасяване на задължението по кредита. Навежда твърдения за недействителност на
процесния договор за кредит поради неспазване на предвидената от закона форма.
Нарушено било изискването договорът да е написан по разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, размер и формат шрифт не по-малък
от 12. Поддържа се, че договорът бил недействителен и поради липсата на съществен
елемент от неговото съдържание, а именно - в договора ГПР е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Бил налице и грешно посочен размер на ГПР, доколкото действителният
размер многократно надхвърлял посочения в договора. Неправилно ответникът не бил
включил в размера на ГПР разходите за заплащане на процесната неустойка, която по своята
същност представлявала печалба за кредитора. Счита, че неправилното посочване на ГПР по
кредита следвало да се приравни на непосочване на ГПР, което водело до недействителност
на договора за кредит на основание чл 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че уговорката в договора
за кредит за предоставяне на обезпечение под формата на гаранти - две физически лица,
които да отговарят солидарно за задълженията по кредита, при неизпълнението на която
потребителят дължи неустойка, била нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Счита, че е налице и заобикаляне на закона като основание за нищожност, доколкото чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава на потребителя, кредиторът можел да иска само лихва
върху неплатената в срок сума. С процесната клауза за неустойка се уговаряло допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение. Клазуата
била неравноправна и в този смисъл нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължавала потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение
на неговите задължения. Твърди и че договорът за потербителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на клаузата на чл. 27 от
Договор за паричен заем № ....... от 21.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 143,
ал. 1 ЗПК, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, представляваща
частичен иск от иск в общ размер от 3904,44 лева, представляващи недължимо платени суми
по потребителски кредит № ....... от 21.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждането на
разноски.
Представя като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № .......
предоставен от разстояние от 21.05.2022 г. и погасителен план.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника - „..........“ АД, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи,
2
че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички
изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Навежда твърдения относно начина на
сключване на процесния договор. Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за
заплащнето на неустойка при непредоставяне на обезпечение не противоречи на
законодателството за защита на интересите на потребителите, като поддържа, че същите
били валидни и отговарящи на всички изисквания на действащото законодателство. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Представя като писмени доказателства: заповед БНБ-....../06.07.2016 г.; СЕФ, общи
условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи
отношенията между „..........“ АД и потребителите; договор за потребителски кредит № .......
предоставен от разстояние от 21.05.2022 г.; погасителен план и разписка за извършено
плащане в размер на 3000 лева от „..........“ АД към Н. Н. Х..
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5лева (частичен иск от
3891,88 лева), представляваща недължимо платени сума за неустойка по договор за
потребителски кредит от разстояние № ....... от 21.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 03.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; както и по
иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК
вр. 146 ЗЗП действителността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от
разстояние № ....... от 21.05.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 %,
при непредставяне на обезпечение на кредита в срока по чл. 17 от Договора.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на
престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума
на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на
основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да
установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да
докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната
престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията
на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на
ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП,
3
индивидуално договаряне на клаузите.
2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № ....... от 21.05.2022 г.,
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с
крайния съдебен акт.
Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ,
която да установи дали процесните притезания за неустойка са включени в ГПР.
Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и
описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва
да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните
факти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.03.2025 г. от 10:00 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще
4
разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за
такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя
възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с
въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски
кредит.
ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на
ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..........., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В
призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400,00 лева, вносим от
ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като
УКАЗВА на ищеца, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за
плащането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5